Всичко отминава

by Bernard Comment, Бернар Коман

Бернар Коман (*1960) е френски писател и преводач, роден в Швейцария. Автор е на близо петнадесет произведения - романи („Сянката на паметта“, 1990; «Флоренция, завръщания», 1994; „Риба на сухо“, 2007 и др.), сборници с разкази („Мравките на Бернската гара“ 1996, „Дори птиците“, 1998; „Между двете: детство в Ажоа“, 2007 и др.), есета. От 2004 г. отговаря за поредицата „Fiction & Cie“ на парижкото издателство „Сьой“. Сборникът „Всичко отминава“ носи на Коман наградата „Гонкур“ за разказ през 2011 г.

Деветте истории във "Всичко отминава" разкриват отрязъци от миналото на натрупалите достатъчно жизнен опит протагонисти и поставят въпроса за бъдещето, за онова, което си струва или не си струва да бъде пренесено в него. Какво съхранява в паметта си човек от един живот? От собствения си живот? Какви следи оставя подире си? Може ли да отклони съдбата? В нашия променлив свят, в който правилата често са изпразнени от смисъл, а приемствеността е сякаш пагубна илюзия, героите на тези разкази се опитват да разберат - без непременно да прозрат докрай - смисъла на собственото си съществуване.

Genres: Short Stories, French Literature, France

158 pages, Paperback

First published June 16, 2011

Reviews

[Елвира]

Няма смисъл да оценявам нещо, което ми се стори пълно губене на време. Продължавам да не намирам стойностен майстор на разкази, освен Съмърсет Моъм. Нищо не извлякох от тези в случая, бяха отегчителни и ми се видяха безсмислени.

[Rebecka · Rating 4 out of 5]

Some of these stories are really great, and the overall language is very pleasant, even if some story at the beginning was quite bland (because I can't remember it). The stories didn't feel pointless like I think they do in some collections of short stories, and -- they have actual endings! No laziness here.

Very little feelgood in this one. Quite a lot of bitterness. It has my stamp of approval.

[Etienne · Rating 2 out of 5]

Je n'ai pas du tout aimé le style de ce livre. Le style d'écriture est inutilement chargé et cela le rend désagréable à lire, mais c'est surtout le manque d'intérêt des histoires et l'absence totale de chute (on serait en droit d'en attendre une dans des nouvelles) qui fait de ce livre un échec à mes yeux. Je laisse deux étoiles, je donne la chance au coureur en partie, car je n'ai lu que le quart du livre avant de le mettre de côté. Peut-être ai-je raté les meilleures nouvelles, mais j'en doute...

[Marc Snyder]

Won the Prix Goncourt for the short story

[Sevi Salagianni · Rating 2 out of 5]

Όχι, όχι, όχι. Οι ιστορίες ήταν κάπως ημιτελείς, σαν να έπρεπε να αναπτυχθούν, αλλά κόβονταν απότομα.

Με πλάνεψε ότι είχε κερδίσει βραβείο Κονκούρ και το αγόρασα σε ένα μπαζάρ.

[Scull17 · Rating 2 out of 5]

Certaines de ces nouvelles basculent dans la fausse sentimentalité, à mon avis.

[Le Dizes · Rating 3 out of 5]

Les récits m'ont partiellement déçus, mais la dernière histoire remonte la note car j'ai été très touchée.

[Lyudmila Spasova · Rating 4 out of 5]

"Всичко отминава" ('Tout passe', 2011) от швейцарския писател Бернар Коман, Издателство "Сонм", 2016 г.
Преводач: Рени Йотова

През 2011 година Бернар Коман получава наградата "Гонкур" за този роман и на срещата с него по време на Международния литературен фестивал се пошегува, че единственото хубаво у въпросното отличие е, че след като го получиш вече спираш да го очакваш.

Книгата се състои от девет истории, които според него могат да бъдат четени като отделни разкази. И все пак тя е роман, въпреки че героите във всяка една от тях
са различни. Обединяват ги темата и тонът.

Темата е преходността, както подсказва заглавието, и какво остава след един човешки живот, какво завещаваме на децата или близките си. Не съм сигурна, че улових всички свързващи нишки между историите. Коман, както Хемингуей, вярва, че най-важното в една добре разказана история, е неизказаното, онова, "което можем да прочетем между редовете". Обединяващото между протагонистите е близостта им със смъртта, в смисъл, че те се приближават към края си или че са станали пряка или косвена причина за смъртта на обичани от тях хора. Единствено героят от "Фал" няма такова преживяване. Той е главният треньор на много успешен футболен отбор, но напуска ключов мач в разгара му.Доката обикаля Коимбра, съзерцава тигрите в зоопарка, заключени и лишени от възможността да изразят огромната си необуздана сила, внезапно в последния пасаж си припомня, че баща му също така неочаквано и без всякакво обяснение си е тръгнал, изоставил ги е и скоро след това майка му е купила пиано, на което той ще се научи да свири Шуберт. Ето защо Шуберт звучи в съзнанието му след бягството от мача. И тук присъства фигурата на тръгващия си баща.

Една много възрастна жена плува в басейна в градината си и прави равносметка на живота си. Всичките и деца и внуци са добре, осигурени, градината е толкова красива, но тя си спомня мъчително изкачване във вкочаняващ студ и си мисли колко различна е дъщеря и от двамата и сина и как никой никога не е разбрал колко тя не прилича на никой друг в семейството. Син присъства на погребението на баща си, когото почти не помни, зашото този баща е издъЪржал сина си, ала така и никога не е пожелал истински да го види. Но за това има основателна причина, такава, за която синът не би могъл да предположи. Жена, трудно минава през дните си, нощите и са безсънни, защото чувството за вина към сестра и е много остро. Възрастен мъж погребва богатството си в тунел под градината си.Още един баща, който фигуративно предава децата си. Но.защо? Понякога само едно изречение може да ни подскаже какво се е случило и ако го пропуснем, историите ни звучат като безсмислици.

Героите на този роман с 9 "части" са често самотници, които бягат от спомените си и от отговорност, за която дори не подозират. Две от историите са постапокалиптични. Едната от тях, а именно финалната в романа, е за една изцяло дигитална библиотека в бъдещето, където вместо книги има само екрани, но повреда в енергозахранването прави посетителите затворници в огромното помещение, защото вратите се затварят и не знаем кога и дали ще се отворят.
Така цикълът завършва с въпроса за бъдещето на книгите, за това какво и как ще завещаем от знанията си на бъдещето.

"...онова, което не се отчита, е, че една библиотека се състои предимно, да не кажа основно от непрочетените, а не от вече прочетените от нас книги...
състои се от всички онези книги, които навярно само сме разлистили, попрочели сме нещо оттук-оттам, но сме решили да си ги запазим за по-късно, за да прочетем в бъдеще....
Точно тези книги, непрочетените, са много важни, те са безценна компания, примамлив хоризонт, обещание за бъдеще, стоят в очакване, редът им може да дойде всеки момент, превръщат се в част от вас, понякога са истинско голямо начинание, поредица от дебели томове, цял един свят за покоряване, за по-късно, колко е хубаво да можеш да си кажеш по-късно, да, по-късно..."

Романът изисква четене и препрочитане. Подгответе се за интригуваща интелектуална главоблъсканица!