В книгата са събрани спомени на 38 български евреи, родени (с две изключения) преди началото на Втората световна война, но поели в различни посоки след нейния край. Някои от тях са последвали пътя на мнозинството от българското еврейство към новата държава Израел. Други са останали в родината си.
Какво си спомнят хората от една и съща общност, повечето от които принадлежат към едно и също поколение, но са изживели по-голямата част от живота си в различни държави, при това оказали се от двете страни на Желязната завеса? Как са се съхранили връзките между близки хора на далечно разстояние, географско и политическо? Как изглеждат едни и същи събития, видени „от тук“ и „от там“? Как различните реалности и различните идеологии моделират личните разкази? Дали и как промененото настояще променя погледа към миналото?
Не мога да дам оценка на спомените на над 30 души. Доста ‘жива’ книга, много противоречиви оценки за един и същ период от историята ни ... и много комунисти.