Събрани произведения в 6 тома. Том 1: Стихотворения, разкази, фейлетони
Чудомир е творческият псевдоним на един от най-значителните български писатели и художници – Димитър Чорбаджийски. Наричан приживе от многобройните си приятели и познати Чудото, той е явление в културата на България.
Чудомир е изтъкнат музеен и читалищен деец, народопсихолог, краевед, преподавател по рисуване, журналист, редактор, общественик, но е познат преди всичко с дарбите си и на писател, и на художник. Неговите над 2 500 карикатури, ескизи, скици, портрети, композиции, хумористични разкази и фейлетони (издадени от него в пет сборника и преиздавани повече от 60 пъти) десетилетия наред са разсмивали цяла България.
Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
Един от най-остроумните ни автори. Истинско чудо. "Може и да се казвам Чудомир, но знам , че чудесата могат да се намират само в библейските книги. Но със знание и труд се стига и до луната."