What do you think?
Rate this book
С голи ръце лисица
„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз.
„Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята книга“ – казва Еманюел Пагано. И увлича читателя да сподели пътуването с тези трайно запомнящи се, живи, ярки и вълнуващи образи. Деликатно, нежно и с уважение тя защитава в цялата му сложност достойнството на човека, почувствал се натясно в един стандартизиран свят.
„Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, а се задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята книга“ – казва Еманюел Пагано. И увлича читателя да сподели пътуването с тези трайно запомнящи се, живи, ярки и вълнуващи образи. Деликатно, нежно и с уважение тя защитава в цялата му сложност достойнството на човека, почувствал се натясно в един стандартизиран свят.
- GenresShort StoriesFrance
326 pages, Paperback
First published April 5, 2012
75 people want to read
About the author
Emmanuelle Pagano
29 books18 followersEmmanuelle Pagano, alias Emmanuelle Salasc, née le 15 septembre 1969, dans l'Aveyron, est une écrivaine française.
Emmanuelle Pagano was born in Aveyron in September 1969. She lives today in Ardèche, with three children, born in April 1991, September 1995 and May 2003. She graduated in Fine Arts, and has done university researches in the field of esthetics in the cinema as well as the multimedia.
Emmanuelle Pagano was born in Aveyron in September 1969. She lives today in Ardèche, with three children, born in April 1991, September 1995 and May 2003. She graduated in Fine Arts, and has done university researches in the field of esthetics in the cinema as well as the multimedia.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
June 2, 2018
4,27
„… чувствата ми бяха тъй объркани, не можех да избера между солидарност, носталгия, жал, приятелство, споделена меланхолия.“
Книга „нежна мека прегръдка“. С неизбежно безмилостно захапване „от живота“ от време на време. Привидно нищо особено не се случва, за нищо особено не се разказва; може скоро дори всичко да забравя. Но най-важното е пълноценното усещане в момента на четенето; като пътуване през картини, примерно от прозореца на влак – не с висока скорост.
„Търся сянката, нощта, покоя. Дори насред деня винаги се спотайват късчета от нощта, но се разбягват, повдигнеш ли заслона им, дървен клон, щора. Изчезват, щом проникнеш в убежището им било и с бърз поглед. Слънцето отмахва от листата от сенките, където бих искала да застигна изплъзващата се тъма. Остават само фини ивици, в които не се побирам, излизам извън очертанията им.“
Доста „природна“ книга. Не от онова пресиленото, модерното „екологично“, съвсем умерено и „достоверно“ – вярвах на тези качества на природата, на връзката с човешките ѝ обитатели. Аз за съжаление не съм толкова близка с природата, а сега всичко ми подейства успокояващо, зареждащо. И не че чак толкова всичко е природа – тя по-скоро е една не-отделност от вътрешния свят на човека. Героите от различните разкази са явно или скрито свързани, често без имена: тя, той, мама, дъщеря ми… Разказите – без диалози. Мисли, настроения, спомени. Има и семейни истории, но не точно истории с типичното разказване „случи се еди-какво-си“.
„Много неща вършехме е този ъгъл на къщата, скупчвахме се там нагъчкани всички заедно, а пред нас беше гледката на езерото. Знаех си, че без да го показва, леля нарочно ми предлагаше най-доброто място през ваканциите, оставяйки не да спя там, на пейката, в тази вдлъбнатина, в тази гънка на къщата, почти стъпила във водата. Уж защото нямало място по стаите.“
Книгата на моменти ми приличаше на това, което наричаме „скандинавско“, а не типичното френско, ако има такова и ако аз знам какво е то. Със сигурност не „парижкото френско“ – има и замъци тук-там. И дървета, и лудост, и роднини, и чужди.
„Ако нямаше хора, които да гледат дървото, тогава тя впрягаше въображението си да измисля всички възможни негови отпечатъци в картини, скулптури и най-вече снимки. А и сама го скицираше от всички ъгли и във всички нюанси.“
И много самота има в разказите – не онази, при която си сам и самотен, а с хора и самотен.
„… от малка бях уморена от живота.“
„Аз бях жива и в безпътица.“
„Имах любящи родители, братя и сестри, но бях скован в непроницаема броня срещу тяхната нежност.“
И заради корицата взех „С голи ръце лисица“. Не си ги подреждам по цветове:) – но оранжевото е любимият ми цвят. Чак като е взех в ръцете си, отблизо разгледах още по-подробно всичко. Още повече ми хареса. Поредната хубава книга с награда за литература на Европейския съюз.
Моята мисъл заради някои разкази – всички майки са били деца. Моята музика – тази, нищо че се казва Holland:
https://www.youtube.com/watch?v=e9dUK...
„Тя продължаваше да присъства толкова силно у мен дори когато нещата между нас вече не вървяха, че се бях почувствал застрашен. Страхувах се от нейните навици, че тези нейни навици ще вземат връх над моите. Страхувах се, че тя ще ме накара да отвикна от себе си.“
„Мама също пишеше и това не я доведе доникъде освен до ръба на лудостта в пълна самота, но се питам дали писането и самотата не са свързани както лицето и опакото, както мелниците и движението на водата.“
„Ние не бяхме умствено изостанали, нито мама, нито аз, не сме изостанали, нито дъщеря ми, нито аз, но живеехме, живеем без автомобил в един малък град и това е достатъчно, за да имаме странни срещи, отклонявайки се от обичайните пътища.“
„Избягвам да нося на излет книги от библиотеката, за да не ги повредя, но в това няма много логика, нали често ги чета във ваната.“
„Майка ми дразнеше с манията си да подрежда, беше опасно организирана, психиатърът не падаше по-долу, та си паснаха и се сговориха да извлекат полза от редовните ни пътувания.“
„… мама никога не искаше да играе с мен.
Тя беше изчерпала търпението си с брат ми и сестра ми, вече не ѝ беше до топки, в главата ѝ бяха само книгите и разходките.“
„Лисицата, символът и татко. В този ред. Страхът от лисицата не беше моят обаче. Беше неговият. Лисицата беше тази, която се беше изплашила.“
„… чувствата ми бяха тъй объркани, не можех да избера между солидарност, носталгия, жал, приятелство, споделена меланхолия.“
Книга „нежна мека прегръдка“. С неизбежно безмилостно захапване „от живота“ от време на време. Привидно нищо особено не се случва, за нищо особено не се разказва; може скоро дори всичко да забравя. Но най-важното е пълноценното усещане в момента на четенето; като пътуване през картини, примерно от прозореца на влак – не с висока скорост.
„Търся сянката, нощта, покоя. Дори насред деня винаги се спотайват късчета от нощта, но се разбягват, повдигнеш ли заслона им, дървен клон, щора. Изчезват, щом проникнеш в убежището им било и с бърз поглед. Слънцето отмахва от листата от сенките, където бих искала да застигна изплъзващата се тъма. Остават само фини ивици, в които не се побирам, излизам извън очертанията им.“
Доста „природна“ книга. Не от онова пресиленото, модерното „екологично“, съвсем умерено и „достоверно“ – вярвах на тези качества на природата, на връзката с човешките ѝ обитатели. Аз за съжаление не съм толкова близка с природата, а сега всичко ми подейства успокояващо, зареждащо. И не че чак толкова всичко е природа – тя по-скоро е една не-отделност от вътрешния свят на човека. Героите от различните разкази са явно или скрито свързани, често без имена: тя, той, мама, дъщеря ми… Разказите – без диалози. Мисли, настроения, спомени. Има и семейни истории, но не точно истории с типичното разказване „случи се еди-какво-си“.
„Много неща вършехме е този ъгъл на къщата, скупчвахме се там нагъчкани всички заедно, а пред нас беше гледката на езерото. Знаех си, че без да го показва, леля нарочно ми предлагаше най-доброто място през ваканциите, оставяйки не да спя там, на пейката, в тази вдлъбнатина, в тази гънка на къщата, почти стъпила във водата. Уж защото нямало място по стаите.“
Книгата на моменти ми приличаше на това, което наричаме „скандинавско“, а не типичното френско, ако има такова и ако аз знам какво е то. Със сигурност не „парижкото френско“ – има и замъци тук-там. И дървета, и лудост, и роднини, и чужди.
„Ако нямаше хора, които да гледат дървото, тогава тя впрягаше въображението си да измисля всички възможни негови отпечатъци в картини, скулптури и най-вече снимки. А и сама го скицираше от всички ъгли и във всички нюанси.“
И много самота има в разказите – не онази, при която си сам и самотен, а с хора и самотен.
„… от малка бях уморена от живота.“
„Аз бях жива и в безпътица.“
„Имах любящи родители, братя и сестри, но бях скован в непроницаема броня срещу тяхната нежност.“
И заради корицата взех „С голи ръце лисица“. Не си ги подреждам по цветове:) – но оранжевото е любимият ми цвят. Чак като е взех в ръцете си, отблизо разгледах още по-подробно всичко. Още повече ми хареса. Поредната хубава книга с награда за литература на Европейския съюз.
Моята мисъл заради някои разкази – всички майки са били деца. Моята музика – тази, нищо че се казва Holland:
https://www.youtube.com/watch?v=e9dUK...
„Тя продължаваше да присъства толкова силно у мен дори когато нещата между нас вече не вървяха, че се бях почувствал застрашен. Страхувах се от нейните навици, че тези нейни навици ще вземат връх над моите. Страхувах се, че тя ще ме накара да отвикна от себе си.“
„Мама също пишеше и това не я доведе доникъде освен до ръба на лудостта в пълна самота, но се питам дали писането и самотата не са свързани както лицето и опакото, както мелниците и движението на водата.“
„Ние не бяхме умствено изостанали, нито мама, нито аз, не сме изостанали, нито дъщеря ми, нито аз, но живеехме, живеем без автомобил в един малък град и това е достатъчно, за да имаме странни срещи, отклонявайки се от обичайните пътища.“
„Избягвам да нося на излет книги от библиотеката, за да не ги повредя, но в това няма много логика, нали често ги чета във ваната.“
„Майка ми дразнеше с манията си да подрежда, беше опасно организирана, психиатърът не падаше по-долу, та си паснаха и се сговориха да извлекат полза от редовните ни пътувания.“
„… мама никога не искаше да играе с мен.
Тя беше изчерпала търпението си с брат ми и сестра ми, вече не ѝ беше до топки, в главата ѝ бяха само книгите и разходките.“
„Лисицата, символът и татко. В този ред. Страхът от лисицата не беше моят обаче. Беше неговият. Лисицата беше тази, която се беше изплашила.“
October 22, 2022
È il mio libro ideale
June 21, 2020
Un deroulement détonnant dans ce recueil de nouvelles. Etrange et merveilleux.
June 21, 2018
Пет звезди за изключителната работа на илюстраторката, корицата е една от най-красивите, които съм виждал някога.
Минус пет звезди за безплътното, блудкаво и лигаво съдържание на тази претенция за литература. Хубаво е, че тази година прочетох "Птиците идват да умрат в Перу" на Гари, та имам прясно мерило за възможностите на френското слово, както и за вселените на разказа като ударна емоционална форма.
"С голи ръце лисица" е блестящ превод на ненаписан от авторката разказ (а толкова ми се искаше поне това!) и дори само в това разминаване между гения на родния ни преводач и отсъствието на пълнеж в скупченото между страниците от Пагано може да се отрие огромното разминаване между работа на издателите ни и същност на продукта.
Кратките изречения и скучните, с нищо незатрогващи, отнесени емоции, приписани на анонимните герои и героини от страниците, се откъсват от тях като хелиеви балони из ръцете на унасящо се бебе, за да се изгубят в Синевата, където не виждам как би имало място за недодялания талант на Пагано.
Минус пет звезди за безплътното, блудкаво и лигаво съдържание на тази претенция за литература. Хубаво е, че тази година прочетох "Птиците идват да умрат в Перу" на Гари, та имам прясно мерило за възможностите на френското слово, както и за вселените на разказа като ударна емоционална форма.
"С голи ръце лисица" е блестящ превод на ненаписан от авторката разказ (а толкова ми се искаше поне това!) и дори само в това разминаване между гения на родния ни преводач и отсъствието на пълнеж в скупченото между страниците от Пагано може да се отрие огромното разминаване между работа на издателите ни и същност на продукта.
Кратките изречения и скучните, с нищо незатрогващи, отнесени емоции, приписани на анонимните герои и героини от страниците, се откъсват от тях като хелиеви балони из ръцете на унасящо се бебе, за да се изгубят в Синевата, където не виждам как би имало място за недодялания талант на Пагано.
January 10, 2023
4-4.5/5
December 1, 2020
Не се харесахме с книгата. Отвлечени, развлечени истории, странно ми е усърдието да запишеш такива мисли.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews