Красотите на България: пътни бележки на велики българи

by Алеко Константинов, Иван Вазов, Елин Пелин

"Братя, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни."
Алеко Константинов

163 pages, Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Алеко Константинов е български писател, най-известен с героя си Бай Ганьо – един от най-популярните образи в българската художествена литература.

Роден в заможно търговско семейство в дунавския град Свищов, той учи в Юридическия факултет на Одеския университет и завършва през 1885 г. Работи като юрист в София, преди да се отдаде на писателска кариера. Първият му роман (всъщност сборник от относително самостоятелни разкази), „Бай Ганьо“, описва пътуванията из Западна Европа на странстващ търговец на розово масло и черги. Макар и нахален и несръчен, Бай Ганьо е изобразен като находчив и се възприема като огледало на модернизираща се България. В началото на книгата Бай Ганьо се занимава основно с търговия на розово масло, а в края е представен като политическа фигура. Прототипът му е карловският търговец Ганьо Сомов.

Константинов, космополитен пътешественик, е първият българин, който пише за посещенията си в Западна Европа и Америка. Посещенията му на Световните изложения в Париж през 1889 г., Прага през 1891 г. и Чикаго през 1893 г. предоставят на българските читатели, които наскоро са се освободили от близо 500 години турско османско владичество, поглед към развития свят. „До Чикаго и назад“ (където Бай Ганьо се появява отново, но само като второстепенен персонаж) – неговите пътеписи от американското пътуване – предизвикват траен интерес към Чикаго, който днес има най-голямата концентрация на български имигранти в САЩ. В момента в библиотеката „Регенстайн“ на Чикагския университет има бюст на писателя.

Той е убит през 1897 г. близо до Радилово, докато пътува към Пещера – най-вероятно по погрешка, като истинската цел е бил негов приятел (местен политик), с когото са си разменили местата в каляската малко преди фаталния изстрел. Съществува и версия, че неговите есета, разобличаващи скритите коварни намерения на тогавашните управници, са довели до убийството му.

Алеко Константинов е инициатор на туристическото движение в България. Затова два от хотелите на Витоша носят неговото име – „Алеко“ и „Щастливеца“ (прякорът, който си дава в един от разказите си).

Reviews

[Grace B. · Rating 3 out of 5]

Може би ако писанията на Иван Вазов не съставляваха 60% от книгата щях да я дочета. Всичко останало беше хубаво.

[Miln Gor]

Аз пропуснах Алеко