What do you think?
Rate this book
Моето преди и твоето сега
Една опустошителна загуба бележи живота на две семейства. Седем години по-късно войната между миналото, което никога няма да изчезне, и настоящето, което е твърде страхливо, за да надделее, вече е неизбежна. Всяка битка оставя след себе си жертви. Ще има ли победител въобще?
„Сестра ми е мъртва. Беше ми отнета изведнъж, без предупреждение или подготовка. Животът ми се преобърна в деня, в който я погребах, сама и страдаща. Седем години по-късно аз съм индиго на предишното си аз – саморазрушителна, неконтролируема, безцелна. Не се интересувам нито от себе си, нито от някой друг. Всичко това се случи заради един единствен човек, който се връща, за да съсипе остатъка от безмисленото ми съществуване.
Товарът на миналото е твърде тежък и болезнен, но перспективата да седя на резервната скамейка е недопустима.
Аз ще победя, без съмнение, но първо ще трябва да преборя себе си.“
Адриана Остин
„Бях публично обвинен за смъртта на бившата си приятелка. Трябваше да напусна родния си град, приятелите, работата. Трябваше да живея със срама и самообвинението, да се науча как да дишам нормално всеки път щом помислех за предишния си живот. И никога не забравих обвиняващите очи на един конкретен човек, който съсипа живота ми с лека ръка.
Направих план и седем години по-късно се връщам, за да внеса справедливост, за мен, за семейството ми и дори за нея.
Не беше честно преди и определено няма да е честно сега.“
Нийл Касиди
„Сестра ми е мъртва. Беше ми отнета изведнъж, без предупреждение или подготовка. Животът ми се преобърна в деня, в който я погребах, сама и страдаща. Седем години по-късно аз съм индиго на предишното си аз – саморазрушителна, неконтролируема, безцелна. Не се интересувам нито от себе си, нито от някой друг. Всичко това се случи заради един единствен човек, който се връща, за да съсипе остатъка от безмисленото ми съществуване.
Товарът на миналото е твърде тежък и болезнен, но перспективата да седя на резервната скамейка е недопустима.
Аз ще победя, без съмнение, но първо ще трябва да преборя себе си.“
Адриана Остин
„Бях публично обвинен за смъртта на бившата си приятелка. Трябваше да напусна родния си град, приятелите, работата. Трябваше да живея със срама и самообвинението, да се науча как да дишам нормално всеки път щом помислех за предишния си живот. И никога не забравих обвиняващите очи на един конкретен човек, който съсипа живота ми с лека ръка.
Направих план и седем години по-късно се връщам, за да внеса справедливост, за мен, за семейството ми и дори за нея.
Не беше честно преди и определено няма да е честно сега.“
Нийл Касиди
367 pages, Paperback
Published January 1, 2017
1 person is currently reading
52 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
October 30, 2017
Обичам книги, които са емоционално наситени, а тази за мен беше точно такава. Толкова много различни чувства и поведения се сблъскваха - мъка, омраза, саморазрушение, отмъщение, любов, че не остава време да се поеме дъх. От друга страна добре, че беше емоционалната страна, защото от към замисъл на мен лично ми беше предвидима. Много бързо се досетих какво всъщност е станало в миналото, защо по-малката сестра е взела това решение и каква е била ролята на майката... Имаше и прекалено много повторения от гл.т. на това, че главната героиня ни преразказваше отново и отново едно и също (редакцията за мен беше слаба), сякаш ние не помним от преди пет страници какво сме прочели.
В интерес на истината през цялото време сюжетът ми се движеше в рамките на 3 до 4 звезди, но последните страници искрено ме изненадаха и ето, че дадох 5.
Това е една книга, в която омразата движи главните герои - сестрата на Адриана се самоубива и тя обвинява гаджето, с което сестра й тъкмо е прекратила взаимоотношения. В продължение на 7 години той е отритнат от обществото с клеймото "убиец". Но и в продължение на 7 години той крои отмъщение. Връщайки се в града Нийл е решен на всичко, за да унищожи Адриана. Но както често се случва дълбоката омраза много бързо и неусетно се превръща в любов и неудържимо привличане. Беше ми любопитно как точно ще се случи тази трансформация, страхувах се да не бъде фалшиво, защото много често това се претупва и стои така, че човек да не може да повярва на новото чувство. И точно начинът, по който се развиха нещата на края ми донесоха удовлетворение и повишиха оценката. Ако имаше какъвто и да е друг край щеше да ми е прекалено захаросано и неистинско, но така - така е напълно логично и дори нямам нужда от продължение, защото ме е страх, че то може да развали цялото усещане от този финал.
В интерес на истината през цялото време сюжетът ми се движеше в рамките на 3 до 4 звезди, но последните страници искрено ме изненадаха и ето, че дадох 5.
Това е една книга, в която омразата движи главните герои - сестрата на Адриана се самоубива и тя обвинява гаджето, с което сестра й тъкмо е прекратила взаимоотношения. В продължение на 7 години той е отритнат от обществото с клеймото "убиец". Но и в продължение на 7 години той крои отмъщение. Връщайки се в града Нийл е решен на всичко, за да унищожи Адриана. Но както често се случва дълбоката омраза много бързо и неусетно се превръща в любов и неудържимо привличане. Беше ми любопитно как точно ще се случи тази трансформация, страхувах се да не бъде фалшиво, защото много често това се претупва и стои така, че човек да не може да повярва на новото чувство. И точно начинът, по който се развиха нещата на края ми донесоха удовлетворение и повишиха оценката. Ако имаше какъвто и да е друг край щеше да ми е прекалено захаросано и неистинско, но така - така е напълно логично и дори нямам нужда от продължение, защото ме е страх, че то може да развали цялото усещане от този финал.
September 13, 2017
5 от мен!Невероятна книга!Първо навсякъде си казвам,че съм предубедена към БГ авторите.Нооо тази книга ме отвя!Цяла нощ не мигнах докато не я прочетох.Препоръчвам я горещо.В тази книга си имаше всичко.Мъка,страст,болка,предателство,разпадащо се семейство!А за любовта...ще Ви оставя сами да разберете!
August 27, 2017
Давам 3,5*.По принцип ми хареса като идея и сюжет и стил на писане,но завърши недоразказана.Надявам се книгата да има продължение.Тогава със сигурност ще си променя мнението.
November 5, 2017
"Докато всички около нас им завиждаха благородно за любовта, мен тя ме плашеше. Приличаше ми на зависимост, която като всяка такава, забраняваше на мозъка ти да функционира и те оставяше в безтегловност, подвластен единстнено на чувствата."
"- Искрените хора се надушват отдалече.
- Да, защото изглеждат като евтини копчета, пришити върху твърде скъпа рокля, изтъкана от превземки- добави Катерина и тримата избухнахме в тих смях."
"Новият ми дом олицетворяваше живота ми напълно- напъхани вещи в кашони, разпилени из стаята хаотично, и нито един предмет, който да смятам за ценен. Единствено, няколко необходими неща-легло, чаша за алкохол, пепелник..."
Дебютният роман на българката Стела Гюдорова успешно успя да ме заблуди, че съм в началото на поредната чуждестранна преведена книга. Първите няколко страници коренно се различават от други съвременни български творби по звучене и начин на описание на действията. Плюс странния псевдоним на авторката, нетипичен за България.
-1 звезда по-малко- Първите 70 страници се прочетоха трудно, поради постоянно изсипващите се вътрешни мисли и обяснения от страна на главната героиня Адриана- основно историята се разкаваше от нейно име. До 150 страница вече няколко пъти беше споменато за тежкия "автопилотен" живот на Ади, разрушената й психика и необратимите последствия от семейната трагедия, а външният и вид оставаше загадка. Пример за това, че предпочитам сама да си надграждам характера на героите с техните постъпки и част от споделените им мисли/чувства, отколкото да се дадат готови определения кой какъв е.
Относно изказът в самата книга, на моменти е трябвало да се избегнат някои клишета, повтарящи се изрази с почти еднакво значение и претрупани с прилгателни имена описания.
Главните герои са със силно подчертани роли и характери още от страница първа и можеш да определиш кои харесваш/нехаресваш.
Идеята на книгата е добре подбрана, не е уникална, но все пак развита до някакъв край, който остана леко неопределен, може би за свободен избор от страна на читателя.
За мен единственото предложение е нелогично бягство от проблемите от страна на жена, която 350 страници се опитваше да докаже истинския боец в себе си.
"- Искрените хора се надушват отдалече.
- Да, защото изглеждат като евтини копчета, пришити върху твърде скъпа рокля, изтъкана от превземки- добави Катерина и тримата избухнахме в тих смях."
"Новият ми дом олицетворяваше живота ми напълно- напъхани вещи в кашони, разпилени из стаята хаотично, и нито един предмет, който да смятам за ценен. Единствено, няколко необходими неща-легло, чаша за алкохол, пепелник..."
Дебютният роман на българката Стела Гюдорова успешно успя да ме заблуди, че съм в началото на поредната чуждестранна преведена книга. Първите няколко страници коренно се различават от други съвременни български творби по звучене и начин на описание на действията. Плюс странния псевдоним на авторката, нетипичен за България.
-1 звезда по-малко- Първите 70 страници се прочетоха трудно, поради постоянно изсипващите се вътрешни мисли и обяснения от страна на главната героиня Адриана- основно историята се разкаваше от нейно име. До 150 страница вече няколко пъти беше споменато за тежкия "автопилотен" живот на Ади, разрушената й психика и необратимите последствия от семейната трагедия, а външният и вид оставаше загадка. Пример за това, че предпочитам сама да си надграждам характера на героите с техните постъпки и част от споделените им мисли/чувства, отколкото да се дадат готови определения кой какъв е.
Относно изказът в самата книга, на моменти е трябвало да се избегнат някои клишета, повтарящи се изрази с почти еднакво значение и претрупани с прилгателни имена описания.
Главните герои са със силно подчертани роли и характери още от страница първа и можеш да определиш кои харесваш/нехаресваш.
Идеята на книгата е добре подбрана, не е уникална, но все пак развита до някакъв край, който остана леко неопределен, може би за свободен избор от страна на читателя.
За мен единственото предложение е нелогично бягство от проблемите от страна на жена, която 350 страници се опитваше да докаже истинския боец в себе си.
October 8, 2017
3 *** "Никога не знаеш колко си силен, докато това, да бъдеш силен, не стане единственият избор, който имаш" ЗВЕЗДИ
Наистина, ама наистина ми се искаше да дам на книгата пет звезди. Няма да лъжа, бях малко предубедена от това, че авторката е българка, но все пак реших да дам шанс на книгата. Началото беше добро, но след стотната страница сюжета забуксува на едно място и в край а сметка започнах да се отегчавам. Главната героиня също започна да ме дразни с повтарящите се реплики и държанието й. Относно главния, ами честно казано по- безхарактерен персонаж не бях срещала скоро в някоя книга. Не се отличаваше с нищо и през цялото време имах чувството, че е като една досадна муха която бръмчи на фона на историята на Адриана. Добре замислен сюжет наистина, но както казах до стотната страница е такъв. Краят беше отворен и никъде не намирам информация дали това е поредица или самостоятелна книга. Чувствам се малко кофти "да оплюя" така романа, но не ми хареса и не мога да кажа обратното. Все пак се надявам авторката да напише продължение за онези, на които им е харесала книгата, защото виждам, че има доста 5 звездички.
p.s В книгата има доста добри цитати, които много ми харесаха. Единият от тях е този с който започнах ревюто.
Наистина, ама наистина ми се искаше да дам на книгата пет звезди. Няма да лъжа, бях малко предубедена от това, че авторката е българка, но все пак реших да дам шанс на книгата. Началото беше добро, но след стотната страница сюжета забуксува на едно място и в край а сметка започнах да се отегчавам. Главната героиня също започна да ме дразни с повтарящите се реплики и държанието й. Относно главния, ами честно казано по- безхарактерен персонаж не бях срещала скоро в някоя книга. Не се отличаваше с нищо и през цялото време имах чувството, че е като една досадна муха която бръмчи на фона на историята на Адриана. Добре замислен сюжет наистина, но както казах до стотната страница е такъв. Краят беше отворен и никъде не намирам информация дали това е поредица или самостоятелна книга. Чувствам се малко кофти "да оплюя" така романа, но не ми хареса и не мога да кажа обратното. Все пак се надявам авторката да напише продължение за онези, на които им е харесала книгата, защото виждам, че има доста 5 звездички.
p.s В книгата има доста добри цитати, които много ми харесаха. Единият от тях е този с който започнах ревюто.
March 9, 2018
Прочетох книгата, но останах със смесени чувства, и не мога да реша дали ми хареса.
Като идея много ми допадна, преплитането между минало и сега, беше чудесно. Главните герой са изградени много добре, със силни характери, но и второстепенните също ми направиха силно впечатление, и ще ми е интересно да следя и тяхното развитие. Отворения край ме остави с желание да разбера, дали тези двамата след токова силна омраза, ще успеят да я превърнат и в толкова силна любов. Но ми се искаше да се разкрие още повече от общото бъдете, надявам се да има продължение за тези двамата, ако има втора книга.
Какво не ми хареса:
Не ми хареса постоянното повтаряне на едно и също и едни и същи емоции, каква била, като това го разбрахме още в началото . Останах с впечатлението, че това повтаряне в само за запълване на страниците, не беше необходимо.
Като заключение, все още не мога да преценя дали ми хареса или не ме впечатли толкова, определено ако има втора книга за тях двамата ще я прочета, защото понякога вторите книги от поредици са по- добри от първата. Надявам се авторката да направи втора книга за тях :)
Като идея много ми допадна, преплитането между минало и сега, беше чудесно. Главните герой са изградени много добре, със силни характери, но и второстепенните също ми направиха силно впечатление, и ще ми е интересно да следя и тяхното развитие. Отворения край ме остави с желание да разбера, дали тези двамата след токова силна омраза, ще успеят да я превърнат и в толкова силна любов. Но ми се искаше да се разкрие още повече от общото бъдете, надявам се да има продължение за тези двамата, ако има втора книга.
Какво не ми хареса:
Не ми хареса постоянното повтаряне на едно и също и едни и същи емоции, каква била, като това го разбрахме още в началото . Останах с впечатлението, че това повтаряне в само за запълване на страниците, не беше необходимо.
Като заключение, все още не мога да преценя дали ми хареса или не ме впечатли толкова, определено ако има втора книга за тях двамата ще я прочета, защото понякога вторите книги от поредици са по- добри от първата. Надявам се авторката да направи втора книга за тях :)
October 30, 2017
Хареса ми!
Романът не е и не претендира за световна класика. Това е една история за две семейства, разказана добре. Аз лично игнорирам омразата и жаждата за отмъщение, които господстват в началото на историята. Повече ме привлече израстването на героинята до ниво да осъзнае, че е сгрешила и да поиска прошка! Този завой беше неочакван и много свеж. Една подсказка, че не всичко е на всяка цена и че дори да бъркаме, има път към прошката.
Стилът много ми хареса.
Връщанията в миналото разказани в първо ли��е от главните герои е впечатляващо и насища действието. Спестени са описанията за сметка на динамиката. Акцента е върху човешките отношения, което за мен е най-важното.
На финала препоръчвам (най-вече) на дамите да прочетат книгата.
Романът не е и не претендира за световна класика. Това е една история за две семейства, разказана добре. Аз лично игнорирам омразата и жаждата за отмъщение, които господстват в началото на историята. Повече ме привлече израстването на героинята до ниво да осъзнае, че е сгрешила и да поиска прошка! Този завой беше неочакван и много свеж. Една подсказка, че не всичко е на всяка цена и че дори да бъркаме, има път към прошката.
Стилът много ми хареса.
Връщанията в миналото разказани в първо ли��е от главните герои е впечатляващо и насища действието. Спестени са описанията за сметка на динамиката. Акцента е върху човешките отношения, което за мен е най-важното.
На финала препоръчвам (най-вече) на дамите да прочетат книгата.
July 23, 2019
Добра като замисъл, но слаба като изпълнение! Предвидим сюжет, некадърна редакция, граматически и лексикално е на ниво 2-ри клас. Пълен хаос от разказвачи и смяна на лицата - поне визуалното оформление можеше да показва смяната на гледната точка. Жанрово я определям като чиклит, а не като "психологическа драма".
October 3, 2019
Опитах се да ми хареса, но уви. Пълна загуба на време нужно за прочита на тази книга. Едно и също нещо... през цялото време...постоянно. Една и съща тема, едни и същи монолози, едни и същи диалози... Сякаш четеш 5 страници повторени 60 пъти. Никакво действие, никакво развитие на героите, никаква развръзка, никакъв край. Просто нищо...
May 2, 2019
Щеше да е много хубава книга, ако не беше написана толкова зле.
August 11, 2020
Харесвам книги с подобни тежки сюжети. За съжаление тук нещата бяха добри като замисъл, но лоши като изпълнение. Авторката ни казваше всичко, без да ни остави да мислим. Казваше ни кой как се чувства, защо някой повдига вежди или какво означават погледите. Повтаряше неща, които вече знаем до болка, защото вече сме го чели няколко пъти. Нямам против гледните точки, но когато искаш да показваш толкова различни, авторката можеше да избере "трето лице". А можеше да се мине и без тях.
May 28, 2021
Really interesting and touching book from a talented young Bulgarian author. The strong feelings described in the book are so close to the real life. It seems like reading that book is like living the real life. Hope to hear more from this author, wish her luck.
September 27, 2021
Завладяващ и силна книга, написана наистина увлекателно. Краят само ми беше малко прибързан и недовършен.
Displaying 1 - 13 of 13 reviews