Саморасляци

by Радой Ралин

Саморасляците не са завоевание на техническия прогрес. Коренът им не подсказва благороден произход, ни животинските инстинкти на фауната. Представката им е от личностен характер: предполага задължение и обвързаност, автономност, но и авторитаризъм... Цяла арфа от нюанси: самобитност, саможертва, самозащита, самоиздръжка, самокритика, самоопределение, самоотверженост, самопризнание, самостоятелност, самоувереност- до техните контрасти: самовластие, самодоволство, самозабрава, самозванство, самоизмама, самоизтребление, самолюбие, самохвалство, самоцел. О, времена, о, явления! При тоя плурализъм един Теофраст би се видял в чудо! Саморасляците са контрастно растение, защото никнат там, дето не ги сееш. Крехки са за масова акция. Тешат се, че и сам воинът е воин. Едни ги смятат за плевели, други им откриват лечебни свойства. Трети ги третират като паразити и хищници, забравяйки, че без тях ще се наруши екологическото равновесие на изкуството. Те са нощни искри- може да не са звезди на небето, - отчасти ориентират.
-Радой Ралин

124 pages, Paperback

Published December 15, 1989

About the author

Радой Ралин е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945).
През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45).
Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.
През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“.
От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.