Болка

by Zhao Lihong, Жао Лихон, Здравка Евтимова (Translator)

Ако си запазил надежда, носиш в сърцето си семенце от лотос, оцеляло хиляда години.

Творчеството на съвременния китайски поет, есеист и учен Жао Лихон е разбираемо за сърцата, упорито, горещо, с дъх на пролет и живот. Поезията му се влива направо в кръвта на читателя, а едно от неговите ранни стихотворения - "Очакване", е станало химн на любовта в Китай.

Ако ти си изгубил цвета си, това не означава, че светът е останал без цветове.

Genres: Poetry, Asia

112 pages, Paperback

Published January 1, 2017

Reviews

[Dunya Al-bouzidi · Rating 3 out of 5]

"ولئن كان هناك جوابٌ حقًّا فإنّه جوابٌ يختزن سؤالًا؛ ذلك أنَّ الشِّعر دائمًا هو سؤالٌ، أو تحريضٌ على السؤال.
وتلك خصيصته الخلَّاقة الفريدة."
من تقدمة الشاعر الكبير أدونيس

"يا ويح وجهٍ تفرَّسته النظرات
لهفي عليه وليس ثمة ملاذ."

"كم من مرّة تعثّرت بي خطواتي
وارتطمت بأشياء، وتمزّق ردائي
كم طعنت بنصال
ورميت بأغلظ أحجار
انشقّت الجروح في جلدي؛ وقد أُخذت على غفلة
دماٌ طازجة تزهر كبراعم في جسدي
حمرتها تبهر النظر
حمرتها شوكٌ وإبر
يعتكر صفاء الكون في وهج الاحمرار
ويمتلئ المدى بلون القتام."

"إفرازاتٌ غامضةٌ
تحولّت بها المشاعر إلى مادّة سائلة
مرّةً بعد أخرى
اخضلّت بها عيناي."

"سمعتُ أغنية حزينة
فتذكرتُ المغني العازف على قيثارته، وحيدًا
المغني الذي امتحن بمعاناة العزلة
شبع من المحن وارتوى من كؤوس المر
لكنه سيضفر من الأسى جدائل معانٍ جميلة."

"البهجة غلاف قشري
الألم هو جوهر الأمر وقِوامه."

[تغريد حماد · Rating 2 out of 5]

كم من مرَّة تعتَّرَت بي خُطواتي
وارتطمتُ بأشياء، وتمزَّق ردائي
كم طُعِنْتُ بنصال
ورُميتُ بأغلظ أحجار
انشقَّت الجروح في جلدي، وقد أُخِذُتُ على غفلة

_________________
أبي الذي فارق الدنيا منذ عشرين سنة
تراءى لي فجأةً في الأحلام
جاء بغیر موعد، دخل دون أن يطرق الباب
جلس قبالتي في هدوء
على وجهه نفس الابتسامة المعهودة
سوى أنه بعد حين كان مقطَّب الجبين
هتفتُ عاليًا في دهشة غامرة
ثم لم أجد ما أقوله بعدها
مددتُ نحوه ذراعيَّ
لكنه تراجع دون أن تفارقه الابتسامة
____________

تبدو الحياة قرصًا دوَّارَّ
يدور
ويدور
________________

حقا الألم هو حجر الزاوية هو الأساس الذي تقوم فوقه مقاصير الفرح المشيدة..

[Kristina Andreeva · Rating 2 out of 5]

Не разбирам така поезията. Няма нищо лирично в разкъсаните изречения. Ако Жао Лихон не претендираше за поет и просто беше записал думите си без излижни нови и нови редове, оценката ми щеше да се вдигне рязко. Едната звездичка отгоре и само защото Лихон се изразява красиво. Той наистина има какво да каже и думите му са мъдри, но начинът му да ги представи не е по моя вкус. Не мога да харесам това, което чета, ако трябва да е стихотворение, но за мен не е такова.
За почитателите на разкъсаното изречение предполагам, че ще се хареса. Но няма как да знам с точност, просто не разбирам какво намират в този стил.
Между другото, корицата е семпла, но изящна - най-вече тя ми се понрави от всичко и наистина ме радва.
Запазвам си и едно цитатче от предговора. Стиховете така или иначе не ме докоснаха, поне това успя да го направи:
"Ако ти си изгубил цвета си, това не означава, че светът е останал без цветове."

[Петя Иванова · Rating 3 out of 5]

Не е моя стил. Имаше няколко добри, но очаквах повече. Дали заради превода или в оригинал биха били по-добре.

[Fran · Rating 3 out of 5]

Es bueno 👍🏻

[قسمت خالد · Rating 3 out of 5]

أجمل قصيدة في وجهة نظري: على قيد الحياة❤️