What do you think?
Rate this book
Да обичаш дивото. Монголия
"Bcичĸи гoлeми пътeшecтвия зaпoчвaт c няĸoя шeгa, пycнaтa мeждy двe биpи: „Знaeтe ли ĸaĸвa cтaтия чeтox зa Moнгoлия... Щo нe взeмeм дa идeм дa пpoвepим дaли e иcтинa?“. Xa-xa-xa. Πaдa гoлям cмяx, a няĸoлĸo мeceцa пo-ĸъcнo ce oзoвaвaш в Tpaнccибиpcĸaтa жeлeзницa нaпът зa Moнгoлия. Дoĸaтo чeтeш тaзи ĸнигa, щe ce чyвcтвaш cяĸaш тaйничĸo cи ce мyшнaл в paницaтa нa Πeтя и yчacтвaш в пътeшecтвиeтo – пaзapyвaш мaлинoвo cлaдĸo oт бaбyшĸи, ĸлeчиш дo aвapиpaл aвтoбyc в cибиpcĸaтa тaйгa и измиcляш имeнa нa ĸaмили в мoнгoлcĸaтa пycтoш."
Mapия Aнгeлoвa, aвтop нa „203 пpeдизвиĸaтeлcтвa зa пътeшecтвeници“
"B cтeптa нa миcлитe и eмoциитe нa „Дa oбичaш дивoтo“ e yютнo. C вълнeниeтo нa пътeшecтвeниĸa Πeтя cпoдeля нe пpocтo пpeз ĸaĸви пътищa пpeминaвaт чeтиpимaтa бългapи, ĸaĸ e живoтът в юpтa, ĸaĸви ca пeйзaжитe, ĸaĸ e вpeмeтo, ĸaĸвo e дa яздиш ĸaмилa или дa дoиш ĸoбилa, нo и ĸaĸвo ce cлyчвa cъc caмaтa нeя пo вpeмe нa тoвa пътyвaнe.
Дa cи пoeмeш дъx ти пoзвoлявaт caнтимeнтaлнитe миcли, звyчaщитe пecни в глaвaтa нa Πeтя, oтнeceният пoглeд в нищoтo, ĸoитo зacилвaт eмoциoнaлнocттa нa нeйния днeвниĸ. Зaщoтo: „Изĸycтвoтo e дa ce влюбиш в нoвoтo, бeз дa зaбpaвиш дa oбичaш cтapoтo.“
Eмилия Haйдeнoвa, РоdМоѕtа.bg
Mapия Aнгeлoвa, aвтop нa „203 пpeдизвиĸaтeлcтвa зa пътeшecтвeници“
"B cтeптa нa миcлитe и eмoциитe нa „Дa oбичaш дивoтo“ e yютнo. C вълнeниeтo нa пътeшecтвeниĸa Πeтя cпoдeля нe пpocтo пpeз ĸaĸви пътищa пpeминaвaт чeтиpимaтa бългapи, ĸaĸ e живoтът в юpтa, ĸaĸви ca пeйзaжитe, ĸaĸ e вpeмeтo, ĸaĸвo e дa яздиш ĸaмилa или дa дoиш ĸoбилa, нo и ĸaĸвo ce cлyчвa cъc caмaтa нeя пo вpeмe нa тoвa пътyвaнe.
Дa cи пoeмeш дъx ти пoзвoлявaт caнтимeнтaлнитe миcли, звyчaщитe пecни в глaвaтa нa Πeтя, oтнeceният пoглeд в нищoтo, ĸoитo зacилвaт eмoциoнaлнocттa нa нeйния днeвниĸ. Зaщoтo: „Изĸycтвoтo e дa ce влюбиш в нoвoтo, бeз дa зaбpaвиш дa oбичaш cтapoтo.“
Eмилия Haйдeнoвa, РоdМоѕtа.bg
320 pages, Paperback
Published August 28, 2017
2 people are currently reading
42 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
November 5, 2017
Минути преди да се запознаем, Петя погледна книгата, която четях с критичния поглед на човек, който взима тези неща насериозно. Ще излъжа ако кажа, че в онзи момент преди повече от 10 години съм знаел, че някога ще чета книга подписана от нея, но със сигурност тази моя увереност е дошла скоро след запознанството ни. Честно казано никога не съм очаквал, че ще прочета точно пътепис от Петя, но и нейният пътепис не е точно това, което очаквате от един обикновен пътепис. Сигурно защото Петя не е и обикновен пътешественик, което не твърдя само, защото сме приятели.
Едно от най-забавните неща в "Да обичаш дивиото. Монголия" е, че познавам главните герои. Дори не помня дали някога Петя си направи труда да опише приятелите си, нито самата себе си, но в главата ми винаги имаше образите на четиримата приключенци. Останалите картини бяха ярки, цветни и близки, по начина, по който и Петя ми е близка. Тук нейният език е богат, даже в известен смисъл прекалено описателен, понякога отвеян и точно толкова вглъбен, колкото и самата Петя изглежда е била по време на приключението си в Монголия.
Иска ми се да кажа, че тази книга се чете на един дъх, но ще излъжа. Причината не е писането, нито историята, нито дори честите отклонения в посоката на мисълта на Петя, а по-скоро желанието за саморефлексия, което може да предизвика този текст. Тя е резултат на критичността, която Петя си позволява към самата себе си. Свежа тръпка в един жанр, който, каквото и да си говорим, е пълен с всезнайковци, готови да споделят своето категорично мнение по теми за далечни земи.
Петя прави обратното. Тя знае, че е отцепник, самовглъбен дразнител, който чегърта по тефтера си, изолирал се от света по своите си многообразни начини. Също така знае, че не е у дома, знае че не разбира повечето места и неща, нито някога ще ги разбере. Това, което тя прави е да сподели собствените си изживявания по изненадващо откровен начин. Въпреки едностранната природа на писаното слово, тази книга ме направи по-добър приятел на Петя, помогна ми да я опозная.
Може би за много хора това ще е разочароваща книга, защото тя е много повече за Петя в Монголия, отколкото за самата Монголия. За щастие обаче Петя е достатъчно интересен обарз и задава предостатъчно теми за размисъл. Най-хубавото, което ми се случи, докато четях "Да обичаш дивото. Монголия" е, че донякъде самият аз успях да се самовглъбя, да изследвам себе си, да се замисля за своя мироглед. И в крайна сметка да си спомня, че да обичаш дивото, нито е лошо, нито е чак толкова сложно. Благодаря ти, Пете.
Едно от най-забавните неща в "Да обичаш дивиото. Монголия" е, че познавам главните герои. Дори не помня дали някога Петя си направи труда да опише приятелите си, нито самата себе си, но в главата ми винаги имаше образите на четиримата приключенци. Останалите картини бяха ярки, цветни и близки, по начина, по който и Петя ми е близка. Тук нейният език е богат, даже в известен смисъл прекалено описателен, понякога отвеян и точно толкова вглъбен, колкото и самата Петя изглежда е била по време на приключението си в Монголия.
Иска ми се да кажа, че тази книга се чете на един дъх, но ще излъжа. Причината не е писането, нито историята, нито дори честите отклонения в посоката на мисълта на Петя, а по-скоро желанието за саморефлексия, което може да предизвика този текст. Тя е резултат на критичността, която Петя си позволява към самата себе си. Свежа тръпка в един жанр, който, каквото и да си говорим, е пълен с всезнайковци, готови да споделят своето категорично мнение по теми за далечни земи.
Петя прави обратното. Тя знае, че е отцепник, самовглъбен дразнител, който чегърта по тефтера си, изолирал се от света по своите си многообразни начини. Също така знае, че не е у дома, знае че не разбира повечето места и неща, нито някога ще ги разбере. Това, което тя прави е да сподели собствените си изживявания по изненадващо откровен начин. Въпреки едностранната природа на писаното слово, тази книга ме направи по-добър приятел на Петя, помогна ми да я опозная.
Може би за много хора това ще е разочароваща книга, защото тя е много повече за Петя в Монголия, отколкото за самата Монголия. За щастие обаче Петя е достатъчно интересен обарз и задава предостатъчно теми за размисъл. Най-хубавото, което ми се случи, докато четях "Да обичаш дивото. Монголия" е, че донякъде самият аз успях да се самовглъбя, да изследвам себе си, да се замисля за своя мироглед. И в крайна сметка да си спомня, че да обичаш дивото, нито е лошо, нито е чак толкова сложно. Благодаря ти, Пете.
December 7, 2020
Чудесна книга, която през 2020 съживява желанието за пътувания още повече 🔥
February 3, 2019
Чудесен пътепис, написан много увлекателно, забавно и без да се натрапват исторически факти, години и т.н. Точно това трябва да представлява (според мен) едно такова приключение - да се описват не само местата, на които си бил, а също и хората, които срещаш, случките, хубавите и лошите неща, които си преживял на самото пътешествие. Ето това намирам аз в книгата на Петя Димитрова. Бих искал да чета още пътеписи, написани от нея!
September 4, 2017
Да уловиш мига по старомодния начин – с молив в ръка върху хартията, докато около теб се сменят спиращи дъха пейзажи. Така че нито времето, нито технологиите да изтрият историята, така че да я преживяваш всеки път отново.
В степта на мислите и емоциите на „Да обичаш дивото“ е уютно. С вълнението на пътешественика Петя споделя не просто през какви пътища преминават четиримата българи, какъв е животът в юрта и пейзажите, как е времето, какво е да яздиш камила или да доиш кобила, какви хора срещат по пътя, какво е небето над тях и колко красив е Байкал, но и какво се случва със самата нея по време на това пътуване. Пътуването наистина ни променя, но и помага да открием онази част от нас, която винаги ще е същата; онова, което ще носим в себе си, където и да сме. Още за книгата, четете тук: http://podmosta.bg/24917-2/
В степта на мислите и емоциите на „Да обичаш дивото“ е уютно. С вълнението на пътешественика Петя споделя не просто през какви пътища преминават четиримата българи, какъв е животът в юрта и пейзажите, как е времето, какво е да яздиш камила или да доиш кобила, какви хора срещат по пътя, какво е небето над тях и колко красив е Байкал, но и какво се случва със самата нея по време на това пътуване. Пътуването наистина ни променя, но и помага да открием онази част от нас, която винаги ще е същата; онова, което ще носим в себе си, където и да сме. Още за книгата, четете тук: http://podmosta.bg/24917-2/
August 13, 2020
Увлекателен разказ за едномесечното пътешествие на четирима приятели по Трансмонголската железница и из дивата монголска пустош. Пътеписът се отличава с неподправена искреност и с уважението на авторката към обичаите и начина на живот в Монголия, а и към самите монголци въобще.
September 9, 2017
Не знам за дивото, но с ръка на сърцето мога да заявя, че обичам свободолюбивия дух на Петя и смелостта, с която се хвърля с главата напред в нови начинания, пътешествия и приключения. Страшно се гордея с това, което сътвори, с искреността на споделеното в първия ѝ пътепис, както и с усилията, които положихме заедно с нея, прекрасните Фиделия Косева и Ива Тодорова, за да се получи книга за чудо и приказ.
"Да обичаш дивото. Монголия" е едва началото на безброй бъдещи одисеи. Познавайки Петя, никак не бих се изненадала, ако някой ден се стигне и до "Да обичаш дивото. Луната" :)) Дотогава обаче ви съветвам да се понесете из степта в компанията на "верблюдите" и да опознаете непокорното сърце на една уникална страна през очите на също толкова неповторим разказвач.
"Да обичаш дивото. Монголия" е едва началото на безброй бъдещи одисеи. Познавайки Петя, никак не бих се изненадала, ако някой ден се стигне и до "Да обичаш дивото. Луната" :)) Дотогава обаче ви съветвам да се понесете из степта в компанията на "верблюдите" и да опознаете непокорното сърце на една уникална страна през очите на също толкова неповторим разказвач.
April 2, 2021
"Да обичаш дивото. Монголия" - днес приключих своето въображаемо пътешествие до там. Екскурзовод ми бе авторът, като внимавах да следвам всяка нейна дума. Пътешествието си заслужава - не прекалява, умерена и любопитна информация за това, което са посетили. Освен пътешествие в дивото, имаше още едно пътешествие бонус - това из нейните мисли.
P.S. В началото наистина си помислих, че съм хванала грешния маршрут - първите страници, оставяйки настрана интересните истории - "алкохолът" остави трайни спомени в мен. Вероятно, защото го поглеждам през моите очи ..., но , да не съм дребнава... важното,е че когато започва пътешествието в Монголия - виждаш един по-различен свят и затваряйки последната страница си казваш искам и аз да имам такъв водач "Ори".
Препоръчвам я!
P.S. В началото наистина си помислих, че съм хванала грешния маршрут - първите страници, оставяйки настрана интересните истории - "алкохолът" остави трайни спомени в мен. Вероятно, защото го поглеждам през моите очи ..., но , да не съм дребнава... важното,е че когато започва пътешествието в Монголия - виждаш един по-различен свят и затваряйки последната страница си казваш искам и аз да имам такъв водач "Ори".
Препоръчвам я!
October 3, 2021
Свежо като внезапен полъх на пролетния вятър. Топло и уютно като вълнените терлици на баба. Увлекателно като безспирните раздумки на чаша ракия и една шопска с верни приятели.
Хареса ми повече, отколкото очаквах. Не е лесно един пътепис да ти е интересен през цялото време. Това не се вписва съвсем с жанра. Все в някой момент ще ти доскучае или информацията ще ти стане в повече... Тук това на мен не ми се случи. Беше ми интересно, приятно и забавно от първата страница до последната. Изказът на авторката доставя удоволствие със своята непосредственост, но и финес в същото време. Петя и нейните другари ми станаха близки. Благодарна съм, че сподели с нас това пътешествие и мислите на един пътешественик, с много от които се идентифицирам.
Хареса ми повече, отколкото очаквах. Не е лесно един пътепис да ти е интересен през цялото време. Това не се вписва съвсем с жанра. Все в някой момент ще ти доскучае или информацията ще ти стане в повече... Тук това на мен не ми се случи. Беше ми интересно, приятно и забавно от първата страница до последната. Изказът на авторката доставя удоволствие със своята непосредственост, но и финес в същото време. Петя и нейните другари ми станаха близки. Благодарна съм, че сподели с нас това пътешествие и мислите на един пътешественик, с много от които се идентифицирам.
February 7, 2025
Впускането ни в дълги приключения из далечни земи обикновено е и път към самите нас. Преминавайки през необичайни места и ситуации преоткриваме себе си и хората, с които споделяме незабравимото. В откровението на Петя за собствените ѝ мисли и чувства, се крие и магията в това как новото ни променя, но прави и старото още по-ценно.
Сега, когато се замислям за Монголия, разбирам, че я вижда�� с топлото чувство, с което Петя ни разказва за собствените си впечатления за местата, и срещите на нея и нейните трима приятели с местното население и култура.
Този пътепис е от онези, които ти се иска да не свършват.
Сега, когато се замислям за Монголия, разбирам, че я вижда�� с топлото чувство, с което Петя ни разказва за собствените си впечатления за местата, и срещите на нея и нейните трима приятели с местното население и култура.
Този пътепис е от онези, които ти се иска да не свършват.
March 30, 2020
Стигнах до книгата след като започнах собствено търсене за пътешествие до Монголия. Много ми хареса, че моя сънародничка е била там и е описала всичко, за такива като мен, които плануват подобни приключения.
Благодаря ти, Петя, че си пишела по време на обиколката, страхотно си се справила!
Хареса ми, че има ясна и леснодостъпна информация за цялото време, прекарано в Монголия. Хареса ми, че мога да видя част от преживяното чрез твоите фотографии 😊 Веднага разгледах и албума във фейсбук.
Нямам търпение да усетя каквото ти си усетила и да видя цялата тази красота.
Благодаря ти, Петя, че си пишела по време на обиколката, страхотно си се справила!
Хареса ми, че има ясна и леснодостъпна информация за цялото време, прекарано в Монголия. Хареса ми, че мога да видя част от преживяното чрез твоите фотографии 😊 Веднага разгледах и албума във фейсбук.
Нямам търпение да усетя каквото ти си усетила и да видя цялата тази красота.
January 7, 2024
Препоръчвам книгата за всеки, който обича нестандартни приключения и наистина обмисля пътуване към Монголия, има много добри насоки, съвети за по-евтино и алтернативно преживяване. Лесно и бързо се прелистват страниците, запечатали всякакви моменти, срещи, хора и пейзажи.
Щях да се радвам да има още повече снимки в хода на четенето, а не само тези в края на книгата.
Щях да се радвам да има още повече снимки в хода на четенето, а не само тези в края на книгата.
December 4, 2017
"Изкуството е да се влюбиш в новото, без да забравиш да обичаш старото" - страхотно мото за тази книга. Хареса ми повествованието, носталгията, пропита в страниците, и добрите размисли на Петя за красотата на живота в малките му детайли.
November 24, 2022
Не всеки ден се случва в пустошта да се натъкнеш на юрта, пред която кротко си стои син, пълен с вода пластмасов бидон
Предлагам, ако ще обсъждаме какво се случва по-нататък с мистериозния бидон, какво още научаваме за Сибир и Монголия от тази книга, какво е бълбукало в главата на един прохождащ пътешественик, преди да намери място на страниците ѝ, кого е срещнала и каква музика е звучала по дългия еднообразен път във влак, в буханка и между гърбиците на камила, да го направим на чаша кумис. Може - в Клуба на пътешественика в София, където нашият отбор я спечели като награда от викторина (quiz, англ.). А може и в юрта! Без да е задължително да сме пипали коза.
Предлагам, ако ще обсъждаме какво се случва по-нататък с мистериозния бидон, какво още научаваме за Сибир и Монголия от тази книга, какво е бълбукало в главата на един прохождащ пътешественик, преди да намери място на страниците ѝ, кого е срещнала и каква музика е звучала по дългия еднообразен път във влак, в буханка и между гърбиците на камила, да го направим на чаша кумис. Може - в Клуба на пътешественика в София, където нашият отбор я спечели като награда от викторина (quiz, англ.). А може и в юрта! Без да е задължително да сме пипали коза.
June 9, 2023
I loved it and fell in love with Mongolia.
October 20, 2023
„Да обичаш дивото. Монголия” не е просто пътепис. Тази книга не описва просто едно пътуване на четирима ентусиасти до далечни земи. Тя не просто ни дава престава за Монголия и за пътя до нея. Тази книга носи ароматът на пътя, по който минават те. Носи очаравонието на изгревите, които посрещат, белотата на снега, който хрущи под обумките им, топлината на козето виме, от което се опитват да издоят мляко, твърдостта на камилите, които яздят...
Това е книга преживяване на едно пътуване. Това е книга, с която пък ние съпреживяваме това пътуване. В нея са пресъздадени емоциите на пътуващите, мислите, чувствата. Пътеписите не са за всеки. Често те не са и за мен. Но този е написав толкова увлекателно, с един прекрасен и много специфичен ритъм. Петя обрисува картините, които вижда в пълнота, но без да отегчава с ненужни подробности, защото ги гарнира със всички останали усещания като аромат, температура, запознанства, емоции.
Докато четох книгата аз преживях сякаш цялото пътешествие. Сякаш се пътувах с Транссибирската железница, опитах тебеширения вкус на Aaruul-а, возих се на предната седалка на уазка, доих коза, яздих камила....
Благодаря ти, Петя, че ни позволи да видим „какво бълбука в главата на един прохождащ пътешественик”.
Това е книга преживяване на едно пътуване. Това е книга, с която пък ние съпреживяваме това пътуване. В нея са пресъздадени емоциите на пътуващите, мислите, чувствата. Пътеписите не са за всеки. Често те не са и за мен. Но този е написав толкова увлекателно, с един прекрасен и много специфичен ритъм. Петя обрисува картините, които вижда в пълнота, но без да отегчава с ненужни подробности, защото ги гарнира със всички останали усещания като аромат, температура, запознанства, емоции.
Докато четох книгата аз преживях сякаш цялото пътешествие. Сякаш се пътувах с Транссибирската железница, опитах тебеширения вкус на Aaruul-а, возих се на предната седалка на уазка, доих коза, яздих камила....
Благодаря ти, Петя, че ни позволи да видим „какво бълбука в главата на един прохождащ пътешественик”.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews