Двадесетгодишният Георги е бил осиновен като малък. След време това семейство се разпада и той попада в трудово-възпитателно училище. Когато пораства, започва работа, но се сблъсква с егоизма и безсърдечието. Започва да краде. Следователят, който се занимава с неговото дело, се среща с осиновителите, приятелката и приятелите му. Криейки се от милицията, Георги попада в малък черноморски град (Созопол). Влюбва се в сестрата на приятеля си Марин — Яна. Но и тук не среща разбиране. Отново извършва кражба. Този път се среща със следователя, който иска да му помогне. Любовта на Яна му внушава, че има смисъл да живее.
Романът е екранизиран през 1984 г. под названието „Вик за помощ“ с участието на Ивайло Герасков, Павел Поппандов и Елжана Попова.
Кратка и ясна книга. Не мога да реша дали заглавието на книгата или заглавието на филма му отиват повече. Георги та се е забатачил, че зов за помощ или Сатурн едва ли ще му помогнат. Той сам трябва да се спаси. Не че господин Пенев търси помощ - той крещи само отвътре. Съдбата знае кого трябва да срещне. Намират се и добри хора. Марин, добродушен. Поли, подла. Яна, дете. Георги, дай си малко време.