Езикът на бирата

by Людмил Димитров Фотев

„Езикът на бирата" е кратък поглед върху връзките на бирата и историята, на бирата и много страни на настоящето, и опит да се погледне отвъд тенденциите. Кое е първото: бирата или хлябът? Дали Христос не е обърнал водата в... бира? Има ли основание винарският юг да бъде противопоставян на бирения север? Тези, които разделят бирата на светла и тъмна, понякога гледат с насмешка на другите, за които тя е наливна или бутилирана, кой има право? Защо бирата на Октоберфест всъщност е мартенска? Силни ли са чешките десетка/дванайстка и имат ли горните стойности за сухо вещество (екстракт) отношение към алкохолното съдържание? Всъщност процентите алкохол в Европа (abv) отговарят ли на тези в САЩ (abw)? Какво търси петолъчката в логото на Нeineken и какво символизира звездата на пивоварите? „Езикът на бирата" ви дава отговор на тези и на още много въпроси, които идват след досега с някоя нова и по-интересна бира. Ако не сте бирен фен, след тази книга със сигурност ще станете. Ако сте, след тази книга със сигурност ще преминете в категорията на познавачите и ценителите.

264 pages, Hardcover

Published January 1, 2009

Reviews

[Димитър Тодоров · Rating 3 out of 5]

Единственото обяснение да открия този богато илюстриран алманах възхвала на Бирата, издание от 2009, в библиотеката си е, че някой ми я е подарил, когато разпращах есемеси от цял свят каква регионална бира съм си намерил да опитам в момента. Даже без да съм чувал цитираната крилата фраза на Франк Запа: Не можете да говорите за истинска държава, ако тя си няма собствена бира и авиокомпания. И на мене, и на Людмил Фотев, и на Франк Запа ни е била бедна фантазията какво ще стане следващите години, като се отприщи модата на крафт бирите и разнообразието прекрачи всички граници на изброимост в един том. Моята колекция се ъпгрейдна от есемеси на снимки в социалните мрежи, което ми се струва, че е по-практичният артефакт за колекциониране от капачки като Людмил Фотев. Но си има оправдание, че е почнал десетилетия преди да бъдат изобретени социалните мрежи. През които десетилетия е развил вкусове и натрупал цяла манастирска изба с бурета наливно многознайство, което с удоволствие разлива в халбите на читателя. Започва от типовете бири и технологични процеси, история, съставки, съдове и обичаи, след което съвсем професионално колекционерски систематизира бирените марки и референции по теми – митология, история, география, политика, животни, растения, богове, рицари, разбойници, спортисти, политически фигури, абати и обикновени монаси от Свети Бернар до Телониус Мънк. Защото другата му страст е джазът. А градацията на бирените му пътеписи води до логичния извод, че джазът и бирата имат много повече общо, отколкото изглежда на пръв поглед. Минава през Бохемия и Тоскана, Дъблин и Гринуич, всички до един манастири в Ниските земи, произвеждащи (да не забравяме, че производителите на бира са брасьори, а не пивовари!) трапистка бира и стига до апотеоз по стъпките на Жак Брел в световната столицата на бирата, Брюксел. Като между другото ръси крилати сентенции от рода на: А ако Джордж III бил изпратил портър вместо чай в Бостън, едва ли историята е щяла да остане същата; Кантилените, белкантото, кансиона, канцонетите, шансона – всичко това влизаше в Cantillon – името на единствените истински спонтанни бири в света; Не се лъжете да ходите в Будапеща да пиете бира! Брабантският кон е признат от част от живите съкровища на ЮНЕСКО, а у нас това са Бистришките баби. Е, ако останеше на мене, аз бих вкарал в ЮНЕСКО Мистерията на кафевите и зелените бутилки светло пиво по соца. Людмил Фотев ги е пропуснал от куртоазия към добрия вкус.