What do you think?
Rate this book
Czarodzieje
Le narrateur, Fosco Zaga, est un vieillard. Hors d'âge. Deux cents ans peut-être. Chargé d'amour, il ne peut pas mourir avant qu'un autre homme aime comme il a aimé, et prenne la relève. Tout a commencé en Russie, sous le règne de la Grande Catherine, où Giuseppe Zaga, le père, exerçait ses talents de magnétiseur, alchimiste, astrologue, et surtout guérisseur de la Grande Catherine. Sa jeune femme Teresina, moqueuse, espiègle, dont le naturel tranche dans cette tribu d'enchanteurs, est à peine plus âgée que Fosco. Et Fosco l'aime d'un amour infini qui l'oblige, deux siècles plus tard, à ressasser ses souvenirs, encore et toujours, pour empêcher Teresina de mourir réellement. Et elle ne meurt pas, comme si la plume de Fosco l'écrivain était parée de tout l'attirail d'illusionniste qu'il avait découvert, avec Teresina, dans un grenier magique de l'ancienne Russie.
416 pages, Paperback
First published January 1, 1973
16 people are currently reading
274 people want to read
About the author
Romain Gary
167 books1,924 followersRomain Gary was a Jewish-French novelist, film director, World War II aviator and diplomat. He also wrote under the pen name
Émile Ajar
.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
June 17, 2016
Много ми е тъжно, че се налага да напиша не особено ласкави думи за един от любимите ми автори, но няма как. Мислех си да дам на книгата 4 звезди просто, защото това е Ромен Гари, но не би било справедливо.
Може би не я четох в подходящия момент, но историята (доколкото изобщо я имаше) ми беше крайно скучна. Действието е минимално, за бунта на Пугачов съм чела предостатъчно, а занаята на "чародеите", предхождащи цирковите артисти не ми е интересен, напротив експлоатиран е в литературата до почти пълно обезличаване. Нещо което изключително много ме подразни е тънката нишка за гърнето на императрица Екатерина. Не зная дали наистина е страдала от такъв жесток запек и честно казано не ме интересува. Наясно съм, че по този начин Гари вкарва някакво чувство за хумор и ирония, но подобно нещо, излязло изпод неговото перо само ме натъжава. Бих се смяла от сърце, ако гърнето шестваше по страниците на Марк Твен или Бил Брайсън да речем, но при Гари е просто неуместно.
За да не е само тотален хейт ще кажа, че стилът му си остава абсолютно брилянтен (всъщност само заради това довърших книгата), а я има и неговата запазена марка - абсолютното боготворене на една жена извън границите на реалността.
Притеснявам се, че съм станала прекалено цинична, за да чета Гари. Във всеки случай двамата ще си вземем дълга почивка един от друг.
Може би не я четох в подходящия момент, но историята (доколкото изобщо я имаше) ми беше крайно скучна. Действието е минимално, за бунта на Пугачов съм чела предостатъчно, а занаята на "чародеите", предхождащи цирковите артисти не ми е интересен, напротив експлоатиран е в литературата до почти пълно обезличаване. Нещо което изключително много ме подразни е тънката нишка за гърнето на императрица Екатерина. Не зная дали наистина е страдала от такъв жесток запек и честно казано не ме интересува. Наясно съм, че по този начин Гари вкарва някакво чувство за хумор и ирония, но подобно нещо, излязло изпод неговото перо само ме натъжава. Бих се смяла от сърце, ако гърнето шестваше по страниците на Марк Твен или Бил Брайсън да речем, но при Гари е просто неуместно.
За да не е само тотален хейт ще кажа, че стилът му си остава абсолютно брилянтен (всъщност само заради това довърших книгата), а я има и неговата запазена марка - абсолютното боготворене на една жена извън границите на реалността.
Притеснявам се, че съм станала прекалено цинична, за да чета Гари. Във всеки случай двамата ще си вземем дълга почивка един от друг.
January 13, 2020
The saying goes that you should never judge a book by it's cover. Most of the time this is good advice worth heeding. Sometimes however even the best advice can be ignored. I take no shame in saying I bought this book squarely in the face of that advice for the beautiful purple jacket my edition was cloaked in. Ignorance of this good advice led me to what is a wonderful story.
The narrator is one Fosco Zaga, giving an account from his old age of his childhood and maturity into adulthood, and perhaps naturally then also his first love. Under the tutelage of his father, Giuseppe, Fosco learns his family's trade. Their detractors in the story call them charlatans, but Fosco and his father both understand the art they practice in a different light. They are performers, illusionists, "enchanters", with a service to offer and an ability to touch the soul. Giuseppe is enmeshed within the court of Catherine the Great, and such it is that the novel is set against the rich historical background of the Cossack rebellion and the oncoming Age of Enlightenment.
In parts (perhaps owing to the setting and period, and a similar sense of humour) the novel reminded me of Gogol. I liked the themes that Gary explored in the novel. He explores ideas of faith, authenticity, and the power of fiction to make real what is not. The final third of the story was slightly rushed; one feels that Gary rushed towards the story's beautiful ending. That aside, The Enchanters (or Les Enchanteurs in its original French) is a fantastic pageant to the fabulous and to imagination that I do strongly recommend.
The narrator is one Fosco Zaga, giving an account from his old age of his childhood and maturity into adulthood, and perhaps naturally then also his first love. Under the tutelage of his father, Giuseppe, Fosco learns his family's trade. Their detractors in the story call them charlatans, but Fosco and his father both understand the art they practice in a different light. They are performers, illusionists, "enchanters", with a service to offer and an ability to touch the soul. Giuseppe is enmeshed within the court of Catherine the Great, and such it is that the novel is set against the rich historical background of the Cossack rebellion and the oncoming Age of Enlightenment.
In parts (perhaps owing to the setting and period, and a similar sense of humour) the novel reminded me of Gogol. I liked the themes that Gary explored in the novel. He explores ideas of faith, authenticity, and the power of fiction to make real what is not. The final third of the story was slightly rushed; one feels that Gary rushed towards the story's beautiful ending. That aside, The Enchanters (or Les Enchanteurs in its original French) is a fantastic pageant to the fabulous and to imagination that I do strongly recommend.
July 4, 2016
За мен това е един от най-силните романи на Гари. Ако трябва да правя опростенчески сравнения, почти колкото „Лиричните клоуни”, с тази разлика, че тук отчаянието, макар и болезнено, още не кърви така открито и все още не е онзи пронизителен писък, какъвто е в Клоуните.
Брокат и позлата, едвам прикриващи нечистоплътни, подли, дребнави душици, подлизурковци, оцеляващи при всички обстоятелства, безскрупулни използвачи на човешкото невежество, мечти и страхове. От друга страна - самозаблуди, мечти за един друг себе си - величав, възвишен, тайнствен и могъщ. Самозаблуди, в които на моменти твърдо вярваш. На моменти… Копнежът да бъдеш полубог в очите на едно-единствено обожавано, недостъпно, вечно убягващо същество (нали не мислите наистина, че става дума за физическата смърт на Терезина?). Вярата, че си станал полубог. И ежедневната, ежеминутна агония да гледаш презрението и присмеха в очите на това същество и погледът му да те свлича от Олимп право в нощното гърне на силните на деня. От съдържанието на което зависи животът ти.
Бунтът на Пугачов не е самоцелен ефект. От една страна, за да оцелееш при тези обстоятелства е нужно или истинско величие, или истинска низост. За величието споменахме. Остава… От друга страна той е уродливият, подгизнал от кръв и вонящ на мърша нечовешки фон на едно паяжинно чувство, ефирно и вълшебно отвъд всяка човешка представа. Двете страни на нечовешкото - зверството и блянът - еднакво далечни на всяка нормалност и всеки банален човешки живот. Двата полюса, тъмата, през която пробилият слънчев лъч засиява по-силно, отколкото в спокойствието на синьо небе.
Жалко, ако някой любител на Гари не е харесал книгата. Дано някой ден да се сети за нея и да я препрочете с друг поглед. Убедена съм, че няма как в нея да не открие целият жесток и крехък, обичен Гари.
Хайде, до мухаморене. Т.е. до нови срещи с автора
Брокат и позлата, едвам прикриващи нечистоплътни, подли, дребнави душици, подлизурковци, оцеляващи при всички обстоятелства, безскрупулни използвачи на човешкото невежество, мечти и страхове. От друга страна - самозаблуди, мечти за един друг себе си - величав, възвишен, тайнствен и могъщ. Самозаблуди, в които на моменти твърдо вярваш. На моменти… Копнежът да бъдеш полубог в очите на едно-единствено обожавано, недостъпно, вечно убягващо същество (нали не мислите наистина, че става дума за физическата смърт на Терезина?). Вярата, че си станал полубог. И ежедневната, ежеминутна агония да гледаш презрението и присмеха в очите на това същество и погледът му да те свлича от Олимп право в нощното гърне на силните на деня. От съдържанието на което зависи животът ти.
Бунтът на Пугачов не е самоцелен ефект. От една страна, за да оцелееш при тези обстоятелства е нужно или истинско величие, или истинска низост. За величието споменахме. Остава… От друга страна той е уродливият, подгизнал от кръв и вонящ на мърша нечовешки фон на едно паяжинно чувство, ефирно и вълшебно отвъд всяка човешка представа. Двете страни на нечовешкото - зверството и блянът - еднакво далечни на всяка нормалност и всеки банален човешки живот. Двата полюса, тъмата, през която пробилият слънчев лъч засиява по-силно, отколкото в спокойствието на синьо небе.
Жалко, ако някой любител на Гари не е харесал книгата. Дано някой ден да се сети за нея и да я препрочете с друг поглед. Убедена съм, че няма как в нея да не открие целият жесток и крехък, обичен Гари.
Хайде, до мухаморене. Т.е. до нови срещи с автора
July 17, 2016
Ами нямам какво по-различно да кажа за Ромен Гари, освен това, което съм казала толкова пъти. Езикът му, думите, просто са езикът, който стига до душата ми. Толкова красиво, толкова хубаво, толкова поразително, че дори историята да не най-интересната, пак обожавам да го чета. Ромен Гари - моята любов завинаги!
December 27, 2024
J'ai eu du mal à le finir, du mal à m'intéresser à l'histoire et aux personnages
January 4, 2013
Exquisite love story with magical realism leanings. Like most magical realism it is also deeply enmeshed with political issues, in this instance the Cossack revolution in eighteenth century Russia.
September 12, 2023
A beautiful ode to literature. reminded me of Nabukov but to be fair funnier and more …delicious and full of life.
January 31, 2018
„Чародеите” е един от най-зашеметяващите фокуси на гениалния литературен салтимбанко Ромен Гари. Началото може да ви заблуди с лека мудност, но не се връзвайте, това е за отвличане на вниманието. Затова продължете да четете до самия край, за да останете напълно запленени от илюзията, която писателят е изиграл пред вас с неповторимото си чувство за хумор и виртуозност.
„Чародеите” е роман за любовта – любовта към една жена на име Терезина, любовта към живота, която се изразява в постоянното му измисляне, заради нетърпимост към действителността и смъртта.
Главният герой Фоско Зага ни разказва за детството си в имението в Лаврово, Русия, пренаселено с въображаеми приятели, любопитство и красота:
„Първите ми години бяха дълъг шепот на дъбове, с тях сторих и първите си крачки, а понякога ми се струва, че наместо бавачката са ме люлели те и че от тях съм научил повече, отколкото частните учители. Нищо не обогатява детската душа повече от почва, благодатна за загадки…”
Той е потомък на венециански циркови артисти, внук на Ренато Зага. Дядо му бил принуден да избяга от Италия, измъквайки се от ръцете на Инквизицията, за да се установи в Русия.
Още от малък Фоско е закърмен от баща си, великия Джузепе Зага, с най-вездесъщата тайна:
„Да се харесаш, да съблазняваш, да дадеш на хората в какво да вярват, на какво да се надяват, да ги вълнуваш, без да ги смущаваш, да въздигаш ума и душите, с една дума да очароваш, сине, такова е призванието на древното ни племе… Ето затова мнозина свъсени умове, несъзиращи в нищо ни най-малък скрит смисъл и ни искрица надежда, ни наричат шарлатани.”
Въпреки интимната си близост с вълшебствата, Семейство Зага в продължение на векове се сблъсква с чума, войни, хора, неспособни да вярват в чудеса, но измисляйки действителността, те успяват да надмогнат всяка несгода по пътя и да оцелеят. Използват комедия дел арте, музика, смях и всякакви палячовщини, за да изплашат смъртта, да преминат покрай обесените, да преглътнат гледките на насилие и на десетките трупове на бунтовници.
Пред очите ни малкият Фоско се превръща в юноша, в опитен и талантлив магьосник, който овладява илюзията чрез хартия и мастило.
Очарован от света на въображението и мечтите, влюбен в мащехата си Терезина, отчаян от невъзможността да я обича като истински мъж, той се гмурва в загадъчния свят на думите, откривайки, че чрез тях може да бъде велик чародей, да пише за невъзможното, да запечатва моменти, да гра��и вечности, да обича истински и никога да не престава да измисля любимата жена.
Така той открива, че няма по-красиво и по-трайно нещо от това да създадеш измислица, породена от неспособността да приемеш действителността такава, каквато е.
Защото какво е една книга, картина или музикално произведение? Нима всички те не са илюзии, които хората създават, за да приемат по-лесно истината? Нима те не са онези ненужни творения, които придават единствения смисъл на човека и живота, който би имал някаква стойност? Нима измислицата не е най-важният акт на съществуването, който Бог върши, измисляйки човека, давайки му щастието да измисля себе си и другите?
„Чародеите” е роман за любовта – любовта към една жена на име Терезина, любовта към живота, която се изразява в постоянното му измисляне, заради нетърпимост към действителността и смъртта.
Главният герой Фоско Зага ни разказва за детството си в имението в Лаврово, Русия, пренаселено с въображаеми приятели, любопитство и красота:
„Първите ми години бяха дълъг шепот на дъбове, с тях сторих и първите си крачки, а понякога ми се струва, че наместо бавачката са ме люлели те и че от тях съм научил повече, отколкото частните учители. Нищо не обогатява детската душа повече от почва, благодатна за загадки…”
Той е потомък на венециански циркови артисти, внук на Ренато Зага. Дядо му бил принуден да избяга от Италия, измъквайки се от ръцете на Инквизицията, за да се установи в Русия.
Още от малък Фоско е закърмен от баща си, великия Джузепе Зага, с най-вездесъщата тайна:
„Да се харесаш, да съблазняваш, да дадеш на хората в какво да вярват, на какво да се надяват, да ги вълнуваш, без да ги смущаваш, да въздигаш ума и душите, с една дума да очароваш, сине, такова е призванието на древното ни племе… Ето затова мнозина свъсени умове, несъзиращи в нищо ни най-малък скрит смисъл и ни искрица надежда, ни наричат шарлатани.”
Въпреки интимната си близост с вълшебствата, Семейство Зага в продължение на векове се сблъсква с чума, войни, хора, неспособни да вярват в чудеса, но измисляйки действителността, те успяват да надмогнат всяка несгода по пътя и да оцелеят. Използват комедия дел арте, музика, смях и всякакви палячовщини, за да изплашат смъртта, да преминат покрай обесените, да преглътнат гледките на насилие и на десетките трупове на бунтовници.
Пред очите ни малкият Фоско се превръща в юноша, в опитен и талантлив магьосник, който овладява илюзията чрез хартия и мастило.
Очарован от света на въображението и мечтите, влюбен в мащехата си Терезина, отчаян от невъзможността да я обича като истински мъж, той се гмурва в загадъчния свят на думите, откривайки, че чрез тях може да бъде велик чародей, да пише за невъзможното, да запечатва моменти, да гра��и вечности, да обича истински и никога да не престава да измисля любимата жена.
Така той открива, че няма по-красиво и по-трайно нещо от това да създадеш измислица, породена от неспособността да приемеш действителността такава, каквато е.
Защото какво е една книга, картина или музикално произведение? Нима всички те не са илюзии, които хората създават, за да приемат по-лесно истината? Нима те не са онези ненужни творения, които придават единствения смисъл на човека и живота, който би имал някаква стойност? Нима измислицата не е най-важният акт на съществуването, който Бог върши, измисляйки човека, давайки му щастието да измисля себе си и другите?
March 8, 2023
Pas facile de laisser un avis sur ce livre...
Lu dans le cadre d'un club de lecture entre amis, nous avons pourtant voté pour. Mais ça n'est pas pour moi le coup de coeur attendu.
On suit la vie de Fosco Zaga, enchanteur, charlatan, conteur, troubadour, comédien... L'histoire a donné aux gens de sa profession de nombreux noms. Mais sa vocation est d'embellir le quotidien, de faire ressortir la magie dans la vie de tous les jours.
Fosco a plus de 200 ans. Comment cela est-il possible ? Parce qu'il a ressenti étant très jeune un amour pur, un amour jamais consommé pour Teresina, la jeune épouse de son père. Et que c'est cet amour qui l'a rendu immortel.
Entre envolées lyriques, mots d'esprits et humour décapant, j'ai eu du mal à me situer dans cette histoire. J'ai adoré certains aspects, et ai été rebutée par d'autres. Les digressions "historiques" étaient parfois trop référencées pour la culture générale, et je m'en suis trouvée perdue.
C'était mon premier Romain Gary, et sans doute pas le plus facile, mais je suis contente de la découverte.
Lu dans le cadre d'un club de lecture entre amis, nous avons pourtant voté pour. Mais ça n'est pas pour moi le coup de coeur attendu.
On suit la vie de Fosco Zaga, enchanteur, charlatan, conteur, troubadour, comédien... L'histoire a donné aux gens de sa profession de nombreux noms. Mais sa vocation est d'embellir le quotidien, de faire ressortir la magie dans la vie de tous les jours.
Fosco a plus de 200 ans. Comment cela est-il possible ? Parce qu'il a ressenti étant très jeune un amour pur, un amour jamais consommé pour Teresina, la jeune épouse de son père. Et que c'est cet amour qui l'a rendu immortel.
Entre envolées lyriques, mots d'esprits et humour décapant, j'ai eu du mal à me situer dans cette histoire. J'ai adoré certains aspects, et ai été rebutée par d'autres. Les digressions "historiques" étaient parfois trop référencées pour la culture générale, et je m'en suis trouvée perdue.
C'était mon premier Romain Gary, et sans doute pas le plus facile, mais je suis contente de la découverte.
November 17, 2024
« Je pense que vous serez tous d'accord avec
moi : aimer une femme, cela veut dire aimer une seule fois. Il n'existe qu'un couple dans la vie et le reste n'est
rien. Lorsque votre maîtresse disparaît, les siècles,
les années, les secondes, les éternités, les heures et les saisons n'ont plus d'égards pour le Temps et ne peuvent plus se calculer; je ne crois pas qu'on puisse
aimé sans devenir millénaire. »
moi : aimer une femme, cela veut dire aimer une seule fois. Il n'existe qu'un couple dans la vie et le reste n'est
rien. Lorsque votre maîtresse disparaît, les siècles,
les années, les secondes, les éternités, les heures et les saisons n'ont plus d'égards pour le Temps et ne peuvent plus se calculer; je ne crois pas qu'on puisse
aimé sans devenir millénaire. »
September 11, 2023
Impossible d’accrocher : autant j’aime beaucoup Gary d’habitude mais là les scènes sexistes et misogynes s’enchaînent … le consentement est clairement mis à la poubelle et le corps de la femme est objectivé tout au long du livre. C’est une autre époque mais tout de même. Dommage pour le reste du livre, qui reste bien écrit.
March 4, 2024
Le talent d’un funambule des mots et la délicatesse d’un clown trop humain avec le rire comme élégant désespoir. Et des phrases par dizaines qui parlent d’amour, le grand, le laid, le vénal, l’absolu ou désespéré. Magnifique
November 10, 2025
Du pur génie. De par son originalité, son style, l'intrigue, ce livre est, à mon avis, un chef d'œuvre. Romain Gary avait une maîtrise de la langue française d'une rareté exceptionnelle. Ses portraits, ses paysages, sa compréhension de l'esprit humain sont époustouflants.
September 6, 2020
Un très bon Gary.
November 22, 2022
realismo mágico, revolucion rusa y un prestidigitador que no muere nunca. Tremendo libro que te deja pensando acerca de lo efímero de la vida humana.
Read
December 10, 2023L’écriture de Gary c’est de la poésie
May 6, 2019
Another beautiful novel by Romain Gary. A love story with elements of magical realism - or maybe more appropriately onirism - set against the scenery of a Europe struggling for change at the Age of Enlightenment. But the storyline is just a pretext to a hymn of love to art and enchantment, and the way it gives meaning to our lives in the context of a so often dire reality. And it is written in sucb a beautiful French that only that makes it worth reading.
August 4, 2020
Със сигурност съм пристрастна към Ромен Гари, но за мен "Чародеите" затвърждава славата му на един от най- сладкодумните разказвачи. Дълбока, многопластова история! За силата, вечната, на изкуството! И по- специално- на словото и литературата! И още по - точно- на умението да "измисляш", да създаваш, да твориш, да гледаш на света с "широко отворените очи на въображението".
August 15, 2011
Un soupçon de Nabokov et une grande réussite
Read
February 5, 2017La prose et le style sont encore au rendez vous. Par contre, c'est le premier de ses livres ou je n'accroche pas, mais alors pas du tout a l'histoire
Displaying 1 - 20 of 20 reviews