1968. Dal Vietnam al Messico. Diario di un anno cruciale

by Oriana Fallaci

"Ricordo l'estate del 1968. Rientrai a New York dodici ore dopo l'assassinio di Robert Kennedy. In aprile Martin Luther King, in giugno Robert Kennedy. Le fotografie dei bambini che morivan di fame nel Biafra, i combattimenti fra gli arabi e gli israeliani, i carrarmati sovietici a Praga, i vandalismi degli studenti borghesi che osano invocare Che Guevara e a scuola ci vanno con la fuoriserie di papà." Ecco il 1968 di Oriana Fallaci, un momento cruciale della sua carriera in cui, secondo un ritratto che le dedica "Time" l'allora inviata dell'"Europeo" si consacra "la più importante giornalista italiana, con un seguito anche in molti altri Paesi". Gennaio inizia in Vietnam, dove racconta in presa diretta la guerra di un piccolo popolo contro la superpotenza USA. Più tardi, nell'America delle lotte razziali e per i diritti civili, traccia i ritratti dei protagonisti dell'epoca - da Bob Kennedy a Martin Luther King, fino a Nixon. Quindi, instancabile, racconta la Cina maoista, le filosofie orientali, i santoni indiani, la miseria in Perù. Fino ad arrivare in Messico, prima delle Olimpiadi, dove rimane ferita nel corso di una protesta studentesca, facendo trattenere il respiro a tutta Italia. Solo lei non ha paura e non si tira mai indietro, sa che "in guerra una buona ferita è una grossa fortuna perché è difficile venire colpiti due volte". E parte di nuovo per gli Stati uniti, per finire l'anno accanto agli astronauti che si preparano allo sbarco sulla Luna. È l'alba di una nuova era, la testimonianza unica di un momento di svolta che riguardò tutto il mondo, oltre la visione provinciale di quelli che poi chiamerà i "nostri sessantottini ultraborghesi".

Genres: Nonfiction, History

444 pages, Kindle Edition

First published September 13, 2017

About the author

Oriana Fallaci was born in Florence, Italy. During World War II, she joined the resistance despite her youth, in the democratic armed group "Giustizia e Libertà". Her father Edoardo Fallaci, a cabinet maker in Florence, was a political activist struggling to put an end to the dictatorship of Italian fascist leader Benito Mussolini. It was during this period that Fallaci was first exposed to the atrocities of war.

Fallaci began her journalistic career in her teens, becoming a special correspondent for the Italian paper Il mattino dell'Italia centrale in 1946. Since 1967 she worked as a war correspondent, in Vietnam, for the Indo-Pakistani War, in the Middle East and in South America. For many years, Fallaci was a special correspondent for the political magazine L'Europeo and wrote for a number of leading newspapers and Epoca magazine. During the 1968 Tlatelolco massacre prior to the 1968 Summer Olympics, Fallaci was shot three times, dragged down stairs by her hair, and left for dead by Mexican forces. According to The New Yorker, her former support of the student activists "devolved into a dislike of Mexicans":

The demonstrations by immigrants in the United States these past few months "disgust" her, especially when protesters displayed the Mexican flag. "I don't love the Mexicans," Fallaci said, invoking her nasty treatment at the hands of Mexican police in 1968. "If you hold a gun and say, 'Choose who is worse between the Muslims and the Mexicans,' I have a moment of hesitation. Then I choose the Muslims, because they have broken my balls."

In the late 1970s, she had an affair with the subject of one of her interviews, Alexandros Panagoulis, who had been a solitary figure in the Greek resistance against the 1967 dictatorship, having been captured, heavily tortured and imprisoned for his (unsuccessful) assassination attempt against dictator and ex-Colonel Georgios Papadopoulos. Panagoulis died in 1976, under controversial circumstances, in a road accident. Fallaci maintained that Panagoulis was assassinated by remnants of the Greek military junta and her book Un Uomo (A Man) was inspired by the life of Panagoulis.

During her 1972 interview with Henry Kissinger, Kissinger agreed that the Vietnam War was a "useless war" and compared himself to "the cowboy who leads the wagon train by riding ahead alone on his horse".Kissinger later wrote that it was "the single most disastrous conversation I have ever had with any member of the press."

She has written several novels uncomfortably close to raw reality which have been bestsellers in Italy and widely translated. Fallaci, a fully emancipated and successful woman in the man's world of international political and battlefront journalism, has antagonized many feminists by her outright individualism, her championship of motherhood, and her idolization of heroic manhood. In journalism, her critics have felt that she has outraged the conventions of interviewing and reporting. As a novelist, she shatters the invisible diaphragm of literariness, and is accused of betraying, or simply failing literature.

Fallaci has twice received the St. Vincent Prize for journalism, as well as the Bancarella Prize (1971) for Nothing, and So Be It; Viareggio Prize (1979), for Un uomo: Romanzo; and Prix Antibes, 1993, for Inshallah. She received a D.Litt. from Columbia College (Chicago). She has lectured at the University of Chicago, Yale University, Harvard University, and Columbia University. Fallaci’s writings have been translated into 21 languages including English, Spanish, French, Dutch, German, Greek, Swedish, Polish, Croatian and Slovenian.

Fallaci was a life-long heavy smoker. She died on September 15, 2006 in her native Florence from breast cancer.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

24 карата Фалачи, най-чиста проба. Фалачи преди неистовата омраза от последните години на живота си. Фалачи от времето, когато не се спира и за миг да спасява света с перото си, сривайки удобните и високи стени на невежеството и лицемерието.

1968 г. е летопис на смъртта. Смъртта във Виетнам, където повече от 30 години това е единствената позната на виетнамците действителност - било то от Севера или от Юга, било то за войниците от САЩ, изпратени далеч от родината с обвита в политически мъгли цел. Смъртта във САЩ, когато Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг са покосени в най-удачния момент, а убийците спокойно си остават неразкрити. Смъртта в Мексико, която бълват автоматите на полицията и ракетите на хеликоптерите, изсипвайки се върху бъдещето на нацията - младите студенти. И върху самата Ориана под формата на три осколки, една от които до гръбначния стълб, понеже - вярна на себе си - е в центъра на урагана.

1968 г. е и годината, в която мнозина начело с Бийтълс и хипи движението търсят духовно просвещение в Индия и нейната древна култура. Не толкова древна, че да не създаде съвсем модерни шарлатани и измамници, които срещу съответните материални стимули се заемат да “просвещават” прогнилия Запад - предимно в богатата му част - а един от тях прави опит да открадне пръстена на Ориана, докато извършва чудо. И все пак достатъчно древна да приюти последния Далай Лама, разкрит блестящо и с изненадваща за тази сурова и скептична жена симпатия и уважение. На неговия фон шарлатаните се стопяват като сенки.

Докато хора като Фалачи се раждат, борят се да надвикат воя на вятъра и не се боят да търсят и казват истината, все още има надежда.

===
▶️ Цитати:
📢 “Когато умра, ще отида в рая, защото на тази земя живях в ада. Виетнам, 1967”

📢 “Аз не искам да съм богат, не искам да съм герой, искам единствено да живея.” Сержант Норман Джинс

📢 “Преди да умра, бих искал отново да видя залеза между дърветата.” Нгуен Ван Сам, Виетконг

📢 “Родината е като твоята колиба - ако някой дойде да ти я отнеме, трябва да го изгониш дори ако после умреш... Пожелай ми да умра добре.” Нгуен Ван Сам, Виетконг

📢 “Тази война...не може да завърши нито с победа на едните, нито със загуба на другите. Може да завърши само с прекратяване на огъня.” Генерал Лоан

📢 “Аз, виетнамецът, искам да осъдя постъпката на един виетнамец, убил друг виетнамец, не желая да ми отнемате това право.” Генерал Ки

📢 “А на сутринта, между дима от пожарите, по улиците на Мемфис започнали да се появяват дълги безмълвни и заплашителни редици от негри, всеки ит тях ... с табелка...: Аз съм човек.” След убийството на Мартин Лутър Кинг

📢 “Откога светците имат адвокат?” Ориана по петите на индийски светец

📢 “Може да е за добро, че аз ще съм последният Далай Лама. Здраве да е. Няма да е трагедия за никого.” Далай Лама

📢 “Плаках, пищях, проклинах и виках: убийци, но виковете ми се смесваха с тези на тълпата, защото в това време касапницата на площада продължаваше, а моите викове...се заглушаваха от откосите на автоматите.” Ориана е простреляна в Мексико

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

“Аз съм тук, за да разбера”

Дали някъде са останали журналисти като Ориана Фалачи (1929-2006 г.) – търсещи истината с цената на висок личен риск, задаващи въпроси с най-висока степен на неудобство на хора, олицетворяващи безскрупулни и брутални режими, неудобна, рязка, крайна, смела? В епоха на обичаен журналистически слугинаж и обиждаща средния интелект политкоректност едва ли щеше да има място за такива като Ориана. Не повече и отколкото през размирната 1968-ма, впрочем. Просто тогава общественият фон е позволявал да се чуят повече и по-силно гласовете за радикална промяна и тези, които ги отразяват.

1968 година. Да си припомним – годината на Пражката пролет, убийствата на Мартин Лутър Кинг и сенатор Боби Кенеди, протестите срещу войната във Виетнам, стартира мисиите “Аполо 7 и 8 на НАСА, работническите и студентски стачки в Мексико сити и Париж, “Бийтълс” записват “Белият албум”, Китай отбелязва двадесетгодишното управление на Мао, републиканците избират Никсън за свой кандидат за президент... събития, които могат да напълнят цял век, се случват за една година, и Ориана Фалачи е почти навсякъде – във Виетнам я обстрелват картечници (“да бъдем живи в подобен ад е приключение, което може да завърши всяка минута”), спасява се на косъм от линч в Атланта след убийството на Мартин Лутър Кинг, в Лима усеща дивата омраза на клетниците от гетата, които сравнява с Дахау, и за малко не загива при потушаването на мирна студентска демонстрация в Мексико сити. В края на тази безкрайна година Ориана присъства на предизборен митинг на Никсън и нейната - антипатия към него е пророческа (“прилича на съветски комисар”).

Междувременно успява да вмъкне и комични моменти с едно пътуване до Индия, в което разобличава псевдодуховността на местните шамани, мъдреци и чудотворци – хитър експорт за преситените западняци, търсещи малко евтина мъдрост и мистицизъм на килограм.

Трудно е да останеш безразличен към тези репортажи – в тях няма преднамерена сензация и езиково изкусуряване. Сякаш идват директно върху магнитна лента от бойното поле (“бойно поле” да се разбира в широк смисъл), отразяват гранични моменти, в които късметът е просто отклонена траектория на куршум.

Куражът й ми се струва свръхсестествен. Чудя се дали е била кумир за следващите поколения разследващи журналисти?

Само можем да съжаляваме, че в това вездесъщо присъствие на Фалачи липсва Чехословакия, репортажите й оттам биха били безценни. Но и останалото не е малко, защото в 1968-ма драмата на света е твърде много, твърде повсеместна и дори една Ориана не стига да я опише.

[Simona · Rating 5 out of 5]

1968 non è un romanzo, ma la cronaca dettagliata, precisa di quanto accaduto in quest'anno nel resto del mondo. Il 1968 è stato molto importante dal punto di vista storico e la Fallaci lo racconta con estrema lucidità confermandosi la migliore di sempre.
Dalla guerra in Vietnam con i vietcong che provano a combattere lo strapotere USA sino ad intrufolarsi tra le guardie di Mao per poi giungere in America durante due eventi che hanno sconvolto il mondo intero: da un lato l'assassinio di Martin Luther King e dall'altro quello di Robert Kennedy, cercando di trovare una spiegazione intervistando i testimoni dei due massacri.

"A chi dunque ha giovato la morte di Martin Luther King? E chi l'ha voluta? Possiamo solo dire che di certo non sapremo mai la verità vera. Esattamente come accadde a Dallas, come accade sempre nella storia del mondo".

Arriva poi in India dove la spiritualità raggiunge livelli estremi e dove entra in contatto con due santoni, due figure spirituali che il popolo indiano venera. Infine, l'ultimo viaggio la porta in Messico nella Piazza delle Tre Culture dove viene ferita e racconta la sua odissea e la sua convalescenza da un letto di ospedale per poi parlare dello sbarco sulla Luna già presente in "Se il sole muore" descritto con una poesia che commuove e intenerisce.
La Fallaci si rivela una giornalista straordinaria, una donna tutta d'un pezzo e si fa portavoce di quanto accade nel mondo descrivendolo come solo lei sa fare.

[Ива Попова · Rating 4 out of 5]

Разказите и свидетелствата на Ориана Фалачи за 1968г. стряскат, смущават и провокират със своята откровеност. Искаш да не спираш да четеш, но същевременно всяка страница е един емоционален лунапарк, с който трябва да се справиш и който изисква от теб като читател да си дадеш достатъчно време за тази книга.
Историите от Виетнам и от Мексико ме стъписваха и дълго обсебваха мислете ми, въпреки че познавах фактологията. Но това е и целта. Самата Фалачи по време на бомбардировките в Сайгон пише: "Тук съм, за да разбера, за да узная какво мисли един човек, докато убива друг човек, който на свой ред го убива, без да го познава. Тук съм, за да докажа нещо, в което вярвам: че войната е безполезна и безсмислена, най-отвратителното доказателство за идиотизма на човешката раса". Няма значение дали сте съгласни или не с тези думи, но смятам за важно да видим 1968 и през перото на Ориана Фалачи.

[Kamil Bryl · Rating 3 out of 5]

Pierwsza połowa strasznie mnie wymęczyła, niby Wietnam to ciekawy temat, ale Fallaci potrafi niesamowicie przynudzić swoją narracją. Druga połowa natomiast o wiele lepsza, może dlatego, że składały się na nią wywiady (xD), a może przez to, że zamiast o wojnie, traktowała o czymś innym. Można przeczytać, by dowiedzieć się czegoś o tematach mniej popularnych niż Wietnam (zabójstwo Boba Kennedy'ego, protesty studentów w Meksyku). Sam Wietnam, który zajął połowę książki, jednak rozczarował.

[Sofia · Rating 5 out of 5]

Vorrei qualcuno che mi parlasse così di quello che succede nel mondo: chiaramente, senza fanatismo e senza pietismo, ma anche senza fingere imparzialità.

[Chiara Gambardella · Rating 4 out of 5]

Con il suo stile inconfondibile Oriana racconta gli eventi che hanno scosso l'anno 1968, dalla guerra in Vietnam , all'omicidio di Martin Luther King, alla strage di Tlatelolco, nella quale viene ferita gravemente. I commenti dell'editore, che fanno da cornice agli articoli della Fallaci, mi sono risultati fastidiosi e inutili.

[Karolina Sulinska · Rating 5 out of 5]

Włoska dziennikarka, Oriana Fallaci, była bez wątpienia najsłynniejsza reporterką ubiegłego wieku. Pisała porywające reportaże z frontów wielu konfliktów wojennych. Była w Wietnamie, na Bliskim Wschodzie czy w Ameryce Łacińskiej. Ranna w trakcie demonstracji w Meksyku, została uznana za zmarłą i przewieziona do kostnicy miejskiej. Przeprowadziła wywiady z takimi osobistościami jak Lech Wałęsa, którego uznała za próżnego ignoranta, czy z ajatollahem Chomeinim, podczas którego zerwała z głowy czador wywołując tym gniew dyktatora. Fallaci była dumna i narcystyczna. Lubiła sławę, którą karmiła swoje wybujałe ego. Jednak nie da się ukryć, że dała dziennikarstwu więcej, niż ono jej. Zmarła na raka w 2006 roku, pozostawiając po sobie dorobek w postaci dziesiątek reportaży i kulki książek. Nawet dziś jej dzieła wydają się niezwykle współczesne.


"1968. Od Wietnamu to Meksyku" to zbiór reportaży i wywiadów, napisanych przez włoską dziennikarkę. Rok ten był bogaty w wydarzenia. Jako korespondentka wojenna, Oriana Fallaci, została wysłana do Wietnamu, gdzie relacjonowała postępy ofensywy Tet. Została również dopuszczona przed oblicze najważniejszych osobistości w państwie by przeprowadzić wywiad, między innymi z generałem Ky, czy duchowym przywódcą buddystów. Prosto z Wietnamu, dziennikarka udała się do Stanów Zjednoczonych, by zając się zabójstwem Martina Luthera Kinga oraz sportretować obraz współczesnej Ameryki. Następnie, wciąż niezmordowana, opowiada o maoistowskich Chinach, filozofiach Dalekiego Wschodu, indyjskich guru, o nędzy w Peru. Końcówka roku, to powrót do Stanów, by zająć się wiekopomnym wydarzeniem jakim jest lot na księżyc. Według autorki rok 1968, był wstępem do nowej ery.



Dlaczego cenię Panią Fallaci? Bo choć przez dziennikarski światek uważana była za osobę butną i opętaną manią wielkości, to głównymi bohaterami jej reportaży i książek, byli nie tylko wielcy tego świata. Zwracała uwagę na tych maluczkich, których najbardziej dotyka światowa polityka. Przeprowadzając wywiady z prezydentami czy generałami nie zapominała o szeregowych żołnierzach, piekarzach czy taksówkarzach. Wierzyła, że każda osoba ma swoją historię do opowiedzenia. Jeszcze na studiach dziennikarskich wpojono mi, że najważniejsza nie jest sama opowieść tylko opowiadający. Czytając wywiady Pani Fallaci, którymi naszpikowana jest książka, nie da się oprzeć wrażeniu że autorką nie kieruje tylko i wyłącznie ciekawość. Ona naprawdę martwi się o los tych ludzi. Zadaje celne pytania, dotyka istoty problemu, potrafi wyciągnąć z człowieka wszystko co leży mu na sercu. Jej wywiady to czas kiedy ich bohaterowie mogą się wygadać. Często są to ostatnie rozmowy w ich życiu. Sam fakt, że udało jej się dotrzeć do więźniów reżimów czy też ważnych figur politycznych, świadczy o kunszcie dziennikarskim autorki. Była pierwszą kobietą która przeprowadziła wywiad z najważniejszym muzułmańskim przywódcą, na tę okazję malując usta czerwoną szminką. Był to wyraz wielkiej uwagi, którą wykazywała się przez całe swoje życie.



Oriana Fallaci była niezwykle utalentowaną dziennikarką, która w fenomenalny wprost sposób potrafiła połączyć reportaż, czy szeroko pojętą literaturę faktu, z beletrystyką. Jej teksty to nie tylko zbiór faktów, dat i opinii. To również ciekawe historie, które same w sobie mogłyby posłużyć za fabułę niejednej książki. Dzięki niej poznałam Wietnam od strony, której nie uświadczycie w podręcznikach czy książkach historycznych. Widziałam wożone ciężarówkami i spychane do masowych grobów, trupy partyzantów Wietkongu, ukrywałam się przed psychopatami spod znaku Mao, którzy prali ludziom mózgi za pomocą swoich czerwonych książeczek. Patrzyłam na samobójcze ataki młodych partyzantów, dla których śmierć miała wartość większą niż życie. I płakałam nad losem nowożeńców, którym dane było spędzić ze sobą jedynie kilka dni, czasem godzin, bo wojna chciała inaczej. Oriana Fallaci ukazała mi twarz wojny, której do tej pory nie znałam, wojny od strony cywilów, ludzi którzy wierzyli w to, że trzeba walczyć, choć czasem brakowało im sił.

Jednak czy świat gdzie panuje pokój jest lepszy? Wraz z autorką dotarłam do Peru-państwa zapomnianego przez Boga i świat, gdzie przedmieścia stolicy zamieniły się w barriadas, ogromne slamsy zamieszkane przez rdzennych mieszkańców tego południowoamerykańskiego kraju. W Peru, jedna trzecia mieszkańców to dzieci, 600 tysięcy z nich żyje w barriadas, dwie trzecie z nich nie dożyje 10 roku życia. Umrą z głodu, chorób wenerycznych czy zamordowane za kawałek chleba. W porównaniu do slumsów Limy, brazylijskie favele to osiedla willowe. Barriadas są jak wąż, który połyka własny ogon, kto raz przekroczy ich "progi" zostanie tu już na zawsze. Muszę przyznać, że jak przeczytałam historię o kilkutygodniowej dziewczynce, która umarła z głodu w ramionach własnej matki, to nie mogłam się powstrzymać od płaczu. Co prawda książka została napisana 50 lat temu, jednak problem dzielnic biedoty, gdzie nie dociera żadna pomoc z zewnątrz, jest jak najbardziej współczesny.


Jednak rok 1968 to nie tylko wojna i głód. Oriana podróżuje do Indii gdzie ma się spotkać z duchowym przywódcą i twórcą Programu Transcendentalnej Medytacji Maharishim Maheshim Yogim. To dopiero jest ciekawa osobowość. Miał wiedzę, miał pomysł i udało mu się na tym zarobić. Sam zresztą przyznawał, że nie szanuje biedoty a jak przejdzie na emeryturę to będzie korzystał ze zgromadzonego bogactwa. Będąc już w Indiach Fallaci spotkała się również z innym ciekawym człowiekiem, który twierdził, że potrafi przemienić energię w materię i z niczego stworzył...siedemnaście arbuzów. Choć nasza autorka wyjechała z Indii nie przekonana ani do medytacji ani relokacji czy metody "stworzenia" to nie da się ukryć, że przeżyła wspaniałą przygodą, która mnie niesamowicie rozbawiła.


Tych reportaży, listów, wywiadów, relacji prasowych w książce jest jeszcze sporo. I każdy jest interesujący, sarkastyczny, dobrze napisany, choć koledzy po fachu zarzucali Fallaci grafomanię. Wszystkie osoby, które są ciekawe świata, lubią historię i nie boją się obnażonych faktów, koniecznie muszą sięgnąć po ten zbiór reporterskich form. Z mojej strony bardzo polecam również wszystkie pozostałe książki autorki. To naprawdę niesamowita osoba, a jej śmierć była kolosalną stratą dla światowego dziennikarstwa.

[Vladislav Dragomirov · Rating 4 out of 5]

Книгата е събрала репортажи на именитата италианска журналистка Ориана Фалачи, която посреща 1968 г. на хиляди километри от дома, във Виетнам, където се намира заедно с фотографа Джанфранко Моролдо, за да документират за "Л'Еуропео" хода на войната. Това е голямата мисия, която ще я утвърди като военен кореспондент. По време на престоя си в бившия Индокитай среща и интервюира всички действащи лица в сблъсъка: от американски генерали и управници от Юга и Севера на страната до войници и обикновени хора, като изпраща сурови и трогателни описания на причините за конфликта.
"Тук съм, за да разбера - пише през януари 1968г. В Сайгон под бомбардировките, - за дс узная какво мисли един човек, докато убива друг човек."
Фалачи не спира дотук.
В статиите за "Л'Еуропео", истински дневник на онази преломна година, засяга Америка на Студената война, расовите борби и движенията за граждански права, убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди.
Ориана първа от журналистите разпитва свидетелите на убийството на Кенеди, за да документира събитието смутило САЩ и света.
После посещава Индия на светците и отново жили онези, който по онова време в Европа се обръщат към източната философия.
Заминава и за Мексико, където документира студентския протест на площад "Тлателолко" преди Олимпиадата, смазан жестоко от режима.
Ориана Фалачи за пореден път ни прави свидетели на новата ера за Човечеството.

[Maremagnum · Rating 5 out of 5]

To się po prostu dobrze czyta. Czasem wręcz z zapartym tchem. Kolejna książka Oriany Fallaci i kolejna przyjemność z czytania, mimo że przecież pisze o rzeczach wcale przyjemnych.

[Wolf Graham · Rating 5 out of 5]

Eccezionale viaggio nell'anno 1968 attraverso le esperienze vissute della giornalista Oriana Fallaci che ha fatto da inviata in Vietnam arrivando fino in Messico, non voglio svelarvi il suo contenuto, ma solo consigliarvelo vivamente per rivivere con estrema lucidità e consapevolezza la storia in quel periodo storico stravolto.

[Don Rodrigo · Rating 5 out of 5]

Най-доброто за потапяне в духа на епохата. Пример за военен кореспондент, за разлика от разни смешници из българските медии които се пишат военни кореспонденти в Украйна, но са просто рупори на украинска военна пропаганда.

[Irina Markova]

Страхотна книга. Изключително въздействаща. Поставя много въпроси за смисъла от войните, за въздействието им върху живота на хората, върху разбирането им за живота и смъртта.

[Боян · Rating 5 out of 5]

Коронавирусът ни ограничи пътуванията. Но с Ориана Фалачи може да пътуване интересно не само географски, но и във времето. Прекрасен журналист и анализатор!

[Ignacio Andres · Rating 5 out of 5]

Libro consigliato per chi ama la storia. Oriana scrive molto bene e riesce a coinvolgere il lettore in maniera unica.

[Michał · Rating 5 out of 5]

Cięty język, najbardziej podobała mi się relacja o wojnie w Wietnamie. Załączony do książki: ,,Dziennik partyzanta Wietkongu zabitego w Sajgonie", który Oriana przetłumaczyła, robi duże wrażenie.

[MR FREDDY S · Rating 3 out of 5]

Questo lavoro di raccolta di articoli scritti dalla Fallaci durante il 1968 è interessante, anche se la parte del Vietnam, che poi è la parte più consistente del libro, doveva essere curata di più: articoli, descrizioni dettagliate di avvenimenti del giorno prima, a 50 anni di distanza dal lettore moderno, avrebbero avuto bisogno di qualche nota di contestualizzazione all'interno della guerra del Vietnam che è durata 20 anni.
All'opposto la seconda parte fatta di inchieste come la morte di Bob Kennedy o di Martin L. King o il suo reportage dall'India è più godibile e interessante perché parla di fatti specifici accaduti nell'anno e quindi il racconto della Fallaci è più lineare.

[Xvmichal · Rating 5 out of 5]

Autorce w '68 się nie nudziło, czego świadectwem jest ten zbiór reportaży i wywiadów. Przy każdej książce Fallaci nie mogę pojąć jak jej udawało się wydobyć tak obezwładniająco szczere wypowiedzi z rozmówców.