Едно изречение, мацнато с маркер на входа на блока, предизвиква неочакван обрат в живота на примерен гражданин. Проследяването от частен детектив на младата му и красива съпруга потвърждава най-мрачните му кошмари. Изправен пред перспективата за развод, при който би изгубил голяма сума пари, той решава да я убие. Планът за прикриване на следите минава през още два трупа... Владо - лошото момче на квартала, излиза от затвора с твърдото намерение да стане нов човек. Започва работа, търпи гаврите на шафа си, влюбва се. Обаче... Другари от пандиза успяват да го убедят за един последен удар. За много пари. Отмъкнатите милиони раздвижват както полицията, така и престъпния свят. Започва надпревара кой ще стигне пръв до обирджиите. Две убийства трасират пътя към човека, у когото са парите. Момичето на Владо е отвлечено. Младежът отива да занесе откупа и... Пътищата на примерния гражданин, отнел вече живота на две невинни човешки създания и лошото момче се кръстосват...
Нова книга от Андрея Илиев си е събитие за мен, а когато романът е кримка, както в случая с "Лошо момче", празникът става двоен :) Разгърнах го снощи малко да му се порадвам (щото уж чета друго, ха-ха) и докато се усетя вече го бях скалпирал. Майстор е господин Илиев - доказал го е с Когато един мъж е на колене (горещо препоръчвам това заглавие на всички "разтърсени" от Георги Бърдаров, да видят какво е разтърсване с роден деветдесетарски сетинг :) ), Да събудиш динозавър, Смъртта ще дойде боса, Когато ангелите подивеят, Сбогом, Агата Кристи и т.н, и т.н.
И тук Андреята не изневерява на характерния си стил - задъхано действие, водено в първо и в трето лице, в съответствие с всяка от двете главни сюжетни нишки, разгръщани независимо до момента, в който авторът хитро ги преплита. Съпругът, изпитващ патологична ревност и кварталното "лошо момче", опитващо се да загърби миналото, НО, разбира се, след един последен обир... Случайността ще свърже съдбите им и всичко, което може да се обърка, ще се обърка, а аз пиша Отличен пет!!!
Това е Андреята - значи, лабаво нема! Неподражаемият му стил, четивното писане, екшъна, схемите, всичко това прави едно гладко повествование, което се лее по вода. Смело напред към книжарницата - купете и прочетете, няма да сбъркате.
Реших да прочета книгата, тласнат от добрите думи на колегите Бранимир Събев и Димитър Цолов. Прочетох я за няма и четири часа, което е показател за увлекателния стил на автора, с чието творчество се запознах тук. Стилът е натуралистичен, без да идва неестествен и ескплоативно дразнещ. Действието се развива в две сюжетни линии, има добра динамика - екшън, хумор, драма. Доволен съм, няма от какво да се оплача.