Оливера Кьорвезироска е майстор на краткия разказ с дълги отзвучавания на различни места по тялото и душата. Хубава книга, на която давам 3, а не 4+ точки по чисто субективни и обстоятелствено-ситуационни причини, които нямат общо с качеството на текстовете. Случи се така, че първо прочетох излязлата на по-късен етап хронологично "Улиците што ги нема" (която силно препоръчвам), а първите 50+ страници на "(Со)шиени раскази" са полсужили за контекстуално запълване на преждевъпросната - демек, текстовете се припокриват. Освен това последната част на съшитите разкази, изпълнена със свръхкратки поезии в проза, нямам съвсем точна представа защо, но не проработи за мен толкова добре, колкото останалите разкази. Но като цяло - чудесен пример за силна съвременна македонска литература.