„Ќе тргнам на курс и ќе научам да шијам. А потоа, потоа - ќе го пресошијам светот околу мене практично, не теоретски. За атер на муслините и маркизетите, на туловите и чипките повредени од умот и од мислите на младенците, ќе сошијам и венчаници за сите умрени и невенчани и воали за слепите и проколнатите. Рапавиот шајак во погледите на сите совршено погрешни мажи внимателно ќе го заменам со најтенка коприна.
Ќе шијам со пет проби. Да ми биде подруг и понов светот, да бидам сигурна дека ми се допаѓа и дека добро ми стои.“
Оливера Кьорвезироска е майстор на краткия разказ с дълги отзвучавания на различни места по тялото и душата. Хубава книга, на която давам 3, а не 4+ точки по чисто субективни и обстоятелствено-ситуационни причини, които нямат общо с качеството на текстовете. Случи се така, че първо прочетох излязлата на по-късен етап хронологично "Улиците што ги нема" (която силно препоръчвам), а първите 50+ страници на "(Со)шиени раскази" са полсужили за контекстуално запълване на преждевъпросната - демек, текстовете се припокриват. Освен това последната част на съшитите разкази, изпълнена със свръхкратки поезии в проза, нямам съвсем точна представа защо, но не проработи за мен толкова добре, колкото останалите разкази. Но като цяло - чудесен пример за силна съвременна македонска литература.