What do you think?
Rate this book
Градът на скелетите
“Търся човеци, които желаят да изпълнят света с въображение, които нямат скрупули да разкопават гробове, не ги е страх от вида и докосването на скелети, не са алергични към съдържанието на шише номер пет и към котки, термоустойчиви са на евентуални експлозии и най-вече са безумно смели да разкажат собствените си мечти приживе!”
За любителите на легенди, на необикновени или мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази Анна Гюрова предлага сборник, който е впечатляващ дебют и заявка за ново добро име в нашата жанрова литература. Явор Цанев
За любителите на легенди, на необикновени или мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази Анна Гюрова предлага сборник, който е впечатляващ дебют и заявка за ново добро име в нашата жанрова литература. Явор Цанев
262 pages
Published September 1, 2017
45 people want to read
About the author
Анна Гюрова
15 books21 followersАнна Гюрова пише основно в жанровете магически реализъм и фентъзи, понякога хорър, но не се ограничава с тях и не гледа на стила като самоцел, а по-скоро като средство за разказване.
Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател.
Личност с многостранни интереси, страстен читател и автор на книгите „Градът на скелетите“ (Gaiana book&art studio, ISBN 978-619-7354-34-8, 2017) и „Градът на статуите“ (Издателство „Ерго“, ISBN 978-619-7392-85-2, 2021).
Също така е участник в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016), „Детство“ (2016), „Вой“ (2017), „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), „Лабиринт на любовта“ (2018), „Под знака на Фортуна“ (2018), „Ужас“ (2021), "Измерения на болката" (2024) и др. Членува в два писателски клуба – „Фортуна“ и „Lazarus”.
Нейни разкази са награждавани на редица литературни конкурси, като например: втора награда в конкурса „Под върха IV“ (2019) на Софийски планински клуб (за разказа „Момичето с тюркоазените коси“); втора награда на конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) на списание „9 месеца“ (за разказа „Магия за любов“); специална награда в конкурса в памет на Симеон Христов, 2020 (за разказите „Роялът на маестро Делгадо“ и „Къща на хълма“); отличен разказ („Червения замък и неговия господар“) в конкурса за фантастичен разказ „Агоп Мелконян 2017“; отличен разказ („Древни тайни“) в конкурса „Зовът на Лъвкрафт“ (2018) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Изповедта на един урод“) в конкурса „По крилете на гарвана“ (2016) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Стъклен свят“) в конкурса „Първи контакт“ (2016) на Клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки”; отличен разказ („Писмо до Ърнест“) в конкурса „451 градуса по Бредбъри“ (2015) на сп. „Дракус“, и други.
Анна Гюрова е родена през 1978 г. в София. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работи като главен асистент и учен-изследовател.
Личност с многостранни интереси, страстен читател и автор на книгите „Градът на скелетите“ (Gaiana book&art studio, ISBN 978-619-7354-34-8, 2017) и „Градът на статуите“ (Издателство „Ерго“, ISBN 978-619-7392-85-2, 2021).
Също така е участник в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016), „Детство“ (2016), „Вой“ (2017), „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), „Лабиринт на любовта“ (2018), „Под знака на Фортуна“ (2018), „Ужас“ (2021), "Измерения на болката" (2024) и др. Членува в два писателски клуба – „Фортуна“ и „Lazarus”.
Нейни разкази са награждавани на редица литературни конкурси, като например: втора награда в конкурса „Под върха IV“ (2019) на Софийски планински клуб (за разказа „Момичето с тюркоазените коси“); втора награда на конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) на списание „9 месеца“ (за разказа „Магия за любов“); специална награда в конкурса в памет на Симеон Христов, 2020 (за разказите „Роялът на маестро Делгадо“ и „Къща на хълма“); отличен разказ („Червения замък и неговия господар“) в конкурса за фантастичен разказ „Агоп Мелконян 2017“; отличен разказ („Древни тайни“) в конкурса „Зовът на Лъвкрафт“ (2018) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Изповедта на един урод“) в конкурса „По крилете на гарвана“ (2016) на сп. „Дракус“; отличен разказ („Стъклен свят“) в конкурса „Първи контакт“ (2016) на Клуб по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки”; отличен разказ („Писмо до Ърнест“) в конкурса „451 градуса по Бредбъри“ (2015) на сп. „Дракус“, и други.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
October 1, 2017
Чудесен сборник, много приятен и силен дебют. Направи ми впечатление гладкия изказ и... мекотата на разказите. Докато го четях, сякаш се пренесох в друг свят. Вече не бях в малката ветровита софийска квартира, натикан в продънен фотьойл и табуретка, произведени 1970 г., пиещ евтина бира. Вече се намирах нейде из викторианска Англия, заседнал с тази книга във фамилния си замък, изпружен доволно върху мебели Чипъндейл. Цепениците пукат в огнището, а аз отпивам стар френски коняк и си играя с рапирата, докато ушите на сънуващия пореден лов в краката ми ваймаранер леко помръдват. А това, да се почувствам различно, в друго време, на друго място, никак не е малко. Смело заложете на тази книга, и си я поръчайте от авторката, или от издателя й Явор Цанев. Знаете - тиражът не е голям, и свършва бързо.
July 5, 2018
И тук няма да правя пространни ревюта на всеки разказ поотделно. Просто защото дебютният сборник на Ани Гюрова е бонбонче ан-блок. Да, разделен е на три условни секции: „Неслучени легенди“, „Истории за необикновените“ и „Мистични истории“, но нека това не ви подвежда. Цялата книжка е едно неделимо цяло, една тиара от красива, бляскава, мамеща сплав от редки метали, украсена с всевъзможни скъпоценни и полускъпоценни камъни, и именно разнообразието е това, което я прави хомогенна. Сборникът започва леко, небрежно, с лиричен изказ и невинни сюжети, авторката улавя за ръката и бавно, полека-лека, ви замъква в такива заплетени и мрачни коридори на съзнанието си, че по някое време дори ще станете да проверите дали пък случайно не ви се намирва някой-друг сребърен куршум, ей тъй, за зор заман... :) Имах удоволствието да чета книжката в много суров вариант и смело мога да заявя, че извършената по нея работа е титанична. Анна явно е безмилостна към себе си, защото изпитва непреодолимо желание да превърне дори прекрасните разкази в чудесни. И това определено ѝ се е удало.
С две думи казано, „Градът на скелетите“ е една различна книга. Неслучайно на задната корица стоят едно до друго две коренно противоположни лога: това на клуба на българските автори на хорър LAZARUS и това на дамския писателски клуб Фортуна. Между доста... хм... смелата корица на Елица Карабашлиева всеки от вас ще намери по един любим разказ за себе си — от „отчаяните съпруги“ и бегемамите до онези, които тайничко вардят по едно томче на Стивън Кинг, забутано свенливо между книжлетата на Исабел Алиенде, Орхан Памук и останалите „модерни“ и любими на нищите духом автор(к)и.
Излишно е да казвам, че тази книга не може да се намери по книжарниците. Там местата отдавна са запазени за словоблудци с афинитет към лизане на някои нелицеприятни части на телата на „издателите“. Но вие много добре знаете каква точно е процедурата за сдобиване с истински стойностни книги, разбира се: GAIANA Book&Art Studio или едно мейлче на any_gyurova@abv.bg. Оттам насетне ви остава единствено удоволствието. И очакването за втора (трета, четвърта и т.н.) книга от Ани.
С две думи казано, „Градът на скелетите“ е една различна книга. Неслучайно на задната корица стоят едно до друго две коренно противоположни лога: това на клуба на българските автори на хорър LAZARUS и това на дамския писателски клуб Фортуна. Между доста... хм... смелата корица на Елица Карабашлиева всеки от вас ще намери по един любим разказ за себе си — от „отчаяните съпруги“ и бегемамите до онези, които тайничко вардят по едно томче на Стивън Кинг, забутано свенливо между книжлетата на Исабел Алиенде, Орхан Памук и останалите „модерни“ и любими на нищите духом автор(к)и.
Излишно е да казвам, че тази книга не може да се намери по книжарниците. Там местата отдавна са запазени за словоблудци с афинитет към лизане на някои нелицеприятни части на телата на „издателите“. Но вие много добре знаете каква точно е процедурата за сдобиване с истински стойностни книги, разбира се: GAIANA Book&Art Studio или едно мейлче на any_gyurova@abv.bg. Оттам насетне ви остава единствено удоволствието. И очакването за втора (трета, четвърта и т.н.) книга от Ани.
October 7, 2017
Тъй! Приключих това симпатично томче и съм двойно щастлив. Първо - според брояча отстрани днес изпълних гудрийдс-предизвикателството, което си бях определил в началото на календарната година, доста по-рано от предвиденото. Второ - книжката, с която го постигнах, е чудесна, българска, от любимата Колекция "Дракус" и излязла изпод перото на колега от най-здравия литературен роден клуб - Lazarus, о, йеее!!! Вече бях чел няколко разказа от Анна Гюрова: "Градът на скелетите", дал заглавието на сборника, в бр.1 / 2016 на сп. "Дракус" и "Легенда за черното езеро" в бр. 3 на списанието от същата година; "Писмо до Ърнест" в конкурсната селекция 451 градуса по Бредбъри и "Изповедта на един урод" в ПО крилете на гарвана, ала това не ми попречи с удоволствие да си ги преговоря. Също така въпросните истории ме подготвиха за високото качество на този книжен дебют. Защото вече знаех, че Анна не си пада по пряката реч, но лекотата, с която ниже думи и вае образи зашеметява! Приказки, носещи късчета мъдрост, пропити с тънък хумор или с тъга, съвременни притчи, създадени с много любов, хорър-изблици и мистерии... а за финал (и разкош) една новела с готически привкус, която ми отвя кухарката. Няколко от личните ми фаворити, освен гореспоменатите "Градът..." и "Писмо...": "Черни птици", "Тайната на Лавраций", "Крадецът на кости", "Перата на ангела", "Смърчова история" и, разБира се, новелата - "Дневникът на лейди Мериан". В заключение, макар никак да не обичам етикетите и сравненията, ще трябва да призная, че Анна Гюрова ме върна в ученическите години, когато откривах прекрасните истории на Величка Настрадинова. Казах!
October 25, 2017
Сборникът изключително много ми хареса, а си признавам, че тръгнах да го чета с голяма кошница. Подборката кратички приказки, легенди и разкази е много добре, ами, подбрана :) и подредена, а самите произведения са изпипани и прочитът им оставя приятен послевкус на детство и топлота. Дори когато са очевидно зъбати.
Накратко: Анна Гюрова има изключителен глас и направо ме побиват тръпки като си помисля, че звездата й тепърва избухва и предстои да ни озари ярката й светлина.
Накратко: Анна Гюрова има изключителен глас и направо ме побиват тръпки като си помисля, че звездата й тепърва избухва и предстои да ни озари ярката й светлина.
December 25, 2017
Определено това беше най-силният авторски сборник, който прочетох тази година.
Дръжте се читатели, защото дебютното вливане в редиците на родната жанрова литература на Анни ще ви разтърси. Двадесет и петте разказа, атмосферни, полирани до блясък и внимателно подредени, доставят невероятно естетическо удоволствие от четенето. Докарват усмивки и ледени тръпки. Носят ни от топлите спомени на детството към тъмните кътчета на подсъзнанието.
Сборникът е разделен на три части, но те са неразривно свързани и образуват цялостна и завършена компилация.
Първо имаме „Неслучени легенди“ където Анна безмилостно използва тропите на митичната проза, за да ни потопи в световете на едно несъстояло се минало, което звучи по-истинско от действителността. Има мистика, има хумор, има поуки, има всичко, което трябва да съдържа един уважаващ себе си мит.
Когато стигнем до втората част „Истории за необикновените“, вече осъзнаваме, че държим в ръцете си необикновена книга. Историите тук са по-плътни, по-стряскащи и много по-необикновени, колкото и невъзможно да звучи. На страниците се смесват приказки, притчи, готически разкази и мистерии, изпълнени с плътни герои и хващащ за гърлото стил. Любимата ми третина.
Накрая авторката завършва с „Мистични истории“, в които разгръща целия си писателски потенциал. Разказите са завършени, оригинални, някой плашещи, други каращи те да се замислиш , трети всичко накуп.
Определено имаме един гръмотевичен дебют и неблагородно се плаша, какво ще видим от Анна Гюрова за в бъдеще. Иска ми се повече хора да се доберат до книгата и да я оценят подобаващо.
Колекция „Дракус“ и Гаяна – гаранция за качествена родна литература, няма да се уморя да го повтарям.
Дръжте се читатели, защото дебютното вливане в редиците на родната жанрова литература на Анни ще ви разтърси. Двадесет и петте разказа, атмосферни, полирани до блясък и внимателно подредени, доставят невероятно естетическо удоволствие от четенето. Докарват усмивки и ледени тръпки. Носят ни от топлите спомени на детството към тъмните кътчета на подсъзнанието.
Сборникът е разделен на три части, но те са неразривно свързани и образуват цялостна и завършена компилация.
Първо имаме „Неслучени легенди“ където Анна безмилостно използва тропите на митичната проза, за да ни потопи в световете на едно несъстояло се минало, което звучи по-истинско от действителността. Има мистика, има хумор, има поуки, има всичко, което трябва да съдържа един уважаващ себе си мит.
Когато стигнем до втората част „Истории за необикновените“, вече осъзнаваме, че държим в ръцете си необикновена книга. Историите тук са по-плътни, по-стряскащи и много по-необикновени, колкото и невъзможно да звучи. На страниците се смесват приказки, притчи, готически разкази и мистерии, изпълнени с плътни герои и хващащ за гърлото стил. Любимата ми третина.
Накрая авторката завършва с „Мистични истории“, в които разгръща целия си писателски потенциал. Разказите са завършени, оригинални, някой плашещи, други каращи те да се замислиш , трети всичко накуп.
Определено имаме един гръмотевичен дебют и неблагородно се плаша, какво ще видим от Анна Гюрова за в бъдеще. Иска ми се повече хора да се доберат до книгата и да я оценят подобаващо.
Колекция „Дракус“ и Гаяна – гаранция за качествена родна литература, няма да се уморя да го повтарям.
November 29, 2017
На българския пазар от години не се беше появявал толкова ярък представител на стила магически реализъм. Повествованието се развива леко и ненатрапчиво. Описанията са ясни и без излишна разточителност, която да досади на читателя. Горещо препоръчвам книгата и пожелавам „Градът на скелетите“ да е първата звезда от цяла плеяда на литературния небосклон.
November 23, 2017
Вълшебна, простo невероятна книга. Няма думи на света, с които да опиша чувствата ми с��ед прочита на това книжно тяло. В подборката няма слаб разказ, а финалите са кой от кой по-невероятен и изненадващ.
December 1, 2021
Сборниците с разкази на любими български автори и приятели си имат специално място в библиотеката ми и току посягам към тях преди лягане. Винаги съм се възхищавал на отличителния почерк на Ани. Със своя нежен и увлекателен авторски глас тя вае съновидения на границата между реалността и въображението. Истории, които са митологични и вероятни, ала несбъднали се или забравени и увиснали на ръба на подсъзнанието, сякаш някога са били.
Чудати герои с необикновени съдби блуждаят във вихрите на фантазията – страдат, творят, мечтаят – винаги различни и неразбрани, ала странно привлекателни и дори близки в своята уникалност и лудост. Дали ще наречем прозата на Ани „магически реализъм“ или ще се натъкнем на драски от реалност в една илюзорна недействителност, където приказни създания, богове, ангели и духове превземат мислите ни в изящни умозрения от думи, зависи от готовността да напуснем себе си, понесени към отвъдни и тайнствени места.
Чудати герои с необикновени съдби блуждаят във вихрите на фантазията – страдат, творят, мечтаят – винаги различни и неразбрани, ала странно привлекателни и дори близки в своята уникалност и лудост. Дали ще наречем прозата на Ани „магически реализъм“ или ще се натъкнем на драски от реалност в една илюзорна недействителност, където приказни създания, богове, ангели и духове превземат мислите ни в изящни умозрения от думи, зависи от готовността да напуснем себе си, понесени към отвъдни и тайнствени места.
May 15, 2021
Жанрово разнообразие, богат и цветист език, изявен стил - какво да не ви хареса в дебютния сборник на Анна Гюрова? Подредбата на произведенията и разделянето им в три категории също е добро решение. Усещането за градация е налице - разказите постепенно набират скорост и ни пренасят все по-дълбоко във вселената на авторката. Кулминацията на всичко това е последното произведение - "Дневникът на лейди Мериан" - страхотен и страховит разказ издържан в духа на романтическия ужас, който веднага ми навя асоциации с произведения на М.Р. Джеймс, Артър Конан Дойл и Брам Стоукър.
Абе, с две думи, ако още не сте чели "Градът на скелетите", то какво чакате?
Абе, с две думи, ако още не сте чели "Градът на скелетите", то какво чакате?
October 27, 2017
„Градът на скелетите” е първата самостоятелна книга на Анна Гюрова, с която младата авторка прави заявка да се превърне в явление в съвременната българска проза. Книгата омагьосва веднъж с оригиналните, магични сюжети и втори път с богатството на изразните средства, които пренасят читателя в една специфична атмосфера и отварят врати пред съзнанието, разкривайки разнообразни светове, емоции, чувства и преживявания. Изисканият стил – лек и ефирен като изкусно изработено бижу, превръща книгата в скъпоценност, която остава завинаги в сърцето и душата на съпреживелият фантастичните полети на творческия порив на Анна Гюрова. Всъщност книгата може да се определи с три думи – фантастична, магическа и нежна, точно каквато е и авторката.
Toва е началото на предговора, който написах, макар и изненадан от поканата на Ани точно към мен.
Стоя зад всяка една дума от него, но друго искам да споделя. Когато я срещнах за първи път беше, за да си купи моята първа книга, чух точно пет думи да падат от устата ѝ (сещате са приказката, нали). След това се случи, че прочетох неин разказ и останах впечатлен от идеите и още повече от непознаващата ограничения фантазия и изразност.
Смея да твърдя, че зад мълчаливостта на Анна се крие безмерно дълбок свят, които намира свое изражение в прекрасните творби, с които можете да се запознаете в дебютния ѝ сборник "Градът на скелетите".
Toва е началото на предговора, който написах, макар и изненадан от поканата на Ани точно към мен.
Стоя зад всяка една дума от него, но друго искам да споделя. Когато я срещнах за първи път беше, за да си купи моята първа книга, чух точно пет думи да падат от устата ѝ (сещате са приказката, нали). След това се случи, че прочетох неин разказ и останах впечатлен от идеите и още повече от непознаващата ограничения фантазия и изразност.
Смея да твърдя, че зад мълчаливостта на Анна се крие безмерно дълбок свят, които намира свое изражение в прекрасните творби, с които можете да се запознаете в дебютния ѝ сборник "Градът на скелетите".
January 6, 2018
Дълго време не смеех да напиша ревю, защото се притеснявах, че каквото и да кажа, ще е малко. Първият път, когато прочетох сборника, беше почти на един дъх. Беше ми много трудно да го оставя. Всеки разказ рисуваше картини пред очите ми и ме отвеждаше ту в светове на богове и приказни герои, ту в чудни, зловещи градове. Всеки от героите на Ани проговаряше в главата ми със собствен глас и мислите и тревогите му нахлуваха в мен, сякаш бяха лично мои. Но един прочит не ми стигна. Имах чувството, че не бях отделила достатъчно внимание на разказите, че ги бях "изяла" прекалено бързо и сякаш не бях успяла да усетя "вкуса" им докрай. Вторият прочит беше в пъти по-задоволяващ от първия. Открих още толкова много малки детайли в пъстрите и изразителни описания, които са специалитетът на Ани.
December 30, 2018
Митпоетичният хорър за съжаление не е особено масово популярен поджанр, когато трябва да се сравни да речем с класическата рецепта за клоун в канализацията или откачен тип с маска, търчащ след група промискуитетни тийнейджъри в гората. Но е красивият начин за страхуване, онзи, който влиза в душата и спомените ти, и те кара да се чувстваш хем нищожен, хем някак възвишен пред стената от болезнена красота и убийственото изящество на смъртта, която неминуемо идва след сблъсъка със същества от съвсем друг порядък и мащаб на мислене. Ако трябва да сравня с някого Анна Гюрова ще трябва да е с Танит Ли, заради непредвидимите сюжети, странните хрумвания, безумните светове, оставящи читателите с отворени усти, и лекотата на изграждане на характери, които грабват мигновено, дори да не са съвсем положителни или напълно обяснени като мотивация. А ето и малко повече, но не и много повече, защото магията трудно се обяснява, щом веднъж е облечена в думи и образ.
В земите омайни, някъде далеч, или може би никъде, където бихме могли да достигнем, живеят странни народи – с неестествени цветове, антиестествени умения, с повече от свръхестествени богове. Дали ще бъдат почти унищожени от личните си божества, превръщащи в лилии любимите жени, или от не по-малко зловещи нашественици, бързо изгорени от кръвта на местните семчици абсурден живот – небивалите племена някак преминават през воалите на историята, за да оставят своят завет на лишените от цветове и красота техни не-събратя по реалност. А именно – че онези май от небесата, които определят битието ни, дори изгонени, зазидани или променени, пак ще управляват бъднините ни, и много малко може да се направи срещу разполагаемата им вечност за отмъщение.
Необикновените сред нас са, но лесно можете да ги различите, макар и не с правилното тълкувание. Търсачи на загубени мечти, пазители на самостоятелното решение, откриватели на неограничената любов, разкриващи прозрачната истина, спасители на неумиращата творческа искра, създатели на електронна емпатия. Но и поробители на дивото въображение, унищожители на човешката есенция, принизители на креативността и използвачи на чудовищата във всеки от нас. Мистичните образи изгряват ярки в сенките, отправили виждащ поглед в тъмнината, разкъсващи дантеленото перденце между живи и мъртви. Понякога прекаляват в опитите си да събудят хората от блаженния сън на непоносимото щастие, друг път поднасят дара на живота и смъртта на следовниците си при твърде тежките условия за превъзходство, но най-вече търсят справедливост и обич там, където животът е запечатал всички стени към добротата от рождение.
Красотата на едно пътуване е спорно дали е в пътя или в достигнатата цел, но със скелетния град приключението е гарантирано красиво, объркващо и омайващо сетивата, до степен да бленувате завръщане в авторовата фантазия и да лелеете едно по-длъжко пътешествие към невъзможността на красотата, една за идеите, и друга в думите. Тръгнете по зелената пътека в леса, обградена от добродушно наклонили корони дръвета и в края ѝ ще ви очаква съкровището на истинското съновидение наяве. Чиста проба книжна магия.
В земите омайни, някъде далеч, или може би никъде, където бихме могли да достигнем, живеят странни народи – с неестествени цветове, антиестествени умения, с повече от свръхестествени богове. Дали ще бъдат почти унищожени от личните си божества, превръщащи в лилии любимите жени, или от не по-малко зловещи нашественици, бързо изгорени от кръвта на местните семчици абсурден живот – небивалите племена някак преминават през воалите на историята, за да оставят своят завет на лишените от цветове и красота техни не-събратя по реалност. А именно – че онези май от небесата, които определят битието ни, дори изгонени, зазидани или променени, пак ще управляват бъднините ни, и много малко може да се направи срещу разполагаемата им вечност за отмъщение.
Необикновените сред нас са, но лесно можете да ги различите, макар и не с правилното тълкувание. Търсачи на загубени мечти, пазители на самостоятелното решение, откриватели на неограничената любов, разкриващи прозрачната истина, спасители на неумиращата творческа искра, създатели на електронна емпатия. Но и поробители на дивото въображение, унищожители на човешката есенция, принизители на креативността и използвачи на чудовищата във всеки от нас. Мистичните образи изгряват ярки в сенките, отправили виждащ поглед в тъмнината, разкъсващи дантеленото перденце между живи и мъртви. Понякога прекаляват в опитите си да събудят хората от блаженния сън на непоносимото щастие, друг път поднасят дара на живота и смъртта на следовниците си при твърде тежките условия за превъзходство, но най-вече търсят справедливост и обич там, където животът е запечатал всички стени към добротата от рождение.
Красотата на едно пътуване е спорно дали е в пътя или в достигнатата цел, но със скелетния град приключението е гарантирано красиво, объркващо и омайващо сетивата, до степен да бленувате завръщане в авторовата фантазия и да лелеете едно по-длъжко пътешествие към невъзможността на красотата, една за идеите, и друга в думите. Тръгнете по зелената пътека в леса, обградена от добродушно наклонили корони дръвета и в края ѝ ще ви очаква съкровището на истинското съновидение наяве. Чиста проба книжна магия.
December 26, 2017
Повече от страхотен дебют на Анна Гюрова с „Градът на скелетите“, издаден благодарение на издателство „Гаяна“, и поредната силна книжка в постоянно разширяващата се „Колекция Дракус“.
„Градът на скелетите“ е много специален сборник, който истински докосна читателските ми сетива и остави приятен „вкус“ след затварянето на последната страница.
Разделен е на три части:
В „Неслучени легенди“ авторката ми разказа грабващи истории за оранжеви хора и райската им земя; морски дарове, надарени със специални сили; повелителка на черни птици, търсеща възмездие; магични песни за Юга, митични земи и божества; пирати и необикновени дървета; тайната на едно философско течение; история, засягаща нашата митология, пълна с много забавни моменти и разказ от гледната точка на котка, която е приключенствала в пъти от повечето хора.
Последваха „Истории за необикновените“, където разбрах, че в необикновеното се крие най-красивото и интригуващото – странен мъж, свързващ се с мъртвите чрез костите им; разказ за един ангел, който тепърва навлиза в занаята; две близначки, които само си приличат по външен вид, но вътрешно са различни; разказ пълен със съспенс за жена със странно име и откритията й на еди�� остров; ученичка, запалена по фотографията, правеща интересно откритие в ремонтиран блок; писател, живеещ в свят, в който няма място за фантастика; технология, която замества елементарната човешка комуникация, но дали това е редно?; разказ с интересна идея за изкуството като зрелище; антиутопия за идеален свят и колко е лесно човек просто да не задава въпроси; разказ, написан под формата на сценарий, готов да ви ужаси.
В завършващата подборка – „Мистични истории“ бях напрегнат от психологична история за зловеща сянка, върлуваща на воля из сънищата на една жена; момче, което може вижда в тъмното и се чувства най-спокойно сред мрака; разбрах защо „Градът на скелетите“ носи това наименование; един смърч ме смрази с разказа за живота си; разбрах и миналото на изроден мъж, който е готов да направи всичко, само и само да премаже чувството на хората да мечтаят и за финал бях направо отвян с великолепната готическа история за лейди Мериан.
Както може да видите, сюжетите са повече от разнообразни. И най-важното – старателно написани. Усетих вниманието на авторката към всеки един от тях и много ми допаднаха социалният и психологичен контекст при повечето.
В две от най-силните произведения в сборника: „Писмо го Ърнест“ (вдъхновен от Рей Бредбъри) и „Изповедта на един урод“ (вдъхновен от Едгар Алан По) свързващото между тях, че главните герои се борят срещу фантастичното, мечтите, необикновеното, тези неща, които карат хората да бъдат креативни и различни. Един свят без фантастично – ето това си е истински ужас, който ме плаши много повече от истории за призраци, брутални убийци и т.н.
Сборници като „Градът на скелетите“ показват, че фантастично не може да умре. Още повече, когато е страхотно написано.
Дали бих прочел още неща от Анна Гюрова? Естествено, че да!
„Градът на скелетите“ е много специален сборник, който истински докосна читателските ми сетива и остави приятен „вкус“ след затварянето на последната страница.
Разделен е на три части:
В „Неслучени легенди“ авторката ми разказа грабващи истории за оранжеви хора и райската им земя; морски дарове, надарени със специални сили; повелителка на черни птици, търсеща възмездие; магични песни за Юга, митични земи и божества; пирати и необикновени дървета; тайната на едно философско течение; история, засягаща нашата митология, пълна с много забавни моменти и разказ от гледната точка на котка, която е приключенствала в пъти от повечето хора.
Последваха „Истории за необикновените“, където разбрах, че в необикновеното се крие най-красивото и интригуващото – странен мъж, свързващ се с мъртвите чрез костите им; разказ за един ангел, който тепърва навлиза в занаята; две близначки, които само си приличат по външен вид, но вътрешно са различни; разказ пълен със съспенс за жена със странно име и откритията й на еди�� остров; ученичка, запалена по фотографията, правеща интересно откритие в ремонтиран блок; писател, живеещ в свят, в който няма място за фантастика; технология, която замества елементарната човешка комуникация, но дали това е редно?; разказ с интересна идея за изкуството като зрелище; антиутопия за идеален свят и колко е лесно човек просто да не задава въпроси; разказ, написан под формата на сценарий, готов да ви ужаси.
В завършващата подборка – „Мистични истории“ бях напрегнат от психологична история за зловеща сянка, върлуваща на воля из сънищата на една жена; момче, което може вижда в тъмното и се чувства най-спокойно сред мрака; разбрах защо „Градът на скелетите“ носи това наименование; един смърч ме смрази с разказа за живота си; разбрах и миналото на изроден мъж, който е готов да направи всичко, само и само да премаже чувството на хората да мечтаят и за финал бях направо отвян с великолепната готическа история за лейди Мериан.
Както може да видите, сюжетите са повече от разнообразни. И най-важното – старателно написани. Усетих вниманието на авторката към всеки един от тях и много ми допаднаха социалният и психологичен контекст при повечето.
В две от най-силните произведения в сборника: „Писмо го Ърнест“ (вдъхновен от Рей Бредбъри) и „Изповедта на един урод“ (вдъхновен от Едгар Алан По) свързващото между тях, че главните герои се борят срещу фантастичното, мечтите, необикновеното, тези неща, които карат хората да бъдат креативни и различни. Един свят без фантастично – ето това си е истински ужас, който ме плаши много повече от истории за призраци, брутални убийци и т.н.
Сборници като „Градът на скелетите“ показват, че фантастично не може да умре. Още повече, когато е страхотно написано.
Дали бих прочел още неща от Анна Гюрова? Естествено, че да!
November 16, 2017
Признавам, че ако не познавах Анна Гюрова, наистина не бих предположил, че “Градът на скелетите” е дебютната ѝ книга. Длъжен съм да споделя, че всеки от разказите в този симпатичен сборник носи свой уникален емоционален заряд и послание, което много ми допадна. Та казано на неакадемичен език – слабо няма!
Издадена под №22 от ковящата българска литературна история “Колекция Дракус” на изд. “Gaiana book&art studio” книгата съдържа 25 разказа. В по-голямата си част те са кратки истории, което по особен начин придава един готин нюанс на преживяването от самото четене. Това е удоволствие на малки хапки. Като 25 различни ордьовъра с изтънчен вкус, които биха впечатлили и най-капризните гастрономи и дегустатори. Тъкмо се кефиш на послевкуса от прочетената история и го заместваш с един нов, по-различен, който допълва и обогатява сетивата.
Не мога да не съм пристрастен, когато споделям впечатления от творба на Анни, тъй като за наша радост и гордост тя е част от клуб „Lazarus” , с което елегантно и грациозно допринася с цвят в нашите хорър редици. Трябва да се спомене също, че тя е и член на дамски писателски клуб “Фортуна” . Просто тази дама умее да се раздава на няколко фронта.
Не искам да се наемам с жалки опити да правя научен анализ на книгата или прецизна дисекция на писаната реч, структури, сюжети, типажи, внушения, послания и пр. Но като читател и пишещ автор от не много отдавна, трябва да призная, че съм впечатлен с каква лекота и непринуденост се четат разказите от този сборник. Лично на мен жанрът мистика – ако мога така лекомислено да му сложа етикет, въпреки че се преплитат елементи и от други жанрове – ми е много присърце. И във всеки разказ има нещо земно, природно, човешко. В историите са набляга на случващото се във времето, на отношенията между живите същества, на техните възприятия към околния свят, на човешки съдби… Все неща, в които има много потенциал, “много хляб”.
Също много ми допада, че разказите са така умело разделени по тематика и разделите са толкова подходящо именувани. Продължавам с ревюто с уточнението, че споменатите по-долу разкази не са единствените добри (писах вече, че слабо няма), а са някои от тях, които са ми направили по-особено впечатление.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
Издадена под №22 от ковящата българска литературна история “Колекция Дракус” на изд. “Gaiana book&art studio” книгата съдържа 25 разказа. В по-голямата си част те са кратки истории, което по особен начин придава един готин нюанс на преживяването от самото четене. Това е удоволствие на малки хапки. Като 25 различни ордьовъра с изтънчен вкус, които биха впечатлили и най-капризните гастрономи и дегустатори. Тъкмо се кефиш на послевкуса от прочетената история и го заместваш с един нов, по-различен, който допълва и обогатява сетивата.
Не мога да не съм пристрастен, когато споделям впечатления от творба на Анни, тъй като за наша радост и гордост тя е част от клуб „Lazarus” , с което елегантно и грациозно допринася с цвят в нашите хорър редици. Трябва да се спомене също, че тя е и член на дамски писателски клуб “Фортуна” . Просто тази дама умее да се раздава на няколко фронта.
Не искам да се наемам с жалки опити да правя научен анализ на книгата или прецизна дисекция на писаната реч, структури, сюжети, типажи, внушения, послания и пр. Но като читател и пишещ автор от не много отдавна, трябва да призная, че съм впечатлен с каква лекота и непринуденост се четат разказите от този сборник. Лично на мен жанрът мистика – ако мога така лекомислено да му сложа етикет, въпреки че се преплитат елементи и от други жанрове – ми е много присърце. И във всеки разказ има нещо земно, природно, човешко. В историите са набляга на случващото се във времето, на отношенията между живите същества, на техните възприятия към околния свят, на човешки съдби… Все неща, в които има много потенциал, “много хляб”.
Също много ми допада, че разказите са така умело разделени по тематика и разделите са толкова подходящо именувани. Продължавам с ревюто с уточнението, че споменатите по-долу разкази не са единствените добри (писах вече, че слабо няма), а са някои от тях, които са ми направили по-особено впечатление.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
December 4, 2017
Светът на ужаса:
Някои книги пренасят читателите в необикновени светове, други ги карат да плачат или да се смеят, чрез трети читателите могат да преоткрият себе си, четвърти ги плашат или ужасяват, а пети ги вкарват в сложни мистерии. Има обаче книги, които обединяват всичко това. Една такава книга е сборникът "Градът на скелетите" на Анна Гюрова, колекция Дракус номер 22 на издателство "Гаяна" . От приказни легенди, през фантастични и футуристични истории, до хорър-мистериите, стилът на Анна Гюрова е красив и деликатен, разказите се четат леко, но всеки един от тях носи изключителен заряд.
Сборникът съдържа три раздела с общо двадесет и пет разказа. Всеки един разказ е интересен и добре изпипан. И за да не стане твърде обемно ревюто, ще кажа по няколко думи за тези, които ми направиха по-силно впечатление:
От раздел „Неслучени легенди”:
Оранжево момиче - далечен тропически остров с буйна растителност, оранжеви хора и... една любовна история.
Легендата за Дяволските заливи – любимият ми разказ в раздела. Перла е влюбена в Сина на слънцето и го чака с всеки изгрев, за да се усамотят двамата в тайното си кътче. Обаче с наближаването на зимата той започва да идва все по-рядко.
Самотното дърво – ето как започва разказа: „Лоши събития ни сполетяха, след като моряците намериха непознатото бебе на пристанището в Ахиято.”… Просто го прочетете.
От раздел „Истории за необикновените”:
Крадецът на кости – разказва се за странникът Бонифаций Папиров, който събира човешки кости, стрива ги на прах и ги смесва с някакви странни субстанции. По този начин той вижда мечтите на мъртвите.
Островът на Батериола – главната героиня живее охолно в богата къща на самотен остров. Един ден обаче тя забелязва странна сянка да броди из къщата.
Писмо до Ърнест – разказът го има в сборника „451 градуса по Бредбъри”. Футуристична история за тоталитарно общество, което забранява фантастиката.
От раздел „Мистични истории”:
Проклятието на сянката – разказ, който ме скова от ужас. Странна сянка на същество с нож в ръка се появява редом до сянката на главната героиня. Една такава поява вещае кърваво убийство в града.
Градът на скелетите – уникален и много атмосферен разказ, който съм го чел в списание „Дракус”. Туристка попада в беден град с прашни улици, силни миризми и мръсни сергии. Влизайки в някакъв храм, тя забелязва човешки скелети, вградени в стените…
Дневникът на лейди Мериан – любимата ми творба в сборника. Това е и най-дългият разказ тук. Историята ме пренесе във викторианска Англия, в замъкът на сър Дориан. Алчният господин Шейлинг е новия собственик на замъка. Решавайки да се отърве от всички кости, погребани в землището, Шейлинг наема екип от работници. При отварянето на гроба на лейди Мериан – съпругата на сър Дориан - до неразложеното й тяло лежи нейния дневник.
Сборникът „Градът на скелетите” на Анна Гюрова може задоволи всеки читателски вкус. Тя е поредната добра книга от колекция Дракус.
Някои книги пренасят читателите в необикновени светове, други ги карат да плачат или да се смеят, чрез трети читателите могат да преоткрият себе си, четвърти ги плашат или ужасяват, а пети ги вкарват в сложни мистерии. Има обаче книги, които обединяват всичко това. Една такава книга е сборникът "Градът на скелетите" на Анна Гюрова, колекция Дракус номер 22 на издателство "Гаяна" . От приказни легенди, през фантастични и футуристични истории, до хорър-мистериите, стилът на Анна Гюрова е красив и деликатен, разказите се четат леко, но всеки един от тях носи изключителен заряд.
Сборникът съдържа три раздела с общо двадесет и пет разказа. Всеки един разказ е интересен и добре изпипан. И за да не стане твърде обемно ревюто, ще кажа по няколко думи за тези, които ми направиха по-силно впечатление:
От раздел „Неслучени легенди”:
Оранжево момиче - далечен тропически остров с буйна растителност, оранжеви хора и... една любовна история.
Легендата за Дяволските заливи – любимият ми разказ в раздела. Перла е влюбена в Сина на слънцето и го чака с всеки изгрев, за да се усамотят двамата в тайното си кътче. Обаче с наближаването на зимата той започва да идва все по-рядко.
Самотното дърво – ето как започва разказа: „Лоши събития ни сполетяха, след като моряците намериха непознатото бебе на пристанището в Ахиято.”… Просто го прочетете.
От раздел „Истории за необикновените”:
Крадецът на кости – разказва се за странникът Бонифаций Папиров, който събира човешки кости, стрива ги на прах и ги смесва с някакви странни субстанции. По този начин той вижда мечтите на мъртвите.
Островът на Батериола – главната героиня живее охолно в богата къща на самотен остров. Един ден обаче тя забелязва странна сянка да броди из къщата.
Писмо до Ърнест – разказът го има в сборника „451 градуса по Бредбъри”. Футуристична история за тоталитарно общество, което забранява фантастиката.
От раздел „Мистични истории”:
Проклятието на сянката – разказ, който ме скова от ужас. Странна сянка на същество с нож в ръка се появява редом до сянката на главната героиня. Една такава поява вещае кърваво убийство в града.
Градът на скелетите – уникален и много атмосферен разказ, който съм го чел в списание „Дракус”. Туристка попада в беден град с прашни улици, силни миризми и мръсни сергии. Влизайки в някакъв храм, тя забелязва човешки скелети, вградени в стените…
Дневникът на лейди Мериан – любимата ми творба в сборника. Това е и най-дългият разказ тук. Историята ме пренесе във викторианска Англия, в замъкът на сър Дориан. Алчният господин Шейлинг е новия собственик на замъка. Решавайки да се отърве от всички кости, погребани в землището, Шейлинг наема екип от работници. При отварянето на гроба на лейди Мериан – съпругата на сър Дориан - до неразложеното й тяло лежи нейния дневник.
Сборникът „Градът на скелетите” на Анна Гюрова може задоволи всеки читателски вкус. Тя е поредната добра книга от колекция Дракус.
November 4, 2017
Спомням си колко силно бях впечатлен от първата си среща с творчеството на Анна, чрез разказа и "Писмо до Ърнест" от сборника вдъхновен от творчеството на Рей Бредбъри (може би любимата ми българска антология). Чрез дебютния си сборник Анна налага един стил, в който малко автори успяват да пишат без да доскучават. Признавам си, че хич не си падам по проза без диалози, обикновено я чета по диагонал. Особения магически реализъм, който ни поднася Анна Гюрова, обаче, успя да ми държи вниманието към разнообразните теми и истории на нейните разкази, и дори в един момент, тотално се абстрахирах от липсата на пряка реч. Така се случи, че съчетах прочита на "Градът на скелетите" с "Разкази с неочакван край" на Роалд Дал. Дали липсата на кой знае каква неочакваност, дали дистанцията на времето в сюжетите - не знам, но Даловата проза тотално ми бледнееше пред почти приказната обаятелност на изказа на Анна Гюрова. Няма да правя цялостен разбор на разказите, само ще отбележа тези, които ми направиха най-силно впечатление: "Истината за черните котки", защото е трудно да си оригинален в толкова експлоатирана тема, "Технология на щастието" - съдържащ любими футуристични теми, "Изповедта на един урод" - където "Парфюмът" на Зюскинд среща д-р Франкенщайн на Шели. Препоръчвам да обърнете внимание на "Градът на скелетите" - поредният джобен шедьовър на Колекция Дракус. Можете да си го поръчате от авторката, като и напишете едно съобщение във Фейсбук.
October 30, 2017
Първият разказ на Анна Гюрова, който ми попадна, бе "Писмо до Ърнест".
Странно заглавие за разказ, вдъхновен от Бредбъри, да не би да е вдъхновен от Хемингуей, си казах, преди да го прочета, но после нямах никакви колебания и той влезе с останалите отличени в сборника "451 градуса по Бредбъри".
Сега се радвам, че тя събра и издаде още такива текстове.
За любителите на легенди, на необикновени или мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази Анна Гюрова предлага сборник, който е впечатляващ дебют и заявка за ново добро име в нашата жанрова литература.
Странно заглавие за разказ, вдъхновен от Бредбъри, да не би да е вдъхновен от Хемингуей, си казах, преди да го прочета, но после нямах никакви колебания и той влезе с останалите отличени в сборника "451 градуса по Бредбъри".
Сега се радвам, че тя събра и издаде още такива текстове.
За любителите на легенди, на необикновени или мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази Анна Гюрова предлага сборник, който е впечатляващ дебют и заявка за ново добро име в нашата жанрова литература.
February 6, 2021
Безкрайно съм щастлива, че имах възможността да прочета тази красива във всяко отношение книга. Прелестната корица на Елица Карабашлиева ме плени от пръв поглед, а това, което открих сред страниците, отговори и на най-смелите ми очаквания: 25 разнообразни като стил и жанр разказа с вълнуващи сюжети, интересни герои и техните истории, изпълнени с радост, тъга, болка, загуба, любов, тръпка, вълнение, кошмари, малко магия, мистика, срещи с доброто и злото ... и всичко това обединено от красивата и опияняваща проза на Анна Гюрова. Впечатлена съм от стила на писане и майсторството, с което е изграден всеки от тези разкази. Прелиствах книгата с голямо вълнение и открих в нея по малко от всичко, което обичам.
October 24, 2017
Клуб „Лазарус”. Колекция „Дракус”. Познавачите вече си знаят. И фактът, че „Градът на скелетите” е дебют не само, че няма да ги уплаши (я пробвай изобщо да уплашиш фен на хоръра!), ами и ще ги настърви с любопитство да открият на какво е способна Анна Гюрова. Особено за такива като мен, които все още не са наваксали с разказите на авторката от предни издания като „ПО крилете на гарвана” и „451 градуса по Бредбъри”, изненадата е пълна и повече от приятна! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
September 4, 2021
Разказите на Анна Гюрова са като врати към забравени във времето митове и неизпяни песни, носещи магични послания, изваяна от цветя меланхолия и тихо прокрадващ се ефирен ужас.
Отдавна не бях потъвал така дълбоко в толкова красива и дъхава проза. Препоръчвам на всички, които бих се радвали да открият един истински талантлив български автор.
Отдавна не бях потъвал така дълбоко в толкова красива и дъхава проза. Препоръчвам на всички, които бих се радвали да открият един истински талантлив български автор.
October 11, 2017
“Градът на скелетите” е книжка #22 от фантастичната колекция “Дракус”, която излезе в края на миналия месец. Тя е дебютен сборник на писателката Анна Гюрова от клуб “Лазарус” и е много силно предложение за любителите на родната жанрова литература, преплитаща в себе си мотиви от разнообразни жанрове като фентъзи, хорър и магически реализъм.
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%B3%D1%80%D0...
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%B3%D1%80%D0...
March 25, 2018
Какъв дебют! Всеки уважаващ себе си читател трябва да я прочете! Наслада за сетивата от една талантлива писателка!
December 15, 2018
За хора с приключенски дух! :)
May 15, 2018
Книгата е наслада за всеки търсещ приключения читател. Изключително богатото авторово въображение те отвежда на невероятни места, ставаш съпричастен с интересни персонажи и историите им. Страница подир страница книгата те поглъща и не можеш да се откъснеш докато не прочетеш всичко. А стигнеш ли до края - иска ти се да има още.
Всеки разказ носи свой характерен заряд и своя индивидуална емоция.
Чудни случки на чудни места с чудни персонажи - това е сборникът "Градът на скелетите". Едно увлекателно, магично четиво.
Всеки разказ носи свой характерен заряд и своя индивидуална емоция.
Чудни случки на чудни места с чудни персонажи - това е сборникът "Градът на скелетите". Едно увлекателно, магично четиво.
November 27, 2021
Забележителен дебют! Въпреки редуването на по-силно и по-умерено въздействащи разкази книгата-прощъпалник на Анна Гюрова е обещаващо начало на възходяща писателска кариера. Историите са както реално имагинерни, така и имагинерно реални, всяко нещо може да се е случило в действителност, или насън, или в отминали или още несъстояли се времена. Героите са пълнокръвни, психологическата им мотивация е автентична, а действията им са движени, както и в реалния живот, от достоверни чувства, страсти и емоции.
Препоръчвам, в комплект с втората книга на Анна Гюрова, Градът на статуите!
Препоръчвам, в комплект с втората книга на Анна Гюрова, Градът на статуите!
July 15, 2024
Най-хубавите разкази, които съм чела от десетилетия. Прецизни като швейцарски часовник, магични като опият, предназначен за душата и сърцето. Невъзможно е да се опише читателското преживяване, прочетох книгата на един дъх.
July 3, 2018
Легенди и мистерии
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Много се вълнувам, когато подхващам нови за мен автори на разкази. Дали ще се изненадам приятно, зависи от моята и авторовата фантазия, както се казва. Това е един процес на опознаване, в който има доста егоизъм и мрънкане за определени сюжетни решения и герои. Сборниците обаче са до толкова натъпкани с идеи и настроения, че винаги намирам своето в тях. „Градът на скелетите“ („Гаяна“, 2017) е разделен тематично, което предполага и различни типове истории. Много обичам изненадите, затова се доверих на Анна Гюрова и получих в замяна куп прекрасни разкази и легенди. Ето тук е новото – легендите. Похватът е познат, но самите те са нови и не бих ги чул от никои уста, колкото и да обикалям света и да разпитвам местните хора. Бих казал, че сборникът е една чудесна компилация от легенди и мистерии, която обогатява неимоверно много българската жанрова литература. Но да видим какво имаме…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Много се вълнувам, когато подхващам нови за мен автори на разкази. Дали ще се изненадам приятно, зависи от моята и авторовата фантазия, както се казва. Това е един процес на опознаване, в който има доста егоизъм и мрънкане за определени сюжетни решения и герои. Сборниците обаче са до толкова натъпкани с идеи и настроения, че винаги намирам своето в тях. „Градът на скелетите“ („Гаяна“, 2017) е разделен тематично, което предполага и различни типове истории. Много обичам изненадите, затова се доверих на Анна Гюрова и получих в замяна куп прекрасни разкази и легенди. Ето тук е новото – легендите. Похватът е познат, но самите те са нови и не бих ги чул от никои уста, колкото и да обикалям света и да разпитвам местните хора. Бих казал, че сборникът е една чудесна компилация от легенди и мистерии, която обогатява неимоверно много българската жанрова литература. Но да видим какво имаме…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Displaying 1 - 28 of 28 reviews