Съдържа доклада на комисаря на Уралския съвет Яков Юровски за извършената под негово ръководство екзекуция на цар Николай II и неговите близки.
Точно един век мина от митичния изстрел от крайцера „Аврора”, но дискусиите около Октомврийската революция не са стихвали и за миг. Обявен за най-важното събитие в човешката история от съветската пропаганда, фактите около болшевишкия преврат бяха съзнателно замъглявани и подменяни в продължение на десетилетия. След разпада на СССР историческата истина започна да излиза на бял свят, но все още безброй митове витаят около онези съдбовни дни през 1917 г.
В своята книга Дъглас Бойд излага ясно фактологията на събитията преди, по време и след Октомврийската революция. Той се спира не само на бунтовете в Петроград, свалили вековната царска династия на Романови, но и на ключови теми като изпращането на Ленин в Русия в запечатан вагон и щедрото финансиране на болшевиките с немски пари. Тези пари са използвани за най-мощната пропагандна кампания за времето си, която прави възможно превземането на властта със сила от малобройната радикална болшевишка партия.
Лидерите на тази „народна революция” са всичко друго, но не и работници, нито руснаци – Ленин е дисидент от татарски произход, Троцки е украински евреин от буржоазно семейство, Сталин е грузинец и агент на царската тайна полиция „Охранка”, който така и не се научава да говори правилно руски. И все пак точно последният успява да се пребори за абсолютната власт над огромна част от планетата.
Проследени са военните действия на руска територия през Първата световна война и въоръжената съпротива срещу болшевиките, в която се включват както чужди сили, така и много руснаци, които се съпротивляват докрай срещу новосформираната Червена армия.
Подкрепена с множество документи и цитати от авторитетни изследвания, „Октомврийската революция” е книгата, от която може да научите истината за началото на една от най-големите трагедии в историята на човечеството.
Потърсих отговорите в една книга, която ми се стори тъкмо като за случая. „Октомврийската революция“ на бившия британски агент под прикритие Дъглас Бойд излезе на български език от „Сиела“ преди няколко седмици, за да улови момента на знаковата годишнина. И да даде някои отговори на онези, които преливат от въпроси. Обемът й от малко над 200 страници ме учуди, но и зарадва. Нямам възможност да чета грамадни тухли в последно време, а и исках нещо систематизирано и обобщено, без излишни подробности. Това обаче се оказа и нож с две остриета. За Октомврийската революция, както се убедих, просто не е възможно да се пише в телеграфен стил, кратко, ясно и подредено. Защото тя самата е хаос, чудовищен в своите мащаби и напълно неразплетим.
Бойд започва с кратко въведение за някои от имената, превърнали се в символи на революцията. Ленин, Сталин, Троцки, Маркс и Енгелс. За всеки от тях са изписани десетки хиляди страници, тук авторът се е постарал да синтезира основното в по 2-3 страници. Отделено е внимание на обстановката в имперска Русия в началото на ХХ век и на първите признаци за изостряне на социалното напрежение, довели до размирици. Бойд се спира на личността на Николай II, само за да изтъкне негативното си мнение за способностите на царя и неговото подценяване на ситуацията, нежеланието да направи каквито и да били промени и в крайна сметка неговата безпомощност пред лицето на историята. Същевременно повдига завесата над твърде любопитната подкрепа, която получават болшевиките от Германия в разгара на Първата световна война и идеята на Берлин да финансира революцията с цел изваждането на Русия от войната.
“Октомврийската революция” започва, разбира се, с оня призрак, който броди из Европа – делото на Маркс и Енгелс. Следват три кратки и информативни глави, посветени на животите на Ленин, Троцки и Сталин преди революцията, изпълнени с опасности и престъпления. Следва въвеждане в обстановката в Руската империя в края на XIX – началото на XX век – поражението във войната с Япония, постоянните реформи, стачките и бунтовете, опитите да се пригоди тромавата държава към новото време. Скоро започва пожарът на Първата световна война, в който руската армия е отново трагично въоръжена, зле снабдена и положението не се отличава особено от онова по време на Руско-османската война от 1877-1878 г., описана в “Писма от България” на Евгений Утин.
Книгата е добра за хора, които имат бегла представа за онова време и които знаят малко за Ленин, Сталин, Троцки. На моменти препуска през събитията, а на моменти се впуска в излишни подробности. Въпреки това подклажда интереса за търсене на повече информация за събитията.