Бих дал 2 звезди, но като знам на какви книги съм давал 2 или 3 звезди, тази не си заслужава. “ХуморЪ” е супер пошъл, въпреки че на моменти ми беше забавна. Липсата на всякакава политкоректност може би ми хареса, защото аман от нея… абе с две думи не става, но има и по-зле 🤣🤣🤣
Пошла и безинтересна, плоска и безвкусна! Нищо интересно няма в тази книга, нищо смешно, нищо смислено! Само прочитът на Мая Бежанска в Сторител е на ниво, но и тя не може да спаси мнението за книгата.
Едната звезда давам, заради единственото хубаво нещо в тази книга - споменаването на Валенсия и любимеца ми Гая, което малко хора биха оценили така или иначе.
Тази книга е за мъже, харесващи абстрактния и просташкия хумор, поднесен обаче със засукани евфемизми, и анимациите за възрастни. Мъже, които не взимат насериозно сексизма (в двете посоки впрочем, не само към жените) и се смеят на повърхностния начин на мислене. Еднакво силно съм се смял, както и ми беше досадно. Но всичко е поднесено с много въображение и полирана небрежност. Това ми хареса.
Някои от разказите бяха доста пошли за моя вкус,но се забавлявах.Хубаво е обаче, когато човек не се възприема прекалено сериозно,каквото впечатление оставя Георги Блажев у мен.
Още съм на втората история, а всички мускули на лицето вече ме болят от смях. Страхотно четиво. Феновете на писанията на Уди Алън ще открият голяма прилика, да не кажа даже по-наситено с оня шантав хумор, което радва. Почти няма случайно изречение. Да е жив и здрав авторът, да избягва цигарите, мазното, сладкото и соленото, стреса и лещата... и да пише, да пише, да пише!
Много развлекателна и забавна книжка,която ме събуди от един 3 месечен сън,в който не прочетох нищо. На някои места простотията ми идваше в повече,но въпреки това беше изключително свежа и интересна. Хареса ми ,че е разделена на малки историйки,което я правеше по-лесна за възприемане-няма какво да се помни ,а просто се смееш и продължаваш нататък. Преди да я започна прочетох няколко негативни ревюта,но предполагам ,че на хората не им е харесала ,защото наистина смешките на някои места са брутални и не се одобряват от много хора,но аз искрено се смях и не приемах нищо толкова навътре. Към средата на книгата не ми допадаше,но след това отново стана забавна,така че НЕ ,НЕ СПИРАЙТЕ ДО 25 Страница,продължете и ако ви допадне ,ще ви допадне ! 😊
Тънка, но затова пък весела книжка. Даже много весела (и твърде тънка). Както любезно ни предупреждава дядо Ставри от задната корица, има реална опасност да се напикаеш от смях. Е, аз до напикаване не стигнах, но честичко избухвах в неудържим кикот. Тъй че едно предупреждение и от мен към майките с деца до предучилищна възраст - не кърмете, докато четете. (В смисъл, свършете си книжката, малчуганът може да почака. Особено ако точно минава 347-о ниво на Angry Birds.) Шегата настрана, твърде вероятно е предизвиканите трусове да задавят малкото невинно създание. Неколкократно.
Готиното на разказчетата е, че тъкмо си посвикнал със стила и уж знаеш какво да очакваш, и си надянал каменната физиономия... и авторовото въображение ти натриса някой неочакван образ, ей така, ни в клин, ни в ръкав (клинът с леопардова шарка; ръкавът с флорален мотив), и цялата ти сериозност се срива като реномето на журито на "Мис България 2017".
Толкоз от мен, другото от Георги Блажев. Четете, има хляб в смехотерапията, честно!
Мех...Лека, неангажираща, все едно четеш вицове. В началото книгата определено повдигаше настроението ми и ме караше да се смея. По-късно обаче започнах да я чувствам все повече като едно голямо клише. Сякаш авторът се опитва(ама бая се пъни на места) да запълни с някоя и друга поема и история, за да стане цяла книга. Някои от тях не бяха нито интересни, нито смешни, а главно тъпи. Някои бяха забавни, но трябва да си в компания с бира,за да не взимаш животът въобще насериозно. Тогава трябва да спреш да мислиш по светски (за да приемаш всичко което е политически некоректно с усмивка) и да се настроиш на вълна вицове. Тогава може да го оцениш :)
Естествено разбирам,че това е стила на книгата и за усмивките,които ми даде й давам точки,но смятам,че това не е сериозно четиво. Моят съвет е ако решите да го пробвате вземете го за плажа и го четете с приятели докато почивате и не правите нищо,тогава бихте се усмихнали.
Давам 1,5/5★. Ако трябва да съм честен, имах високи очаквания, (а може би и затова книгата не ми допадна толкова, колкото ,,И заживели обидено"). ,,Произход на видовете" осмива всичко и всички, като се започне от зоофилията, веганите, гейовете и транс хората и се стигне до хората с хиперходроза и тези с анорексия, например. Имаше забавни моменти, признавам си, но през повечето време изглеждаше така, сякаш авторът се опитва да измисли нещо – каквото и да е, – за да е забавен (или просто е искал да сподели своята гледна точка относно някои неща, които вече споменах, по по-хумористичен начин, който на мен ми се стори неуспешен и на места дори неуместен).
Ъм.. какво беше това? Имаше хумористичен тон, но някак си на мен не ми стана забавно. Наблягаше се на това нещата да са супер абсурдни, което уж трябваше да ги прави супер забавни, но някак си нещо не беше на място. Все пак имаше оригинални сравнения, това не го отричам, но като цяло книгата ми се стори малко... ще си позволя да го кажа... тъпичка... Може и в моя телевизор да е проблемът, но това, в крайна сметка, е мнението ми.
Интересен сборник разкази, определено предназначени за мъжката аудитория. В началото всичко се слуша лесно, смешно, но накрая дотяга. Хубаво е, че обхваща всички съвременни бъзици за този период - някак си като сатиричен поглед на всички жълти новини от това време, които вълнуват масата. Сега разбирам всички коментари, че е просташка книга. Не знам защо са избрали Мая Бежанска да я чете в Сторител, тя се справи страхотно, но може би автора щеше да звучи по-истински.
Уооооу! Добри са тези разказчета! Дълго време се съмнявах дали въобще да си купувам книгата, но сега съм категоричен - МНОГО Е ДОБРА! И хуморът не е просташки (както се опасявах), ами си е доста приятен и премерен! Наистина приятна книга - представям си да я чета на плажа и да се пукам от смях! Сега като го казах, може би ще си я взема за плажа и ще я прочета за втори път!
Добре, признавам, смях се доста. Нооо... Мечтая си да намеря съвременна българска хумористична книга, която да не е пълна с цинизми. Явно ще има още да си мечтая. Блажев надминава Сиромахов в това отношение. Особено в "Пожелай си нещо" нещата да страшни... Всъщност не страшни, а отвратителни. Има някои теми, с които определено не е ок да се шегуваш - като насилие, анорексия и т.н.
3.5/5 Всички български хумористични книги на нови автори според мен са тъпизми (което не значи, че не могат да ме разведрят). Бях, обаче, приятно изненадана от това четиво. По-малко вулгарен и някак свеж (не толкова очакван/ изтъркан) хумор. На моменти преувеличението все пак беше в повече, но се е доближил до тънката граница. Хареса ми и ми беше приятно да го чета!
Исках да прочета книгата, защото следвам автора във фейсбук и там публикациите му ми се струват забавни и ми бе интересно да видя какво е написал в тази си книга. През по-голямата част книгата бе ненужно вулгарна и ценична. Да имаше моменти, на които ми беше забавно, но те бяха редки.
Книга ,която успява по доста тънък начин да представи българската действителност в 21-ви век.Напомни ми малко за "Бай Ганьо".Лесна е за четене,пълна с оригинални идеи и похвати. Препоръчвам я на всеки ,който желае да избяга от действителността и да се посмее искрено.
Беше забавна, разсейваща и на моменти доста перверзна. Осмиват се неловките ситуации, глупавите решения, тъжните моменти, търсенето на любовта и какво ли още не от пъстрия живот на нашия човешки вид. Препоръчвам на всеки с чувство за хумор и 18+