Тараумара / Революционни послания

by Antonin Artaud, Антонен Арто, Красимир Петров (Translator)

Ако през 1936 година един отчаян от Европа и от цивилизацията поет не беше стигнал с цената на неимоверни усилия до индианците тараумара в Мексико, за да изследва „пътя на Сигури“ - да се приобщи към тайните на жреците, използващи в своите ритуали халюциногена пейотъл, всичко това нямаше да звучи така познато, нямаше да извиква във въображението приказни пейзажи; и за мнозина от нас тараумара нямаше да са онзи горд, недокоснат от времето и обсебен от философията народ, успял да съхрани в танци с огледала, кръстове, звънчета и стъргала великите ритуали на Слънцето.
И докато над осмислянето на преживяното с тараумара Арто работи в психиатричната клиника, където е затворен почти веднага след завръщането си от Мексико, „мексиканските му революционни послания“, писани в Мексико и познати първо в превод от испански, са истинско откровение. Чрез досега си с „Червената земя“ Арто се стреми да преоткрие тайните на древната култура на Слънцето. Така посланията стават опорни точки на артистичната му концепция, която го превръща в един от идеолозите на модерния театър на XX век.
А включената Индианска поема носи в себе си елементите на „мексиканското приключение“ и въвежда мотивите на жестокостта.
Писател, поет, драматург, философ, със своите идеи за „освободеното“ тяло, за тялото без органи, Антонен Арто взривява философската мисъл. Неговият експериментален театър на „жестокостта“ е нова, по-висока степен в разбирането на човека за себе си, в осмислянето на неговото действие.

279 pages, Paperback

First published January 1, 1971

About the author

French surrealist poet and playwright Antonin Artaud advocated a deliberately shocking and confrontational style of drama that he called "theater of cruelty."

People better knew Antoine Marie Joseph Artaud, an essayist, actor, and director.

Considered among the most influential figures in the evolution of modern theory, Antonin Artaud associated with artists and experimental groups in Paris during the 1920s.

Political differences then resulted in him breaking and founding the theatre Alfred Jarry with Roger Vitrac and Robert Aron. Together, they expected to create a forum for works to change radically. Artaud especially expressed disdain for west of the day, panned the ordered plot and scripted language that his contemporaries typically employed to convey ideas, and recorded his ideas in such works as Le Theatre de la cruaute and The Theatre and Its Double .

Artaud thought to represent reality and to affect the much possible audience and therefore used a mixture of strange and disturbing forms of lighting, sound, and other performance elements.

Artaud wanted that the "spectacle" that "engulfed and physically affected" this audience, put in the middle. He referred to this layout like a "vortex," a "trapped and powerless" constantly shifting shape.