What do you think?
Rate this book
Черната корона
Елфът Алтиарин, магьосницата Лерта и вампирът Римиел са неочакваните герои, донесли мир в суровия свят на Ледената планина след победите си над страховити врагове като Лихваря и Пилигримите на Тъмното начало. Но сега всичките им усилия, подвизи и постижения могат да бъдат заличени завинаги. Черния крал от Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, е отегчен от вековната си игра със свободните народи на континента Тарр. Под знамената му се събира огромна войска, която никой не може да удържи, а тя е само предвестник на гибелта, която може да застигне самите богове. Алтиарин е единственият, който може да го спре, но за целта ще трябва да прекоси отново смъртоносните хребети на Ледената планина и да се изправи срещу най-могъщите чудовища, изплували от полузабравеното минало на елфическия народ… преди да стигне Поднебесната кула, в която го очаква безсмъртният тиран на черните елфи!
352 pages, Paperback
1 person is currently reading
24 people want to read
About the author
Alexander Draganov
30 books154 followersI am a Bulgarian fantasy author, fan and translator. I have written numerous short stories and several novels and even have managed to publish some of them. I have been privileged with the honor of translating some of the best fantasy authors and I own a website, dedicated to my beloved fantasy genre.
When I am not reading or writing I usually am with friends or watching a car race. I also love cats :)
When I am not reading or writing I usually am with friends or watching a car race. I also love cats :)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
November 6, 2017
Без съмнение най-доброто нещо, което съм чел от Александър Драганов изобщо. Ето така разбирам аз фентъзито - с много екшън, много бой, сблъсък на армии, солидна доза хорър (и то лъвкрафтов!), доброто дава свидни жертви, герой с изумително израстване и развитие (Таерин), екзотика, и накрая за финал: хепиендът на хепиендовете.
Тиражът е бутиков, но пък ще достигне до ценители, до правилните хора. Искрено се надявам тази книга и предната да ги видя издадени в един голям омнибус с твърди корици и да се продават навсякъде. История, която си заслужава отвсякъде да бъде филмирана, и то да стане касов хит.
Просто велико.
Тиражът е бутиков, но пък ще достигне до ценители, до правилните хора. Искрено се надявам тази книга и предната да ги видя издадени в един голям омнибус с твърди корици и да се продават навсякъде. История, която си заслужава отвсякъде да бъде филмирана, и то да стане касов хит.
Просто велико.
January 5, 2018
Отново се върнах в света на Тарр, но този път го напускам с малко повече тъга от предния път, понеже това е последното сказание за Алтиарин, Лерта, Алтира и Римиел. Достоен завършек на това, което ни предложи Александър Драганов със своите „Сказания за ледената планина“.
В „Черната корона“ размахът е още по-голям, а залогът е най-важното – оцеляването на цял един свят. Всички добри раси на Тарр ще трябва да се обединят, защото врагът е многоброен, а силата, която почита и за която се бие, е отвъд всяко нормално разбиране, готова буквално да унищожи всичко по пътя си. Изпитанието пред героите е най-огромното, пред което са се изправяли. Но този път няма да са сами.
Мислех си, че основните герои в историята ще са централното ядро от предната книга - Алтиарин, Лерта, Алтира и Римиел – и действието ще се развива основно от тяхна гледна точка. За изненада авторът въвежда нови силни образи – черният елф и жрец Таерин, вампирката Казарада, светлите елфи Тамарай и Камарай, допълвайки ги с готини второстепенни персонажи като джуджето Буч, паладинът Мюлер и мускетарят Венсан.
Злодеите, както спомена авторът преди време, са още по-брутални от тези в първата книга – лично аз трудно вярвах, че ще успее да измисли по-гадни от тези в „Сказанията…“, но ето, че е успял. Основното трио са извергът Лорд Агамон – описан по страхотен начин - от външния му вид до болното му съзнание, Прастария – изключително силно създание, поклонник на великия Ктхулу, който иска да погълне света на Тарр, и предводителя на минотаврите – Бракадаз. Разбира се, не трябва да забравям самия безименен Черен крал, който има силата на истинско божество и който събира в една ужасяваща армия цялото зло на света.
„Черната корона“ е епично фентъзи за вечната борба между доброто и злото – битките са мащабни и разнообразни, екшънът е на лице, но авторът много добре знае, че без силни герои и сцени между тях, произведението му би било много плоско. Срещите с вече познатите ни персонажи са все така приятни, но се запознаваме и с нови действащи лица, които в началото все още не разбират за важността си в предстоящия сблъсък. Александър изненадва със смело решение при взаимоотношенията между двама от героите, обрати в сюжета и много здрав съспенс в последната част на книгата – гответе се за задъхани срещи със зловещи и могъщи създания от този свят и не само.
Една от основните идеи на книгата е, че сам не можеш да се бориш със злото, а трябва да имаш подкрепа. Зaщото сам човек (или елф, джудже или друго създание в случая) не може да направи нищо. А героите от страната на доброто са готови на абсолютно всичко, за да спасят света си.
„Черната корона“, въпреки обема си, се чете много леко и човек забравя кога е свършила, което показва майсторството на Александър. Епични битки между армии се редуват както с единични сблъсъци, така и със задължителните моменти на спокойствие, когато героите попадат в различни ситуации засягащи бъдещето им, взетите решения, показване или скриване на различни чувства от тяхна страна.
И не на последно място е засегната темата за силата на приятелството, любовта и добротата. Дори и в момент, в който сякаш всичко е загубено, а злото е прекалено силно, за да се победи. Алтиарин, Лерта, Алтира, Римиел, Таерин, Казарада, Тамарай, Камарай и всички останали на тяхна страна са готови да го спрат.
Благодаря за страхотното фентъзи!
В „Черната корона“ размахът е още по-голям, а залогът е най-важното – оцеляването на цял един свят. Всички добри раси на Тарр ще трябва да се обединят, защото врагът е многоброен, а силата, която почита и за която се бие, е отвъд всяко нормално разбиране, готова буквално да унищожи всичко по пътя си. Изпитанието пред героите е най-огромното, пред което са се изправяли. Но този път няма да са сами.
Мислех си, че основните герои в историята ще са централното ядро от предната книга - Алтиарин, Лерта, Алтира и Римиел – и действието ще се развива основно от тяхна гледна точка. За изненада авторът въвежда нови силни образи – черният елф и жрец Таерин, вампирката Казарада, светлите елфи Тамарай и Камарай, допълвайки ги с готини второстепенни персонажи като джуджето Буч, паладинът Мюлер и мускетарят Венсан.
Злодеите, както спомена авторът преди време, са още по-брутални от тези в първата книга – лично аз трудно вярвах, че ще успее да измисли по-гадни от тези в „Сказанията…“, но ето, че е успял. Основното трио са извергът Лорд Агамон – описан по страхотен начин - от външния му вид до болното му съзнание, Прастария – изключително силно създание, поклонник на великия Ктхулу, който иска да погълне света на Тарр, и предводителя на минотаврите – Бракадаз. Разбира се, не трябва да забравям самия безименен Черен крал, който има силата на истинско божество и който събира в една ужасяваща армия цялото зло на света.
„Черната корона“ е епично фентъзи за вечната борба между доброто и злото – битките са мащабни и разнообразни, екшънът е на лице, но авторът много добре знае, че без силни герои и сцени между тях, произведението му би било много плоско. Срещите с вече познатите ни персонажи са все така приятни, но се запознаваме и с нови действащи лица, които в началото все още не разбират за важността си в предстоящия сблъсък. Александър изненадва със смело решение при взаимоотношенията между двама от героите, обрати в сюжета и много здрав съспенс в последната част на книгата – гответе се за задъхани срещи със зловещи и могъщи създания от този свят и не само.
Една от основните идеи на книгата е, че сам не можеш да се бориш със злото, а трябва да имаш подкрепа. Зaщото сам човек (или елф, джудже или друго създание в случая) не може да направи нищо. А героите от страната на доброто са готови на абсолютно всичко, за да спасят света си.
„Черната корона“, въпреки обема си, се чете много леко и човек забравя кога е свършила, което показва майсторството на Александър. Епични битки между армии се редуват както с единични сблъсъци, така и със задължителните моменти на спокойствие, когато героите попадат в различни ситуации засягащи бъдещето им, взетите решения, показване или скриване на различни чувства от тяхна страна.
И не на последно място е засегната темата за силата на приятелството, любовта и добротата. Дори и в момент, в който сякаш всичко е загубено, а злото е прекалено силно, за да се победи. Алтиарин, Лерта, Алтира, Римиел, Таерин, Казарада, Тамарай, Камарай и всички останали на тяхна страна са готови да го спрат.
Благодаря за страхотното фентъзи!
October 18, 2017
Ще трябва да ме извините, че съм малко пристрастен :D
April 17, 2019
Просто чудесна!
June 10, 2018
Все по-рядко посягам към епичното фентъзи, благодарение на новата посока в която пое и безмозъчното папгалстване на редица автори, забравили първоначалната идея, която трябва да носи. За щастие имаме финансово независими автори, които ми вдъхват надежда за класическите устои на жанра.
„Черната корона“ на Сашо Драганов е всичко което може да желае един фен на праведното фентъзи – огромни мащаби, кръвожадни чудовища, епични масовки и единоборства, любов, саможертва, и още, и още...
В продължението на Сказанията си авторът е изгладил стила си на писане, премахвайки многоетажните изречения, внимателно е обмислил концепциите си, изтривайки всяка следа от чувство за „Богът от машина“ и много внимателно е балансирал силите на героите и злодеите си, правейки четенето на книжката истинско удоволствие за фенове и не-фенове, за пораснали и (защо не) непораснали деца. А сладко-горчивият финал беше разтърсващ.
Книгата започва години след предишната и завършва сагата за Алтиарин и компания, като вкарва няколко нови и доста живи герои и успява да префасонира целия свят излязъл из под перото на Драганов по доста интересен начин. Екшънът е на макс, израстването на героите също. А злодеите... о злодеите – мрачни и плашещи, силни и орисани да загубят, неземни и все пак толкова пълнокръвни.
Не искам да разкривам нито част от приключението, защото самото му извървяване носи приказно удоволствие.
Искрено щастлив съм, че съм един от малкото, които имат това бутиково съкровище на хартия.
„Черната корона“ на Сашо Драганов е всичко което може да желае един фен на праведното фентъзи – огромни мащаби, кръвожадни чудовища, епични масовки и единоборства, любов, саможертва, и още, и още...
В продължението на Сказанията си авторът е изгладил стила си на писане, премахвайки многоетажните изречения, внимателно е обмислил концепциите си, изтривайки всяка следа от чувство за „Богът от машина“ и много внимателно е балансирал силите на героите и злодеите си, правейки четенето на книжката истинско удоволствие за фенове и не-фенове, за пораснали и (защо не) непораснали деца. А сладко-горчивият финал беше разтърсващ.
Книгата започва години след предишната и завършва сагата за Алтиарин и компания, като вкарва няколко нови и доста живи герои и успява да префасонира целия свят излязъл из под перото на Драганов по доста интересен начин. Екшънът е на макс, израстването на героите също. А злодеите... о злодеите – мрачни и плашещи, силни и орисани да загубят, неземни и все пак толкова пълнокръвни.
Не искам да разкривам нито част от приключението, защото самото му извървяване носи приказно удоволствие.
Искрено щастлив съм, че съм един от малкото, които имат това бутиково съкровище на хартия.
July 5, 2018
Пиша тези редове, буквално след прочитането на последната страница от книгата на Александър Драганов “Черната Корона”.
Предполагам, че всеки, който е ходил на кино и е гледал някой интересен филм, след излизането от салона, се е чувствал малко или много замаян от лентата и атмосферата в нея. Същото е и сега с мен. Какво да кажа… Книгата е добра! Дори минотавърки добра! Не божествено добра! Сериозно! Прочетох я с удоволствие и наслада. Както когато отпиваш глътка добро вино. За тези от вас, които не пият вино… ами прочетете “Черната корона” почти същото е, но вместо да усетите флирта на небцето ви с божествената напитка, ще почувствате, как всяка дума се промъква в съзнанието ви, и се превръща в жива картина, носеща, вкусове, аромати и безкрай цветове докосвания.
Сега, навярно си мислите, че ще седна да описвам и коментирам героите и света на ледената планина? Ще имате да вземате! Тези впечатления са си мои и си остават за мен. Не бих се осмелил да рискувам да издам нещо и да разваля удоволствието от това вълшебните думи на Сашо, да ви въздействат със своя леден и в същото време много горещ чар. Само тогава, може да възприемете онова, което може да се каже за това фентъзи. Тези които са я чели, знаят за какво говоря. Останалите, не се чудете, а четете! Нещо повече: Имате рядката и уникална възможност да се сдобиете с тази бъдеща находка на Българското фентъзи, от самият автор, придружена с негови думи и личен автограф. Нещо, което няколко поколения по-късно няма да могат да получат. За това и аз ще се обърна лично към него: Сашо, книгата ти е невероятно добра! Струва си всяка отделена минута от живота ми, която страниците ѝ притиснаха завинаги в себе си. Щастлив съм, че те познавам и мога да ти го кажа лично! Продължавай да пишеш за нас читателите. Ние сме насреща за да четем! Успех!
Предполагам, че всеки, който е ходил на кино и е гледал някой интересен филм, след излизането от салона, се е чувствал малко или много замаян от лентата и атмосферата в нея. Същото е и сега с мен. Какво да кажа… Книгата е добра! Дори минотавърки добра! Не божествено добра! Сериозно! Прочетох я с удоволствие и наслада. Както когато отпиваш глътка добро вино. За тези от вас, които не пият вино… ами прочетете “Черната корона” почти същото е, но вместо да усетите флирта на небцето ви с божествената напитка, ще почувствате, как всяка дума се промъква в съзнанието ви, и се превръща в жива картина, носеща, вкусове, аромати и безкрай цветове докосвания.
Сега, навярно си мислите, че ще седна да описвам и коментирам героите и света на ледената планина? Ще имате да вземате! Тези впечатления са си мои и си остават за мен. Не бих се осмелил да рискувам да издам нещо и да разваля удоволствието от това вълшебните думи на Сашо, да ви въздействат със своя леден и в същото време много горещ чар. Само тогава, може да възприемете онова, което може да се каже за това фентъзи. Тези които са я чели, знаят за какво говоря. Останалите, не се чудете, а четете! Нещо повече: Имате рядката и уникална възможност да се сдобиете с тази бъдеща находка на Българското фентъзи, от самият автор, придружена с негови думи и личен автограф. Нещо, което няколко поколения по-късно няма да могат да получат. За това и аз ще се обърна лично към него: Сашо, книгата ти е невероятно добра! Струва си всяка отделена минута от живота ми, която страниците ѝ притиснаха завинаги в себе си. Щастлив съм, че те познавам и мога да ти го кажа лично! Продължавай да пишеш за нас читателите. Ние сме насреща за да четем! Успех!
March 5, 2018
Светът на ужаса:
Романът „Черната корона” на фенъзи-авторът Александър Драганов е много силно продължение на „Сказания за ледената планина”.
Черният крал на Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, подготвя кървава война, с която иска да завладее континента Тарр. Единственият, който може да спре войната е Алтиарин. Той, заедно с Лерта, Римиел, светлите елфи Тамарай и Камарай, жената-вампир Казарада и черният елф Таерин, предприемат опасно пътешествие в дебрите на Ледената планина, за да се изправят срещу гвардията на Черния крал.
"Черната Корона" на Александър Драганов е епично фентъзи, с умопомрачителен размах, с много герои и кървави битки. Роман, който се чете със захлас. Силно препоръчвам.
Романът „Черната корона” на фенъзи-авторът Александър Драганов е много силно продължение на „Сказания за ледената планина”.
Черният крал на Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, подготвя кървава война, с която иска да завладее континента Тарр. Единственият, който може да спре войната е Алтиарин. Той, заедно с Лерта, Римиел, светлите елфи Тамарай и Камарай, жената-вампир Казарада и черният елф Таерин, предприемат опасно пътешествие в дебрите на Ледената планина, за да се изправят срещу гвардията на Черния крал.
"Черната Корона" на Александър Драганов е епично фентъзи, с умопомрачителен размах, с много герои и кървави битки. Роман, който се чете със захлас. Силно препоръчвам.
February 3, 2018
Когато бях ученик в началното образование през зимните ваканции, освен да си играя в натрупалия се сняг, обожавах да чета и препрочитам фентъзи в стила на Толкин и неговата Средна земя, както Дикенсовите творби и тези на О' Хенри.
Макар и пораснал, този вълшибен акт не спирам да го извършвам отново и отново. А през отминалата Коледа прочетох роман надминал нивото на съвременните западноевропейски фентъзи автори. Сашо, освен, че ми е много добър приятел и житейски съветник, ме изуми с това сказание. Остави ме сащисан от бързината на сюжетното развитие и начина, по който е доизградил героите си.
За жалост, фентъзи литературата не е толкова комерсиална, за разлика от други жанрове, при нас. Но съм сигурен, че Короната е намерила своя верен път към правилните читатели. От които съм и аз.
Благодаря ти.
Макар и пораснал, този вълшибен акт не спирам да го извършвам отново и отново. А през отминалата Коледа прочетох роман надминал нивото на съвременните западноевропейски фентъзи автори. Сашо, освен, че ми е много добър приятел и житейски съветник, ме изуми с това сказание. Остави ме сащисан от бързината на сюжетното развитие и начина, по който е доизградил героите си.
За жалост, фентъзи литературата не е толкова комерсиална, за разлика от други жанрове, при нас. Но съм сигурен, че Короната е намерила своя верен път към правилните читатели. От които съм и аз.
Благодаря ти.
October 25, 2017
Първо изкачих Ледената планина и се озовах в тронната зала на Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, за да стана свидетел на призоваването на едно скверно същество, с чиято помощ Черния крал щеше да се опита да завладее света на Тарр. След това започнаха шеметните приключения, оставили ме без дъх. Черни и светли елфи, джуджета, орки, минотаври, вампири... Не би било пресилено ако нарека Сашо Драганов фентъзи енциклопедист. От ревютата, които редовно пуска в сайта на "Цитаделата" знам, че е лаком жанров читател, а в преводаческото му портфолио фигурират Рик Риърдън, Скот Уестърфийлд, Сара Дж. Маас, Касандра Клеър... Та не е чудно, че авторът е усвоил хватките на жанра и резултатът се оказа прекрасно стоплящо четиво, осигурило доброто ми настроение в два мрачни есенни дни. Четиво, еднакво подходящо както за тийнове, така и за застаряващи, но отказващи да пораснат индивиди, като моя милост. Не знам, изпитах усещането, че Дейвид Едингс срещна Хауърд Лъвкрафт на страниците на "Черната корона", а Колекция "Дракус" се е сдобила с поредното силно томче. И корабът, о-о-о, корабът "Пияната брада"... Само това име щеше да е достатъчно за крайната максимална оценка, ха-ха. Респект!!!
February 7, 2018
Чудесна книга! Надскочила е доста нашите ширини, и има от всичко по много :) Повечето неща са ги казали преди мен, така че само ще поздравя автора...
Препоръчвам с две ръце и дано се преиздаде скоро!
Препоръчвам с две ръце и дано се преиздаде скоро!
November 12, 2017
След като имаме българските варианти на Кинг и Шекли сега вече съм напълно убеден, че Сашо Драганов напълно откровено може да бъде обявен за българския еквивалент на Толкин. И ако мислите, че казвам голяма дума, то тогава прочетете приключенията за Ледената Планина и тези вписани в Черната корона и ще се убедите в правотата на думите ми. А сега и ще споделя мнението ми за втората и финална книга от поредицата, а именно - Черната корона.
Личи си, че историята е написана с голямо удоволствие. Авторът се е забавлявал максимално при изграждането на героите. Злодеите са пълнокръвни, подтиквани от първичното зло и собствените си демони. Всеки един от тях служи на Черния крал, но има свои собствени подбуди, които да го тласкат да прави злини. На свой ред добрите герои в случая не са били чак такива добряци в миналото (е половината от тях де), с което другарят Драганов напълно пречупва клишетата във фентъзи жанра и ни представя едно героично фентъзи, на което и големите творци биха завидяли. Изключително впечатление ми направи изграждането на образите, било то герои или злодеи. Постепенното им развитие е доста значимо за самата история, а авторът се е справил блестящо, като се е постарал това да не е отегчително и натрапчиво, а точно обратното - да предизвиква интерес. Любопитното в случая е, че нито един персонаж в книгата не е излишен. Всеки от тях заема огромна роля в историята, а някои от тях успяха да заблудят тренираното ми око и ме изненадаха приятно. Континентът Тарр е населяван от разнообразни по вид народи като нито един не е пропуснат от опустошителната война между доброто и злото. Красиво описаните битки включващи сухоземни и водни сражения са съпътствани от многобройни бойни сцени включващи не само първичната сила и умението да боравиш с меч, а също така магията, която е неизменна част за сполучливо фентъзи. В книгата също присъстват не малко хумориситчни моменти, на които се смях от сърце, което доказва, че авторът е отворен към сърцето на читателите, защото история дори без капка хумор не е история. И за финал ще обърна внимание и на самия финал. Сашо - всички шапки долу, човече. Направо ми счупи зъбите - финалните сцени бяха коя от коя по-епична и по-динамична. Истинска наслада за зажаднелите български фенове на качествена литература. А финалът е повече от изненадващ. Ясно е, че 90% от фентъзитата завършват с хепи енд, но тук ти разби всички клишета на пух и прах и ми поднесе невероятно удоволствие. Респект!
Не на последно място бих посъветвал читателите да потърсят книгите на Александър Драганов и да се запознаят с историите на континента Тарр. Няма да съжалявате, гарантирам ви го!
Личи си, че историята е написана с голямо удоволствие. Авторът се е забавлявал максимално при изграждането на героите. Злодеите са пълнокръвни, подтиквани от първичното зло и собствените си демони. Всеки един от тях служи на Черния крал, но има свои собствени подбуди, които да го тласкат да прави злини. На свой ред добрите герои в случая не са били чак такива добряци в миналото (е половината от тях де), с което другарят Драганов напълно пречупва клишетата във фентъзи жанра и ни представя едно героично фентъзи, на което и големите творци биха завидяли. Изключително впечатление ми направи изграждането на образите, било то герои или злодеи. Постепенното им развитие е доста значимо за самата история, а авторът се е справил блестящо, като се е постарал това да не е отегчително и натрапчиво, а точно обратното - да предизвиква интерес. Любопитното в случая е, че нито един персонаж в книгата не е излишен. Всеки от тях заема огромна роля в историята, а някои от тях успяха да заблудят тренираното ми око и ме изненадаха приятно. Континентът Тарр е населяван от разнообразни по вид народи като нито един не е пропуснат от опустошителната война между доброто и злото. Красиво описаните битки включващи сухоземни и водни сражения са съпътствани от многобройни бойни сцени включващи не само първичната сила и умението да боравиш с меч, а също така магията, която е неизменна част за сполучливо фентъзи. В книгата също присъстват не малко хумориситчни моменти, на които се смях от сърце, което доказва, че авторът е отворен към сърцето на читателите, защото история дори без капка хумор не е история. И за финал ще обърна внимание и на самия финал. Сашо - всички шапки долу, човече. Направо ми счупи зъбите - финалните сцени бяха коя от коя по-епична и по-динамична. Истинска наслада за зажаднелите български фенове на качествена литература. А финалът е повече от изненадващ. Ясно е, че 90% от фентъзитата завършват с хепи енд, но тук ти разби всички клишета на пух и прах и ми поднесе невероятно удоволствие. Респект!
Не на последно място бих посъветвал читателите да потърсят книгите на Александър Драганов и да се запознаят с историите на континента Тарр. Няма да съжалявате, гарантирам ви го!
December 8, 2017
Достоен завършек на една чудесна история. Рядък диамант в короната на българското фентъзи.
May 4, 2018
След като прочетох "Сказания за Ледената планина" смятах, че няма с какво да бъда изненадана, но напротив. Оказа се, че "Черната корона" е дори още по-добра. Авторът пренася читателя в своя свят на Ледените планини за последен път и то как. Познатите ни герои- Алтиарин, Лерта, Римиел и Алтира, се завръщат за последната и най-важна битка, поставяща на карта съществуването на континента Тарр. Към тях се присъединяват Тамарай, Казарада, Камарай и Таерин, преминаващ през духовна трансформация.
Под знамената на черната корона на шахматен фон се открояват злодеи като Агамон, Прастария, Бракадаз и Саеркин, които ясно контрастират на армията съставена от светли елфи, джуджета и хора. Черният крал се оказва най-големия противник, който е срещал Алтиарин, но благодарение на силите на боговете, той излиза победител. Ставаме свидетели на грандиозни битки между армиите на доброто и злото, печелят се единоборства с цената на живота. И накрая ни очаква един красив финал.
Много се радвам, че успях да се докосна до света на Ледената планина и нейните обитатели.
Надявам се скоро да имаме възможността да прочетем нов роман от Александър Драганов.
Под знамената на черната корона на шахматен фон се открояват злодеи като Агамон, Прастария, Бракадаз и Саеркин, които ясно контрастират на армията съставена от светли елфи, джуджета и хора. Черният крал се оказва най-големия противник, който е срещал Алтиарин, но благодарение на силите на боговете, той излиза победител. Ставаме свидетели на грандиозни битки между армиите на доброто и злото, печелят се единоборства с цената на живота. И накрая ни очаква един красив финал.
Много се радвам, че успях да се докосна до света на Ледената планина и нейните обитатели.
Надявам се скоро да имаме възможността да прочетем нов роман от Александър Драганов.
December 30, 2018
Финалната част на епичната история за тъмни елфи и вампири, преоткрили правия път на светлината и любовта през закаляване на душата с много кръв, битки и магии на Александър Драганов е наистина това, от което едно героично фентъзи има нужда – възхитителна мащабност, класически сюжет и изненадващи обрати, плюс щипка Ктхулу за разкош. Изненада може би е ключовата дума за Черната корона – любовт�� е изненадваща, лошите са изненадващи, а самият край – повече от изненадващ. Казах ли колко бях изненадана? А колко бях доволна, че един български фентъзиен автор, и то на наистина добро фентъзи, стремящо се да остане в канона на елфите, джуджетата и орките, може да вземе едно предъвквано стотици пъти вдъхновение и да направи от него нещо, което да изкара от мен една торба „Я, стига бе!“, докато трескаво проследявах всеки обрат на микса от Шлемово усое среща Дризт и компания, и това някак не ми доскуча и за миг?
Ако не знаете кой е Алтиарин, Римиел или какво е Градът на странните удоволствия – поправете своята грешка, и потърсете Мечове в леда и Сказания за ледената планина, откъдето тръгва една наистина добра епика в стила на Салваторе и Толкин, но с намигване към Лъвкрафт и Хауърд. За мен бе истинско удоволствие да видя как Сашо Драганов се развива с впечатляващи скокове като автор с всяка следваща история за разнородната си компания от главни герои, с различни болки и грешки в миналото, но все пак намерили някак сили да променят живота си щом срещнат кауза, заслужаваща си измяната на досегашните принципи на поне едно 180 градуса в спектъра от сиво-черното зло до едно що-годе справедливо, ако и не винаги напълно безупречно добро.
Една отчаяна битка между безкрайните орди от унищожаваща есенцията на живота поквара срещу оределите редици на защитниците на приемливото статукво сред ходещите в светлината става фон на издигането на така любимите ни герои до напълно заслужените позиции в новия свят. Един фентъзиен Рагнарок се разгръща срещу заспалите древни от дълбокия космос, които лелеят единствено нищото и антиматерията, и намират за противно всяка съществувание, включително и това, което ги боготвори. Дори нечовешките същества търсят човешката топлота в отношенията си, а фантастичността на есенцията им някак помага да бъдат повече хора от нас. Наистина, рядка комбинация между епика и лична история, и то разказана добре и в обем, който не дотяга, нито пък оставя твърде много недоизказано. Колекция Дракус с поредното вдъхновяващо четиво, което може само да радва всеки заклет фентъзиен читател.
Ако не знаете кой е Алтиарин, Римиел или какво е Градът на странните удоволствия – поправете своята грешка, и потърсете Мечове в леда и Сказания за ледената планина, откъдето тръгва една наистина добра епика в стила на Салваторе и Толкин, но с намигване към Лъвкрафт и Хауърд. За мен бе истинско удоволствие да видя как Сашо Драганов се развива с впечатляващи скокове като автор с всяка следваща история за разнородната си компания от главни герои, с различни болки и грешки в миналото, но все пак намерили някак сили да променят живота си щом срещнат кауза, заслужаваща си измяната на досегашните принципи на поне едно 180 градуса в спектъра от сиво-черното зло до едно що-годе справедливо, ако и не винаги напълно безупречно добро.
Една отчаяна битка между безкрайните орди от унищожаваща есенцията на живота поквара срещу оределите редици на защитниците на приемливото статукво сред ходещите в светлината става фон на издигането на така любимите ни герои до напълно заслужените позиции в новия свят. Един фентъзиен Рагнарок се разгръща срещу заспалите древни от дълбокия космос, които лелеят единствено нищото и антиматерията, и намират за противно всяка съществувание, включително и това, което ги боготвори. Дори нечовешките същества търсят човешката топлота в отношенията си, а фантастичността на есенцията им някак помага да бъдат повече хора от нас. Наистина, рядка комбинация между епика и лична история, и то разказана добре и в обем, който не дотяга, нито пък оставя твърде много недоизказано. Колекция Дракус с поредното вдъхновяващо четиво, което може само да радва всеки заклет фентъзиен читател.
October 22, 2017
Спомням си когато я прочетох за пръв път. Трудно мога да изкажа какво вълнение изпитах тогава. Епична, красива, вълнуваща...всичко каквото един фен може да иска от такава творба. Творба за смелостта, саможертвата и вечната борба между добро и зло. Ценности, от които днес имаме нужда повече от всякога. И затова горещо препоръчвам тази книга на всички фенове.
April 8, 2018
Една книга, която ми върна прекрасното усещане, което изпитах, когато започнах приключението си във фентъзи жанра и то с трилогията "Долината на мразовития вятър". Написана на много високо ниво и е трудно да я оставиш, когато я започнеш.
October 5, 2018
В продължението на “Сказанията” историята в този свят се разгръща много по-мащабно. Тук, както авторът сам твърди, се появяват някои култови в световната литература същества, като част от злодейското съсловие. Те са деца на големия Х. Ф. Лъвкрафт и признавам, че първоначално бях доста скептичен относно тяхното споменаване в книгата въобще. Въпреки, че появата им в романа е също така и вид почит към гения на бащата на хоръра вярвах, че тяхното включване е неуместно. Но увлекателният стил на Драганов просто пречупи това мое първосигнално недоволство и някак неусетно заживях с представителя на Великата раса Ми-Го, Кхтулу и останалите симпатяги. Дори се възхитих на начина, по който герои на друг автор присъстват и взаимодействат с другите персонажи в историята.
Изключая пролога и епилога и в този роман действието е разделено на три основни части: „Легион“, „Апокалипсис“, „Апотеоз“.
Не искам да навлизам в конкретика за всяка от тях, понеже според мен просто трябва да се прочетат. Историята продължава с нашите стари приятели от предния роман, но един век по-късно. Много неща са се променили и нещо немислимо е на път да промени самото съществуване на света им. Светът на Драганов се разгръща в много по-голям мащаб – географски, исторически, магически.
Абсолютното зло назрява още в първите страници и тръпката от неизбежния сблъсък се усилва със следващите. Тук екшънът и магията са много повече, персонажите също. Интересно е израстването на главните герои. Въобще всичко яко е в повече. Има и нещо, което ме изненада и е доста любопитно откъм изграждането на някои герои, но няма да издавам. Въпреки разни дребни повторения, които правят впечатление сюжетът се движи стабилно, оформяйки една прекрасно разказана история.
Бих споменал и че със задоволство забелязах как на много места авторът по свой си начин имплементира някои елементи от съвременната ни поп-култура, но държа да подчертая – умело вплетени и ненатрапващи. В този ред на мисли много ми допадна как са описани сблъсъците на героите в края на книгата. Не, няма спойлери. Хареса ми как добрите намират своите съответни противници в лошите и битките текат паралелно, което допринася за динамиката в сюжета и усилва ефекта от предстоящата развръзка.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
Изключая пролога и епилога и в този роман действието е разделено на три основни части: „Легион“, „Апокалипсис“, „Апотеоз“.
Не искам да навлизам в конкретика за всяка от тях, понеже според мен просто трябва да се прочетат. Историята продължава с нашите стари приятели от предния роман, но един век по-късно. Много неща са се променили и нещо немислимо е на път да промени самото съществуване на света им. Светът на Драганов се разгръща в много по-голям мащаб – географски, исторически, магически.
Абсолютното зло назрява още в първите страници и тръпката от неизбежния сблъсък се усилва със следващите. Тук екшънът и магията са много повече, персонажите също. Интересно е израстването на главните герои. Въобще всичко яко е в повече. Има и нещо, което ме изненада и е доста любопитно откъм изграждането на някои герои, но няма да издавам. Въпреки разни дребни повторения, които правят впечатление сюжетът се движи стабилно, оформяйки една прекрасно разказана история.
Бих споменал и че със задоволство забелязах как на много места авторът по свой си начин имплементира някои елементи от съвременната ни поп-култура, но държа да подчертая – умело вплетени и ненатрапващи. В този ред на мисли много ми допадна как са описани сблъсъците на героите в края на книгата. Не, няма спойлери. Хареса ми как добрите намират своите съответни противници в лошите и битките текат паралелно, което допринася за динамиката в сюжета и усилва ефекта от предстоящата развръзка.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
November 23, 2017
Как се води битка за Доброто, когато е толкова трудно то да се открие? Как се избира по-малкото Зло, когато то се излива на талази от всички страни? Когато войната е безкрайна, а отчаянието - всепоглъщащо, тогава се раждат съюзи между най-непримиримите врагове. Когато времената са тежки, а надеждата - слаба, тогава светът има най-голяма нужда от герои.
Катранено-черният свят на "Черната корона" поглъща читателите си бавно и безпощадно. Стиска ги здраво в костеливите си обятия и след всяка нова страница на тях им става все по-трудно да се откъснат от него. А живите и образни описания, с които изобилства книгата, правят потапянето в историята още по-завладяващо.
Над континета Тарр е надвиснала смъртоносна заплаха, идваща от междузвездния мрак. Вселенският Хаос, Космическият Мрак и Човешкото Зло са обединили силите си под короната на Черния крал и дори самите богове са в опасност. Героите на Александър Драганов трябва да загърбят различията си, омразата си и взаимното си отвращение, и заедно да поемат на път. Да извървят дългото си търсене и да преплуват през океаните на собствените си страхове и предубеждения, за да съберат в пъстра група от различни същества с разнообразни умения. Макар и водени от различни мотиви, те ясно осъзнават, че са единствените, които могат да спрат настъпващото Зло и да спасят целия свят. Защото победата, ако изобщо е възможна, може да бъде извоювана само с общи усилия и готовност за лична саможертва.
Макар че историята в "Черната корона" е продължение на "Ледената планина", тя всъщност е напълно завършено произведение, което може да се чете и самостоятелно. Повествованието често отскача назад във времето, за да ни припомни събитие, място, или герой. Но това е направено толкова майсторски, че изобщо не нарушава ритъма и динамиката на разказа. Добавените детайли по един чудесен начин обогатяват и разширяват света на Тарр и му придават още по-голяма плътност и реалистичност.
"Черната корона" е великолепно епично хорър фентъзи. А фактът, че е написано от български автор и на български език, го прави още по-примамливо за българския читател. Защото и най-добрите преводачи невинаги могат да предадат всеки нюанс, идиом, или игра на думи. Всяко произведение, писано на родния език на автора и читателите, строи здрави мостове между тях. И създава тази дълбока връзка, при която съзнанията им почти се докосват и историята оживява в тях.
Катранено-черният свят на "Черната корона" поглъща читателите си бавно и безпощадно. Стиска ги здраво в костеливите си обятия и след всяка нова страница на тях им става все по-трудно да се откъснат от него. А живите и образни описания, с които изобилства книгата, правят потапянето в историята още по-завладяващо.
Над континета Тарр е надвиснала смъртоносна заплаха, идваща от междузвездния мрак. Вселенският Хаос, Космическият Мрак и Човешкото Зло са обединили силите си под короната на Черния крал и дори самите богове са в опасност. Героите на Александър Драганов трябва да загърбят различията си, омразата си и взаимното си отвращение, и заедно да поемат на път. Да извървят дългото си търсене и да преплуват през океаните на собствените си страхове и предубеждения, за да съберат в пъстра група от различни същества с разнообразни умения. Макар и водени от различни мотиви, те ясно осъзнават, че са единствените, които могат да спрат настъпващото Зло и да спасят целия свят. Защото победата, ако изобщо е възможна, може да бъде извоювана само с общи усилия и готовност за лична саможертва.
Макар че историята в "Черната корона" е продължение на "Ледената планина", тя всъщност е напълно завършено произведение, което може да се чете и самостоятелно. Повествованието често отскача назад във времето, за да ни припомни събитие, място, или герой. Но това е направено толкова майсторски, че изобщо не нарушава ритъма и динамиката на разказа. Добавените детайли по един чудесен начин обогатяват и разширяват света на Тарр и му придават още по-голяма плътност и реалистичност.
"Черната корона" е великолепно епично хорър фентъзи. А фактът, че е написано от български автор и на български език, го прави още по-примамливо за българския читател. Защото и най-добрите преводачи невинаги могат да предадат всеки нюанс, идиом, или игра на думи. Всяко произведение, писано на родния език на автора и читателите, строи здрави мостове между тях. И създава тази дълбока връзка, при която съзнанията им почти се докосват и историята оживява в тях.
July 24, 2018
Много добър завършек на историята започната в "Сказанията на ледената планина" . Автора беше споменал, че вече е приключил със света на континента Тарр, но аз мисля, че там има още истории, които чакат да бъдат разказани. Бих иска да науча повече за Рамакар и Томен и предисторията на черните елфи.
August 20, 2019
Страхотно! Битка до дупка и неочаквана "обръщалка" на края. Много съм доволен от книгата.
Само едно нещо не можах да разбера... 0.К. съм с междувидовите връзки, но кому беше нужна тая педерастия? :D
Само едно нещо не можах да разбера... 0.К. съм с междувидовите връзки, но кому беше нужна тая педерастия? :D
Displaying 1 - 21 of 21 reviews