„ - Но мога ли да ти се доверя?
- По този въпрос ли? За боговете, не! Баща ти се довери на Мангизов и виж какно стана! Аз не бих си се доверил на твое място. Но на мое място бих.
- Чудна работа, господин Ментебрад, колкото повече ме уверяваш, че си недостоен за доверие, толкова повече ти вярвам - сподели госпожица Добродушка.“
„Пощоряване“ е прекрасна книга! Талантливият измамник Мокр фон Ментебрад е заловен и принуден от лорд Ветинари да поеме управлението на Пощата в Анкх-Морпорк. Обаче пощенската служба се оказва в окаяно състояние и на новия началник му предстоят доста трудности. Междувременно Мокр се влюбва в госпожица Добродушка, а впоследствие се въвлича в опасни премеждия, тъй като Пощата трябва да участва в любопитно и коварно състезание с Великата мрежа от щракалки.
„Странни същества са това хората. Откраднеш ли пет долара, си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, си или правителство, или герой.“
„Обаче нито една приложима на практика дефиниция за свобода не би била пълна, без да включва свободата да си понесеш последствията. Всъщност именно на нея се основава всяка друга свобода...“
„Ветинари се обърна с гръб към прозореца.
- Кажете ми, Дръмнот, вие бихте ли казали, че съм тиранин?
- С пълна сигурност не бих, милорд отговори Дръмнот, докато разтребваше масата.
- И точно в това е проблемът, нали? Кой би казал на един тиранин, че е тиранин?“
„Всички лъжеха за прадедите си, това си беше нормално. Да си ги купиш, беше малко стряскащо, но този тъмен първичен стил доста подхождаше на Гепи Мангизов.
Купища слухове се бяха нароили за Гепи Мангизов, откакто хората го забелязаха и започнаха да се питат: „Кой е Гепи Мангизов? И що за име е това Гепи?“. Едно беше сигурно - той организираше големи партита. От онзи вид партита, които ставаха част от градската митология.“
„Мокр никога досега не се беше вълнувал от вестници. Той беше човек на изкуството. Не го интересува големи схеми. Сядаш и омотаваш човека пред теб, като го гледаш честно в очите.“
„Искате ли да вечеряме днес?“ Мокр обикновено нямаше никакви затруднения с думите, тези обаче не можаха да се откъснат от устата му. В госпожица Добродушка имаше нещо тръпчиво като ананас. А имаше и нещо в израза и, което сякаш му казваше: „С нищо не можеш да ме изненадаш. Знам всичко за теб“.
„- Виждам, че целият ви прекрасен златист костюм е окалян, господин началник на Пощата. Чудна работа, всичките тези пари, заровени в полето. И все още ли не си спомняте нищо за това как стигнахте дотам?
Изражението на Ветинари започна да му лази по нервите. „Ти знаеш - мислеше си той. - И аз знам, че ти знаеш. И ти знаеш, че аз знам, че ти знаеш. Но аз знам, че ти не можеш да си сигурен, не и сигурен.“
„ - Госпожица Добродушка ли ви каза за мен? - попита Мокр.
- Каза, че не си пълен задник - сподели Неизяснения Адриан.
- Което от нея си е похвала - уточни Здравомислещия Алекс.“
„Приятно беше да се види как добрите стари традиции на дебилния шовинизъм се предават на подрастващото поколение по този вървящ на зле начин.“
„ - Та ти предизвика „Великата мрежа“! Не ми казвай, че само си разтягал локуми и си се надявал на някакво чудо - рече госпожица Добродушка.
- Ама досега това винаги е действало! Какъв е смисълът да обещаеш нещо изпълнимо? Що за постижение ще е това? - оправда се Мокр.
- Да си чувал някога, че преди да почнеш да бягаш, трябва да се научиш да ходиш?“
„Лицето на Мангизов беше самото тържество. Сега вече той знаеше какво е намислил Мокр.
Тука има, тука няма, тука има, тука няма...
Това беше сърцето на всяка шашма.
Гледай баламата да е неуверен, а пък ако е уверен, направи така, че да е уверен в погрешното нещо.“
„За някои неща си трябва почтен стабилен чук. За други пък засукан тирбушон.“
„Това беше счетоводна война и врагът беше преследван през множество таблици и документи. Мокр умееше да чете думи, които ги няма, а пък тези чиновници намираха цифри, които ги нямаше, или пък ги имаше по два пъти, или пък ги имаше, но не където трябва. Изобщо не бързаха. Отстраниш ли лъжите, истината ще блесне гола и смутена, без да има къде да се скрие.“