What do you think?
Rate this book
Едноминутни новели
Едноминутните новели во Унгарија се слават како литературна сензација, како нов вид кратка прозна форма. Новелите се толку типично еркењски што никој не се осмелува да ги пишува, од почит кон нивниот татко. Еркењ со децении го оформувал овој жанр со цел да го приспособи кон својата духовитост. Едноминутната новела настанува со исфрлање на сè што е неопходно за текстот, а функционира преку формулата „минимум исказ од страна на писателот и максимум имагинација на читателот.“Во овие куси раскази обединети се елементи на анегдота, виц, бајка, легенда, мит, градски фолклор, новинарски жанрови. Авторот успева да создаде атмосфера во која се мешаат црниот хумор, апсурдот, параболата, политичката сатира. Погледнато од историска перспектива, гротеската на Еркењ се вклопува во книжевната традиција на т.н. „источноевропска гротеска“, која според Естерхази е плод на огромната разлика меѓу привидното и реалноста во изминатите децении на тие простори. Во таа смисла Еркењ е дел од книжевната концепција што ја преставуваат Хашек, Храбал, Мрожек, Ружевич, Илф и Петров.
150 pages, Paperback
First published January 1, 1968
101 people are currently reading
1387 people want to read
About the author
István Örkény
76 books74 followersIstván Örkény was a Hungarian writer. A typical feature of his plays and novels is satiric view and creation of grotesque situations.
Born in Budapest, the son of a pharmacist, Örkény studied chemical engineering after leaving school and then turned to pharmacy, graduating from Budapest University in 1934. He travelled to London in 1938 and lived in Paris from casual work in 1939. In 1940, he continued his studies at Budapest Technical University, where he graduated in chemical engineering. He was sent to the front on labour service in 1942 and taken prisoner of war in 1943. On his return to Hungary in 1946, he worked as a drama editor for a theatre company. In 1954, he began working as an outside editor for the Szépirodalmi (Literary) publishing company. Although Örkény attempted to meet the requirements of the officially sanctioned Socialist Realism, his short story 'Violet Ink' was attacked by the ideologue József Révai. Örkény took part in the opposition meetings of writers. On September 17, 1956, at the general assembly of the Writers' Union where the first secret elections were held since 1948, Örkény was among the party and non-party opposition writers elected onto a new board. When the revolution broke out, he phrased a statement condemning the role hitherto played by the radio, in which the following sentence became a household word: 'We have lied by night, we have lied by day, we have lied on every wavelength.' He took part in workers' council meetings with Tibor Déry. On November 10, he and fellow writers Déry, Gyula Illyés, László Benjámin and Zoltán Zelk sought asylum at the Polish Embassy in Budapest, but they were only offered temporary refuge and left the building after a few hours. As a member and interpreter for the Writers' Union delegation, he met with K.P.S. Menon, the Indian ambassador in Budapest, whom they sought as an intermediary between Hungary and the Soviet Union. He and five associates signed an open letter of self-criticism, which appeared in September 1957, in the first issue of the literary journal Kortárs (Contemporary), covering their conduct before and during the revolution. However, he was squeezed out of the literary scene in 1957 and subjected to several publication bans. Örkény worked from 1958 to 1963 at the United Pharmaceutical and Nutriment Factory. In the second half of the 1960s, his books were allowed to appear again and his plays were performed. In 1966, his book The Princess of Jerusalem appeared, including his first cycle of 'one-minute' stories and his novella 'Cat's Play'. His absurd drama The Tót Family was a huge success in 1967.
Born in Budapest, the son of a pharmacist, Örkény studied chemical engineering after leaving school and then turned to pharmacy, graduating from Budapest University in 1934. He travelled to London in 1938 and lived in Paris from casual work in 1939. In 1940, he continued his studies at Budapest Technical University, where he graduated in chemical engineering. He was sent to the front on labour service in 1942 and taken prisoner of war in 1943. On his return to Hungary in 1946, he worked as a drama editor for a theatre company. In 1954, he began working as an outside editor for the Szépirodalmi (Literary) publishing company. Although Örkény attempted to meet the requirements of the officially sanctioned Socialist Realism, his short story 'Violet Ink' was attacked by the ideologue József Révai. Örkény took part in the opposition meetings of writers. On September 17, 1956, at the general assembly of the Writers' Union where the first secret elections were held since 1948, Örkény was among the party and non-party opposition writers elected onto a new board. When the revolution broke out, he phrased a statement condemning the role hitherto played by the radio, in which the following sentence became a household word: 'We have lied by night, we have lied by day, we have lied on every wavelength.' He took part in workers' council meetings with Tibor Déry. On November 10, he and fellow writers Déry, Gyula Illyés, László Benjámin and Zoltán Zelk sought asylum at the Polish Embassy in Budapest, but they were only offered temporary refuge and left the building after a few hours. As a member and interpreter for the Writers' Union delegation, he met with K.P.S. Menon, the Indian ambassador in Budapest, whom they sought as an intermediary between Hungary and the Soviet Union. He and five associates signed an open letter of self-criticism, which appeared in September 1957, in the first issue of the literary journal Kortárs (Contemporary), covering their conduct before and during the revolution. However, he was squeezed out of the literary scene in 1957 and subjected to several publication bans. Örkény worked from 1958 to 1963 at the United Pharmaceutical and Nutriment Factory. In the second half of the 1960s, his books were allowed to appear again and his plays were performed. In 1966, his book The Princess of Jerusalem appeared, including his first cycle of 'one-minute' stories and his novella 'Cat's Play'. His absurd drama The Tót Family was a huge success in 1967.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 101 reviews
December 3, 2014
Йоркен може да разказва безумно увлекателно за война, прибиращ се среднощ пияница, погребение на светулка, заковаване на пирон, разговор между две мухи и самоубийство на лале.
Много фантазия, майсторска лаконичност и тъга и хумор, причудливо разбъркани.
Един от разказите, "Печат", без съкращения :)
Много фантазия, майсторска лаконичност и тъга и хумор, причудливо разбъркани.
Един от разказите, "Печат", без съкращения :)
August 13, 2025
2,5 ⭐️
István Örkény Macaristan'ın en bilinen dramaturg ve yazarlarından. Ülkesinin inişli çıkışlı tarihinde çok çekmiş, 5 yıl boyunca yayın yasağına uğramış vs. İkinci Dünya Savaşında cephede savaşmış olmanın etkisiyle geliştirdiği sert ve gerçekçi tabir edilen üslubu 1960'lı yıllarda büyük bir değişikliğe uğramış ve "grotesk ve minimal" bir tarza yönelmiş. Bir Dakikalık Öyküler de işte bu son döneminin eserlerinden.
Yazarın öyküleri ironik ile grotesk arasında gidip geliyor diyebilirim. Üstü kapalı olmayan ince düşünülmüş toplumsal eleştiri de var, insanlara dair gözlemler de. "Titiz Bir Okur" ve "Yeni Bir Şey Yok" aklımda yer eden öyküler oldu. Diğerleri etkileyici değildi benim için. Bazıları geliştirilse güzel olabilirdi. Maksimalizm tercih edilmeli bazen.
Çevirmenin önsözü ve Edit Tasnádi hocanın sunuş yazısı yazarı ilk defa okuyacaklar için iyi birer giriş niteliğinde. Çevirmen Sevgi Can Yağcı Aksel'in emeğine sağlık.
Anlatsana Pişta! ve The Flower Show and the Toth Family kitaplarını da okumak istiyorum.
István Örkény Macaristan'ın en bilinen dramaturg ve yazarlarından. Ülkesinin inişli çıkışlı tarihinde çok çekmiş, 5 yıl boyunca yayın yasağına uğramış vs. İkinci Dünya Savaşında cephede savaşmış olmanın etkisiyle geliştirdiği sert ve gerçekçi tabir edilen üslubu 1960'lı yıllarda büyük bir değişikliğe uğramış ve "grotesk ve minimal" bir tarza yönelmiş. Bir Dakikalık Öyküler de işte bu son döneminin eserlerinden.
Yazarın öyküleri ironik ile grotesk arasında gidip geliyor diyebilirim. Üstü kapalı olmayan ince düşünülmüş toplumsal eleştiri de var, insanlara dair gözlemler de. "Titiz Bir Okur" ve "Yeni Bir Şey Yok" aklımda yer eden öyküler oldu. Diğerleri etkileyici değildi benim için. Bazıları geliştirilse güzel olabilirdi. Maksimalizm tercih edilmeli bazen.
Çevirmenin önsözü ve Edit Tasnádi hocanın sunuş yazısı yazarı ilk defa okuyacaklar için iyi birer giriş niteliğinde. Çevirmen Sevgi Can Yağcı Aksel'in emeğine sağlık.
Anlatsana Pişta! ve The Flower Show and the Toth Family kitaplarını da okumak istiyorum.
September 7, 2019
Присетих се нещо. Сега видях, че съм лишил книгата от възторг. Любима книга!
Колко глупаво изглежда опитът да се възхитиш, след като знаеш колко лесно всеки подобен опит попада в категорията на клишетата, но не ми дреме.
Тези "едноминутки" са гениални и задължителни за всяка къща, в която има място за Книги!
ХЛЯБ
...
Числеността на всяка барака се движеше около четиристотин души. Мина почти година и половина, докато успешно се намери такъв метод за разпределяне на хляба, който в общи линии да удволетворява всички. Отговорникът на бараката поставяше пред себе си дълъг лист фурнир със списък на имената на обитателите на бараката и звездички пред някои от тях. Звездичката обозначаваше кой кога е получил "гърбица", както казваха на крайшника - ширеше се мнението, че той е по-хранителен от резен от средата. Отначало ги разпределяха с жребий, но това решение не издържа дълго. Тегленето на жребий с времето се провали навсякъде, не само при подялбата на хляба, а и при разпределението на останалите храни. Опитът показа, че съдбата е винаги пристрастна и това само пораждаше люти пререкания, стигаше се и до бой.
...
В едното блюдо поставяха точно номерираните камъчета, заместващи седемстотинграмовата тежест, които от време на време премерваха с кухненската пиринчена теглилка.
...
Хлеборезачът поставя измерените дажби в стройна колонка и ред по околните нарове и ако има излишък или липса, четиристотин и няколкото дажби се умножават или намаляват с четиристотин и няколко части.
Тогава хлеборезачът показва дали е истински артист в тази работа. Понеже вече не се ползва от помощта на везните.
...
Дребнав човек не става за хлеборезач. За хлеборезач става онзи, който се ползва с доверието на всички, който има чувство за разпределянето на тежестта и на когото самото помирисване, докосване, рязане и мерене на хляба доставят радост.
...
ЕКСТАЗ
...
Чувстваше, че щом купува за собствено удоволствие такъв голям къс кашкавал, значи и на Ютка се полага някаква компенсация.
- Каква риба имате?
По препоръка на продавача купи две кутии норвежки сардини и две парчета бяла риба. Тогава вече почувства, че му се завива свят. Но не като от анемия или морска болест. Виеше му се свят като на човек, който е влюбен до уши или се радва на пролетта, или е гаврътнал два шприца един след друг. Когато продавачът - вече напълно сигурен в успеха си - му показа овална консерва, в която имаше пастет от гъши дроб с гъби, Лукач кимна. От гърлото му не излезе и звук.
Получи касовата бележка. Тръгна към касата. Почти я стигна, когато на друг щанд зърна портокалите. Пое дълбоко дъх и се отправи с клатушкане към госпожицата.
...
ЧОВЕК КОПНЕЕ ЗА ТОПЛИНА
...
Понякога по обед си викаше такси, прибираше се, за няколко минути облягаше гръб на печката и сетне успокоен се връщаше в болницата.
...
Полека опозна всичките й тънкости. Проумя кой ред плочки, ако увеличи въздуха, първи отдава топлината си, поглеждаше в камерата й, където коксът, нажежен до черешовочервено, падаше надолу и просъскваше тихо, като жежък дървояд... "Какво чудо! - мислеше си Гро. - Отвътре гореща като доменна пещ, а отвън прохладна като женско тяло." И се изкушаваше да целуне печката.
...
- Досега - рече - хората са строили големи къщи и във всяка са монтирали по една печка. А не може ли наобратно, чичо Крайбих?
- Как така наобратно? - почуди се печкарят.
- Ами да се построят големи печки - рече замечтано Гро, - а в големите печки: малки къщи...
...
ЛОШ СЪН
...
- Добър вечер, драги ми господин Хорнак.
- Пукни, мръсно, смрадливо прасе - отвърна портиерът немного високо, така че мина за поздрав.
...
НЯКОЛКО МИНУТИ ВЪНШНА ПОЛИТИКА
...
По някое време ми препоръчаха едно мазе в покрайнините на града, чийто енергичен и чевръст началник можел да изнамери каквото и да е гориво, при условие, че му занесеш бутилка ром.
...
НОВИНИ И ПСЕВДОНОВИНИ
...
Какво ме интересува ли? Всичко, случило се от вчера насам, събитията по петте континента. Понеже това любопитство се споделя от стотици милиони, с течение на времето е възникнала организация на новините, разпростираща мрежата си навсякъде по света.
...
Любопитстово ми може да се задоволява и с псевдоновини
Направих експеримент. Оказа се успешен.
...
ЕДНО ИЗКАЗВАНЕ В ПАРЛАМЕНТА
В народното събрание обаче, бидейки трети в дневния ред, той действително излезе отпред, но вместо да се изкаже по повод възможното светло бъдеще на вечно поразявания от суша окръг, взе гореща вана. Седна в нея, насапуниса ушите си, врата, подмишниците, тялото от кръста надолу и после - след като се обля с вода и подсуши - се върна на вече традиционното място за народния избраник от окръг Ченгер.
Парламентът, след кратък спор, в който се изказа и ресорният министър, единодушно прие предложението и така то придоби законова сила.
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Навървим ли много на брой люти чушлета тип черешки, се получава наниз чушлета.
Не ги ли навървим обаче, няма наниз. Макар чушлетата да са все толкова на брой, все така алени и все така люти. Но все пак не са наниз.
Във връвта ли е разковничето? Не, не е във връвта. Тя, както знаем, е маловажна, треторазрядна.
Ами тогава в какво?
Замислилият се над този въпрос - стига да внимава мислите му да не се отплесват безразборно, а да напредват в правилната посока - ще се натъкне на следи от големи истини.
ЕСЕН
...
- Ако едно жълтеещо листо е всъщност скакалец, а един лесничей е в действителност човек, тогава навярно всяко нещо е не каквото изглежда, понеже живото се защитава... Какво ли е този камък? - вдигна камък, после го захвърли. - А този пън, това кокиче? И какво е целият свят?
...
ОБРАТНО ВКЪЩИ
...
Така или иначе, скоро ще пристигнем на Кишфалуди, уличката, на която живеех в двустайно жилище с изглед към двора, когато бях на двайсет и четири. По-точно казано, живеехме: в едната стая аз, в другата - Лайош Оравец, лейтенант картечар, моят верен приятел, който ще се затича да ме посрещне при издрънкването на ключовете, защото знае, че асансьорът не работи и аз съм се дотътрузил с куфара до шестия етаж, където той ще ме приветства с викове, ще грабне от ръцете ми багажа докато ме пляска по гърба и рита по задника, за да ме натика вкъщи колкото се може по-бързо.
...
П.П. Имам и други любими "едноминутки":
СЪС ЗЪБИ И НОКТИ,
СПАСИТЕЛЯТ,
ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ,
ДА ПОГЛЕДНЕМ С ВЯРА В БЪДЕЩЕТО,
GLI UNGHERESI,
БЕЗСМЪРТИЕ,
СТАНИ И ХОДИ,
HOMO SAPIENS,
НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ СВЕТОВЕ,
САМО КЛИШЕТА
Колко глупаво изглежда опитът да се възхитиш, след като знаеш колко лесно всеки подобен опит попада в категорията на клишетата, но не ми дреме.
Тези "едноминутки" са гениални и задължителни за всяка къща, в която има място за Книги!
ХЛЯБ
...
Числеността на всяка барака се движеше около четиристотин души. Мина почти година и половина, докато успешно се намери такъв метод за разпределяне на хляба, който в общи линии да удволетворява всички. Отговорникът на бараката поставяше пред себе си дълъг лист фурнир със списък на имената на обитателите на бараката и звездички пред някои от тях. Звездичката обозначаваше кой кога е получил "гърбица", както казваха на крайшника - ширеше се мнението, че той е по-хранителен от резен от средата. Отначало ги разпределяха с жребий, но това решение не издържа дълго. Тегленето на жребий с времето се провали навсякъде, не само при подялбата на хляба, а и при разпределението на останалите храни. Опитът показа, че съдбата е винаги пристрастна и това само пораждаше люти пререкания, стигаше се и до бой.
...
В едното блюдо поставяха точно номерираните камъчета, заместващи седемстотинграмовата тежест, които от време на време премерваха с кухненската пиринчена теглилка.
...
Хлеборезачът поставя измерените дажби в стройна колонка и ред по околните нарове и ако има излишък или липса, четиристотин и няколкото дажби се умножават или намаляват с четиристотин и няколко части.
Тогава хлеборезачът показва дали е истински артист в тази работа. Понеже вече не се ползва от помощта на везните.
...
Дребнав човек не става за хлеборезач. За хлеборезач става онзи, който се ползва с доверието на всички, който има чувство за разпределянето на тежестта и на когото самото помирисване, докосване, рязане и мерене на хляба доставят радост.
...
ЕКСТАЗ
...
Чувстваше, че щом купува за собствено удоволствие такъв голям къс кашкавал, значи и на Ютка се полага някаква компенсация.
- Каква риба имате?
По препоръка на продавача купи две кутии норвежки сардини и две парчета бяла риба. Тогава вече почувства, че му се завива свят. Но не като от анемия или морска болест. Виеше му се свят като на човек, който е влюбен до уши или се радва на пролетта, или е гаврътнал два шприца един след друг. Когато продавачът - вече напълно сигурен в успеха си - му показа овална консерва, в която имаше пастет от гъши дроб с гъби, Лукач кимна. От гърлото му не излезе и звук.
Получи касовата бележка. Тръгна към касата. Почти я стигна, когато на друг щанд зърна портокалите. Пое дълбоко дъх и се отправи с клатушкане към госпожицата.
...
ЧОВЕК КОПНЕЕ ЗА ТОПЛИНА
...
Понякога по обед си викаше такси, прибираше се, за няколко минути облягаше гръб на печката и сетне успокоен се връщаше в болницата.
...
Полека опозна всичките й тънкости. Проумя кой ред плочки, ако увеличи въздуха, първи отдава топлината си, поглеждаше в камерата й, където коксът, нажежен до черешовочервено, падаше надолу и просъскваше тихо, като жежък дървояд... "Какво чудо! - мислеше си Гро. - Отвътре гореща като доменна пещ, а отвън прохладна като женско тяло." И се изкушаваше да целуне печката.
...
- Досега - рече - хората са строили големи къщи и във всяка са монтирали по една печка. А не може ли наобратно, чичо Крайбих?
- Как така наобратно? - почуди се печкарят.
- Ами да се построят големи печки - рече замечтано Гро, - а в големите печки: малки къщи...
...
ЛОШ СЪН
...
- Добър вечер, драги ми господин Хорнак.
- Пукни, мръсно, смрадливо прасе - отвърна портиерът немного високо, така че мина за поздрав.
...
НЯКОЛКО МИНУТИ ВЪНШНА ПОЛИТИКА
...
По някое време ми препоръчаха едно мазе в покрайнините на града, чийто енергичен и чевръст началник можел да изнамери каквото и да е гориво, при условие, че му занесеш бутилка ром.
...
НОВИНИ И ПСЕВДОНОВИНИ
...
Какво ме интересува ли? Всичко, случило се от вчера насам, събитията по петте континента. Понеже това любопитство се споделя от стотици милиони, с течение на времето е възникнала организация на новините, разпростираща мрежата си навсякъде по света.
...
Любопитстово ми може да се задоволява и с псевдоновини
Направих експеримент. Оказа се успешен.
...
ЕДНО ИЗКАЗВАНЕ В ПАРЛАМЕНТА
В народното събрание обаче, бидейки трети в дневния ред, той действително излезе отпред, но вместо да се изкаже по повод възможното светло бъдеще на вечно поразявания от суша окръг, взе гореща вана. Седна в нея, насапуниса ушите си, врата, подмишниците, тялото от кръста надолу и после - след като се обля с вода и подсуши - се върна на вече традиционното място за народния избраник от окръг Ченгер.
Парламентът, след кратък спор, в който се изказа и ресорният министър, единодушно прие предложението и така то придоби законова сила.
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Навървим ли много на брой люти чушлета тип черешки, се получава наниз чушлета.
Не ги ли навървим обаче, няма наниз. Макар чушлетата да са все толкова на брой, все така алени и все така люти. Но все пак не са наниз.
Във връвта ли е разковничето? Не, не е във връвта. Тя, както знаем, е маловажна, треторазрядна.
Ами тогава в какво?
Замислилият се над този въпрос - стига да внимава мислите му да не се отплесват безразборно, а да напредват в правилната посока - ще се натъкне на следи от големи истини.
ЕСЕН
...
- Ако едно жълтеещо листо е всъщност скакалец, а един лесничей е в действителност човек, тогава навярно всяко нещо е не каквото изглежда, понеже живото се защитава... Какво ли е този камък? - вдигна камък, после го захвърли. - А този пън, това кокиче? И какво е целият свят?
...
ОБРАТНО ВКЪЩИ
...
Така или иначе, скоро ще пристигнем на Кишфалуди, уличката, на която живеех в двустайно жилище с изглед към двора, когато бях на двайсет и четири. По-точно казано, живеехме: в едната стая аз, в другата - Лайош Оравец, лейтенант картечар, моят верен приятел, който ще се затича да ме посрещне при издрънкването на ключовете, защото знае, че асансьорът не работи и аз съм се дотътрузил с куфара до шестия етаж, където той ще ме приветства с викове, ще грабне от ръцете ми багажа докато ме пляска по гърба и рита по задника, за да ме натика вкъщи колкото се може по-бързо.
...
П.П. Имам и други любими "едноминутки":
СЪС ЗЪБИ И НОКТИ,
СПАСИТЕЛЯТ,
ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ,
ДА ПОГЛЕДНЕМ С ВЯРА В БЪДЕЩЕТО,
GLI UNGHERESI,
БЕЗСМЪРТИЕ,
СТАНИ И ХОДИ,
HOMO SAPIENS,
НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ СВЕТОВЕ,
САМО КЛИШЕТА
December 30, 2015
Какво по-добро средство да понасяме абсурдите на съществуването от... самите абсурди? "Едноминутни новели" на унгареца Ищван Йоркен е една абсурдно добра книга. Лекарство за тежестта на всекидневието и за глупостта на това да взимаш живота насериозно. Хапчетата в опаковката от 500 страници са с различна големина, различно въздействие върху ума и сетивата, някои от тях дори носят в себе си пласибо ефекта, който те кара да се чудиш защо се чувстваш удовлетворен и с една идея по-свеж, въпреки че не си разбрал нищо от прочетеното. Други стоварват юмрук право в чувството ти за адекватност и те карат ясно да видиш колко лицемерно е всичко наоколо, а някои просто те усмихват с истини, които отдавна знаеш, но никога не си си ги представял толкова детински забавни. Въобще, всякакви по-нататъшни думи (а и тези дотук) са напълно излишни, защото с думи не може да се опише усещането, което предизвиква четенето на книга като тази. И то не защото навлиза в някакви непроницаеми дълбочини, а защото е толкова абсурдно истинска, че ако задълбаеш прекалено натежава. Гореща препоръка към почитателите на Хармс.
May 30, 2010
do not read this in public, you will laugh so hard people will start edging away from you
May 18, 2023
Rajongásom töretlen :-) .
October 25, 2021
Macar Edebiyatı'nın kesinlikle kendine has bir lezzeti, tonu, tınısı var. Istvan Örkeny'nin zeki, sade ama tam isabet kısa hikayeleri Macar hicvinin, az sözle çok şey anlatmanın güzel örnekliği. Sayfaları boş, az bulmaya başlamışken sayfalar ilerledikçe yüzünüzde önleyemediğiniz sarkastik bir gülümseme oluşuyor. Askerlik için söylenen bir şey vardır; "Tam alışmıştım, bitti..." Örkeny ve eseri için de "Tam alışmıştım, bitti..." Bunda bile yazarın kastı, parmağı olduğuna eminim. Kurnazca.
June 6, 2011
incredible how orkeny's witty, satirical, absurdist tales can show me exactly what hungarian life was like under the communist regime. i wish there was more to read of his work.
July 20, 2018
Gerçekten enfes!
Çok uzun zamandır önsözünden açıklamasına dizilimine bu kadar yerinde bir kitap denk gelmedim sanırım!
Yazara ayrı çevirmene ayrı yayınevine ayrı alkış!
Seyahatlerimin içinde beni en vuran en bir daha bir daha geleceğim özledim dediğimdir Budapeşte kitabı okurken sanki sokaklarda bir daha dolaştım!
Tavsiye ederim, çok iyi bir okumaydı!
Çok uzun zamandır önsözünden açıklamasına dizilimine bu kadar yerinde bir kitap denk gelmedim sanırım!
Yazara ayrı çevirmene ayrı yayınevine ayrı alkış!
Seyahatlerimin içinde beni en vuran en bir daha bir daha geleceğim özledim dediğimdir Budapeşte kitabı okurken sanki sokaklarda bir daha dolaştım!
Tavsiye ederim, çok iyi bir okumaydı!
December 1, 2014
At times really hilarious black humour and absurd. A must read.
November 7, 2023
Něco bylo super, něco zas tolik nezaujalo, svým rozsahem jsou ale Minutové grotesky fakt výbornou odpočinkovou záležitostí, která ve vás ale občas dokáže vzbudit i emoci, jakou byste nečekali.
Uprostřed toho chaosu a absurdity se najednou objeví groteska, nad kterou budete přemýšlet ještě za týden a to i když měla třeba jen dvě stránky. A i to je důkazem autorova nezpochybnitelného umu, protože chytit čtenáře do pasti na dvou stránkách, v pár větách jednoduchých a s jazykem nepříliš těžkým na pochopení... To chce talent. Nebo hodně velkou kupu zkušeností.
3.5*/5
Uprostřed toho chaosu a absurdity se najednou objeví groteska, nad kterou budete přemýšlet ještě za týden a to i když měla třeba jen dvě stránky. A i to je důkazem autorova nezpochybnitelného umu, protože chytit čtenáře do pasti na dvou stránkách, v pár větách jednoduchých a s jazykem nepříliš těžkým na pochopení... To chce talent. Nebo hodně velkou kupu zkušeností.
3.5*/5
October 28, 2020
Erikoisia, mainioita, käsittämättömiä, nerokkaita Minuuttinovelleja on István Örkény kirjoittanut. Unkarilainen elämänmeno höystettynä totalitarismin ikeellä ja sodan älyttömyydellä saa kirjailijan kynästä absurdeja piirteitä. Kritiikki on osuvaa ja kansallishenki saa kyytiä. Toivottavasti myös nyky-Unkarissa luetaan tämän kynäniekan novelleja.
September 3, 2017
„Едноминутните новели се всушност моменти“ ми рече еден другар што студираше книжевност.
Подоцна, истото пробав да и го кажам на Марија и притоа да го искористам цитатот од „Погледите на еден кловн“ на Хајнрих Бел.
Гласеше вака:
- Јас сум кловн. Собирам моменти.
Реченицата е едноставна, суштински точна, кратка, лесно се памети. Впрочем, својата прва едноминутна новела ја напишав многу пред да го откријам терминот и пред да дознам што точно пишувам (не дека сега знам...). Се викаше „Бесмртност“, по новелата од Кундера, а од таму го позајмив и името Агнес.
Беше вака:
„Агнес ја чува косата спуштена на левото рамо. Ме гледа со нејзините темно зелени очи во кои се губам и пронаоѓам за миг. Веќе неколку вечери седиме во дворот од мојата скромна куќа и погодуваме ликови. Агнес не престанува со зборување. Вели, секогаш го замислуваш Мики Маус и веќе стануваш предвидлив. Има нешто во повтореното замислување, велам. Ја наведнува главата и ја доближува до моите гради. Тогаш, за да ја направам среќна, ја лажам дека постои. Мислам дека ми верува.“
Подоцна, истото пробав да и го кажам на Марија и притоа да го искористам цитатот од „Погледите на еден кловн“ на Хајнрих Бел.
Гласеше вака:
- Јас сум кловн. Собирам моменти.
Реченицата е едноставна, суштински точна, кратка, лесно се памети. Впрочем, својата прва едноминутна новела ја напишав многу пред да го откријам терминот и пред да дознам што точно пишувам (не дека сега знам...). Се викаше „Бесмртност“, по новелата од Кундера, а од таму го позајмив и името Агнес.
Беше вака:
„Агнес ја чува косата спуштена на левото рамо. Ме гледа со нејзините темно зелени очи во кои се губам и пронаоѓам за миг. Веќе неколку вечери седиме во дворот од мојата скромна куќа и погодуваме ликови. Агнес не престанува со зборување. Вели, секогаш го замислуваш Мики Маус и веќе стануваш предвидлив. Има нешто во повтореното замислување, велам. Ја наведнува главата и ја доближува до моите гради. Тогаш, за да ја направам среќна, ја лажам дека постои. Мислам дека ми верува.“
September 20, 2016
Irgendwann habe ich schon mal ein paar von diesen Minutennovellen gelesen, die mir irgend jemand mit dem Hintergedanken ans Herz gelegt hat, dass ich etwas von Literatur verstünde. Ich habe einen Onkel in Verdacht, den ich nur ein mal sehen durfte, weil er Geheimnisträger in der DDR war. Der andere Hauptverdächtige ist ein ehemaliger Mitbewohner mit einer ausgeprägten Schwäche für skurrile Literaten wie Arno Schmidt und so.
Inzwischen verstehe ich sicherlich mehr von Literatur als damals und bin auch nicht mehr so kanonisch wie zu meinen Studentenzeiten, trotz sprechen mich allenfalls vier dieser Miniaturen an, nicht meine Art von Humor. Auf die eine oder andere Art ist Istvan Örkény aber ein Vorläufer von Imre Kertesz, sowohl in den Kriegsgeschichten wie den Grotesken aus dem sozialistischen Alltag.
Die Lebensgeschichte des Verfassers, der als Apotheker und Schriftsteller von den Nazis in ein Vernichtung-durch-Arbeit-Bataillon an der Ostfront gesteckt wurde und dabei in eine vier Jahre andauernde russische Kriegsgefangenschaft geriet, klingt so weit interessant, dass es mich wundert, warum nicht längst ein mit enormen Staraufgebot verfilmter Bestseller daraus geworden ist.
Örkénys Miniaturen sind für mich überwiegend vergebliche Lesemüh gewesen. Der beste Teil des Buches ist das Nachwort von György Konrad.
Inzwischen verstehe ich sicherlich mehr von Literatur als damals und bin auch nicht mehr so kanonisch wie zu meinen Studentenzeiten, trotz sprechen mich allenfalls vier dieser Miniaturen an, nicht meine Art von Humor. Auf die eine oder andere Art ist Istvan Örkény aber ein Vorläufer von Imre Kertesz, sowohl in den Kriegsgeschichten wie den Grotesken aus dem sozialistischen Alltag.
Die Lebensgeschichte des Verfassers, der als Apotheker und Schriftsteller von den Nazis in ein Vernichtung-durch-Arbeit-Bataillon an der Ostfront gesteckt wurde und dabei in eine vier Jahre andauernde russische Kriegsgefangenschaft geriet, klingt so weit interessant, dass es mich wundert, warum nicht längst ein mit enormen Staraufgebot verfilmter Bestseller daraus geworden ist.
Örkénys Miniaturen sind für mich überwiegend vergebliche Lesemüh gewesen. Der beste Teil des Buches ist das Nachwort von György Konrad.
April 22, 2018
"Il senso della vita
Se infiliamo molti peperoncini in un cordino, avremo una corona di peperoncini.
Se invece non li infiliamo, non avremo la corona.
Eppure i peperoncini sono gli stessi, altrettanto rossi, altrettanto piccanti. Ma non formano una corona.
È il cordino che la forma? Non è il cordino. Il cordino, lo sappiamo bene, è una cosa secondaria, di scarsa importanza.
E allora che cos'è?
Chi riflette su queste cose e bada a che i suoi pensieri non divaghino qua e là, ma procedano nella giusta direzione, può giungere sulle tracce di grandi verità." (p. 133)
Se infiliamo molti peperoncini in un cordino, avremo una corona di peperoncini.
Se invece non li infiliamo, non avremo la corona.
Eppure i peperoncini sono gli stessi, altrettanto rossi, altrettanto piccanti. Ma non formano una corona.
È il cordino che la forma? Non è il cordino. Il cordino, lo sappiamo bene, è una cosa secondaria, di scarsa importanza.
E allora che cos'è?
Chi riflette su queste cose e bada a che i suoi pensieri non divaghino qua e là, ma procedano nella giusta direzione, può giungere sulle tracce di grandi verità." (p. 133)
December 3, 2018
Впечатляващо е с колко малко напълно безлични и неутрални думи може да се опише саркастично един режим, една културна особеност, или дори необичаен обичай.
September 5, 2020
Gerçekten çok orijinal fikirler ve öyküler. Özellikle mezarından çıkıp değişen hiçbir şey olmadığını görünce mezarına geri dönen kadınla yarının gazetesinde ölümünü okuyan şoförün kazayı gerçekleştirmek üzere yola çıktığı öyküler beni benden aldı. Ancak bu kadar parlak fikirler bu kadar basit yazılabilirdi herhalde. Şahane!
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 13, 2020
Akıldan çıkmayacak öyküler. Okuması çabuk kalıcılığı uzun...
June 17, 2024
Absurd und genial. :-)
January 23, 2021
This book was recommended to me by the staff of a little bookstore in Budapest. I was on vacation there in 2019 and had been on my way to meet some friends when I was stopped by a police barricade. The barricade had been put up to block any entry to a massive part of the city, simply because Victor Orban happened to be passing through. In a time when Orban was (is) grossly consolidating power, this little book store was bold enough to display anti-Orban books in its window.
In any case, this was one of three books recommended to me by staff, and I am grateful. It consists of very short stories or vignettes, often quirky and often hinting at the depravations resulting from the massive political upheavals in Hungary's past. I am a lawyer with much less time to read than I would like. Being able to pick this up at lunch or as an alternative to doom scrolling the news between calls was a relief.
While a number of the stories probably require more knowledge of Hungary than I have, others could bring a smile or a bit of wisdom in odd ways. Two examples. One entry, titled "Life Should Be So Simple" consisted only of the instructions to a fire extinguisher. Specifically:
1. Remove fire-extinguisher from bracket. 2. Open valve. 3. Approach source of fire. 4. Extinguish fire. 5. Close valve. 6. Replace extinguisher on bracket. I took this to be an allusion that problems, like fires, rarely have one source, too often spread, and rarely have a single solution.
A second entry, entitled "Interpellation," a reference to a Marxist term, focused on a member of parliament who confused a speech about a proposal before his peers in parliament with his daily bath. He gave his speech before his wife, and performed his bath in parliament. Party loyalty seemingly being predominant, the proposal was nevertheless unanimously approved.
In any case, this was one of three books recommended to me by staff, and I am grateful. It consists of very short stories or vignettes, often quirky and often hinting at the depravations resulting from the massive political upheavals in Hungary's past. I am a lawyer with much less time to read than I would like. Being able to pick this up at lunch or as an alternative to doom scrolling the news between calls was a relief.
While a number of the stories probably require more knowledge of Hungary than I have, others could bring a smile or a bit of wisdom in odd ways. Two examples. One entry, titled "Life Should Be So Simple" consisted only of the instructions to a fire extinguisher. Specifically:
1. Remove fire-extinguisher from bracket. 2. Open valve. 3. Approach source of fire. 4. Extinguish fire. 5. Close valve. 6. Replace extinguisher on bracket. I took this to be an allusion that problems, like fires, rarely have one source, too often spread, and rarely have a single solution.
A second entry, entitled "Interpellation," a reference to a Marxist term, focused on a member of parliament who confused a speech about a proposal before his peers in parliament with his daily bath. He gave his speech before his wife, and performed his bath in parliament. Party loyalty seemingly being predominant, the proposal was nevertheless unanimously approved.
March 5, 2013
More like Zoschenko than Kharms but redolent of both absurdist-leaning humorists attempting comedy in the face of death at the hands of communist overlords. Crackling with a laughter that is a rejection of giving gravity to your oppressors - Orkeny is damn funny. The Toth Family is one of the funniest stories I've read and what is offered in One Minute Stories is no less enjoyable. Obviously there is something horribly malevolent that lurks beneath the surface of such humor that makes the experience that much more visceral to me. Although fairly simple and extremely easy to read - there is an impressive intelligence that informs the humor. If you're familiar with the humor of James Thurber you'll probably find something to appreciate here. Less oblique than Kharms' weirdest stuff - these One Minute Stories would appeal to Monty Python fans as well as literary scholars. There's something of Kosztolanyi's comedic illumination here with a brand of humor that is beautiful, horrifying and very socially perceptive. Add Orkeny to the list of Hungarian writers that are undeservedly unknown not by force of their talent - but based on the cultural isolation of a language not easily understood by non-natives. You needn't be a Hungarian lit or language scholar to howl in laughter at Orkeny's wit. If you have to go to the bathroom in a bar, you won't find a better companion than Orkeny.
August 29, 2020
Едноминутните новели на Ищван Йоркен се четат светкавично бързо, но създават един особен свят, в който ти се иска да надникнеш отново. Свят без правила и норми, който сякаш е застанал нагоре с краката и се оглежда в криво огледало. Свят, в който всичко е възможно – дори и да прочетеш една новела за една минута.
Цялото ревю: https://za5aika.wordpress.com/2020/06...
Цялото ревю: https://za5aika.wordpress.com/2020/06...
May 31, 2022
Nemám rád krátke príbehy, ale tieto boli ešte kratšie ako obvykle 🙂. Ale boli výborné 😉. Ako píše sám autor, výhodou týchto poviedok je, že si nenarokuju pozornosť na celé týždne a mesiace, a tak človek ušetrí čas 🙂🙂.
October 3, 2012
Kuivakoita mutta hauskoja unkarilaisia novelleja. Muutaman luki helposti aina hampaita pestessä, putkeen lukiessa saattaisi tympäistä. Örkénylla on vinkeä ja absurbi tapa kirjoittaa.
June 11, 2016
Još jedan dragulj. Morat ću početi učiti mađarski.
January 30, 2020
"Figyelem! Nekünk, emlősöknek nem mellékes kérdés, hogy mi daráljuk-e a húst, vagy bennünket darálnak-e meg."
June 16, 2018
Her biri gerçekten 1 dakikada ve her yerde, her koşulda okunabilen 61 öyküden sadece Yeni Bir Şey Yok, İnatçı Baskı Hatası, Küçük İlan, Göz Yanılsaması, Evde Olmak, Kendini Gerçekleştirme Üzerine Çeşitlemeler Hikayeleri, Sürücü, İyi Bir Ölüm Üzerine değişik ve güzeldi. Yazarın genel olarak üslubu Daniil Kharms ile Kurt Vonnegut'un karışımı gibi. Absürd öykülerde Daniil Kharms zaten bana göre en iyisini yapmış olduğu için, bu öyküler oldukça değişik ama tatmin edici değil benim için. Bazı öykülerin altında yazan notlar öyküleri daha anlamlı ve/veya anlaşılır kıldığı için, acaba diğer beğenmediğim öyküleri anlamamı ve sevmemi sağlayacak yeterli birikimim mi yok diye düşünmüyor değilim. :)
June 11, 2017
Kısacık, adı gibi bir dakikalık bile olmayan ama şaşırtıcı öykülerdi. Macar edebiyatını seviyorum...
October 13, 2021
Took me three bus rides to read. Need more of these
November 9, 2021
Kendini Gerçekleştirme Üzerine Çeşitlemeler, Büyük Yürüyüş, Sözleşme, Yaşlı Adam ve Otomobil
Displaying 1 - 30 of 101 reviews