"Почвам да мисля, че трябва много да се пазим от книгите… С тях трябва да се отнасяме като с хората: да избираме най-разумните, да ги проверяваме и да приемаме само това, което е очевидно.“
Казал го е колегата Волтер и много вярно го е казал. Книгите имат характер. Пред вас, уважаеми читатели, е една разумна книга, която казва очевидни неща по един необичаен начин.
Една книга с благ характер, приятелски настроена, с добри обноски, откровена, без да е груба, и честна, без да е фалшива. Тя показва, без да поучава, и поучава без да назидава; просвещава, докато забавлява, и забавлява, докато просвещава. Можете да я вземете в ръце без излишна предпазливост и да научите от нея много очевидни неща, за които не сте подозирали. Не знам дали сте забелязали, но очевидните неща умеят добре да се крият. И само майстор може да ги намери и да ни ги покаже.
Ще ви кажа нещо, ама да си остане между нас. Мислех да разгърна тук-таме, да прочета няколко страници от началото и края… Така де, кой чете цялата книга заради една кратка рецензия? Обаче не стана баш така. Както казах, това е книга с характер. Такива не можеш да изоставиш, когато ти хрумне.
Малко се разпрострях, а беше достатъчно да кажа: Веселина Седларска, дами и господа!"
Veselina Sedlarska was born in 1954 in Straldzha. She graduated from the English high school in Plovdiv. Then she graduated journalism at Sofia University. She specialized in journalism in the USA. She has worked in numerous media in Bulgaria. She is also an author of several books.
Може ли да си представите, че има човек, който опипива английската кралица?! И това изобщо не е нейният вечен и любим принц Филип! Мъжът се казва Артър Айватс – джентълмен, та дрънка, и това му е работата – инспектор на Нейно величество кралицата на Обединеното кралство. Всъщност вменените му задължения, оказва се, били съвсем други – не да съблича кралицата и не дай си боже да я опипва, а да инспектира качеството на образованието на номадските деца. Грешно сме разбрали отпървом. Но пък от друга страна, кой българин няма да се заблуди от думата „инспектирам“?
В книгата „България за начинаещи“ от Веселина Седларска (изд. „Ciela“) ври и кипи от интересни герои като сър Артър Айватс, който някога се озовал в България. Мъже, жени, деца, цигани и джентълмени, обикновени съседи, селски клюкари, грацки чиновници, имигранти, приятели, потърпевши и дори японци! Събрани, за да ни покажат що е то колорит. Но не от онзи в изкуството, а от този в живия живот.
Веселина Седларска е преживяла, събрала и разказала много истории, които са живи, красиви и трескави като риба мряна – онази, за която казват, че държи рибешкия балкански стандарт за красота. Нашенски истории и случки с чужденци, дошли да ни видят или да ни се покажат – със знания и опит да ни подобрят. Но и ние също сме ги срещнали и на свой ред сме се представили. Всеки според възможностите си. Понякога е смешно, понякога е трогателно и много често – невероятно. Като в разказа за Джордж Бърнард Шоу, който, меко казано, се е поизложил с опита си за българска нишка в една пиеса със съмнителни качества. Но пък има поука.
Тук живеят и разкази от нашето славно минало за реални исторически личности и герои на Йовков – славни любовници, свидни сънародници. Хитроумни или безхаберни, тъжни, жизнерадостни, бедни, богати и всякакви – такива са героите в тази книга. Книга, значима и интересна като дълго желано пътуване. А „на този свят всичко е пътуване, само едно е пристигане – смъртта“. Това разбрал иманярят Исмаил, един от любимите ми герои. Има и други кротки мъдрости, но не от китайските, а съвсем нормални. Ще ги получите и без сложни йога упражнения.
Прекрасно пише Веселина Седларска, колко добре й се получават наблюденията и изводите, плавното преливане на отделните истории и този неин интелигентен хумор. Искам да чета още и още от нея.
Много тъжна и все пак оптимистична и човечна книга. Да се усмихваш и през стиснати зъби и да не намразиш хората, дори да ги обичаш. Да не се отчайваш, дори и да си почти безсилен. В български контекст.
Част от материалите съм чела и по-рано в различни издания, най-вече в блаженопочившето списание “Тема” (беше едно от малкото, в които имаше какво да се чете, явно затова го и спряха, когато Пеевски настъпи по-силно медиите), но комбинацията им в този вид е много силна. Поредицата от скечове направо извиква директна визуализация…
Веселина Седларска - "България за начинаещи: Джаз от сюжети и портрети", изд. "Сиела" 2017 г.
Преди няколко дни, в навечерието на 24-ти май, започнах да чета една българска книга, която си купих преди няколко месеца на друг празник - 1 ноември, Деня на будителите. Защо я отлагах толкова ли? И аз не знам. Може би защото броят на книгите, които искам да прочета, постоянно расте, а извън нея има и книги, които чета за превод. Но, както и да е, думата ми е за книгата на Веселина Седларска. Много ми хареса тази книга. с всичко ми хареса - с езика си, с чувството за хумор, с въпросите, които засяга и начина, по който го прави. С това, че четеш и осъзнаваш колко често си мислил - или още мислиш - същите неща. С това, че в тази книга откриваш нещо от себе си и за себе си. С това, хората, чиито истории разказва, са от онези, обикновените, средностатистическите, дори когато са от "бели" държави. За всдичко се говори в тази книга - и за щастието, и за причините, които си измисляме да сме нещастни, и за стерлотипите, и за предразсъдъците. И за още много неща. Неща, които смятаме, че познаваме, а когато започнем да четем, се оказва, че има още много, много за научаване. Виждайки заглавието "България за начинаещи", човек лесно може да се подведе, че това е книга, чиято цел е да запознае чужденците със страната ни. За мен обаче, тя е книга за всички онези бъдещи млади хора, които един ден - дай Боже - ще поискат да знаят за страната си не само онова, което сами виждат или онова, което им казват в училище, а онова, което не са преживели, но го няма в учебниците им по история. И дано никога не им се наложи да опознаят от собствен опит значението на думата "гурбет", дано когато дойде времето им да посегнат към тази книга, думата да се е върнала пак там, където й е мястото - при остарелите и почти неизползвани думи. Казах "чувство за хумор". Да, определетно го има - но на места книгата е горчиво-тъжна - като например в частта "Апартамент". Който не го е преживял, няма да разбере как правото да имаш свое кътче, свой дом, беше нещо, за което се чакаше с години - и как тристайният апартамент беше символ на успеха, "замогването", благополучието. И днес още е, макар да има българи с по няколко жилища. Елементарното човешко право да имаш дом... Пиша разбъркано, за което, надявам се, ще ми простите. Хареса ми написаното за "позитивното мислене" и перфектността. Две понятия, с които тук жестоко се злоупотребява и отдавна са изгубили смисъл. А и, както напомня един англичанин в същата тази книга, перфектността е илюзия. Просто илюзия.А стремежът към "догонването" на тази илюзия може да бъде унищожителен. Четох тази книга бавно, защото исках да запомня всичко. Разбира се, не успях. Но тя ми устави чудесно усещане и знам, че ще я препрочитам и занапред. Много пъти.
Чудесна книга. Дано достигне до повече хора. Не бих казал, че избягва напълно клишетата за българите, но там където се появяват клиешета, Веселина Седларска успява да ги изпълни със смисъл през малките истории за хората около нас. Беше много забавно да разпознавам роднините си, приятелите си, дори себе си в героите от историите.
Отдавна не съм чела книга, която да ме кара да се чувствам така развеселена и дори малко горда, че живея в България. От махалата до мола, през историята и през погледа на чужденци, Веселина Седларска наистина успява да състави своеобразна карта на родината. Препоръчано за всички атипични песимисти тук и емигранти отвъд!
Не бях зарязвал книга на пета страница. Изглежда за всичко си има пръв път. Дори и за такива антирекорди. Абсолютна, несвързана боза. Бръщолевенията на някаква изплискала дама на средна възраст. Мерси.
Да се чете от начинаещи (предимно чужденци, които виждат България като Райската градина), но и от напреднали (българи, които са избрали да станат чужденци - тук или оттатък). Има хиляди причини да обичаш България, една от тях е болката, която изпитват нейните поети...
Право в целта. България и бългъринът от всяка (не)възможна гледна точка и във всякакви крайности и нормалности. Смях се до сълзи. Плаках без сълзи, че бях на публично място. Великолепна!
Човеколюбива и уютна книга – пано от наглед тривиални и битови истории, които грабват по един особен и неочакван начин – въздействащи и стоплящи на съзнателно и подсъзнателно ниво. Кроткият и благ авторов глас на Веселина успява да звучи искрено и автентично. Страхотно е, че ни споделя животи и съдби – без перчене, подскачане и маниерничене. За разлика от мнозина други ни е спестила громката обществена критика и обвинителното размахване на пръст от имагинерната камбанария, която някои български творци са си въобразили, че обитават.
При Веселина Седларска всичко е изживяно, но най-вече – видяно и усетено. Няма нужда от сложни езикови акробатики и еквилибристики. Но пък с добронамерено чувство за хумор изникват въпросителни, които замислят… и докосват… От незвания ударник на комунизма, който е преизпълнил петилетката и работи в бъдещето, през сякаш обитаващия друго духовно и физическо пространство безплътен и блед като восъчна фигура сливенски митрополит Йоаникий до безбройните емигрантски истории – пъстри и пиперливи, смешно-тъжни в хаоса на сблъсъка между цивилизации, народопсихологии и характерите на най-обикновени хора.
Книгата се чете леко, увлекателна е. Харесва ми стилът на авторката. Според мен тя е успяла чрез малките истории да изгради доста точен образ на българина и на българщината. Разбира се, че винаги има изключения, които не попадат в този стереотип, но аз определено разпознах в историите свои роднини, приятели и познати. Препоръчвам книгата !
Книгата съдържа точни наблюдения, изказани с точен език, както и няколко комични ситуации, но като цяло сюжетите и портретите, които описва, са станали банални за последните тридесет години, което прави четенето скучно и на места потискащо.
Смислена и смешна, дълбока и разбираема, лека за четене, но пълна с поуки - една от най-добрите книги, които прочетох не само през тази година, а изобщо. Не обичайните общи и отвлечени приказки, а конкретни истории на хора, чрез които са представени и България, и българите, и много повече.
Много ми се иска повече българи да прочетат тази книга. Чете се бързо, не те оставя да скучаеш нито за миг. Историите са и смешни, и тъжни, и забавни, и поучителни. И накрая оставаш с мисълта, че независимо от всичко, което преживяваме, все пак има надежда.
Махам звездички заради "атипичния песимизъм", който беше водещ в много от разказите. Започнах книгата с очакването за едно по-весело и леко четиво, но осъзнавам, че няма как един учебник по България да избяга от теми като емиграция, корупция и явна простотия.
Кратките истории за отделни личности и случки все пак оформят една много шарена мозайка, която ми позволи да надникна отвъд тесния балон на собственото ежедневие. Особено харесвам способността на авторката да заема различни страни в различните истории- в един момент може философски и назидателно да осъжда някаква типично българска черта, а в следващия да ѝ се налага да защитава българските порядки пред датчани и англичани в комични разкази. Героите в отделните фрагменти са от различни времена, поколения, социални класи, страни, но всеки играе своята роля в оформянето на общата картина.
Като цяло това е книга, към която бих се върнала. С надеждата да не стана "атипичен песимист" въпреки всичко.
Ако търсите книга,която с едната ръка да ви тупа по гърба ,докато се смеете с глас,а с другата ви пляска един шамар,за да се съвземете и да сте малко по-сериозни,то тази книга е идеалната! Представлява различни истории,като мястото на развитие най-често е между Сливен и Ямбол ,които включват герои,които виждаме всеки ден ,а понякога и в огледалото. Ако имате нужда от някоя лека книга ,особено след прочит на някоя от тежките емоционално , рискувайте с тази.
Във възторг съм от тази книга! Всичко в нея ми харесва, а и страхотно се смях ;) Браво, браво! Автор с изключително приятно перо! Книга, достойна за превод на всеки един европейски език... Гордея се, че има такива автори в България. За мен лично това е едно прекрасно откритие, ведро четиво за всеки ден, но и ценно антропологично описание на съвременния манталитет... България без комплекси от талантлив и можещ автор. А е и прекрасно редактирана! 5 от 5 и даже повече - и препоръчвам горещо на всички!
Толкова добра книга не бях чела от доста време. Чудесна!! Прочетох я на един дъх и с усмивка. Кратки истории за причините да обичаме България, за които не винаги намираме думи. Също и за нейните недостатъци, описани с реализъм, обаче и с толкова много хумор и оптимизъм, че да не се обезсърчаваме. Горещо я препоръчвам на всеки и веднага тръгвам да търся и другите творби на Веселина Седларска.
След като наскоро прочетох с уши Депресията ме обича, се запътих към друга книга на Веселина Седларска. Тази обаче ми хареса доста по-малко. Току-що видях подзаглавието - Джаз ��т сюжети и портрети, което обяснява всичко, което не ми допадна - върволица от несвързани истории, мисли, спомени, баби, циганки, британци, датчани, българчета в САЩ, миячки на чинии в Испания, възрожденски истории, събрани около темата България и какви сме ние българите. Авторката неизменно пише от гледната точка на своето поколение и това я направи малко далечна за мен. Хумор и изненади има, но и доста неща, които вече сме чували.
Някои любопитни детайли от миналото на България + обобщени характеристики на народа ни, представени през призмата на личните истории
Бях останал с много приятно усещане за страната, хората (в контраст с това, с което често се сбъскваме във всекидневието ни днес), но последните истории/случки снижиха както силата на това приятно чувство, така и крайната ми оценка за книгата
Простичко, но увлекателно написани разкази. Невероятен прочит на Гергана Стоянова! Обмислям да я потърся и на хартия, защото ми се иска да я препрочитам от време на време. Малко трудно разбрах кога и как преливат разказите един в друг, но това е рискът на слушането.
Интересни истории от България и свързани с българи и чужденци. Малко ми е странно начина по който е написана книгата - история след история, някои с обща тема, но никога с ясно разделение.
Брилянтен пъзел на всичко българско - от най-смешните и стойностни наши си неща до най-грозните - песимизма и завистта. Но с толкова кротка любов... Пожелавам си само да се научим да живеем "близо до себе си" и да го пробваме най-накрая това "можене заедно".