What do you think?
Rate this book
Зелда
След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че „поетите се раждат на сто и умират на една“, да възпее „вечната тъга по скоти фицджералд“. Думите в „Зелда“ винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“.
„Зелда“ е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света.
„Зелда“ е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света.
42 pages, Hardcover
Published October 1, 2017
2 people are currently reading
158 people want to read
About the author
Елин Рахнев
12 books56 followersЕлин Рахнев е български писател. Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.
Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов", създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". От септември 2009 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден от 9 часа върви авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.
Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове” и "Маршрутка". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов", създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". От септември 2009 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден от 9 часа върви авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.
Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове” и "Маршрутка". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 54 reviews
November 13, 2017
"Това е многоцветната ми жал по тебе, зелда. И още хиляди неща, които трябваше да споделя с приятели, с човечеството." / "Измислих те, за да ме има още тук." / "...поезията е гробище със лунапарк..." :)
Първо: тази книга е красива дори когато честичко се спъва в дългите си поли. И е направена с любов и разбиране. Едната звезда над личните ми предпочитания е за това. Второ: добре е да се прочете заради хубавия език и рядкото ѝ, но чудесно излитане в орбита.
А ето ги и личните предпочитания. Тук мен ме влече далеч повече към отделни изстрели като "танинът в литрите сълзи", "рибарите след прилива на миглите" и "моето тотално несъгласие с родната фитнес интелигенция", отколкото десетките гроздове от метафори във възхвала на зелда и инверсиите с нужда и без, които ми стоят като дан към една овехтяла конвенция за поетичност (като такава ми стои и многократно заявената печал на поета). Харесва ми повече "кой векове не е заспивал да те пази от гарвановите мъгли, от нерези, свине, порои", отколкото "на обиците ти как бесеха се пойните поети". Харесва ми връщането отново и отново към пепелността ("карантията на пепелни луни"!) и пауновото ("на пауните нефела" :)); това към фобиите и фибите или пойностите и обеците ми доскучава (както и доста от другите "лайтмотиви", които чувствам като повторения). Изборът думата "цялостен" да е серийно явление ме изненадва и забавлява в такава неголяма стихосбирка...
Обичам пищност, обаче тук желанието за много ми идва в повече: "стръмен залез впива се във мен от цялата ми невъзможност да те имам" е на границата с кичозното, "безпризорно се разлиства" и "окосени сови" ми се виждат излишен произвол, а ей такива сривове в стила (немного, но видими) не мога да си обясня: "какво да прави той сега. Къде да търси малко бъднина". "Любовната" треска не ме заразява и само тук и там се включвам с тяло и душа - защото нещо е формулирано с проницателност и точност.
Най-много ме развълнува желанието на един елин за възторг. Отчаяната, безбрежна необходимост от възторг без уговорки. Разбирам. Съчувствам.
"Сега си давам сметка, че всичките ми различия със вселената са на естетическа основа, на основа красота."
Първо: тази книга е красива дори когато честичко се спъва в дългите си поли. И е направена с любов и разбиране. Едната звезда над личните ми предпочитания е за това. Второ: добре е да се прочете заради хубавия език и рядкото ѝ, но чудесно излитане в орбита.
А ето ги и личните предпочитания. Тук мен ме влече далеч повече към отделни изстрели като "танинът в литрите сълзи", "рибарите след прилива на миглите" и "моето тотално несъгласие с родната фитнес интелигенция", отколкото десетките гроздове от метафори във възхвала на зелда и инверсиите с нужда и без, които ми стоят като дан към една овехтяла конвенция за поетичност (като такава ми стои и многократно заявената печал на поета). Харесва ми повече "кой векове не е заспивал да те пази от гарвановите мъгли, от нерези, свине, порои", отколкото "на обиците ти как бесеха се пойните поети". Харесва ми връщането отново и отново към пепелността ("карантията на пепелни луни"!) и пауновото ("на пауните нефела" :)); това към фобиите и фибите или пойностите и обеците ми доскучава (както и доста от другите "лайтмотиви", които чувствам като повторения). Изборът думата "цялостен" да е серийно явление ме изненадва и забавлява в такава неголяма стихосбирка...
Обичам пищност, обаче тук желанието за много ми идва в повече: "стръмен залез впива се във мен от цялата ми невъзможност да те имам" е на границата с кичозното, "безпризорно се разлиства" и "окосени сови" ми се виждат излишен произвол, а ей такива сривове в стила (немного, но видими) не мога да си обясня: "какво да прави той сега. Къде да търси малко бъднина". "Любовната" треска не ме заразява и само тук и там се включвам с тяло и душа - защото нещо е формулирано с проницателност и точност.
Най-много ме развълнува желанието на един елин за възторг. Отчаяната, безбрежна необходимост от възторг без уговорки. Разбирам. Съчувствам.
"Сега си давам сметка, че всичките ми различия със вселената са на естетическа основа, на основа красота."
November 12, 2021
Има някои хубави фрази и градации, тук-таме успешна метафора, също има доста глупости с претенция, повече патос, който на моменти избива на психопатско дърдорене и ако не е поезия в книга, ще звъня в Пето районно. И адски са дразнещи непрекъснатите споменавания на Роналдо (или беше Пеле?), Рейдиохед, Сорентино, Джим Морисън, Ейми Уайнхаус (била само тишина, което не знам дали беше добро или не) и не знам си кой си, което за мен винаги е било идиотска показност "вижте колко съм чел, слушал и богатият ми вътрешен живот е огромен като творчеството на Лили Иванова" примерно. Или, айде, на сценичните ѝ изяви.
Read
November 13, 2017Много смесени чувства.
Понеже остарявам, започвам да се повтарям: „Канела“ беше първото ми поетично влюбване. И да, на 14 е лесно да се влюбиш, но всяко препрочитане ми носи същите усещания. Бях очарована, съкрушена, вдъхновена, изумена, зашеметена...
Осем години след първата ми среща с Елин Рахнев. Него време нито гудрийдс се ползваше, нито във фейсбук се рекламираше; поезията съм я откривала по форуми и блогове; никой не знаеше за „Канела“; всичко беше тайно, скришно, съкровено... Затова ли нещо куца този път? Може би онова е било тийнейджърски снобизъм: да чета нещо, което (мислела съм си тогава) никой друг не чете. Или просто няма една и съща любов два пъти, намигва скоти фицджералд.
И не че „Зелда“ не ми харесва. Фиби, обици и шалове; Кольо К., уфици, въздишки, колене, симфонии – обичам тези образи, те са ми важни заради припознаването. И заради красотата в поетиката, която винаги е на ръба на прекаленото, дори на кича. Всичко онова, което го няма в лекциите по творческо писане, за което не дават субсидии.
Това заиграване с ръба винаги ми е допадало. Винаги ми е било важно обичането през дребните неща, през предметите. Като човек, който обича да му е красиво и се обгражда с вещи, и който трупа, трупа, трупа, е логично да харесвам поезията на Елин.
Разбира се, важно при прочита на една книга винаги е и къде си в живота си, във времепространството изобщо, а аз напоследък съм в особени състояния. Сигурно се дължи на градовете, в които не съм (...) това не е тъга, а невъзможност.
Това е принципното несъгласие с околните.
Не знам.
Мълча и слушам рейдиохед.
Понеже остарявам, започвам да се повтарям: „Канела“ беше първото ми поетично влюбване. И да, на 14 е лесно да се влюбиш, но всяко препрочитане ми носи същите усещания. Бях очарована, съкрушена, вдъхновена, изумена, зашеметена...
Осем години след първата ми среща с Елин Рахнев. Него време нито гудрийдс се ползваше, нито във фейсбук се рекламираше; поезията съм я откривала по форуми и блогове; никой не знаеше за „Канела“; всичко беше тайно, скришно, съкровено... Затова ли нещо куца този път? Може би онова е било тийнейджърски снобизъм: да чета нещо, което (мислела съм си тогава) никой друг не чете. Или просто няма една и съща любов два пъти, намигва скоти фицджералд.
И не че „Зелда“ не ми харесва. Фиби, обици и шалове; Кольо К., уфици, въздишки, колене, симфонии – обичам тези образи, те са ми важни заради припознаването. И заради красотата в поетиката, която винаги е на ръба на прекаленото, дори на кича. Всичко онова, което го няма в лекциите по творческо писане, за което не дават субсидии.
Това заиграване с ръба винаги ми е допадало. Винаги ми е било важно обичането през дребните неща, през предметите. Като човек, който обича да му е красиво и се обгражда с вещи, и който трупа, трупа, трупа, е логично да харесвам поезията на Елин.
Разбира се, важно при прочита на една книга винаги е и къде си в живота си, във времепространството изобщо, а аз напоследък съм в особени състояния. Сигурно се дължи на градовете, в които не съм (...) това не е тъга, а невъзможност.
Това е принципното несъгласие с околните.
Не знам.
Мълча и слушам рейдиохед.
November 5, 2017
„Зелда“ е книга, за хората, които не знаят какво правят тук, за хората, които се събличат и остават по болката, но най-вече за хората, които обичат да вдъхват аромата на есента и които знаят, че светът се дели на любов и всичко останало.
ЛАВ! ЛАВ! ЛАВ, Елине!
П. П. Всичко ви харесвам, ICU - publishing, translation, scouting. Aма всичко.
http://knijno.blogspot.bg/2017/11/blo...
ЛАВ! ЛАВ! ЛАВ, Елине!
П. П. Всичко ви харесвам, ICU - publishing, translation, scouting. Aма всичко.
http://knijno.blogspot.bg/2017/11/blo...
June 3, 2021
Елин Рахнев ми взе всичките въздишки и възклицания - думите му се разляха из душата ми!
Зелда, ти си една обичана и обожавана жена 🖤
Оформлението на книгата е изключително красиво и допълва невероятно удоволствието от четенето.
Влюбена съм безвъзвратно в Елин Рахнев!
Зелда, ти си една обичана и обожавана жена 🖤
Оформлението на книгата е изключително красиво и допълва невероятно удоволствието от четенето.
Влюбена съм безвъзвратно в Елин Рахнев!
October 23, 2017
С усилия се удържам да не цитирам половината книга и да ви разваля удоволствието. Само най-любимото, обещавам.
Оформлението на Асен Илиев е за 6 звезди.
(Личното послание на автора към копието ми гласи: "Да пази красотата! Важно е...")
Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.
...
Защото мръкналото тяло няма как до тебе да стои. Да те излага пред народи, поколения...
... То вече не е тяло. То няма нищо общо със един елин. Един елин за тебе падна, зелда и пак така ще бъде, ако трябва. Не го мисли...
---
Понякога произвеждам тонове есен, но затова не дават субсидии. Никога не съм знаел какво друго да правя. Никога съм нямал друга необходимост. Това е единственото, с което мога да бъда полезен тук... ... Това е моето тотално несъгласие с родната фитнес интелигенция.
Повече от сигурен съм, че цялостното ми присъствие е недоразумение. Знам, че няма нищо съзидателно в мен. Че не мога да бъда с нищо полезен на народа си.
---
Но не искам да говоря за себе си. Това ме отегчава. Искам да говоря за ставите ти, за коленете ти, за грима ти, за бъбреците и раменете ти, за всичко твое. Така решил съм го. Така е трябвало да бъде.
Зелда, някой ден ще се обеся на обиците ти... ... Ще висне там един елин под твойте обици... ... И докато може още да мълви, пак роклите ти ще възпява, ноктите ти, всичко. Изобщо цялата от край до край. Не го кори. Не казвай нищо. Така избра, така реши. Той заслужава всичкото това, нали. Ебати готината смърт. Велика красота.
---
И най-любимото ми:
Напълно съм наясно, че дойдох на този свят да разсмея няколко човека, да натъжа малко повече. Да бъда овчар на уличните котки. Да бъда антиквар на всички есенни листа в последните столетия.
Оформлението на Асен Илиев е за 6 звезди.
(Личното послание на автора към копието ми гласи: "Да пази красотата! Важно е...")
Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.
...
Защото мръкналото тяло няма как до тебе да стои. Да те излага пред народи, поколения...
... То вече не е тяло. То няма нищо общо със един елин. Един елин за тебе падна, зелда и пак така ще бъде, ако трябва. Не го мисли...
---
Понякога произвеждам тонове есен, но затова не дават субсидии. Никога не съм знаел какво друго да правя. Никога съм нямал друга необходимост. Това е единственото, с което мога да бъда полезен тук... ... Това е моето тотално несъгласие с родната фитнес интелигенция.
Повече от сигурен съм, че цялостното ми присъствие е недоразумение. Знам, че няма нищо съзидателно в мен. Че не мога да бъда с нищо полезен на народа си.
---
Но не искам да говоря за себе си. Това ме отегчава. Искам да говоря за ставите ти, за коленете ти, за грима ти, за бъбреците и раменете ти, за всичко твое. Така решил съм го. Така е трябвало да бъде.
Зелда, някой ден ще се обеся на обиците ти... ... Ще висне там един елин под твойте обици... ... И докато може още да мълви, пак роклите ти ще възпява, ноктите ти, всичко. Изобщо цялата от край до край. Не го кори. Не казвай нищо. Така избра, така реши. Той заслужава всичкото това, нали. Ебати готината смърт. Велика красота.
---
И най-любимото ми:
Напълно съм наясно, че дойдох на този свят да разсмея няколко човека, да натъжа малко повече. Да бъда овчар на уличните котки. Да бъда антиквар на всички есенни листа в последните столетия.
November 20, 2017
[!]Съразмерен dislcaimer: не чета поезия, обикновено даже не харесвам поезия, но пък си взех тази (стихосбирка?) поема (най-вероятно) и имам мнение, но не гарантирам, че ще е кохерентно, защото, както казах, стихове не чета.[/!]
Няколко неща ми харесаха в книгата на Елин Рахнев, главното от което беше, че на моменти речта си е мерена, демек се римува. Рядко ще ми се случи да оценя поезия, която не се римува, главно защото най-вероятно съм тъпанар и не разбирам от друг вид поезия (па и от какъвто и да е вид поезия, ама това не е от значение), но пък си харесвам римичките, за��ова толкова по този въпрос. Моментите, в които ритъмът на стиха се поддържаше, ми бяха любими, особено начинът, по който са показани те в IV.:
"Знаеш ли, когато някой ден съвсем не ми достигнат / думите и започна да възпявам всичко в тебе като / другите просто незабавно си тръгни от мен -- / все пак ти си примата на музите."
Харесва ми ефектът, който това каскадиране (това вече е дума, която описва този подход, приемете го просто) на римите създава и също ми харесва наслагването на метафоричните комплименти, като тези в абзаците с "Всичко ти харесвам/обичам/ревнувам, ама всичко".
Друго нещо: хареса ми как не цялата книга е посветена на лиричните метафори, а има и моменти като "това е джимито морисън, издаден от пайнер" и други такива препратки, които един вид заземяват езика на стиховете от време на време. Не мога да определя дали тези са добри или не, дали са провал на стил или не, защото представа си нямам, но на мен ми харесаха (не колкото римите обаче).
Последно нещо: доста ми хареса как в момента, в който беше споменат Рейдиохед, знаех за коя песен се говори (и малко се разочаровах, когато изрично се спомена, защото исках да се чувствам като откривател на нещо очевидно). Групата има няколко попадения с моя вкус, а от тях Creep е най-голямото и няма как да не се изкефя, когато тези забързани ритмични моменти, в които се описва зелда, и себеотричащите думи имитират идеята на песента. "Толкова отдавна знам, че съм излишен тук" и "Не разстройвам ли пейзажът. Не спирам ли с нещо развитието на човечеството." са си очевидни паралели на "I'm a creep, I'm a weirdo. What the hell am I doing here?" (тука очаквам някаква награда за иновативната си критика).
Като цяло ми хареса повече, отколкото бих очаквал. Идеите са ми близки, метафорите са ми ясни, фигурите ги забелязах (не че е възможно да не се забележат де, ама учителката ми по литература би се гордяла с орловото ми око) и красотата на поезията, така да я нарека, я усетих. Има още други моменти, които бих искал да цитирам, но ще е по-добре, ако вие си ги прочетете сами, със сигурност ще усетите кои са.
Та, сега към лошото: книгата е скъпичка (уау!, да, ще мрънкам за цената, все за нещо трябваше да мрънкам, все пак оценката ми не е перфектна). Харесвам твърдата корица и качествената хартия, но за около 40 страници, които биха били по-скоро 18-19 без нотите (които, ако крият някакви тайни в себе си, не бих могъл да разбера) и без празните места над абзаците, но пък хей, за това щях да мрънкам много повече, ако не беше хубава поемата, а и донякъде разбирам идеята зад слагането на абзаците в дъното, затова може и да опростя този неистински грях. Щеше да е хубаво ако беше по-джобна обаче и в двата смисъла на думата, за които се сещам в момента.
В заключение, "Зелда" е хубава книга, която се хареса на човек, който не харесва поезия, затова или аз не разбирам от нищо, или има нещо в думите на Елин Рахнев, което си струва четенето.
Няколко неща ми харесаха в книгата на Елин Рахнев, главното от което беше, че на моменти речта си е мерена, демек се римува. Рядко ще ми се случи да оценя поезия, която не се римува, главно защото най-вероятно съм тъпанар и не разбирам от друг вид поезия (па и от какъвто и да е вид поезия, ама това не е от значение), но пък си харесвам римичките, за��ова толкова по този въпрос. Моментите, в които ритъмът на стиха се поддържаше, ми бяха любими, особено начинът, по който са показани те в IV.:
"Знаеш ли, когато някой ден съвсем не ми достигнат / думите и започна да възпявам всичко в тебе като / другите просто незабавно си тръгни от мен -- / все пак ти си примата на музите."
Харесва ми ефектът, който това каскадиране (това вече е дума, която описва този подход, приемете го просто) на римите създава и също ми харесва наслагването на метафоричните комплименти, като тези в абзаците с "Всичко ти харесвам/обичам/ревнувам, ама всичко".
Друго нещо: хареса ми как не цялата книга е посветена на лиричните метафори, а има и моменти като "това е джимито морисън, издаден от пайнер" и други такива препратки, които един вид заземяват езика на стиховете от време на време. Не мога да определя дали тези са добри или не, дали са провал на стил или не, защото представа си нямам, но на мен ми харесаха (не колкото римите обаче).
Последно нещо: доста ми хареса как в момента, в който беше споменат Рейдиохед, знаех за коя песен се говори (и малко се разочаровах, когато изрично се спомена, защото исках да се чувствам като откривател на нещо очевидно). Групата има няколко попадения с моя вкус, а от тях Creep е най-голямото и няма как да не се изкефя, когато тези забързани ритмични моменти, в които се описва зелда, и себеотричащите думи имитират идеята на песента. "Толкова отдавна знам, че съм излишен тук" и "Не разстройвам ли пейзажът. Не спирам ли с нещо развитието на човечеството." са си очевидни паралели на "I'm a creep, I'm a weirdo. What the hell am I doing here?" (тука очаквам някаква награда за иновативната си критика).
Като цяло ми хареса повече, отколкото бих очаквал. Идеите са ми близки, метафорите са ми ясни, фигурите ги забелязах (не че е възможно да не се забележат де, ама учителката ми по литература би се гордяла с орловото ми око) и красотата на поезията, така да я нарека, я усетих. Има още други моменти, които бих искал да цитирам, но ще е по-добре, ако вие си ги прочетете сами, със сигурност ще усетите кои са.
Та, сега към лошото: книгата е скъпичка (уау!, да, ще мрънкам за цената, все за нещо трябваше да мрънкам, все пак оценката ми не е перфектна). Харесвам твърдата корица и качествената хартия, но за около 40 страници, които биха били по-скоро 18-19 без нотите (които, ако крият някакви тайни в себе си, не бих могъл да разбера) и без празните места над абзаците, но пък хей, за това щях да мрънкам много повече, ако не беше хубава поемата, а и донякъде разбирам идеята зад слагането на абзаците в дъното, затова може и да опростя този неистински грях. Щеше да е хубаво ако беше по-джобна обаче и в двата смисъла на думата, за които се сещам в момента.
В заключение, "Зелда" е хубава книга, която се хареса на човек, който не харесва поезия, затова или аз не разбирам от нищо, или има нещо в думите на Елин Рахнев, което си струва четенето.
October 31, 2017
Жегна ме. Една дълбока, бездънна тъга вика друга. за 39 страници вървят ръка за ръка и се възхищават, и възпяват зелда.
болезнено искрено, все едно виждам нещо, което не е съвсем моя работа.
"Сега просто говоря, това не е поезия, не искам да римувам нищо. Не искам да подреждам думите правилно, не искам да впечатлявам никого със значенията им. Просто искам да говоря за пантеоните на тъгата ми, за библиотеките от безсъзнание, в което живея, за обертоните от безнадежност в черепа ми."
Ако започна да изреждам любими цитати, ще трябва да препиша стихосбирката, та.. Само два (или три):
"Всичко ти обичам. Ама всичко. Всичките артерии и вени. Всичките неврози и възторзи. Принципното несъгласие с околните. Фигуралната естетика във роклите. Бриза точно след въздишката. Дефилето на сълзата над усмивката. Прелетната партитура на клепачите. Ретрото особено във шапките. Есента припаднала сред кожата. Скръбния шансон в походката. Росата на дъха ти след тъгата. Пепелното его. Суетата"
"Така и не разбрах какво правя тук."
"Ебати готината смърт."
болезнено искрено, все едно виждам нещо, което не е съвсем моя работа.
"Сега просто говоря, това не е поезия, не искам да римувам нищо. Не искам да подреждам думите правилно, не искам да впечатлявам никого със значенията им. Просто искам да говоря за пантеоните на тъгата ми, за библиотеките от безсъзнание, в което живея, за обертоните от безнадежност в черепа ми."
Ако започна да изреждам любими цитати, ще трябва да препиша стихосбирката, та.. Само два (или три):
"Всичко ти обичам. Ама всичко. Всичките артерии и вени. Всичките неврози и възторзи. Принципното несъгласие с околните. Фигуралната естетика във роклите. Бриза точно след въздишката. Дефилето на сълзата над усмивката. Прелетната партитура на клепачите. Ретрото особено във шапките. Есента припаднала сред кожата. Скръбния шансон в походката. Росата на дъха ти след тъгата. Пепелното его. Суетата"
"Така и не разбрах какво правя тук."
"Ебати готината смърт."
October 29, 2017
Pure (autumn) pleasure.
November 11, 2017
Много прекрасна, есенно мека, мъгливо мелодична, сладко тъжна и тъжно сладостна е тази книга. Наистина пиршество и тънко удоволствие!
October 24, 2017
Тази книга ще си я държа до възглавницата. Просто не мога да се разделя с нея. Със сигурност най-доброто от Елин Рахнев. В тъжна есен точно тази поезия е нещото, от което имах нужда. И да, прав си, Елине, "другите сезони са много лоша версия на есента"...
January 24, 2018
Първа среща. Любов от пръв поглед. Магия в магията. Пир на сетивата.
Един елин ми бръкна в душата.
Един елин ми бръкна в душата.
November 12, 2017
Всичко ти харесвам. Ама всичко.
December 27, 2017
Обичам Елин Рахнев, защото след всеки прочит на неговата поезия се усещам в особен ритъм, който не може да бъде повторен от нищо друго. Повтарям думите. Тананикам ги в ума си. Стават моя мантра. Кънтят и пулсират.
Но стръмен залез впива се във мен от цялата ми невъзможност да те имам.
При Елин няма преструвки, претенции. Всичко е естествено като живота, като голямата любов. Като пеперудите в стомаха. Като желанието да цитираш Зелда на любимия човек. Като естественото припознаване във думите. Като желанието да кажеш и покажеш – и аз обичам, и аз тъгувам. Като нуждата да чета отново и отново „Зелда“ . Вероятно е от вените, предразположени към меланхолия.
https://podmosta.bg/tolkova-razkosh-o...
Но стръмен залез впива се във мен от цялата ми невъзможност да те имам.
При Елин няма преструвки, претенции. Всичко е естествено като живота, като голямата любов. Като пеперудите в стомаха. Като желанието да цитираш Зелда на любимия човек. Като естественото припознаване във думите. Като желанието да кажеш и покажеш – и аз обичам, и аз тъгувам. Като нуждата да чета отново и отново „Зелда“ . Вероятно е от вените, предразположени към меланхолия.
https://podmosta.bg/tolkova-razkosh-o...
May 30, 2020
Определвно е книга отвът зоната ми на комфорт, но ми хареса...
August 4, 2020
Искам си парите обратно. Никога не съм съжалявала така за закупена книга.
Визуално прекрасна, като колекционерско издание, което да препрочиташ след години.
Отвътре думи, наблъскани в изречения без смисъл. 42 страници за толкова висока цена, като половината не са с текст.
Обожавам Фицджералд. Моля ви, никога не го свързвайте с тази книга.
Визуално прекрасна, като колекционерско издание, което да препрочиташ след години.
Отвътре думи, наблъскани в изречения без смисъл. 42 страници за толкова висока цена, като половината не са с текст.
Обожавам Фицджералд. Моля ви, никога не го свързвайте с тази книга.
January 9, 2018
http://chetivo.bg/zelda/
„Зелда” има в себе си джаз и есен, пълна е със самота и въздишки, стиховете ѝ спират времето, заключват вселената между два удара на сърцето. Думите вътре имат мелодия, имат свой живот, не се четат, а те поглъщат; изпълват опустелия съд на тялото, проникват до аортата, текат по вените, опъват жилите.
„Зелда” е тонът, който заспива в извивката на женска ключица; премълчаното в ъгълчето на усмивката; въздишката, която размества въздуха; мекотата на кожата в ямката ��ад коляното.
„Зелда” има в себе си джаз и есен, пълна е със самота и въздишки, стиховете ѝ спират времето, заключват вселената между два удара на сърцето. Думите вътре имат мелодия, имат свой живот, не се четат, а те поглъщат; изпълват опустелия съд на тялото, проникват до аортата, текат по вените, опъват жилите.
„Зелда” е тонът, който заспива в извивката на женска ключица; премълчаното в ъгълчето на усмивката; въздишката, която размества въздуха; мекотата на кожата в ямката ��ад коляното.
December 21, 2019
„Скръбта ми е вулкан от неродени рими по житото на прясната ти кожа. По всичко в теб, около теб, след теб ще се родиш ли най-накрая ти. Или сред карантията на пепелни луни ще ме оставиш там да гасна, да изтлея. един елин умрял
за нея…”
Ревю може да откриете тук >> https://thebooktigersdiary.wordpress....
за нея…”
Ревю може да откриете тук >> https://thebooktigersdiary.wordpress....
December 19, 2020
От доста време слушам колко превъзходно било творчеството на Елин Рахнев, но безспорно не беше моята чаша чай.
Стори ми се разхвърляна на моменти и липсваше онази сурова и първична емоционалност, която аз търся в поезията.
Сякаш се опитваше прекалено силно да бъде изкуство, да бъде изтънчена, да бъде над нещата. А аз обичам да съм сред нещата, не над тях.
Стори ми се разхвърляна на моменти и липсваше онази сурова и първична емоционалност, която аз търся в поезията.
Сякаш се опитваше прекалено силно да бъде изкуство, да бъде изтънчена, да бъде над нещата. А аз обичам да съм сред нещата, не над тях.
April 3, 2018
Есенни щрихи в пролетни дни
Жълто-оранжеви нюанси в черно-бяло издание.
Меланхолия, дъжд, леки стъпки в отминалите мигове.
Любов, забрава.
"Повече от сигурен съм, че цялостното ми присъствие е недоразумение. Знам, че няма нищо съзидателно в мен. Че не мога да бъда с нищо полезен на народа си. Разбрах го, когато преписах първата пеперуда. Когато едно море се удави в мен с всичките си кораби. Когато се видях за първи път в огледалото и то угасна. Оттогава не се помня. Оттогава съм пастир на недоносените есенни листа."
Емоция, емоция и пак емоция.
Жълто-оранжеви нюанси в черно-бяло издание.
Меланхолия, дъжд, леки стъпки в отминалите мигове.
Любов, забрава.
"Повече от сигурен съм, че цялостното ми присъствие е недоразумение. Знам, че няма нищо съзидателно в мен. Че не мога да бъда с нищо полезен на народа си. Разбрах го, когато преписах първата пеперуда. Когато едно море се удави в мен с всичките си кораби. Когато се видях за първи път в огледалото и то угасна. Оттогава не се помня. Оттогава съм пастир на недоносените есенни листа."
Емоция, емоция и пак емоция.
December 16, 2025
Всичко ѝ харесах на тази книга. Ама всичко.
October 21, 2022
Оляля🥰
тази книга е доста “есенна”
тази книга е доста “есенна”
November 13, 2017
"Всичките артерии и вени. Всичките неврози
и възторзи"
Не е "Канела", но Елин винаги го оценявам по отделна емоционална скала.
и възторзи"
Не е "Канела", но Елин винаги го оценявам по отделна емоционална скала.
February 5, 2023
3,5
haresa mi mnmnmn, no na momenti povtarqemostta me izdrazni
a i sushto braaaavo za radiohead, special snowflake, dosta muj ribi vibes ot tvoq strana ngl
haresa mi mnmnmn, no na momenti povtarqemostta me izdrazni
a i sushto braaaavo za radiohead, special snowflake, dosta muj ribi vibes ot tvoq strana ngl
November 5, 2022
„Където свършват устните ти и започва есента, е последното парче, което слушах. И после многолистната тъга по теб. Мащабната тъга по тебе, зелда. В грима ти търсих ранния матис, във роклите ти на пауните нефела, в походката ти новий свет, в дъха ти пяната на моите поеми. Измислих те, за да ме има още тук.“
December 21, 2017
jimito morisan izdaden ot painer omgwtflol <3
August 14, 2021
Едно сладко любовно удоволствие в летния съботен следобед.
June 19, 2023
Определено ми хареса повече от "Канела", но не мисля, че поезията на Елин Рахнев е за мен.
"Събличам фибите ти, оставаш по есен."
"Събличам фибите ти, оставаш по есен."
Read
August 14, 2021"напълно фалирах от романтичност"
и
"другите сезони никога не са ме интересували"
олсо, ай ем дед.
и
"другите сезони никога не са ме интересували"
олсо, ай ем дед.
Displaying 1 - 30 of 54 reviews