What do you think?
Rate this book
Животът ми като смърт
Огромна доза смях в книгата, написана лично от господин Смърт. Биография на една Смърт. Силно се препоръчва на любителите на черния хумор.
Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си.
Това е книга, която НЕ взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях!
Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници.
Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си – толкова малко.
Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове – от зъболекаря, от баща си, от възможността да не си намери дом, приятели и дори страх от летене, но смело се изправя срещу тях и ги преживява. Така, както на нас, хората, често ни се налага...
Прегърнете смело тази книга, ако вярвате, че смехът е по-силен от смъртта.
Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си.
Това е книга, която НЕ взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях!
Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници.
Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си – толкова малко.
Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове – от зъболекаря, от баща си, от възможността да не си намери дом, приятели и дори страх от летене, но смело се изправя срещу тях и ги преживява. Така, както на нас, хората, често ни се налага...
Прегърнете смело тази книга, ако вярвате, че смехът е по-силен от смъртта.
239 pages, Paperback
First published April 15, 2014
7 people are currently reading
75 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
Read
November 14, 2017https://podmosta.bg/zhivotat-mi-kato-...
Трудно е да си тийнейджър. Особено ако баща ти е един от най-известните, но и крайно недолюбвани хора в света, заради своята империя. Тежестта да вървиш по неговите стъпки и да си достоен син лежи на плещите ти, а стотици зорки очи те следят да не би да кривнеш от правия път. Още по-сложно става, ако баща ти е не друг, а Негово Величество Смъртта.
Най-новият роман на издателство „Ентусиаст“ е добра доза черен хумор за протяжните есенни дни. Това е биографията на Малката смърт – синът на Смъртта, който се противопоставя на закостенелите разбирания на баща си за тази институция. Неговото желание е човечеството най-сетне да има възможност да види един нов имидж на умирането – да се разбули мрачният ореол, който обгръща тази професия.
„Животът ми като смърт“ ни дава един комедийно различен поглед. Господин Смърт има своите хобита – да свири на блокфлейта; страхове – да ходи на зъболекар; обсесии – ваниловият аромат. Смъртта даже си има домашен любимец – котката Мяуци, която не е 100% котка. Но най-важното Тоди, както го наричат (der Tod нем. – смърт) има приятели;
Дъщерята на Дявола – малката Луцифа, която обича кафе и пожари. Лодкарят Харон, който страда от косопад и от липсата на ладията си, но намира сили да наставлява Малката Смърт доста по-добре от собствения му баща.
Когато поемем на път, ние всички носим една раница, пълна с истории. Нашият живот. Не ти трябва да знаеш съдържанието на другите, достатъчно е да осъзнаеш, че всеки, без изключение, има своята раница. И всички те са уникални; дори и да са малки като троха, заслужават уважение. Само тази мисъл ще съхрани респекта, любопитството и разбирането за твоя свят.
„Животът ми като Смърт“ е разпускаща черна комедия, без претенции за оригиналност, която най-вероятно ще прочетете за един следобед. Но между приключенията на Смъртта в света на живите се натъкваме на няколко негови заключения, върху които си струва да се замислим.
„Все по-често се питам защо хората правят толкова много за тялото си, а за душата си толкова малко.”
„Очарователно – колкото повече време прекарвам с хората, толкова по-нормално ми се струва да съм Смърт.“
„И за първи път разбирам, че за истинското щастие на хората времето изобщо няма значение, а само изкуството да се наслаждаваш безметежно на момента.“
Реалната личност, която стои зад написването на романа не е разкрита на читателя. Смъртта предпочита да остане в сянка под своята черна качулка и коса в ръка. Романът се издава от издателство „Ентусиаст“ в превод от Татяна Жилова, а корицата, дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative, е грабваща окото.
Трудно е да си тийнейджър. Особено ако баща ти е един от най-известните, но и крайно недолюбвани хора в света, заради своята империя. Тежестта да вървиш по неговите стъпки и да си достоен син лежи на плещите ти, а стотици зорки очи те следят да не би да кривнеш от правия път. Още по-сложно става, ако баща ти е не друг, а Негово Величество Смъртта.
Най-новият роман на издателство „Ентусиаст“ е добра доза черен хумор за протяжните есенни дни. Това е биографията на Малката смърт – синът на Смъртта, който се противопоставя на закостенелите разбирания на баща си за тази институция. Неговото желание е човечеството най-сетне да има възможност да види един нов имидж на умирането – да се разбули мрачният ореол, който обгръща тази професия.
„Животът ми като смърт“ ни дава един комедийно различен поглед. Господин Смърт има своите хобита – да свири на блокфлейта; страхове – да ходи на зъболекар; обсесии – ваниловият аромат. Смъртта даже си има домашен любимец – котката Мяуци, която не е 100% котка. Но най-важното Тоди, както го наричат (der Tod нем. – смърт) има приятели;
Дъщерята на Дявола – малката Луцифа, която обича кафе и пожари. Лодкарят Харон, който страда от косопад и от липсата на ладията си, но намира сили да наставлява Малката Смърт доста по-добре от собствения му баща.
Когато поемем на път, ние всички носим една раница, пълна с истории. Нашият живот. Не ти трябва да знаеш съдържанието на другите, достатъчно е да осъзнаеш, че всеки, без изключение, има своята раница. И всички те са уникални; дори и да са малки като троха, заслужават уважение. Само тази мисъл ще съхрани респекта, любопитството и разбирането за твоя свят.
„Животът ми като Смърт“ е разпускаща черна комедия, без претенции за оригиналност, която най-вероятно ще прочетете за един следобед. Но между приключенията на Смъртта в света на живите се натъкваме на няколко негови заключения, върху които си струва да се замислим.
„Все по-често се питам защо хората правят толкова много за тялото си, а за душата си толкова малко.”
„Очарователно – колкото повече време прекарвам с хората, толкова по-нормално ми се струва да съм Смърт.“
„И за първи път разбирам, че за истинското щастие на хората времето изобщо няма значение, а само изкуството да се наслаждаваш безметежно на момента.“
Реалната личност, която стои зад написването на романа не е разкрита на читателя. Смъртта предпочита да остане в сянка под своята черна качулка и коса в ръка. Романът се издава от издателство „Ентусиаст“ в превод от Татяна Жилова, а корицата, дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative, е грабваща окото.
July 18, 2022
Черна ситуационна комедия, в коята Смърт младши поема семейния бизнес и се сблъсква с всякакви куриозни обстоятелства.
Смърт има по-модерни виждания за това как трябва да протича процеса по отвеждането на душите в отвъдното - идеи, които не се харесват на консервативния му баща, поради което Смърт напуска фирмата и заживява на квартира с още трима души, а също така си намира временна работа като сервитьор в бирария, лети със самолет и прочие.
В крайна сметка, книгата е пъстра и лека за четене, но не е фундаментална, нито (прекалено) оригинална. Все пак, ако харесвате черния хумор, то "Животът ми като смърт" е неангажиращо четиво, което да запълни няколко свободни часа.
Смърт има по-модерни виждания за това как трябва да протича процеса по отвеждането на душите в отвъдното - идеи, които не се харесват на консервативния му баща, поради което Смърт напуска фирмата и заживява на квартира с още трима души, а също така си намира временна работа като сервитьор в бирария, лети със самолет и прочие.
В крайна сметка, книгата е пъстра и лека за четене, но не е фундаментална, нито (прекалено) оригинална. Все пак, ако харесвате черния хумор, то "Животът ми като смърт" е неангажиращо четиво, което да запълни няколко свободни часа.
January 8, 2024
Книгата имаше потенциал да е лека и забавна, уви оказа се само лека. Толкова, че не успях да прочета последните дванадесет страници. Просто не можах да се насиля да го направя. Имаше точни попадения, но за жалост, в 230 страници, 5-6 забавни момента, са прекалено малко по мое мнение.
Подозирам, че втората звезда в оценката си я дадох единствено заради корицата. Заради нея и ще помоля колежката ми да ми я върне, след като я прочете. Просто жълтият цвят и забавната рисунка са страхотни, за жалост обаче съдържанието не е. Вярно са казали хората, че корицата продава книгата.
Въпреки всичко това тази книга ми помогна да разбера, че много харесвам английския хумор в лицето на Удхаус и Пратчет, но немския хумор, явно, не ми е по вкуса.
Подозирам, че втората звезда в оценката си я дадох единствено заради корицата. Заради нея и ще помоля колежката ми да ми я върне, след като я прочете. Просто жълтият цвят и забавната рисунка са страхотни, за жалост обаче съдържанието не е. Вярно са казали хората, че корицата продава книгата.
Въпреки всичко това тази книга ми помогна да разбера, че много харесвам английския хумор в лицето на Удхаус и Пратчет, но немския хумор, явно, не ми е по вкуса.
December 5, 2020
Една идеално замислена книга, която цели да покаже Смъртта като съвременен благонравен деец на добрини, който се опитва да подобри прехода към Там накъде по най-модерен начин, но всъщност се оказва скучновато германско хлапе. Принизяването на Смъртта към живота е извършено малко жалко, а паралелите и податките явно са много немски и характерни за едно - единствено поколение, за да бъдат разбрани от международни читатели на различни възрасти. Чудесна идея, малко спорно изпълнение.
May 9, 2018
Не се заблуждавайте по заглавието - "Животът ми като Смърт" е много смешна, остроумна, симпатична книга. В нея Смъртта решава да промени имиджа си, да направи преминаването в отвъдното модерно и приятно, като междувременно попада в много ежедневни ситуации на обикновения човек, но с комичен привкус. Лафовете са готини и оригинални, забавлявах се искрено.
January 31, 2018
Забавна и развлекателна книжка. Чете се бързо, има някои доста смешни моменти, тук-там мъдри мисли. Като за разтуха е идеална, а и повдига темата за смъртта, което много ми напомня за Тери Пратчет с неговия Смърт.
April 9, 2023
Доста специфичен хумор. Човек трябва да е започнат по от близо с Германия за да схване някои неща, макар че са обяснени под черта... не е същото. Щях да сложа 3*, но финалът с 1 страница добави 1 звезда, беше докосваща страница.
September 21, 2023
Очаквах черен хумор, но определено приличаше повече на шегите на пияния чичко пред селското магазинче. Изключително суха комедия, която разчита основно на игра на думи и препратки към популярни изказвания и стериотипи. Голяма мъка беше да я довърша.
July 2, 2017
ganz ok, zeitenweise lustig, zeitenweise übertrieben absurd. nette berieselung.
December 28, 2017
Adorable
February 5, 2018
черна комедия, забавна, но те кара да се замислиш
"Тук почива уважаемият доктор Хубер, редом с него - всички, които е лекувал."
"Тук почива уважаемият доктор Хубер, редом с него - всички, които е лекувал."
June 19, 2021
Интересен замисъл, имаше забавни моменти. Опит и за задълбочени разсъждения. Смъртта не е нещо, от което да се страхуваме. И все пак Животът си е за предпочитане. :)
January 20, 2023
Много забавна книжка 😁
June 24, 2024
Определено не е УАУ, но за "убиване" на безцелно време... става!
November 18, 2025
Wirklich ein süßes Buch. Humorvoll, ironisch, absolut ikonisch. Leichte Lektüre für philosophische Ansätze. Perfekt für nebenbei und zwischendurch.
August 5, 2020
If anyone can find this book in English read it!!!!!
The original is german. One of the funniest books I've read in a while.
The original is german. One of the funniest books I've read in a while.
November 11, 2020
Доста пъти ме разсмя. Определено я препоръчвам! (P.S. Преводът е прекрасен!)
Read
December 31, 2017Има и сполучливи разкази, но за жалост са капка в морето
Displaying 1 - 18 of 18 reviews