Трилогията приключи! Никак, ама никак не съм доволен! Искам поне още една трилогия, а както гледам и във fantasticfiction и в goodreads поредицата е приключена още 2013 година и от никъде не се задава продължение, както е споделил мъдро народният поет. Което е жалко, защото "Евърнес" свършва в средата на приключението, а аз много искам да разбера какво става с Еверет, с неговият двойник - дело на Мадам Луна, с баща му и дали Валие ще успее да върне изгубената си душа, защото в края на краищата се оказва, че тя не е лоша.
Иън е един от най-добрите разказвачи в момента. Въпреки че третата част е изпъстрена с познати идеи, тя успява да грабне, да заинтригува и да увлече до последната страница.
Приключението продължава оттам, откъдето го зарязахме във втора книга и отплава към съвсем непознати брегове.
Какво щеше да се случи, ако преди 65 милиона години метеорит не беше ударил Земята и динозаврите бяха получили шанс да еволюират? Позната идея, но тук развита по по-различен начин. Динозаврите не само че са оцелели, но и са развили цивилизация, наречена Джиджо. Създали са мега структура, която като идея и реализация конкурира успешно сферата на Дайсън и Пръстеновият свят на Нивън - Диск на Андерсън. Тук усещам две преки референции към Пратчет и към Брин, което е като свалена шапка от джентълмен, към друг такъв.
Еверет, следвайки данните от Паноптикума и търсейки своя баща, препраща Евърнес на света на разумните динозаври и отприщва заплаха за всички паралелни Земи, на които хората са еволюирали, в сравнение, с която нанозаразата на Земя 1 е смехотворна.
От друга страна, книгата си има и своите слабости. Може би защото МакДоналд е решил това да е трилогия, последната книга има незавидната участ да приключи в себе си всички нишки, но за жалост по незадоволителен начин.
Сделката, която Еверет 2 сключи с колективният разум от нанороботи, заразил Земя 1, получи своето слабо развитие и меко казано край 5 за 4. Някак не успя да ме убеди, че машинен разум, поставил на колене по-напреднала от нас алтернативна Земя, ще бъде победен по толкова елементарен начин от юноша, още повече, че има в себе си съзнанието на паралелен Еверет.
Идеята за зашеметяващия дисков свят на динозаврите, която първоначално грабна вниманието ми като ниодимов магнит, започна изключително, продължи яко и завърши посредствено. Имах чувството, че МакДоналд се е развихрил и в един момент се е сетил, че това е последната книга и е приключил всичко набързо. Минало му е през ума нещо от рода: "Опааа! Тук изтървахме юздите на въображението, но въпреки това трябва да сложим точка, защото това ще е трилогия!". Еднакво лошо сдъвква и изплюва решението на кризите както с цивилизацията Джиджо, така и с наноботите. Перфектно начало и замисъл и много, ама много лош финал.
"Императрица на слънцето" има незавидната участ да е най-мащабна откъм въображение, откъм идеи и въпреки това да е най-ощетената откъм развитие. Тук всичко разцъфва точно като цвят на кактус - прекрасно, но за много кратко. По мое мнение Иън е трябвало да си продължи идеите така като ги е усещал, а не подчинявайки се на модерните в момента концепции за трилогии. Но каквото било - било. Надявам се в един момент в бъдещето историята да продължи и адмирации за издателство АртЛайн, че довършиха тази поредица, и не влязоха в безкрайният списък на започнати и незавършени поредици.
Моята лична оценка за последната книга, въпреки слабостите, е 4 от 5!