Досега не бях чела разкази и пътеписи на Димитър Димов, но останах впечатлена. Разказите бяха изпълнени с романтика, носталгия, тъга. Красиви истории на фона на топлите Мадридски вечери. Пътеписите от друга страна бяха поетични и неусетно ме повеждаха на дълги пътешествия от Прага и Женева, през Амстердам и Испания, чак до Аржентина и Чили.