Като пристигнеш, обади се

by Кристин Димитрова

Кристин Димитрова пак ни изненадва с това, което умее до съвършенство – да поведе читателя през лабиринта на собственото му всекидневие и да го изведе в една непозната страна. „Като пристигнеш, обади се” съдържа двайсет и един разтърсващи разказа, които балансират върху високо опънатото въже между хумора и драмата. Героите в тях – обикновени хора, заседнали из плитчините на живота, ненадейно се изправят пред големите истини за себе си и тези наоколо. И тогава следва шанс за отмъщение, внезапна надежда за по-добър живот или възторжен прескок в отвъдното.

Това е своеобразен епос за днешна България – за този наш хаотичен свят, пълен с неразчистени отношения и ненаказани престъпници, в който обаче достойнството понякога се оказва по-силно от страданието. В картите, които човек държи в ръце, винаги може да се окаже, че има скрит коз и той да донесе победата.

272 pages, Paperback

First published November 1, 2017

About the author

Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", където сега работи като старши асистент в катедра "Чужди езици". През периода 2004-2006 г. е редактор в седмичната притурка за изкуство и култура на в. "Труд" - "Арт Труд". Автор е на книгите с поезия: "Тринадесетото дете на Яков" (1992), "Образ под леда" (1997; 2002), "Затворени фигури" (1998), "Лица с преплетени езици" (1998; 2002), "Поправка на талисмани" (2001; 2002), "Кристин Димитрова - избрано" (2002, триезично издание на български, гръцки и английски, гръцки превод Панос Статоянис), "Хората с фенерите" (2003; 2008) и "Сутринта на картоиграча" (2008). Сборникът й със стихове "A Visit to the Clockmaker" (2005) е в превод на Грегъри О'Донъхю. Белетристика: "Таро: вратите навътре" (2002), "Любов и смърт под кривите круши" (2004, разкази) и "Сабазий" (2007, роман). Сценарии: "Козел", по текстове на Йордан Радичков и в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (2006), "Етиен", по идея на едноименния й разказ, в съавторство с режисьорката Светла Цоцоркова (2007). Съставител и преводач на книга с избрани стихове на Джон Дън, "Анаграмата" (1999). Кристин Димитрова е носител на наградите на в. "Труд" за поезия (1996); награда за поезия на в. "Век 21" (1997); "Златната метафора" на изд. "Аб" (1997); "Иван Николов" на изд. Жанет-45 (1997); втора награда за отборно участие в Олимпиада за поетичен пърформанс, Стокхолм, организирана от IOPP (1998); трета награда за фантастичен разказ "Аргус" (2001); награда за разказ на в. Труд (2003); награда на Сдружение на български писатели за поезия (2003). Като редактор на "Арт Труд" получава отличие на Асоциация Българска книга - "Рицар на книгата" за "журналисти с най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България" (2006), а като преводач - наградата на Съюза на българските преводачи в раздел поезия за превода й на Джон Дън (2004). През 2006 г. печели анонимен национален конкурс на изд. "Инк" за писане на роман като част от международната програма "Митовете" на шотландското издателство Canongate. Резултатът е "Сабазий". През 2006 г. сценарият "Козел" е отличен на първо място на конкурса за нови игрални филми на Националната художествена комисия. Стихове и разкази на Кристин Димитрова са публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Англия, Германия, Ирланд

Reviews

[Gabriela Kozhuharova · Rating 4 out of 5]

Елегантни и прецизно написани разкази, които изчетох с удоволствие. В сборника попаднах както на любимите ми като атмосфера тъмни истории, така и на превъзходни проблясъци на ирония. След последната страница даже леко се подразних на себе си, задето досега съм пропускала Кристин Димитрова като авторка.

[Диана Петрова · Rating 5 out of 5]

Добрах се до „Като пристигнеш, обади се“ с едногодишно закъснение. Няма да крия, че Кристин Димитрова е любимата ми българска поетеса и любимият ми български съвременен прозаик. Благодарение на пристрастията си към нейното писане, започнах разказите с очакването, че ще са добри. И сбърках. Ще прецените защо сами накрая.
Чели ли сте стихотворенията на тази наша авторка? Ако да, то веднага ще разпознаете почерка й и в прозаичното писане. В поетичната рамка е затворен един скрит прозаик, а стилът в прозата й е изчистен така все едно е непатетично стихотворение. Първоначално читателят остава с впечатлението, че тя играе ролята на регистратор на действителността, неин архиватор, докато, без да се е усетил, всъщност се е подхлъзнал в една много коварна, бих казала, даже подмолна градация на чувството. Защитите у читателя са свалени с това старателно констатиране на фактите, фактите, от своя страна, са подредени както се прави в едно стихотворение. Повече в ревюто:

http://dianabookreviews.blogspot.com/...

[Антония Апостолова · Rating 4 out of 5]

Малко ме е яд на Кристин Димитрова. Страшно я харесвам като поет, особено в по-късните ѝ стихосбирки, а че е такъв определено личи в сборника с разкази “Като пристигнеш, обади се” (изд. “Обсидиан”), за който става дума тук.

Лично на мен обаче не ми беше достатъчно и през цялото време исках още от същото. От онзи език, предимно в описанията, в създаването на атмосфера между чистото действие и диалозите, който носеше красивия и меланхоличен белег на нейната поетичност. През цялото време имах усещането, че тя е била умишлено обирана, за да може книгата да се възприеме от максимален брой хора, без да изплаши някой по-неопитен читател. А именно в тези въпросни моменти в книгата Кристин е чудесна.

Възможно е и да не съм права. Възможно е тази пестеливост в краските - сред които е капната наситената боя на някоя красива метафора, гъсто сравнение, образен език - да е била нарочна. Именно за да изпъкнат последните, калиграфската им сила да заблести. В този смисъл моето желание за повече поезия в прозата ѝ е напълно егоистично...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2kGymwe

[Alexander Krastev · Rating 5 out of 5]

Първата пълна петичка, която давам с кеф от доста време насам.

[Десислава Тодорова · Rating 1 out of 5]

Силен, но безуспешен напън за разкази с поучителен заряд.