Талантлив художник е поканен в родопското имение на богат бизнесмен да рисува копия на ренесансови картини, като вместо боговете трябва да изпише ликовете на своите домакини. Тайни послания в картините, странни знаци на съдбата ли предопределят последвалите трагични събития или художникът е станал жертва на нечии коварни планове, простиращи се от кражба на банка до ликвидиране на богат наследник?Наистина ли Ерос върви ръка за ръка с Танатос и ще накаже ли богинята Венера тези, за които любовта е само средство в кроежите им?
От почти завършената картина ме гледаше лицето на Моника, стъпила величествено в перлената раковина, прекрасна в своята ослепителна голота, съвършена, одухотворена, божествена. Бях я сътворил като Пигмалион от нищото, бях я сгрял с любовта си, бях разбудил душата й.
Или по-скоро разбунил? Стори ми се, че видях укор в тъжните очи на раждащата се от морето Венера. Още първата вечер Моника бе отбелязала, че богинята изглежда тъй, сякаш преди малко е плакала. Сега тя самата плачеше... Колко пъти ме бе предупреждавала, че мъжът ? ще я пребие някой ден до смърт! Трябваше да се вслушам по-добре в думите ?, а не да се забърквам в убийството му! Приликите с Ботичели свършваха дотук.
Никол Данева (псевдоним на Йорданка Стефанова Николова), e родена на 6.05.1954 г. във Варна. Живее от 1962 г. в София, къдетo завършва Немската езикова гимназия. Висшето си образование получава в Техническия университет като инженер по компютърни системи, но работи твърде кратко по специалността в Института по Изчислителна техника в София. Няколко години е редактор в списание „Киноработник”, където първоначално отговаря за материалите с техническа насоченост, после работи и като водещ на брой, автор на статии, автор на интервюта с наши и чужди кинодейци, участва в кинофестивали като редактор. Завършва курс по кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. В годините на „перестройката” завършва кинорежисура в Москва, където се обучава в групите на кинорежисьорите Глеб Панфилов и Александър Митта. Режисьор е на две късометражни игрални новели („Мъжки момчета”, 1988 г., и „Гаф”, 1990 г.), заснети в Студия за игрални филми „Бояна” с участието на едни от най-добрите ни актьори, между които Георги Русев, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Анани Явашев, Катерина Евро, Антон Радичев и други. След настъпилите в страната промени за кратко работи като редактор в списание, служител в галерия, рекламен агент и др. Работила е седем години като редактор в кабелна телевизия. От 2005 г. се отдава изцяло на творческа дейност. Автор е на романите „Третият или Реквием за един убиец” (2006), „Черната котка” (2007), „13 рози” (2008), „Заклинанието” (2010), „Трите вещици и Лабиринтът” (2011) и „Шифърът на кръста” (2014) както и на пътеписа „Аляска. Едно българско момиче в Земята на Последната граница”.