Един ден, преди доста време, разговаряхме с баща ми. Наскоро бях станал асистент в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и той се интересуваше какво точно преподавам. Макар и морски капитан, знаеше, че има различни правни отрасли - гражданско право, наказателно право, конституционно право и т.н. - И ти какво право преподаваш? - попита ме той. - Преподавам Обща теория на правото, татко - казах не без известна суета. Очаквах да ме разпита какво обхваща тази дисциплина или пък просто да ме похвали. Вместо това последва въпрос: - Добре де, ти от нищо конкретно ли не разбираш? Този сборник с лекции по Обща теория на правото е изграден върху разбирането, че главната отличителна характеристика на един юрист е неговият специфичен начин на мислене. Затова и юридическото мислене е отправна точка при очертаване на основните задачи на обучението по Обща теория на правото в Юридическия факултет - да предложи възглед за това какво представлява правната норма и какво е нейното значение като обяснителна схема в правното мислене, да даде представа за структурата и функционирането на правния ред (правната система), да въведе основните правни понятия, които, свързани в единна и относително безпротиворечива система, дават на един юрист възможността да конструира логически определена правна ситуация или да общува професионално с друг юрист при нейното интерпретиране. Посвещавам този сборник с лекции на паметта на моя баща.
Сборникът притежава множество достойнства, от които се открояват систематичност, последователност и яснота на изказа. В края на темите се преговарят основните позиции, които се заемат от автора относно дискутираните проблеми. Като цяло стилът е издържан в дидактическата си задача. Като негатив бих посочил неколкократното недоразвиване на мотиви за поддържането на определено мнение, противоречащо на традиционните правни автори у нас.