Мая Дългъчева е родена през май в Стара Загора. Автор на книги, пиеси, мюзикъли и песни за деца. Някои от заглавията, любими на читателите, са Пъстри приказалки, Коледните чудеса, На какво ухае зимата, Разкажи ми в рими, Приказки от Оная гора. Нейни текстове присъстват в учебници и помагала за предучилищна и начална степен. Носител на няколко национални награди и много дини под една мишница. Вярва в ангели.
Невена Ангелова е родена в Бургас, в сезона на дините. Рисува картини и книги за деца и възрастни. Намира, че има най-хубавата професия на света. Вярва в топлите човеци.
Мая Дългъчева е родена в Стара Загора. Завършила е ПУ "Паисий Хилендарски". Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни. Автор е на стихосбирките "Семки от ябълката" (2000), "Друга приказка" (2005; на руски: 2007, на сръбски: 2007), "Женска роля" (2008) и "Пътьом" (2010). За деца е публикувала книгите "Слон и чадър" (1999), поредицата с приказки "Лудориите на Маги" (2003-2004), приказките "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" и "Как се лекува лъвски страх без пердах" (2007), "Пъстри приказалки", "Коледните чудеса" (2008) и "Приказки от Оная гора" (2012). По нейни текстове са създадени над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен. Редактор и автор на художествените текстове в поредицата издания за предучилищна възраст "Първите седем", редактор на рубриката "Детски кът" в LiterNet, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс "Стоян Дринов" (2004). Носител на наградата "Златен век" (2006) на Министерство на културата, Националната награда "Константин Константинов" в категория "Автор" (2009), Наградата на СБП за детска литература (2009) Има публикации в национални и чуждестранни литературни издания.
В тази книжка живеят на топличко деца, които за пръв път преживяват нещо - понякога тъжно, друг път радостно, но и леко объркващо, винаги достатъчно разтърсващо, за да остави будно детското съзнание за цяла нощ. И тогава идва на помощ Топлото човече, преде топла завивка от сън и помага. В тази книжка децата си задават важни въпроси, опитват да се справят с нови житейски ситуации, търсят близост. И стигат самички до онзи важен за всеки от нас извод - в края на книжката. По мил и обичлив начин. Историите на всеки мъничък герой са описани чрез меките думи на Мая Дългъчева и илюстрирани абсолютно прекрасно от Невена Ангелова. Книжка за четене, за гледане и за гушкане.
Хубава книга. Много топли илюстрациите. Аз Дългъчева я харесвам, но досега не харесвах как й илюстрират книгите, докато сега има много добра хармония между писател и илюстратор.
Изключително красиви илюстрации и много красив замисъл, но историите са поднесени толкова абстрактно, че аз трябваше да се замислям, а какво остава за дъщеря ми. Има думи, които са неуместни за детска книжка.
"Топлото човече" води трудния разговор за детските преживявания на страха, раздялата, ревността, но и на копнежа, раждането на привързаността, жаждата за близост. Изключителната трудност на този разговор е в проблемът - тромави и тежки, каквито сме като възрастни - да балансираме на една мъъъничка точка между това да не спестяваме и/или изопачаваме информация в желанието си (а и в тих отговор на собствения си страх от някои преживявания) да утешим малките деца, от едната страна, и това да задушим автентичностостта и важността на тези преживявания в интерпретрации и насоки за това как децата трябва да реагират, разбират, усещат, от друга страна. "Топлото човече" се справя с това и е една наистина чудесна книжка.
Често попадам на мнения, че историите за деца на Мая Дългъчева са неразбираеми, твърде отвлечени или откровено - тегави. И не ги споделям. Историите просто са сложни и нерядко тъжни, каквито обаче са и чувствата и ситуациите зад тях. Откъде идва неистовото желание да опростяваме всичко в този свят? И да го поднасяме на децата, плътно овързано в розови и жълти панделки? Мисля, че Мая Дългъчева може да напише приказа за това. :-) Ще има и поука (деликатно поднесена наистина, но с потенциала на поне 10 вълнени одеала да топлят!) - трудно е да научиш някого да гледа нещата спокойно и продължително без да отвръща поглед, да тълкува дълго и внимателно и в последна сметка - да лекува себе си и другите същества, до които да се докосва неизименно с нежност.
“Топлото човече” (изд. “Жанет 45″) не прилича на нито една друга книга, която съм чела. Тя сякаш не прилича и на никоя друга книга на Мая Дългъчева. Може да бъде оприличена на топло одеяло за тъжни сърца, на лекарство против сърдечни страдания или на топъл сладкиш, поднесен в точния момент от любим човек. По деликатен начин писателката засяга теми, за които не сме свикнали да говорим с децата си, но те се борят с тях. Нейните думи идват като спасителен пояс, като мост между разбитите сърца и неумелите утешители: http://detskiknigi.com/topli-chorapi-...
„Топлото човече“ от Мая Дългъчева е една от книгите, с които издателство „Жанет 45” с право си спечели миналогодишната награда „Златен лъв” за цялостен принос към детското книгоиздаване. Книгата излезе съвсем неотдавна, но вече се сдоби и с номинация за „Бисерче вълшебно” 2018 в категорията „Изследователи”, включваща книги за деца между осем и десет години. Но истината е, че „Топлото човече” гарантирано ще ви сгрее душата без значение дали попадате в тази възрастова граница или пък отдавна сте я надскочили. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Ох, може би очаквах повече. За мен имаше няколко нелогични неща: * Защо хората, при които отива топлото човече, за да ги разведри, не могат да спят. Честно казано не намерих връзка между тъгата и липсата на сън. * Началото беше много хард кор, за яко депресирани деца. Не знам кои деца ще продължат да четат след 2 смърти... * Идеята за избор на имената предполагам има някаква идея, да са различни, интернационални...обаче на мен ми се сториха странни. Не коментирах преди сина ми (5г), но след като той имаше объркване какво/кой/коя е Мерле и Ксава, не съм много сигурна децата как ще приемат тези малко изобретателни имена. Но иначе, да, saved best for last, последната история е най-добрата, важното е да можете да преминете през всичката тъга преди да се доберете до нея. Честно казано, последната история, с малко добавки, може да излезе и на самостоятелна книга от тези с богати илюстрации и по 1 или 1/2 изречение на страница (визирам Якото бобче и подобни).
Много красиво написана. Точно както човечето - топла книга! Думите галят и искат препрочитане, за да се сгушиш в тях няколко пъти.
Единствено не ми хареса и се изненадах, че е останала в книжката след редактор - историята с момчето, което ударило нарочно момичето с играчката си, защото искало нейното внимание и в историята това беше описано като оправдаващо обяснение, което зарадва момичето. Искам вече да учим момичетата, че това не е доказателство за любов.
Това е книжка за специални случаи. И най-обикновени дни. Дни, в които се чувстваш сам срещу целия свят. В които разбираш колко много сълзи могат да поберат очите ти, или пък че не можеш да плачеш въобще, защото сърцето ти се е смалило съвсем.
Историите на Толлто човече могат да стоплят всяко сърце - дори това, което съвсем го няма вече, защото е примряло от страх или тъга. И съвсем не са само за деца...
Прекрасна, топла, човешка! Толкова обичам Мая Дългъчева! А в съчетание с илюстрациите на Невена "Топлото човече" е невероятно преживяване. Чувствах се като дете и за първи път от много време исках просто да чета и да преживявам с Топлото човече. Аз не познавам по-топли човеци от Мая и Невена <3