„Разумът ражда справедливост, а знанието – свобода. Защо да не допуснем, че във вселената съществува и по-голям разум от нашия, както очевидно съществува и по-голямо знание. Може би някъде във вселената разумът е изпреварил насилието. И е дал възможност на знанието да роди истинска човешка свобода.“ „Гибелта на „Аякс“
„Нашата съдба е запечатана завинаги във времето. И понеже то е вечно и неизменно, ние ще живеем в него винаги и всякога…“ „Над всичко“
Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).
В този сборник са включени четири разказа ("Над всичко", "В един есенен ден по шосето", "Моят пръв ден", "Сините пеперуди"), новелата "Когато си в лодката" и романът "Гибелта на "Аякс"". Подборът е тематичен - всички тези текстове на Вежинов са образци на фантастичната линия в творчеството му. С изключение на разказа "В един есенен ден по шосето", всички други творби са построени около идеята за пътешествието през времето и пространството. Прави впечатление колко правдоповобна е тази научна фантастика, композирана пред 60-те и 70-те години на 20 век. Основното при тези творби си остава преждевременно зададените философски въпроси относно философията и етиката на необозримия човешки прогрес. Колкото и наивно да звучи, си мисля, че някога тези въпроси ще станат належащи и значимостта на автори като Павел Вежинов ще бъде преоценена. За любителите на филма "Интерстелар": задължително трябва да прочетете "Гибелта на "Аякс"".
Не си падам по фантастика, особено на космическа тематика, но обичам Вежинов и нямаше как да не посегна към този сборник. Разказът “Над всичко” и романът “Гибелта на Аякс” са ми са 4*, но останалите разкази от сборника ми подействаха твърде неубедително и по-скоро ме накараха да скучая при цялото ми дълбоко уважение и възхита към таланта на Вежинов.
Разказите в сборника са подбрани по обща космическа тематика, но качеството им е доста различно. На мен ми харесаха най-много първите два, в които действието се развива на Земята - титулярния "Над всичко" и "В един есенен ден по шосето". След тях започна да ми става все по-трудно да продължавам, докато накрая се отказах от последната повест - Гибелта на Аякс. Мисля, че причините са две: - силата на Вежинов не е в богатите описания на дълбока фантастика и създаването на непознати светове. В разказите, в които действието се развива в далечното бъдеще или на някоя измислена планета, въображаемата реалност все се опира на нашата собствена действителност и описанията са доста сухи и безинтересни. "Гибелта на Аякс" отнема толкова страници да ни разкаже за цяла нова планета, която в крайна сметка се основава на нашата Антарктика, че даже си има и свои инуити и своя версия на земните патриархални норми. - липсата на развитие на въображаемите светове в тези разкази е заместена с философски разсъждения, които също доста започват да се повтарят след няколко разказа. Винаги в крайна сметка се опира до едно и също - трябва да оценяваме какво имаме на земята, но освен това не трябва да елиминираме всички форми на стремежи и копнежи. Не бих препоръчала цял сборник с тези разкази, но един или два самостоятелно са интересни за четене.