Писател, музиколог, културен деец, дипломат и политик, Леа Коен е една от най-популярните български писателки. Влиятелният испански всекидневник „El Pais“ я определя като „най-значителната българска авторка“, а германският в. „DieWelt“ я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.
Нейни творби са превеждани на немски, испански, английски, турски, македонски, сръбски, албански и други езици. Романът ѝ „Преследвачът на звуци“ е в основата на игрален филм.
Леа Коен е обществена личност от международен мащаб. Тя е член на Швейцарския съюз на писателите и на Швейцарския ПЕН клуб. В качеството ѝ на писател и дипломат изнася лекции и конференции в редица страни: Франция, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Македония, Босна, Турция.
Преди време в едно списание прочетох изключителен очерк за участта на братята парфюмеристи Арие. Днес авторката на текста Леа Коен ни представя същата история, но вече разраснала се в роман. Подтикната от спомена за прочетеното, нямах търпение да видя как Коен е доразвила своя поглед върху действителните събития, преобърнали не само света на клана Арие, но и честта на българското правосъдие.
Романът безспорно ми допадна и съм убедена, че ще предизвика бурни коментари и отзиви. Истините, изречени в книгата, трудно могат да бъдат преглътнати дори днес. Коен е разказала брилянтно историята на едно еврейско семейство – истории, каквито може би има още много по света, но за които обществото е останало глухо. Всяка от тези съдби трябва да излиза наяве, да се почита и да се помни. Защото миналото не може да се промени, но ако помним, то надеждата за по-светло бъдеще винаги ще я има.
Всички българи знаем, че сме спасили от депортиране в нацистки концлагери евреите с български паспорти през пролетта на 1943. И скромно навеждаме глава, когато ни засипват с благодарности. А даваме ли си сметка, че преди това сме ги ограбили, изселили сме ги от собствените им домове, разпродали сме им имуществото, забранили сме им да се возят на автомобили, а някои от тях сме ги и обесили за "спекула" с няколко калъпа сапун. С нарочни закони, диктувани от долнопробна завист, примитивен расизъм и откровено подлизурство към големия брат в Берлин. Леа Коен е вложила години труд в тоя роман, за да ни го напомни, документирайки съдбата на фабрикантското семейство Арие, коренни жители на София от няколко века, от 1920-те до 1940-те години. За централен образ е избран бонвиванът и разбивач на женски сърца Рафаел, чийто начин на живот сам по себе си е плесница към тесногръдието, което се опитва да го погуби. Разбира се, не всички българи в живота им застават срещу тях или се възползват от посоката на вятъра. Даже - напротив. Подкрепа и съчувствие в критични моменти получават от най-различни страни, колкото и да е било наказуемо. Но не търсете "възлюбления" суеверен цар в лагера на добрите
Познавах Леа Коен с романа и „Сбогом, Брюксел“ от преди около десетина години и с последния си роман тази писателка не ме разочарова. Чудено разказана история на фона на най-мракобесния период от най-безумния 20 век - драмата на семейство Арие, промяната на политическия курс по време на войната, реална съществуващи лица от българската политическа сцена, София от 20-те и 30-те години, развитието на козметичната индустрия. На 16 април 1945 година (точно 20 години след атентата в църквата „Света Неделя“) Рафаел Арие, в последните минути преди изпълнението на смъртната присъда, си припомня събития от изминалите години довели до трагичния му край: първото антисемитско дело, атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година, ограбването на имуществото и скалъпените дела срещу индустриалците евреи, провеждани по поръчка на Берлин през ‘42 и ‘43. В тази част на романа реално съществуващи лица добиват плътност - Цар Борис III, политически фигури като Богдан Филов и Атанас Буров, тогавашният испански посланик Паленси и други. Втората част е по-интимен спомен на Диди Арие, вече възрастната племенничка на Рафаел Арие – детството й в София, първото пътуване до Париж, красивите рокли пристигащи от Париж, ароматите, пудрите и червилата, произвеждани във фабриките на семейство Арие. Въпреки трагичните събитие описано в романа, тази втора част внася доста очарование и положителна нотка. Да бе имало малко повече разум в началото на 20. век и да не бе така трагична съдбата на това семейство, днес в списъка на най-могъщите козметични гиганти, редом до Coty и L’Oréal, най-вероятно щеше да се нарежда и българската „Жермандре“, компанията на Арие. Пагубна, но и вълнуваща история. Очаквам филм. 📚
Научих много за българските евреи и политическия живот през първите десетилетия на 20. век. В училище със сигурност сме се занимавали с това неведнъж, но в паметта ми не беше останало почти нищо. Предполагам, че за много хора е така, затова книги като "Рафаел" са нужни и важни. За жалост ми беше трудно да се идентифицирам с повечето герои (особено с Рафаел) и ми се струва, че е заради стила и начина, по които са създадени героите. Този роман щеше да ми хареса повече, ако героите имаха повече дълбочина и ако научавахме повече за вътрешния им свят. На моменти усещах, че Коен пада в капана на черно-бялото, настоятелно рисувайки едни образи като добри и други като зли, сякаш отенъците на сивото за нея не бяха вариант. Първата част не беше особено увлекателна и ми трябваше доста търпения да стигна до втората. Краят беше силен и въпреки слабите си страни, книгата си струва прочита, защото някои истории не бива никога да се забравят.
Леа Коен ни пренася в една предвоенна България, дава различна гледна точка от тази, която сме учили, по един много човешки начин. Докосваща история за истински събития.