Съкровище, пищови и южни морета

Ваканции за Надя и Мартин #1

by Калоян Захариев, Петко Хаджийски (Illustrator), Весела Фламбурари (Editor)

Изобщо не става дума за ваканции... не! Защото всичко в тази книга е от важно по-важно и сериозно. Като преследванията в съвременните Катманду, Калкута и разбира се, Вануату.
И като съкровището. Разкриването на пъклените тайни на шайка международни престъпници. И съкровището... заплахите, отвличанията, битките. Скитането с яхта из Тихия океан. Невероятно яките Надин и Мартин.
И да, съкровището.

348 pages, Paperback

First published November 1, 2017

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Адмирации за издателство "Горната земя" - книгата на Калоян е пипната до последния детайл и ме израдва максимално!!! А докато я четях изпитах усещането, че Петър Бобев се е заел с адаптацията на сценарий от филмовата серия "Деца шпиони". Уау! Екшън на макс, свежи диалози, доволно количество ритници в чатала (ох)... Респект! Чакаме следващите заглавия на Весела Фламбурари и компания!!!

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Ееех.

Ако и на вас ви е нездравословно напрегнато – по-добро четиво за разпускане скоро не бях хващал. (Сетих се и за още едно – римуваната повест „Момичето от квартала“ на Светлини сред сенките. ;) Дори да не съм се смял с глас толкова, колкото в „Ех, магесническа му работа“, усмивката не слизаше от лицето ми.

Още впечатления:

~ Някой ден с Калоян ще се научим да измисляме хубави заглавия на книгите му. Тръпна в очакване. :D

~ Началото на историята е като кръстоска между Uncharted и Assassin's Creed – но без да утрепем никого. Мисля, че децата от новото поколение ще се захласнат. ;)

Специално поздравявам и редактора, който е вкарал буйната река на Калоян в приятно за очите и слуха русло. Вариант 2 е още по-обнадеждаващ: Калоян сам се е научил да се вкарва. При всяко положение си отдъхнах: главното ми опасение за многословие не се оправда.

Сега се връщам да поскачам с героите от скала на скала, от кола на кола...

~ С появата на Надин нещата стават м... ммм... ммммм.

Исках да кажа „мили“, ама чуйте сами:

– Как стигна чак до тавана? – Мартин измери разстоянието с поглед, цъкна с език.
– Тренировки, момченце, тренировки. Акробатика. Татко все ми трепери. Казва, че просто вижда как падам и си чупя нещо. Но всъщност съм доста добра.
– Бил е прав, но не е познал кой ще си счупи нещо – изпъшка нещастно Владо.
– Аз и „момченце“, лелеее... Ами тя просто ти се тръшна с всичка сила отгоре, Владо, какво очакваш! – отново се заяде Мартин.
– Не, наистина на кое място ви виси табелката „Ние сме от добрите!“, а? – не му остана длъжна Надин.

... Нещата стават много. Много повече от преди. :D

А Марти и Надя се очертават като страхотен екип. Не ви ли дожалява за Владо още сега?

~ Първата сцена, на която се разхилих с глас:

– Дошли сме да се видим с един наш чичо – намеси се бързо Мартин. – Казва се Бен. Бен Франклин.
Веждите на механика подскочиха и едва не събориха шапката от главата му. Кокореше се срещу банкнотата от сто долара, която Мартин развя в ръка.
– Вашият чичо ми се струва... – механикът се изкашля смутено, докато поглеждаше ту Мартин, ту Владо, ту Надя – струва ми се май познат...
– И аз така си помислих. – Мартин му подаде банкнотата през оградата.

~ За равенството между половете:

– Освен това мисля, че имам план – рече Надин.
– План?
– Да, представи си! – тросна се тя. – Ти какво мислиш, че като съм момиче, не мога да измислям опасни и глупави работи ли?

~ Последните глави звучат малко по-уморено (даже телеграфно), но на фона на останалите това си е бял кахър. Ако досега не съм го казвал: Калоян знае как да плете сюжет и да градира/ескалира. Малко родни романисти го умеят, затуй му се радвам още повече.

~ И по въпроса за поуките: единственото НЕпоучително в книгата бяха ритниците в чатала. Деца, не се учете от това. ;) Ако пък толкова ви влече, запишете се на някое бойно изкуство. Примерно айкидо. Там няма грам ритник – но ще сте също толкова яки като Надин, когато си омекоти падането с кълбо. :)

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Тази книга е една блага вест за новата българска детска литература. Понеже:
- Ако сте родители и се тревожите, че няма родни детски книги като тези, с които сте отрасли - сещате се, "Войната на таралежите", "Фильо и Макензен" и т.н., и т.п. - е, ами вече ИМА!!!!
- Ако сте хлапета на 10-12-15 и някакви там изкуфели войни на таралежи и льольовци от Рупча не ви се четат... еми, вече ИМА какво да прочетете и мама и татко копче не могат да кажат, щото е РОДНО.
По една "случайност" в България има немалко разкошни писатели от по-младото поколение, които - за разлика от мнозина - могат да пишат страхотно, но си остават печално незабелязани. Като Карлоян Захариев например. И точно тук се намесва великата книжна вълшебница Весела Фламбурари, която забеляза тези писатели, мобилизира ги за издателството си и ги застави усърдно да скрибуцат с пера за "Горната земя". И сбърка ли? Ами НЕ!!!!
Книгата е чудесна. Духовита, жизнена, свежа: чудесна за малки и големи, ново "Патиланско царство" в глобалния свят на 21 век. РАЗ-КОШ-НА!!! Препоръчвам с две ръце - приключения безчет, добре скроен сюжет, разбираема за възрастовата си група и пълна с хумор, същевременно разглежда достатъчно сериозни проблеми "в израстването"... Не очаквах такова постижение от Калоян Захариев и съм повече от щастлива. С голямата кошница ще чакам следващото приключение на Надя и Мартин.
Струва си да се отбележи смазващо великолепната редакторска работа, свършена от г-жа Фламбурари, а и наличието на интересни и вълнуващи илюстрации.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Смях и приключения в далечни морета: http://knigolandia.info/book-review/s...

Като деца растяхме с такива книги – веднага се сещам за “Произшествие на тихата улица” и “Следите остават” на Павел Вежинов или “Остров Тамбукту” на Марко Марчевски. Точно в този екзотичен дух е и историята за Габриела и Мартин, брат и сестра, чиито родители мистериозно са изчезнали преди години. Двамата са екип професионални приключенци, които всъщност извършват тайни операции, надхитрят се с разузнавания и контраразузнавания, правят за смях тайни служби, въобще извършват подвизи с лекотата, с която техните връстници правят бели. И както си личи от цитата горе, може да се изправят пред всякакви страхотии и окото им да не мигне – но когато баба им в България се разлюти, стават по-хрисими от ангелчета.

Ателие за българска детска литература "Горната земя" /...
http://knigolandia.info/book-review/s...

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Обичате ли Маляка, Пантата, Добролюб, Васко и Фори и цялата тайфа на Братя Мормареви? Падате ли си по детективи като Емил Тишбайн на Ерих Кестнер и Кале Бломквист на Астрид Линдгрен? А по нещичко в стил Индиана Джоунс или Лара Крофт? Ако поне на един от горните въпроси отговорът ви е „Да!”, то хич не се и колебайте да грабнете „Съкровище, пищови и южни морета”! А ако гореспоменатите имена не ви говорят кой знае колко, то дано не звуча като някой нравоучителен стар дърдорко, но явно имате страшно много за наваксване, и в такъв случай романът на Калоян Захариев е перфектната отправна точка. Защо ли? Защото е хем нов и свеж, хем е във всички добри традиции на детските трилъри и вънлуващите приключенски истории. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

Като цяло “Съкровище, пищови и южни морета” се оказа далеч по-хубава, отколкото предполагах, страхотен роман, който може да купите на вашите синове, дъщери и племенници… и тайно да си прочетете, дори да сте вече по-големи. Най-силното предложение за деца, излизало у нас от оригиналните книги за Пърси Джаксън насам.

Цялото ми ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D1%8A%D0...

[Дамян Рейнов · Rating 4 out of 5]

От доста време си мечтая да се появи нов детски приключенски роман за децата, които вече се чувстват пораснали за приказки, но са още малки за модерните young-adult любовни трепети. Роман, който да е за съвременните 10-13 годишни деца, за днешните им проблеми и интереси, който да почувстват близък и в който да се припознаят. Защото нека си признаем, колкото и да са велики класиките от учебната и допълнителната програма в училище, те са морално остарели и архаични за съвременните хлапета, а първият досег с книгите е много важен. Литературата за деца трябва да е динамична, грабваща, актуална и въобще - "Егати яката книга!". Ако не е такава, няма никакъв шанс литературата да се пребори с визуалните ефекти на анимациите и модерното кино, нито компютърните игри, за сърцата на днешните деца.
Голям фен съм на "Ах, магесническа му работа" на Калоян Захариев и неподражаемият му стил и щом разбрах, че новото издателство за детска литература "Горната земя" му е поверило първата си от серия детски романи, именно за тази възраст, се заредих с големи очаквания. Още когато видях корицата и прочетох анотацията си представих история за 12 годишни хлапета, които по време на своята ваканция се озовават в някоя екзотична дестинация, в търсене на съкровище и преследване с пирати и познавайки стила на Калоян очаквах всичко това да е поднесено с много хумор, обрати, напрежение и забавни ситуации. Въобще, очакванията ми скочиха драстично.
Зачетох с голямо нетърпение, но... не получих точно това което очаквах. Да, имаше много приключения, имаше пирати и съкровище, имаше и хумор на килограм, както и обрати, напрежение и забавни ситуации, но две основни неща ми липсваха. Две неща, заради които два пъти зарязвах книгата, но в последствие решавах да и дам още един шанс. Две неща, с които ''Съкровище, пищови и южни морета" можеше да се превърне в литературен шедьовър.
Първото, което липсва на романа е - мярка. Калоян е писател, който има дарбата да бълва огромно количество забавни диалози, крилати фрази и комедийни ситуации. Тази книга обаче направо прелива от тях. Децата, герои на романа, буквално през цялото време, остроумничеха, заяждаха се, апострофираха и се правеха на интересни. И всичко това е написано наистина добре, но когато е постоянно, се получава едно пресищане и героите стават чак дразнещи за читателя. Аз самият по едно време буквално намразих главните герои, заради липсата на мярка в количеството хумор. За тази липса, виня редактора на книгата, който я трябвало по строго да озаптява писателската логорея на Калоян и колкото и добре да пише, смело да му изрязва моментите, които не спомагат за развитието на сюжета и без които, книгата само можеше да спечели. Към липсата на мярка, ще добавя и няколкото повторения, като това че пиратите постоянно викаха на децата "вълчета"(което звучеше много не на място), ритниците в чатала, стрелбата със сигналния пистолет, все елементи, които са интересни и забавни, ако се повторят максимум три пъти, от там нататък доскучават. И пак да повторя: харесвам пълния с хумор, но в същото време стегнат и визуален стил на писане на Калоян, но смятам че ако се изреже 1/4(да не кажа 1/3)от роман, то това само ще е в плюс за цялостната сюжетна динамика на книгата.
Второто което липсва на романа е - душа. Да, пълно е с екшън, актуална е за съвременни деца, забавна е и интересна, но за да се превърне в запомнящ се детски роман, една книга трябва да притежава поне един затрогваш момент, сцена, реплика... нещо което да хване читателя за гушата, да не кажа дори да се просълзи. В "Съкровища..." липсва такъв момент, липсва онзи миг в който заобичваш героите, в който ти се приисква да останеш по дълго с тях. А именно тези моменти в една книга в които авторът е оставил душата в ена реплика, в един абзац, в сцена сцена, те остават в съзнанието на читателя и го карат да препрочете книгата, или да сподели цитат от нея в социалните мрежи.
Дълго се чудех, дали въобще да го пиша това ревю, но понеже знам, че Калоян пише продължение(или май вече го е написал), се надявявам да обърне внимание тези два важни елемента, с които книгите му ще станат перфектни бестселъри, с потенциал един ден да попаднат в учебната програма.
За финал - попаднах на няколко мнения, как книгата била идеална за възрастовата група 12-14 г. Аз самият не съм убеден в това. Първо героите са по-големи, и споменатите игри, филми, събития, са за малко по-друго поколение. Като добавим и малко излишни информации за японските военни машини, за ядрените бомби, които и аз самият не разбрах, пък представям си едно дете... Силно се надявам да се хареса на децата, които ще я прочетат и с интерес ще търся точно тяхното мнение. Това не пречи книгата да се прочете и от по-възрастни читатели - гарантирам, че ще се забавляват.

[Maria Garalova · Rating 4 out of 5]

Да се пишат само хубавите неща е наистина много мил жест от една страна, но мечешка услуга от друга. За това ще кажа всичко, което мисля. Книгата е добра. Написана е в динамика, случките следват последователно и логично. Има я тръпката и се чете доста леко. Изпипани са детайлите и има доста какво да се научи от тази юношеска книга. Не ми харесаха няколко неща. Първо - прекалено е предвидимо действието дори за деца, някак си знам как ще свърши всичко. Второ, което може би, не всеки ще приеме за недостатък на книгата, има думи, като тийнове, гадееш, изгадня и т. н., които откровено ме дразнят, знам, че са поставени като модерни думи на младото поколение, но... Трето, което може би за мен е най-ужасяващото, да се говори за 14-годишната Надя, на "маце" и да се пускат сексуални намеци в приключенски роман за деца, не е правилно. Въпреки моите критики, аз харесах романа, още повече, че имам малко по-романтична представа за детството и харесвам класическите детски романи, където децата остават деца дори след като пораснат. Браво на Калоян, справил се е чудесно и се моля да не ми се сърди много за този коментар. :)

[Десислава Сивилова · Rating 5 out of 5]

Признавам си, отдавна не бях подхващала приключенско четиво, и малко се чудех дали ще ме грабне... Е, така ме грабна, че чак ме отнесе... на другия край на света!

След ударното въведение в стил "Индиана Джоунс" нещата за кратко се поуталожват... но после едно отвличане дава началото на шеметна надпревара из Южна Азия, преследвания с коли, самолети и моторници, схватки, престрелки... и разбира се, щипка мистерия! Сюжетът е динамичен и набляга на екшъна за сметка на реализма, но на последния тъй или иначе не му е мястото тук. Не липсват обрати, загрижени бащи и чичовци, залупен обожател (къде без него) и купчини повече или по-малко некадърни злодеи от разнообразни националности. Двамата главни герои се дърлят и съревновават... и червят като типични тийнейджъри от двата пола, а преувеличените им заяждания, също типични за жанра, въпреки всичко звучат свежарски.

През по-голямата част от книгата напрежението е на макс и страниците летят неусетно, а вмъкнатите исторически, географски и прочее факти (и фикции) създават доста плътна и автентична атмосфера. Описанията на моменти залитат към поетичното, без обаче да нагазват твърде дълбоко, което ми се стори леко необичаен, но не и неуспешен похват.

Всъщност, ако трябва да изкритикувам нещо, се сещам само за двама кандидати, и то леко изсмукани от пръстите. Първо, склонността на брата и сестрата с повод и без повод да си припомнят щурите си приключения от миналото. Знам, че издигането на авантюризма в култ е основната цел на приключенския жанр, но твърде честото "а помниш ли, когато..." понякога разсейва излишно читателя - и след третото "ах" и "ох" от страна на останалите персонажи започва леко да дразни, ако целта му е единствено да предизвика тяхното - и нашето - удивление и възхищение. И второ, този път сюжетно [spoiler alert!]: Така и не става ясно как точно Габи е успяла да открие острова за толкова кратко време. То хубаво, че е археолог, спец по реликви и т.н., но можеше с две думи да се обясни как извършва тоя подвиг. Или аз съм го проспала? :)

Най-хубавото? Книгата не е самостоятелна, а част от поредица, така че предстоят още срещи с Марти, Надя, Габи, Владо и компания; шанс за последния да се поотрака малко, а за първите двама да насъберат още убийствен материал за любимото на всеки ученик есе "Какво правих през лятната ваканция". На тях - на добър час, а на всички вас - приятно четене и после търпеливо чакане на втората част!

[Валентин Попов · Rating 5 out of 5]

Доживях момента, в който щерката самостоятелно захвана да "разкъсва" де каквато книга и попадне. А поредицата "Ваканции за Надя и Мартин" пазя от няколко години. Имено за този момент. И книгата е почти прочетена за два дни, а отзивите от десетгодишната ми наследница са не 5, а 6 звездни!
Поздравления за Калоян Захариев и "Горната земя" за истинската литература, която е идеално четиво в ръцете на подрастващо във ваканция.

[Иван Величков · Rating 4 out of 5]

Лека, непретенциозна и много четивна книга, която освен приключенията предлага на хлапетата и доста полезна информация за южна Азия. Самите исторически и геогравски включвания са поднесени ненатрапчиво и лесни за възприемане.
Доволен съм, чакам си следващата.

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

Изпитания, пукотевици и екшън приключения
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Знайно е, че в българската детска литература съществува известен вакуум, ако говорим за луди приключения, наситени с екшън сцени, намеса в световните порядки – точно както си представят хлапетата едно диво детство. Да, вече си имаме туристически гид за приключенци! 🙂 Героите на тази книга не са толкова малки, за да се притесняваме от смелите решения, които взимат. Но пък така се създава една по-разчупена атмосфера, не без помощта и на Калоян Захариев. Диви и щастливи им кажи и ги последвай на поредното приключение. „Съкровище, пищови и южни морета“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е дотолкова луда и хлапашки настроена, че те кара да хванеш самолета и да се бухнеш на най-причудливото място, което може да съществува. 🙂 Просто така, за да усетиш по-добре живителната сила на адреналина. Останалото зависи от моментната настройка и характерното поведение на местните жители. Все интересни и доста екзотични дестинации. Тук има вихрена поредица от приключения, която не оставя и миг спокойствие за читателя.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Когато геймър с огромно чувство за хумор и безспорен талант в писането реши да направи история със съвременни престъпници, приключенци и почти митични съкровища от военни времена, получавате идеалната комбинация между Лара Крофт и Нейтън Дрейк на фона на далечен край в търсене на справедлива кауза, пред която който е фен на игрите с авантюристичен привкус не може да остане дори за секунда равнодушен. Така че – внимание, внимание – Калоян Захариев за малко оставя откачените истории за невероятните си тъмни магове и техните помощници (а.к.а Лазар и Григор), в които аз съм отчаяно влюбена и правеща очевидно малко безрезултатни ритуали да бъдат издадени с твърда корица и гланцирана хартия, и се впуска в международно пътешествие с Габи и Мартин, дето могат и са Лара и Нейтън, ама в по-млада версия и с български паспорти, но със същото внушително количество чуждоземни врагове, дето искат да им светят масълцето, щото нашите са им грабнали някое и друго съкровищенце с неизяснен произход и собственост току под носовете.

И ето ви на – идеалната рецепта за забавление под дъжд от куршуми, където трябва доста да се тича, скача, да се изземват разни чужди превозни средства и да се плюска здраво за възстановяване на здравето и кръвта. От време на време някой член на семейството и приятелите ни бива отвлечен, та се гмурваме в най-дълбокото, за да го спасим от вероятно сигурна смърт, носим праха на отдавна забравени тибетски лами (не симпатичното пухаво магаренце се има предвид, а плешивите човеченца в оранжеви чаршафи, да се знае), изравяме златния резерв на отдавна пропаднала латинска държава, връщаме на човечеството легендарна техника от втората световна, плюс още един куп поразии, и то забележете – без нито една реално дадена жертва, очевидно чрез доведеното до съвършенство умение за стелт, заблуда и ръкопашен бой без трайна увреда.

За мен това е изцяло положителния съвременен отговор на всички любими книги и филми на родителите ни, заменяйки вече твърде ретро безобидните детски игри със забавни резултати за малките летовници, ваканционно настроени или училищно заети хлапета, с много, много по-близко стоящите до предпочитанията и разбиранията на съвременните подрастващи, ако и да са леко компютърно симулирани, пътешествия и драматични обрати, за които ограничения в география и физика просто няма. Приключенията се случват, вълнуващи, динамични, държащи те винаги на нокти до малките часове. Сюжетът е наистина хем някак напълно реалистичен, хем с онази щипка невероятност, достъпна само на истинските авантюристи по душа, които са готови да захвърлят всичко близко и постигнато само и единствено в името на новото и непознатото, каквото и да е то. А героите са истински златни мини за нуждите на читателя, съчетание между идеалния приказлив приятел, пълен с безкрайно количество фантастични истории за всичко, и всеотдайния другар, който ще мине през огън и вода, за да те спаси в нужда. Страхотна книга за всяка възраст и характер, гарантирано удоволствие на всяко ниво на отваряемост на чакрите, или там в каквото вярвате, спагетените чудовища и те се броят.

[Stoyan Vitekov · Rating 5 out of 5]

Приключенска книга та дрънка, както е казал класика :) Одавна не бях чел приключение тип Индиана Джоунс предназначена за по-млади читатели с такъв кеф. Но не съм и очаквал и по-малко от Калоян Захариев. Динамична книга, хаплив хумор, че дори и интересни факти и дестинации за по-любознателните. Много ми хареса и поглеждам вече към втората част.
И никога не подценявайте сигналния пистолет ;)

[Весела Алегрия · Rating 5 out of 5]

Една изключително забавна книга, която ще Ви накара да се усмихнете, потопени изцяло в невероятните приключения! :)))