„Романът на моя живот“ е написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев, а дизайнер на книгата и корицата е Тодор Манолов. Изданието разказва от първо лице и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности от живота на най-емблематичната ни кино звезда. От страниците Стефан Данаилов припомня срещите си с редица лидери от близкото минало и настоящето, а не на последно място отбелязва какво му носи преподаването и студентите като вдъхновение. Заради най-верните почитатели на уникалния му талант Книгомания включи в края на книгата пълна филмография и списък на по-важните му театрални роли и награди.Макар да е дискретен в подробностите, „Романът на моя живот“ хвърля светлина върху отношенията му с Ирен Кривошиева, с Невена Коканова, с Аня Пенчева и с най-популярната актриса на полското кино Барбара Брилска.
Георги Тошев е български журналист, телевизионен водещ в научнопопулярната поредица по bTV „Непознатите“ (от 4 октомври 2009). Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк, САЩ. Работил е като журналист във вестник „24 часа“, списание „Лик“. Сред създателите е на вестник „Дневник“ и списание „Едно“. Дълги години работи в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност е предаването Другата България. В продължение на две години е автор на предаването „Артефакти“ по БНТ. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова.
Книгата се чете на един дъх. Аз лично не я оставих докато не я свърших. Без особена дълбочина и драматизъм, но за сметка на това увлекателна и забавна. Ако някой очаква сензационни разкрития и пикантерии - ядец. Хубавото е, че звучи приятно и искрено. Сякаш Ламбо е седнал от другата страна на масата, на по питие и ти разказва.
Остава си един от най харизматичните артисти на соца. Наричаха го Стефан Делон, Ален Данаилов... а някои ...и Свиня Данаилов. Обичаха го, обожаваха го, завиждаха му... А с това книжле спокойно може да не си губите времето.
Книга номер 42 за тази година (с което изпълнявам и мижавото си читателско предизвикателство за 2019). Романът не блести с блестящ език, написан е разговорно, все едно познат ти разказва за миналото си. Няма пикантни подробности (което ми хареса) или драматични разкрития, но ми се видя доста кратък (прочетох го за няколко часа). Пълен е със снимки, любопитни както за почитатели на Стефан Данаилов, така и за редови киномани. Достави ми удоволствие да хвърля поглед към моменти от историята на българското кино, кратките спомени за някои филми и актьори, които съм гледала като дете (например Апостол Карамитев в "Рицар без броня"), направи ми впечатление и огромното чувство за вина на Стефан Данаилов към съпругата му (с обяснения в любов едва ли не на всеки 10 страници) и като цяло повярвах на историята - звучи като история на земен, почтен човек, бохем и артист, който е живял пъстър живот, раздавал се е за публика, познати и студенти и си е отишъл рано, все още изпълнен с желание за живот и работа. Сбогом.
Не успях да почувствам книгата като автобиография или дори като биография. Да, тя включва истории от живота на Стефан Данаилов, разказани от него самия, но звучи малко като интервю, но без въпросите. Сякаш Стефан Данаилов разяснява неговата гледна точка за хора и събития от неговия живот. Освен това ми звучеше и насечено, несвързано, някак няма последователност в историите. Струваше ми се, че заедно с автора са седяли пред албума със снимки и Стефан Данаилов е разказал каквото му е хрумнало. Честно казано очаквах повече от книгата.
Че Стефан Данаилов е велик беше ясно. Велик е обаче и Георги Тошев! Само пред него се разкриват така най-големите ни звезди. Явно е, че му имат огромно доверие, което вече е огромно постижение. Към това се прибавя и писателския и редакторски талант да представиш всеки с неговите си думи. Незабележим, дискретен свидетел на толкова велики личности. Добре, че го имаме! Продължавам с книгата за Парцалев!
Честно казано, единственото което не харесвам в тази книга е, че е твърде кратка. Просто ми се иска да чета още и още от историята. Животът на Стефан Данаилов наистина е като роман. Не, по-скоро като филм, и определено бих препоръчала книгата. Забавна, интересна, малко пикантна и пълна с хумор. (и го казвам като човек, който не си пада по четенето на биографии).
Искаше ми се да има повече лични истории, повече споделеност. Написаното е интересно, но някак си недостатъчно, недовършено. Малко се разочаровах. Най-милите моменти в книгата са около запознанството му с Мери и е приказно да се чете.
Изключително леко, увлекателно и добре написана биография, четеш и имаш чувството, че самият Стефан Данаилов ти говори - естествено, лично и без каквато и да е претенция. Поздравления за Георги Тошев!
Животът на Ламбо, описан от самия него. "Романът на моя живот" се чете бързо. Книгата споменава, без да задълбава, всички основни моменти от живота на Стефан Данаилов- ученически години, казарма, студентство във ВИТИЗ, роли в киното и театъра, любовта му към Мери ( съпругата му Мария), политическа кариера, преподаване на студенти и болестта, която слага край на всичко.
Неангажиращо четиво за живота на любимия Ламбо, което не затормозява читателя с излишни подробности, а накратко очертава земния път на един велик български актьор.