Този сборник с разкази се състои от две части. Първата част обхваща един нов цикъл от осем разказа, които публикувам за пръв път. Нарекъл съм го Осмият ден от седмицата. Това заглавие не съответства на заглавието на никой от разказите, които цикълът обединява, и (както обикновено става при мен) се появи случайно.
Осмият ден от седмицата е въпрос на усещане. За мен осмият ден от седмицата е символ на нуждата, а и на способността на човек да се откъсне от ритъма и от рамката на календара и да остане сам със своите си мисли и преживявания. Всеки от тези осем нови разказа е заченат и износен през осмите дни от моите седмици. Това лято разказите сами се родиха.
Във втората част от този сборник ще откриете (без никакви корекции) вече публикувания веднъж първи цикъл разкази, наречен Осем и половина.
Не обичам много да чета разкази, но пък ужасно много уважавам автора и безкрайно се забавлявах по време на неговите лекции в университета - нещо, което преди 15-20 години не можеше да се каже за много преподаватели (сега не знам как е). Не помня скоро да съм попадала на толкова добре написани текстове откъм език, стил, обраност и грамотност. Не и в съвременни бг книги. Почти всички истории са интересни и оставят читателят сам да си изфантазира емоциите, свързани с тях. И да, редица готини лафове, сякаш така пуснати между другото... Чакам да чета още.
Много лека и приятна книжка. През цялото време се усеща как авторът преразказва своя си мироглед, а с оглед на неговата зрялост, бих препоръчал "разкази"-те.
Така се случи, че прочетох тези разкази в болница и съм благодарна, защото са заредени с толкова много човешка топлота и доброта, че ми дадоха сили в един труден момент.
This entire review has been hidden because of spoilers.