„Войната застана на границите на България. Две от съседките ú се биеха. Страната бе изправена отново пред съдбоносно решение – да участва в световния конфликт, като се присъедини към един от воюващите лагери, или да запази неутралитет. В такива смъртни мигове повечето нации намират сили да изтласкат от недрата си личността, която да поведе кораба на държавата към спасителен бряг. Но начело на България мястото бе вече заето от цар Фердинанд Саксен-Кобург-Гота – един чужденец!...“
Често, когато сме изправени пред кръстопът, избираме не толкова едната или другата посока, колкото възможността да се докажем пред себе си и пред другите. Макар и изкушен от това да опознае на практика финансовото дело и скрития му механизъм, Борис Скарлатов-син решава да поеме управлението на Банката заради друг, много по-силен за него мотив – всеобщото недоверие, че е способен да се справи с наследството си. Дали за него Първата световна война и политическата криза в страната ще се превърнат в пир преди чума, или в златна възможност за финансови спекулации, зависи от стратегията.
Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана.
След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг. Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.
От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия.
През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата и годинина орден „Стара планина“.
Продължавам да се чудя, как въобще е публикувана тази поредица за първи път по времето на гнилия соц.
Проучването на този период от историята ни е отнело страшно много време и само принадлежността на автора, макар и формално от един момент нататък към управлявщата червена номенклатура ѝ е позволило да прегледа исторически материали и документи, с чиято помощ да пресъздаде толкова достоверно събитията и героите в романите си.
Скарлатов младши е утвърдил наследеното, ръководи смело и енергично Банката и е наблюдател, как страната ни пропада в нова национална катастрофа, логически предопрелелена от първата. В мътните времена преди и по време на ПСВ се откриват фантастични възможности за печалба, но и рисковете са големи.
Цитат:
"Спомни си отново изречението на Достоевски, че най-голямата омраза, позната на този свят, е към хората, които ти правят добро."
С всяка следваща книга Свобода Бъчварова надгражда собствената си мощ за писане. Нужни са ни повече такива великолепни български автори, които имат какво да кажат и го правят по чудесен, ненатрапчив начин - интелигентно, ерудирано и фино.
Историята на рода Скарлатови и на Търговската банка продължава, като съвпада с един от най-разбунените и тежки периоди в историята на България - Първата световна война и последиците от нея.
Политическата криза е тежка, страната е в така наречената по-късно Национална катастрофа, бежанци от дадените на чужди страни територии с българско население се стичат в страната бедни и безимотни, министър-председателите се сменят като носни кърпи и някои не доживяват да си дадат оставката. Въпреки всичко това обаче, световната икономика е в разгара на т.н. Roaring 20's и бумът на индустрията и износът държат страната ни над водата.
Приятна книга, написана талантливо и показваща как положението в България все се върти едно и също. Имаше моменти от книгата, в които сякаш четях днешните вестници. Но горещо препоръчвам!
Както в предишната книга, комбинацията от семейна сага и история на икономиката и политиката на България е много силна. Фактическите детайли като зърнената афера на де Клозиер бяха хем интересни, хем добре проучени (и все пак с леко изменени детайли, за да паснат на повествованието). Също толкова любопитни бяха осъзнаванията на Борис за мястото на банката и семейството в живота му.
Серията продължава да е завладяваща и в исторически и в чисто човешки план. Не толкова младият Борис все повече започва да прилича на "стария" Скарлатов. Едиственото, което може би разочарова, е нереалният, безплътен образ на Яна, която изглежда по-скоро като икона, щрихирана в черно и бяло--недостижима, недосегаема дори в съвсем женското си страдание. Тя сякаш не допринася нищо за атмосферата в дома на Скарлатови, а просто става част от познатия пейзаж, като нова мебел. Слугите и подчинените на Борис имат по-силно присъствие в къщата й.
Самата връзка между Борис и Яна остава нереална, а има доста потенциал, включително за конфликт между тези два доста различни характери, който така и не се изразява. Интересно е, че дори Кюлев, не най-положителният, важен, или интересен образ в романите, успява да стане по-близък на читателя и да предизвика симпатия с недостатъците си и старческите си вълнения в Изборът. Йосиф се утвърждава като колоритен и комплексен характер и се развива заедно с комплексните му, противоречиви отношения с Борис--политически, икономически, и чисто персонални. Йосиф е противоположността на интелектуалния, воден от принципи Борис.
Продължавам да препоръчвам тази майсторски написана серия на любителите на българска литература. Историческите бележки в нея не винаги са добре вплетени в самата тъкан на романа, но за мен бяха винаги полезни. Беше ми особено интересно да посетя една донякъде позната, но и съвсем различна София в началото на XX век, да "чуя" мотора на първите коли в нея и да вляза в интимния свят на софийски къщи.
Интересна хроника на годините след Балканските войни и до края на 1-ата Световна.
Основната слабост на поредицата за мен остава неубедителното развитие на героите - в тази книга главният герой Скарлатов няма нищо общо с образа от предишните 2 книги и нищо в разказа не обяснява промяната в него.
Осиротя книгата без стария Скарлатов... Тази част беше доста по-слаба от предходните две - предвидима, съшита с бели конци на места. И въпреки това я прочетох на един дъх.
Цитат: "България от своето основаване никога не е била правова държава. Законите имаха значение само дотолкова, доколкото отговарят на интересите на властта. При най-малко неудобство те се погазваха с лекота. Колко убийци бяха оправдани и спокойно живееха в страната! "
Какво се е променило за 100 години!? Отговорът е - нищо. Боже, чак не мога да повярвам колко актуално звучи тази книга и днес, 100 години по-късно от описваните събития!
Третата част от поредицата "Земя за прицел" продължава да поддържа изискания и лек стил на Свобода Бъчварова. Сюжетът става още по-сериозен и наситен с историчски събития. Образът на Борис Скарлатов се развива драматично. Той става главен герой в сюжета на третата книга. Той става по-сериозен, по-версиран, прилича повече на стария си баща и се забърква във всички възможни международни скрити сделки. Явяват се два нови образа, този на Яна нежната жена на Борис, която отчаяно желае да има дете от него и образът на еврейна Йосиф Карасулиев. Двамата стават съдружници и дейността им минава по знака на огромни финансови печалби преди и по време на Първата световна война. Минавата войнава благополучно за Борис, но личният му живот пропада стремително в края на книгата.
Време на войни – вътре и вън. В третата част от поредицата “Земя за прицел”, именувана “Изборът”, Борис Скарлатов вече поема изцяло ръководната роля. Банката е негова, но годините са смутни и нормалният бизнес е невъзможен. След Междусъюзническата война България е ранена жестоко, а на хоризонта се задава първият световен конфликт. Изборът с коя от страните ще се върви е избор съдбовен – и Свобода Бъчварова майсторски проследява и времената на неутралитет, и решенията, които отвеждат до влизането във войната – с всички триумфални и трагични последствия.