Записки по българските въстания

by Захарий Стоянов, Иван Сестримски (Editor), Кънчо Кънев (Illustrator)

Захарий Стоянов пише „Записки по българските въстания“ в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало.

Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.

Всичко това е написано на красив и пъстър език, който десетилетия по-късно се чете със същия плам и носи дори повече удоволствие.

Genres: Bulgarian Literature, History, Bulgaria, Nonfiction, Audiobook

503 pages, Hardcover

First published January 1, 2003

About the author

Zahari Stoyanov From Wikipedia, the free encyclopedia

Born 1850
Medven, near Sliven, Bulgaria
Died 2 September 1889(1889-09-02)
Paris, France

Zahari Stoyanov (Bulgarian: Захари Стоянов; archaic: Захарий Стоянов) (1850 – 2 September 1889), born Dzhendo Stoyanov Dzhedev (Bulgarian: Джендо Стоянов Джедев), was a Bulgarian revolutionary, writer, and historian. A participant in the April Uprising of 1876, he became its first historiographer with his book Memoirs of the Bulgarian Uprisings. Stoyanov directed the Unification of Bulgaria and Eastern Rumelia in 1885, and was one of the leaders of the People's Liberal Party until the end of his life.

Reviews

[Ivaelo Slavov · Rating 4 out of 5]

Един разказ от първо лице за геройството, и липсата на такова у българите. Захарий пресъздава образи и събития толкова разговорно, че те въвлича в периода и нравите на времето.

[Angelina Ivanova · Rating 5 out of 5]

Колкото и субективно да са предадени събитията, то поне са предадени от първо лице, от участник в тях. Всеки човек има своя истина и едва ли З. Стоянов целенасочено се опитва да изкриви истината. Дори в много случаи разказва неща, които го представят в не добра светлина. За мен единият такъв случай беше изоставянето на двама от въстаниците на сигурна смърт с цел той и Бенковски и още двама да могат да се скрият по-лесно. Другото е преклонената глава и угодничеството пред турците в затворите. Не го укорява, просто е можел да го скрие и да се изкара герой. Книгата ме накара да погледна по друг, по-близък начин на събитията, да усетя какво са усещали и мислили основните участници в тях и ме провокира да потърся още и различни гледни точки. Това, което уроците в училище не правят - учиш дати, лица, събития, факти като даденост, а колко човешки съдби и драми стоят за патетичните лозунги...

[Гергана Георгиева · Rating 4 out of 5]

Пълнокръвен и трогателен разказ от първо лице, обрисуващ пъстроликостта на българската общност по време на събитията от несъстоялото се Старозагорско въстание и удавеното в кръв Априлско, от една страна, възпяващ величието, смелостта, размаха, пожертвованието и мъченичеството на българина от XIX-ти век, но и поставящ под критика страха, блюдолизнеченето, предателството, неорганизираността и нежеланието да се развали ''гечинмека'', характерни както за част от чорбаджиите и интелигенцията (за които Стоянов никак не пести от укори), така и за простите селяни, еснафи, учители и духовенство (които пак според него, съставляват болшинството от активните борци).

Авторът ни превежда през трусовете и върховете на своя житейски път - от простодушното битие в котленските овчарски колиби, през попадането в русенското читалище ''Заря'' - един от главните хъбове на бунтовниците, срещата с Никола Обретенов и въведението в редиците на революционерите, до участието в неуспешното Старозагорско въстание, бунта в IV-ти Панагюрски окръг през 76г., неговият скоропостижен крах и финалното заловяване на Стоянов, в които майсторски преплита историите, перипетиите и разказите на знайни и незнайни българи, по един или друг начин въвлечени в гореспоменатите борби. С цветущ и благозвучен език Стоянов ни разказва за силния, опак и леко диктаторски характер на Бенковски, непоносимостта му към това да се пише ''граматическо правилно, с точки и запетайки'' и способността му да оцелява на 23 кафета и 2 часа сън; за кротостта и благородството на красивия младеж Волов, който доброволно отстъпва своите правомощия като лидер на IV-ти окръг на по-достойния, според него, хвърковат комита; за пиперливия език на поп Грую и скандалните молитви, които той сам съчинява по време на служба; за доблестта на баба Тонка и убеждението и, че четирима сина е дала на борбата срещу османските поганци, но още толкова е щяла да даде, ако е имала тази възможност. Научаваме се още за смелостта и будната мисъл на Стамболов, за факта, че на Стоянов ''не са му чисти работите'' още когато захваща да яде суджуци по време на пост в местен манастир и за глада, предателствата, постоянния дъжд и сняг, на които са подложени бунтовниците в Стара планина, където са принудени да търсят убежище след окончателния провал на въстанието, последващ двуседмичната еуфория и ликуване от победите над местни башибозушки и черкезки нападения.

Действително, ръководейки се от мнението и убежденията на част от своите другари, Стоянов обвинява дадени лица в предателство. Част от тях по-късно историческата наука основателно ще оневини. Въпреки това цялостно ''Записките'' оправдават целта на своето написване, а именно да представят истината, такава каквото е, на любопитния български читател, очистена от горделивост, самомнителност и желание за възвеличаване. Упреците, хвърлени към Панайот Волов, Стоян Заимов, към редица други дейци и към слабостта на собствения си характер в някои критически моменти, са доказателство за горните думи. Ненапразно един от главните страхове на част от известните Стоянови съвременници през 80-те години е бил именно да не попаднат под стрелите на честното му перо.

Без оглед на влачещите се като есенна река детайли, които авторът успява да втъче в разказа си, той не става по-монотонен, муден или сив. Напротив, успешно спояват големите събития в кохерентна и пълноценна картина на славните събития от 70-те години на XIXв. Все повече и повече оставам удивена и безмълвна пред героизма, смелостта и великанския характер на стотиците именувани и неименувани малки и големи свещени фигури, упоменати в книгата, да се изправят пред десеторно по-добре въоръжения, организиран, външно подкрепен враг в името на своите събратя, доброволно приемайки да станат курбан за най-великия и чист идеал на общата свобода. Не бих могла да препоръчам повече.

[Georgi Mirchev · Rating 4 out of 5]

Не знам колко написаното от Захари Стоянов е истина, има много хора, които твърдят, че написаните неща са само 20% истина. И въпреки това първата книга от трите тома е уникална с това, че дава една представа за това, че народът е искал да се освободи и се е подготвял за освобождението. Колкото и да е било като една несбъдната и очаквана мечта, колкото и хората да са се страхували и да са го жадували, стояли са вкъщи и са приготвяли фишеци за боя. Трудна е за четене, тъй като е препълнена с герои и доста факти, но определено си заслужава!

[Ангел · Rating 5 out of 5]

Всеки един български гражданин е нужно да има и да е чел тази книга!

[Стоян · Rating 5 out of 5]

Исторически труд, вдъхващ възхищение, възмущение, ужас, надежда и състрадание.

[Ангѣлъ]

Няма да прочета тази книга, защото много от информацията, която Захари е вкарал вътре е невярна и подвеждаща. Който желае да научи малко повече факти, нека прочете книгите на Стоян Заимов "Записки под Терсханата" и "Етюди върху "Записките" на Захари Стоянов".

[Jordan Filchev · Rating 3 out of 5]

Интересен и обогатяващ разказ от първо лице, за тази част от историята ни. Следва книга втора.