U ovome romanu povijesna tema vodi nas prema suvremenom filozofsko-etičkom čitanju ljudske sudbine, dok kroz likove i prošlost prožetu sukobima Vera Mutafčieva razobličava lice sadašnjosti i prikazuje svu dramatičnost ljudskog postojanja. Vjerno rekonstruirajući klasično razdoblje europske povijesti, u Alkibijadu Velikom nudi njegovo neuobičajeno tumačenje. Kroz sudbinu slavnoga atenskog državnika, generala i izdajnika, čiji su oportunizam i želja za vlašću pridonijeli porazu Atene u Peloponeskom ratu, Mutafčieva nas uvodi u svijet antičke Grčke.
Pomnom analizom glavnog junaka autorica teži ocrtati ono što prevladava u liku suvremenog čovjeka. Ona to definira „alkibijadizmom“: „življenje je životinjski zanos – potreba da se učini sve zamislivo, da se iživi; čeznuće je to za napučenim prostorom, za narodom, za publikom, za vojskom.“
Istodobno s ovim romanom, Sandorf & Mizantrop objavljuju – po prvi put u hrvatskom prijevodu – Platonovog Alkibijada.
Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).
Книгата разказва историята на пълководеца Алкивиад през Пелопонеските войни. Героят води наситен на приключения, измени и слава живот с вярата в неуязвимост, докато не открива стремежа си към обикновено битие, спокойствие и любов. В "Алкивиад Велики" изпъкват от една страна представянето на душевния мир на един себичен свръхчовек, а от друга - богатият речник на авторката, ковяща красиви думи и изравяща други от забвение.
Находката тук е безупречната рецепта на Мутафчиева за магнетичен протагонист, чието същество е изтъкано от противоречия.
Обаянието на нейния твърде художествен Алкивиад умело черпи вдъхновение от историческите сведения за дързостите на последния Алкменоид, за да го превърне в очите на останалите персонажи в „…Нещо грамадно, объркано, опасно.“ Хазартът му с превратностите на съдбата е почти толкова добре разгърнат, колкото темата за трагедията на пропиления потенциал у „Случаят Джем“. Предимството тук е, че Мутафчиева е съумяла да се отърве от наративната особеност на структурирането на отделните глави под формата на свидетелство-изповед, което, макар и печелившо за историята на Джем Султан, се числи по-скоро като репетитивен недостатък при „Аз, Анна Комнина“.
Вземайки предвид тази особеност, поетическият и алегоричен език тук се долавя най-осезаемо спрямо византийското и османското отроче на автора. Сякаш из античните пристанища на Егея, над който в крайна сметка е разпръснат прахът ѝ, прозата на Мутафчиева се усеща най-пълнокръвна.
7.2-7.8/10 начи. много приятна книга, сега ще се разгугълвам да видя колко от нещата са се случили наистина, с леко сантиментален край, който натъртва леко една идеология и я набутва в устата на сократ и не знам дали съм съгласен с туй ч е с т н о к а з а н о, о б а ч е като цяло приятна книга :)) сега е време за епикциц, понеже буда не дойде навреме.
This entire review has been hidden because of spoilers.