What do you think?
Rate this book
Селото на самодивата
Като млад и неопитен адвокат, Ния е принудена да проведе собствено разследване, за да изчисти името на клиента си. Следите я отвеждат в затънтено село накрай страната, където подивели горски духове вилнеят посред нощ и хвърлят в смут местното население. Не всичко обаче е такова, каквото изглежда, и съвсем скоро става ясно, че нестандартното мислене и правилната светогледна нагласа са ключът към разплитането на мистерията.
244 pages, Paperback
Published November 21, 2017
1 person is currently reading
86 people want to read
About the author
Антон Борисов
2 books22 followersАнтон Борисов е роден през 1995 г. в град София. Четири години учи психология в Берлин, след което завършва магистратура в Лондон. Обича книги, видеоигри, мистерии. През 2017 г. излиза дебютният му роман „Селото на самодивата“, издаден от Жанет 45. „Островът в небето“ е негов втори роман.
Librarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads database.
Librarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads database.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
January 20, 2020
Видео ревю: https://www.youtube.com/watch?v=xN6mf...
Приключих книгата за отрицателно време, като се има предвид, че съм доста зает. В началото нямах почти никакви очаквания защото съм си патил от български автори, но с радост мога да кажа, че останах доста приятно изненадан от книгата.
В нея се запознаваме с брат и сестра, отведени на едно доста интересно приключение (ако мога така да се изразя). Останали без семейство, Ния и Емил живеят сами. Емил още ученик, а Ния- адвокат. След загубата на едно дело, тя и шефът й биват отведени до едно мистериозно село за да разследват убийството на човек. А кой е убиецът?- всички казват, че е самодива.
В книгата се преплитат толкова много елементи свързани с българските митове и култура, и са написани по толкова добър начин, че бяха интересни дори на мен- човек, който не се интересува от подобни неща.
Определено препоръчвам книгата. И може да очаквате ревю в канала ми (когато намеря време да го заснема, естествено ;))
Приключих книгата за отрицателно време, като се има предвид, че съм доста зает. В началото нямах почти никакви очаквания защото съм си патил от български автори, но с радост мога да кажа, че останах доста приятно изненадан от книгата.
В нея се запознаваме с брат и сестра, отведени на едно доста интересно приключение (ако мога така да се изразя). Останали без семейство, Ния и Емил живеят сами. Емил още ученик, а Ния- адвокат. След загубата на едно дело, тя и шефът й биват отведени до едно мистериозно село за да разследват убийството на човек. А кой е убиецът?- всички казват, че е самодива.
В книгата се преплитат толкова много елементи свързани с българските митове и култура, и са написани по толкова добър начин, че бяха интересни дори на мен- човек, който не се интересува от подобни неща.
Определено препоръчвам книгата. И може да очаквате ревю в канала ми (когато намеря време да го заснема, естествено ;))
September 12, 2019
"Селото на Самодивата" е интригуващ трилър, в който са вкарани фолклорни мотиви. Много интересно е навързано съвремието с народните митове и легенди. Имаше някои настръхващи моменти, не толкова заради сцените, които се описват, а най-вече заради това, което провокираха да си представям.
Определено историята е добре оформена и представена.
Определено историята е добре оформена и представена.
November 25, 2017
"Селото на самодивата" е книга, която заслужава да се прочете. Тя изпъква на фона на литератуата, която залива витрините на книжарниците и е глътка свеж полъх. В нея не открих магьосници и хора с необикновени способности, липсваха и почти задължителните любовни трепети на главните герои. Но за сметка на това бях възнаградена с книга, пропита с приключенски дух, която предлага разплитането на любопитна мистерия, вплитаща в себе си българската митология и различни загадки. Та кой не обича загадките? Героите са приятни, стилът на писане е стегнат и изчистен, действието се проследява лесно и книгата се чете много бързо. Вечерта, прекарана в компанията на това симпатично четиво беше ненатоварваща и приятна. Вживях се в ролята на млад адвокат с индианаджоунсови наклонности, който прекосява България, за да разплете една дълго пазена тайна. А като се има предвид, че това е и дебютен роман на току-що прохождащ български автор, мисля, че му се е получил доста добре. Надявам се да получи достатъчно подкрепа, за да мога скоро да се радвам на още приключения на Ния и Емил.
April 20, 2019
Потопиш ли се веднъж в романа, осъзнаваш че цялата тази тайнственост около сюжета е напълно търсен ефект. „Селото на самодивата” е написана по начин, който да те кара непрестанно да правиш догадки и да спекулираш накъде ще се развие криволичещият сюжет. И в крайна сметка има голяма вероятност всичките ти теории най-накрая да се окажат погрешни. А не много дебютни книги могат да се похвалят с подобна изобретателност. Прочетете пълното ревю на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 1, 2020
Трябва да призная, че краят на романа ме изненада приятно. Далече е от предвидим и претупан, което, за малко над 200 страници, е повече от похвално. Стилът на автора е семпъл, но въпреки това натрупва пленително напрежението, боравейки с митологията и тълкованията й, като с магическа пръчка и това е повече от достатъчно да държи читателя на тръни до самия край.
October 19, 2018
Прекрасно четиво. Още с първите си редове грабва и кара читателя да се потопи в тази интригуваща история. Сюжетът е вълнуващ и изпълнен с много мистичност, но и реалистичност. Стилът на писане е достъпен и четенето е удоволствие, което те кара почти на един дъх да проследиш развръзките в книгата. Действието е изградено по начин, който провокира развиването на собствени идеи и умозаключения каква би била развръзката на мистерията в историята. Персонажите са разнообразни, а динамиката между тях е съградена по наистина умел и много автентичен начин.
March 20, 2021
Много, много съжалявам за ниската оценка, защото ми изглеждаше обещаващо четиво. И не стилът на автора е виновен, нито представената история, която беше интересна за проследяване и с нетърпение чаках да се разплете загадката. Истината е, че основната причина е в образа на Ния - изключително дразнещ, направо вбесяващ персонаж, ще ме прощава автора. Вече към края на книгата нарочно се върнах назад и обърнах отново внимание към Ния. Специално си играх да слагам отметки на нейните реакции, емоции, разговори, за да се върна пак назад и да ги прочета с надеждата, че аз нещо съм пропуснала, че не е толкова непоносима. Еми, не. Даже ме напрегна повече, защото буквално всяко едно нейно изречение беше пояснено със следното: цитирам от текста:
"процеди през зъби тя..."
"констатира с възмущение Ния."
"заключи Ния, подразнена от последното"
"изцъклените ѝ очи издаваха, че е на ръба на нервен срив"
"обяви Ния най-безцеремонно, грабна дръжката на куфара изпод дланта на Емил и изчезна зад средната врата"
"Ния въздъхна от раздразнение"
"Разговорът вече я изнервяше"
"Толкова ли няма улично осветление?! - възмущаваше се Ния и тракаше със зъби от студ"
"Това ли са вашите чакали - троснато попита Ния, опитвайки се да надвика гласовете"
"Най-сетне! - възкликна тя с досада, но и видимо удовлетворена - Отивам да се облека... - Искаш ли да дойда с теб? - попита я угрижен Иван. Тя му отвърна с насмешка - Не, благодаря. Мисля, че ще се справя."
"То се е видяло, че няма да мигнем тази нощ - констатира с ирония Ния. В гласа ѝ явно се долавяше примирение, примесено с незаинтересованост. Емил, от друга страна, нямаше търпение да получи някакво обяснение за смущаващия феномен, отвлякъл съня му.
"Тази дефиниция е много стара - подметна подигравателно Ния..."
Има и още, но смятам да спра дотук.
Та, всичко това ме отблъсна от нейния образ, нейните реакции бяха в противоречие на основната идея, заложена в творбата, а именно да се разследва убийство с цел да се оневини клиентката ѝ. Нейната клиентка. Която по случайност е и стара нейна приятелка. Тя правеше всичко с досада и нежелание. Дори стигна дотам да обвинява клиентката си, че не ѝ върви по свирката. И да ѝ се сърди, че си е избрала друг адвокат. Може би, не би ми направило такова впечатление ако другите действащи лица не бяха пък лишени от реакции. Нито при Иван, нито при Емил срещнах някакви по-специални и задълбочени емоции, те просто присъстваха в действието, а Ния пръскаше раздразнението си и към тях. (да поясня Иван е шефът ѝ, а Емил е брат ѝ).
Както споделих по-горе мистерията в книгата ми допадна и нямах търпение да разбера развръзката. Но образът на Ния ми уби удоволствието от четенето.
"процеди през зъби тя..."
"констатира с възмущение Ния."
"заключи Ния, подразнена от последното"
"изцъклените ѝ очи издаваха, че е на ръба на нервен срив"
"обяви Ния най-безцеремонно, грабна дръжката на куфара изпод дланта на Емил и изчезна зад средната врата"
"Ния въздъхна от раздразнение"
"Разговорът вече я изнервяше"
"Толкова ли няма улично осветление?! - възмущаваше се Ния и тракаше със зъби от студ"
"Това ли са вашите чакали - троснато попита Ния, опитвайки се да надвика гласовете"
"Най-сетне! - възкликна тя с досада, но и видимо удовлетворена - Отивам да се облека... - Искаш ли да дойда с теб? - попита я угрижен Иван. Тя му отвърна с насмешка - Не, благодаря. Мисля, че ще се справя."
"То се е видяло, че няма да мигнем тази нощ - констатира с ирония Ния. В гласа ѝ явно се долавяше примирение, примесено с незаинтересованост. Емил, от друга страна, нямаше търпение да получи някакво обяснение за смущаващия феномен, отвлякъл съня му.
"Тази дефиниция е много стара - подметна подигравателно Ния..."
Има и още, но смятам да спра дотук.
Та, всичко това ме отблъсна от нейния образ, нейните реакции бяха в противоречие на основната идея, заложена в творбата, а именно да се разследва убийство с цел да се оневини клиентката ѝ. Нейната клиентка. Която по случайност е и стара нейна приятелка. Тя правеше всичко с досада и нежелание. Дори стигна дотам да обвинява клиентката си, че не ѝ върви по свирката. И да ѝ се сърди, че си е избрала друг адвокат. Може би, не би ми направило такова впечатление ако другите действащи лица не бяха пък лишени от реакции. Нито при Иван, нито при Емил срещнах някакви по-специални и задълбочени емоции, те просто присъстваха в действието, а Ния пръскаше раздразнението си и към тях. (да поясня Иван е шефът ѝ, а Емил е брат ѝ).
Както споделих по-горе мистерията в книгата ми допадна и нямах търпение да разбера развръзката. Но образът на Ния ми уби удоволствието от четенето.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 8, 2022
По-скоро не ми допадна, въпреки високите ми очаквания. Динамика ми липсваше, героите живееха повърхностен живот само на страниците под формата на букви, имаше главни герои, които изобщо не разбрах на каква възраст са и как изглеждат, не разбрах до последно какви са им подбудите. Цялата история имаше нужда от много повече дълбочина. Отделно и отнови лично предпочитание - не обичам структура на сюжета, в която в послед��ите 10 страници се изсипва на читателя всичко де що е разкритие без реално да има достатъчно подсказки, вплетени в сюжета, които да "дърпат" историята напред и да те държат под напрежение, в очакване и т.н. Не беше моето, за жалост.
Edit: А Ния откровено дразнеше през голяма част от книгата и не можех да й разбера невротичните реакции. Направо товари да четеш за нея, и не по хубавия литературен начин, в който съпреживяваш.
Edit: А Ния откровено дразнеше през голяма част от книгата и не можех да й разбера невротичните реакции. Направо товари да четеш за нея, и не по хубавия литературен начин, в който съпреживяваш.
February 8, 2022
Много плоско съдържание. Все едно прочетох преразказан видеоклип от Ютуб (един от многото) за село Шишенци. Нищо ново, нищо толкова поглъщащо. Слабо. Прочетох я единствено, защото имах период “обладана” от всичко за самодивите.
January 6, 2019
Това е първата прочетена книга за тази година. Исках да заложа на български автор и честа се падна на Антон Борисов и "Селото на самодивата". Интересна история, която се чете бързо. Обичам истории в които с вплетени българската митология и мистика. Имам малки забележки към книгата, но ще ги оставя зс себе си.
October 15, 2018
Изключително приятно съм изненадана от книгата. Историята е интригуваща, интересна и с неочаквана за мен развръзка. Адмирации!
August 3, 2022
Браво на Антон Борисов!
December 4, 2017
Забвно и ненатоварваща четиво с интересна история, поглъщащ свят и нестандартна фабула. Героите са приятно неклиширани, без никъде да се усеща натрапчиво оригиналничене. Силно препоръчвам за някой мързелив слънчев следобед в хамака.
November 28, 2017
Книгата ме грабна още с първите си редове и не ме разочарова до края. Това, което ми хареса накратко: интелигентен стил с прокрадващо се тънко чувство за хумор.
Увлекателно предаване на реалността, вплитане на елементи от българския фолклор и интригуваща загадка, за която, признавам си, не се досетих. Но точно в това според мен е провокиращото напрежение в едно криминално четиво.
Поздравявам издателство „Жанет 45“, че успява да оцени и даде път на младите български автори!
Поздравления и за автора и неговия дебют!
Увлекателно предаване на реалността, вплитане на елементи от българския фолклор и интригуваща загадка, за която, признавам си, не се досетих. Но точно в това според мен е провокиращото напрежение в едно криминално четиво.
Поздравявам издателство „Жанет 45“, че успява да оцени и даде път на младите български автори!
Поздравления и за автора и неговия дебют!
June 30, 2024
Интересна книга, комбинация от мистика, фолклорни мотиви и съвременна литература. Книгата е представена през погледа на Емил и Ниа, които са брат и сестра и са изоставени от своите родители. За историята допринасят и страниците, които са представени като дневник на младо момиче, което е живеело в селото на времето. Ниа се грижи за по-малкия си брат и като млад и неопитен адвокат е необходимо да се справи с първото си професионално поражение и е принудена да постави под съмнение цялата си рационалност, когато се впуска заедно със своя шеф и по-малък брат да разследва случая на нейната приятелка- журналистката Ана Гюрова, която е обвинена в убийство. Разследването ги отвежда в едно затънтено село, в което местните мислят Ана за самодива и я обвиняват за смъртния случай. Вкоренените вярвания на местните разказват истории за самодиви и за неспокойните духове от една кървава сватба, която е станало минало. За легендите допринасят и митичните викове и гласове, които се чуват понякога около селото. Малко ми напомнят на историите за село Шишенци, но в книгата не се споменава името на селото.
Книгата повдига важни теми като иманярството и до къде може да стигне човешката алчност, в опит да задоволи първичните пориви да придобива материалност.
Липсваше ми описание на местността, традициите, обичаите на местните. Не усетих духа на селцето. Липсваше ми и развитие при главните герои. Може би Емил от вманиачен по компютърните игри, се връща в реалността и започва отново за чете книги. Но тяхното развитие и живот са представени повърхностно. Така и не разбрахме какво се е случило с родителите на Ниа и Емил и дали сънят на Емил е предчувствие или е просто плод на ситуациите, случващи се в последните дни. Единствено до край стигна историята на Ана, Майка й и местният Динко.
Та историята има потенциал, има напрежение до края, има смесица от местни митове и легенди , съвременни елементи. Чете се бързо, няма сложна терминология и нямаш търпение да стигнеш до края.
Давам и 3,7 звезди, защото наистина споменатите моменти по-горе ми липсваха.
Книгата повдига важни теми като иманярството и до къде може да стигне човешката алчност, в опит да задоволи първичните пориви да придобива материалност.
Липсваше ми описание на местността, традициите, обичаите на местните. Не усетих духа на селцето. Липсваше ми и развитие при главните герои. Може би Емил от вманиачен по компютърните игри, се връща в реалността и започва отново за чете книги. Но тяхното развитие и живот са представени повърхностно. Така и не разбрахме какво се е случило с родителите на Ниа и Емил и дали сънят на Емил е предчувствие или е просто плод на ситуациите, случващи се в последните дни. Единствено до край стигна историята на Ана, Майка й и местният Динко.
Та историята има потенциал, има напрежение до края, има смесица от местни митове и легенди , съвременни елементи. Чете се бързо, няма сложна терминология и нямаш търпение да стигнеш до края.
Давам и 3,7 звезди, защото наистина споменатите моменти по-горе ми липсваха.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 11, 2023
Все някога се случва да грабнеш книга заради корица или заглавие, дори и да нямаш интерес към написаното на гърба. На задната корица мернах само думите "адвокат" и "забутано селце" или нещо такова, та реших, че ще си заслужава, още повече че е доста различна като замисъл.
Книгата започна интригуващо и ме настрои за адвокатска кримка, каквито досега бях чела само от американски автор. Сещате се, нали, от онези дебели романи, които се развиват в съдебната зала. Но-о се оказа, че авторът няма какво да каже по темата за българската съдебна система, начина й на работа и/или развитието на делото (на което аз се надявах, признавам си).
После книгата някак реши да забие в митичното със самодивата. Щеше да е яко, ако накрая авторът не бе решил да вземе най-лековерното обяснение, в което обаче дори собствените му герои не вярват. Насред мистиката нямаше как да нямаме врачка. Млада врачка, със звучно име, никога не напускала забутаното село, но говореща със същите думи като столичаните (тука вече щях да драйфам).
По едно време книгата дори загатваше за романс между Ния и Иван, но авторът и там реши, че не знае какво иска. Общо взето навсякъде се усещаше тази дуалност - авторът подхвърля нещо и след това чака читателят сам да си развие идеята. Примерите на буйната ми фантазия, опростени:
Претрупана работа. Пожелавам на младия автор бъдещите му произведения да са по-изпипани и с повече детайли, така че истински да ангажират читателите и след време в книжарниците да се пита: А Антон Борисов пусна ли новата книга?!
October 26, 2022
“Селото на самодивата” е книга, на която попаднах случайно в библиотеката. Корицата обещава мистерии, а заглавието пък ни потапя в легенди за самодиви. Книгата е с малък обем. Главите са кратки и са от гледните точки на двама от главните герои. Книгата ми се стори интересна, но самият стил на писане на автора не ми допадна особено. Като цяло бих я препоръчала на хора, които им се чете нещо различно и харесват митове и легенди за самодиви.
Ния е млад адвокат, който иска да се докаже в професията си, но губи последното си дело. Нейна приятелка от детството е обвинена в убийството, а тя не успява да я защити в съда. Ния, заедно с малкия си брат Емил и шефа си Иван ще заминат за малко село, в което ще търсят улики, които да им помогнат в делото. В селото обаче от време на време се чуват странни шумове приличащи на писъци, а местните вярват, че това са самодиви. Зад всичко стои една стара легенда свързана със селото, а най-интересното е, че селяните отказват да говорят за обвиняемата.
Мисля си, че ако авторът беше решил да напише книгата във фентъзи жанра и да подълбае около мистериите щеше да се получи много готин фентъзи роман. Неговата цел е друга обаче и читателят постоянно се лута из предположения – истина ли е легендата за самодивите или всичко има рационално обяснение. Не харесах главната героиня. Беше вечно недоволна, цинична и като цяло дразнеща. Иван обаче много ми допадна като персонаж с характера си и прозорливия си ум. Емил също беше интересн герой. Може би, ако Ния беше по-приятна, книгата щеше да ми хареса повече. Липсваше ми дълбочина на героите.
Като цяло ми хареса идеята за легендата и самодивите. Миналото е преплетено умело с настоящето. Междувременно четем дневник на някой отпреди години като до последно не знаем кой е, но е лесно да се досетим, поне аз още преди средата успях да отгатна кой го пише. Смятам, че книгата е успешен дебют за автора, който вече има и други книги и не съжалявам, че я прочетох.
Ния е млад адвокат, който иска да се докаже в професията си, но губи последното си дело. Нейна приятелка от детството е обвинена в убийството, а тя не успява да я защити в съда. Ния, заедно с малкия си брат Емил и шефа си Иван ще заминат за малко село, в което ще търсят улики, които да им помогнат в делото. В селото обаче от време на време се чуват странни шумове приличащи на писъци, а местните вярват, че това са самодиви. Зад всичко стои една стара легенда свързана със селото, а най-интересното е, че селяните отказват да говорят за обвиняемата.
Мисля си, че ако авторът беше решил да напише книгата във фентъзи жанра и да подълбае около мистериите щеше да се получи много готин фентъзи роман. Неговата цел е друга обаче и читателят постоянно се лута из предположения – истина ли е легендата за самодивите или всичко има рационално обяснение. Не харесах главната героиня. Беше вечно недоволна, цинична и като цяло дразнеща. Иван обаче много ми допадна като персонаж с характера си и прозорливия си ум. Емил също беше интересн герой. Може би, ако Ния беше по-приятна, книгата щеше да ми хареса повече. Липсваше ми дълбочина на героите.
Като цяло ми хареса идеята за легендата и самодивите. Миналото е преплетено умело с настоящето. Междувременно четем дневник на някой отпреди години като до последно не знаем кой е, но е лесно да се досетим, поне аз още преди средата успях да отгатна кой го пише. Смятам, че книгата е успешен дебют за автора, който вече има и други книги и не съжалявам, че я прочетох.
August 19, 2025
Интригуващ трилър с добре вплетени нотки на фолклор. Прочетох романа за отрицателно време, не мога да кажа, че ме е държал под напрежение или че е имало съвсем неочакван край, но все пак ми хареса. Увлекателно написан, лесно се чете, заслужава си.
May 6, 2024
Изненадващо свежа и разочароващо кратка. Много ми хареса!
Displaying 1 - 19 of 19 reviews