Първото ми запoзнанство с гладолечението беше в неговата строга класическа форма. При тежките ми заболявания (туберкулоза на белите дробове, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и още много други) кризите бяха неизбежни. В нашата страна нямаше специалисти в тази област и клиника, където да бъда лекувана.
Непрекъснатото експериментирах върху себе си и върху моите приятели сътрудници.
Плодовете, топличките чайове, медът – всички те, признати с целебната си сила, оформиха моята система.
Бях постигнала това, към което се стремях – лечение леко – и по силите на всеки.
Оказа се, че плодово-чаеният разтоварващ режим е единственото лечение при голям брой хронични заболявания. С напредването на експерименталната работа и сега списъкът на излекуваните болни продължава да се увеличава.
За плодово-чаения разтоварващ режим, обявен за национално постижение, заслугата не е само моя, а и на моите съмишленици и пациенти.
За мен лично книгата беше изключително ценна и несъмнено отново ще се връщам към нея. Преди всичко допадна ми самата Лидия Ковачева, световния "откривател" на омекотения плодово-чаен режим на гладуване, който има редица предимства пред пълния глад; тя е умерена във вижданията и съветите си, интересува се преди всичко от човешкото здраве, а не от лекуването (тоест как да не се стига до болести) и говори много в тази посока. (Както и трябва да бъде - още от училище.) Иначе аз съвсем не смятам, че смисълът на живота е човек да бъде здрав и щастлив, но след като така или иначе сега имаме физическо тяло, нека го поддържаме в добра форма, за да можем да го използваме когато и както ни потрябва. Лидия Ковачева си позволява да говори основно за здравето, защото няма знанието и прозрението за повече, но това е съвсем окей - именно в този смисъл книгата й ми беше много интересна и полезна.
***
Винаги се връщам към тази книга с благодарност заради умереността на авторката и човеколюбието й.
Книга, която всеки трябва да прочете, тъй като всички страдаме от традиционната медицина. От край време се убеждавам, че храната е нашият най-голям враг, но Лидия Ковачева ме убеди, че правилната храна е нашият най-добър приятел. Изумена съм от неините постижения! Тя буквално връща хора, от прага на смъртта, към живота. И отново, природосъобразното хранене, лесно и приятно, се оказва толкова трудно за признаване от великите умове на медицината, психологията и всички останали лечебни системи. Истината е, че не всичко трябва да става по сложен и скъп начин, човек може да постигне пълно физическо и психическо здраве само ако има култура на хранене. Изключително малко хора я имат.
От литературна гледна точка, се чудя какво ли би се случило с любимите ми герои - Холдън Колфийлд, Сиймор, а и с всички герои на Хемингуей, ако бяха открили пътя към щастието и проясняването на ума. Най-вероятно не биха съществували.
Животът обаче не е литература и понякога се намираме в ситуации, в които се чудим, на кого да се сърдим. Живеем в 21 век, времето лети по-бързо от всякога и истината е, че просто нямаме време да боледуваме. Оставим ли се на болестите, ние губим голяма част от живота си. Гладолечението или дори просто природосъобразното хранене ни лекуват и от най-малките ни проблеми, за да имаме време за всичко останало.
Тази книга заслужава да се прочете от всеки, който се стреми към здравословния начин на живот. Показва различна гледна точка, за това как и с какво трябва да се храним, както и за начина ни за живот - доста по-различен от това, което сме научени.
Книгата ме остави с доста въпроси, които бих искала да попитам авторката и знам, че това със сигурност няма да ми е нейната последна книга. Препоръчвам с две ръце!
Много стойностна и полезна книга. Описано е всичко постепенно - от идеята за глада като лекарство, през опитите на авторката, през наученото от нея и другите лекари, през рецептата за здраве и дълголетие до излекуваните хора.
Давам по-малко като оценка само защото смятам, че на места беше избистрено с много ненужен текст или повторения на една и съща концепция.
Сериозно ме накара да се замисля върху начина ми на хранене. Мислех, че сехраня здравословно (кето). Постепенно започвам да се подготвям за няколко дни гладуване благодарение на тази книга.