What do you think?
Rate this book
Лъч надежда
Още една вълшебна история от прекрасния каталунски разказвач Франсеск Миралес. Една история за невидимите нишки на приятелството и любовта, благодарение на които можем да видим крехката светлина на надеждата в края на тунела...
Декември е. Туристите отдавна са си тръгнали от малкото крайбрежно селце Пуерто Анил. Улиците му пустеят, а бурното море изглежда тъмно и заплашително.
Такова е настроението и в „Кафе Търнър“, единственото работещо заведение в рибарското селище. Неговата съдържателка Сара е съкрушена. Тя току-що е получила известие, че три дни преди Коледа трябва да напусне мястото, в което е прекарала последните четири десетилетия от живота си. Къщата, в която се помещава кафенето, а също и жилището й, трябва да бъде освободена на 22 декември. А това място е всичко, което изпълва дните й със смисъл, то е нейният пристан, препитание... тук са всичките й спомени.
Погълната от нерадостните си мисли, Сара не е очарована от първия посетител за деня. Червенокосо момиче с разплакани очи и объркано, нещастно изражение вече е заело една от масите. Устните му потреперват сякаш всеки момент ще избухне в ридания. Но точно сега й е трудно да вижда още една сломена душа...
Когато в късния зимен следобед вратата на пустото заведение се отваря за втори път, на прага се появява местният пожарникар Амброс. Той идва за своя следобеден чай, но се натъква на гробовна тишина и две жени, отдадени на мъката си.
А късно вечерта се появява и третият, последен клиент за деня. Едър, снажен мъж с мрачен поглед. По всичко личи, че и той е претърпял тежко житейско крушение.
Вече са четирима. Почти непознати. И изглежда всички те са самотни „корабокрушенци“. Но все пак в „Кафе Търнър“ за всекиго се намира по чаша вино и малко сирене. А защо да не седнат на една маса и да споделят житейските си патила?
Е, сега вече са четирима приятели по неволя. Всички са в задънена улица и... май няма никаква надежда. Животът на всеки от тях прилича на горяща къща, в която не е останало почти нищо, само тишина и горящи отломки...
И тогава един от тях задава въпроса: „Представи си, че животът ти е сграда, в която избухва пожар. Вътре вече не е останал никой. Само онова, което е давало смисъл на дните ти. Какво би спасил от огъня?“
Всички трябва да отговорят. Всеки един трябва да разрови жаравата, да извади болезнените спомни и да потърси своя отговор.
И така, неусетно разговорът, започнал като игра, преплита съдбите им и ги повежда по напълно непознати пътища. Които може би ще променят живота им...
„Кафе Търнър“ има само три седмици живот, но неговият прозорец продължава да свети до късно всяка нощ. Дали златистата светлинка, която струи от този прозорец не е спасителен фар за четиримата „корабокрушенци“? Дали не е останал лъч надежда за техните сломени души?
Франсеск Миралес разказва една топла и уютна история, която ще ви сгрее в мрачните дни. Прочетете тази малка книжка. Тя ще ви погали като морски бриз и ще превърне бурното зимно море в слънчев оазис.
И винаги когато в живота ви е тъмно и студено, си спомняйте за последните дни на „Кафе Търнър“ и за неговите „корабокрушенци“. Защото спасителната светлинка е някъде там, в нощта. Просто трябва да я потърсите и да не забравяте, че тя най-често е запалена от сигурна приятелска ръка. И дори животът да прилича на купчина овъглени отломки, там, в огъня, има едно нещо, което трябва да спасите на всяка цена.
Декември е. Туристите отдавна са си тръгнали от малкото крайбрежно селце Пуерто Анил. Улиците му пустеят, а бурното море изглежда тъмно и заплашително.
Такова е настроението и в „Кафе Търнър“, единственото работещо заведение в рибарското селище. Неговата съдържателка Сара е съкрушена. Тя току-що е получила известие, че три дни преди Коледа трябва да напусне мястото, в което е прекарала последните четири десетилетия от живота си. Къщата, в която се помещава кафенето, а също и жилището й, трябва да бъде освободена на 22 декември. А това място е всичко, което изпълва дните й със смисъл, то е нейният пристан, препитание... тук са всичките й спомени.
Погълната от нерадостните си мисли, Сара не е очарована от първия посетител за деня. Червенокосо момиче с разплакани очи и объркано, нещастно изражение вече е заело една от масите. Устните му потреперват сякаш всеки момент ще избухне в ридания. Но точно сега й е трудно да вижда още една сломена душа...
Когато в късния зимен следобед вратата на пустото заведение се отваря за втори път, на прага се появява местният пожарникар Амброс. Той идва за своя следобеден чай, но се натъква на гробовна тишина и две жени, отдадени на мъката си.
А късно вечерта се появява и третият, последен клиент за деня. Едър, снажен мъж с мрачен поглед. По всичко личи, че и той е претърпял тежко житейско крушение.
Вече са четирима. Почти непознати. И изглежда всички те са самотни „корабокрушенци“. Но все пак в „Кафе Търнър“ за всекиго се намира по чаша вино и малко сирене. А защо да не седнат на една маса и да споделят житейските си патила?
Е, сега вече са четирима приятели по неволя. Всички са в задънена улица и... май няма никаква надежда. Животът на всеки от тях прилича на горяща къща, в която не е останало почти нищо, само тишина и горящи отломки...
И тогава един от тях задава въпроса: „Представи си, че животът ти е сграда, в която избухва пожар. Вътре вече не е останал никой. Само онова, което е давало смисъл на дните ти. Какво би спасил от огъня?“
Всички трябва да отговорят. Всеки един трябва да разрови жаравата, да извади болезнените спомни и да потърси своя отговор.
И така, неусетно разговорът, започнал като игра, преплита съдбите им и ги повежда по напълно непознати пътища. Които може би ще променят живота им...
„Кафе Търнър“ има само три седмици живот, но неговият прозорец продължава да свети до късно всяка нощ. Дали златистата светлинка, която струи от този прозорец не е спасителен фар за четиримата „корабокрушенци“? Дали не е останал лъч надежда за техните сломени души?
Франсеск Миралес разказва една топла и уютна история, която ще ви сгрее в мрачните дни. Прочетете тази малка книжка. Тя ще ви погали като морски бриз и ще превърне бурното зимно море в слънчев оазис.
И винаги когато в живота ви е тъмно и студено, си спомняйте за последните дни на „Кафе Търнър“ и за неговите „корабокрушенци“. Защото спасителната светлинка е някъде там, в нощта. Просто трябва да я потърсите и да не забравяте, че тя най-често е запалена от сигурна приятелска ръка. И дори животът да прилича на купчина овъглени отломки, там, в огъня, има едно нещо, което трябва да спасите на всяка цена.
144 pages, Paperback
Published January 1, 2017
1 person is currently reading
39 people want to read
About the author
Francesc Miralles
219 books626 followersSon of a dressmaker and an erudite office worker, he was born in Barcelona on the 27th August 1968. After spending eight years in a religious school in la Ribera –just beside the Palau de la Música¡–, he attended high school at the extinguished academy ALMI and IES MONTSERRAT.
Despite his bad grades, he was accepted into the UAB’s faculty of Journalism, which he quited after four months. That the same year, he started to work as a waiter at LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, a bar in the Gothic Quarter where he learned to play the piano.
In the following year, returning to the Universidad Autónoma de Barcelona, he started studying English Literature, which he combined with precarious language teacher jobs. After five years of being a sloth, he stalled at the third year of his studies and quited them again.
Having been attacked by travel fever since the age of seventeen, he decided to leave everything behind to travel the world. A bunch of chance encounters led him to live in Croatia and Slovenia during the armed conflicts.
Upon returning to Barcelona, he resumed his academic life as a student of German Literature at the Universidad de Barcelona. Once he completed his studies, he attended a master for publishers. His entrance in the editorial world had started a year earlier, as translator of German and English spirituality and alternative therapy books.
Before finishing his postgraduate studies, he got hired as editor for a publishing house specializing in self-help books. There, he directed several collections, and he also wrote many different types of work under a pseudonym.
After leaving the publishing house, he promised to himself never to work again for a company. He decided to try his luck with a first youth novel. Since then, he basically dedicates himself to writing, and works as literary adviser for different publishing houses and an agency.
LOVE IN LOWERCASE (AMOR EN MINUSCULA), already translated into twenty languages, is getting published in 2016 by Penguin USA. This book also has its second part, eight years later, in the WABI-SABI novel, about the beauty of imperfection, which will be published in UK this may.
Nowadays he combines literature and journalism, and on a monthly basis publishes articles in EL PAÍS SEMANAL, and in the magazines CUERPOMENTE and MENTESANA. Beyond this, he also works for the radio and offers literary Sherpa services and art therapies.
*****************************************************
Hijo de una modista y de un administrativo ilustrado, nació en Barcelona el 27 de agosto de 1968. Tras pasar ocho años en una escuela de curas de la Ribera —al lado del Palau de la Música—, cursó bachillerato entre la desaparecida academia ALMI y el IES MONTSERRAT.
Pese a su mal expediente consiguió ingresar en la facultad de Periodismo de la UAB, carrera que abandonó al cabo de cuatro meses. Aquel mismo año entró a trabajar de camarero en LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, una taberna de la calle Montsió donde aprendió a tocar el piano.
Nuevamente en la Autónoma, el año siguiente inició la carrera de Filología Inglesa, que combinaría con empleos precarios de profesor de idiomas. Tras cinco años de desidia, se estancó en tercer curso de carrera y volvió a abandonar los estudios.
Atacado desde los 17 años por la fiebre del viajero, decidió dejarlo todo para vagar por el mundo. Un cúmulo de casualidades le llevaron a vivir en Croacia y Eslovenia durante los conflictos bélicos, peripecia que relataría muchos años después en su libro CAFÈ BALCÀNIC.
De regreso a Barcelona, se reenganchó a la vida académica como estudiante de Filología Alemana en la Central. Completada la carrera, hizo un postgrado para editores. Su ingreso en el mundo editorial había empezado ya un año antes, como traductor de alemán e inglés de libros de espiritualidad y terapias alternativas.
Inmediatamente después fue contratado como editor por un sello de autoayuda. Allí dirigió diversa
Despite his bad grades, he was accepted into the UAB’s faculty of Journalism, which he quited after four months. That the same year, he started to work as a waiter at LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, a bar in the Gothic Quarter where he learned to play the piano.
In the following year, returning to the Universidad Autónoma de Barcelona, he started studying English Literature, which he combined with precarious language teacher jobs. After five years of being a sloth, he stalled at the third year of his studies and quited them again.
Having been attacked by travel fever since the age of seventeen, he decided to leave everything behind to travel the world. A bunch of chance encounters led him to live in Croatia and Slovenia during the armed conflicts.
Upon returning to Barcelona, he resumed his academic life as a student of German Literature at the Universidad de Barcelona. Once he completed his studies, he attended a master for publishers. His entrance in the editorial world had started a year earlier, as translator of German and English spirituality and alternative therapy books.
Before finishing his postgraduate studies, he got hired as editor for a publishing house specializing in self-help books. There, he directed several collections, and he also wrote many different types of work under a pseudonym.
After leaving the publishing house, he promised to himself never to work again for a company. He decided to try his luck with a first youth novel. Since then, he basically dedicates himself to writing, and works as literary adviser for different publishing houses and an agency.
LOVE IN LOWERCASE (AMOR EN MINUSCULA), already translated into twenty languages, is getting published in 2016 by Penguin USA. This book also has its second part, eight years later, in the WABI-SABI novel, about the beauty of imperfection, which will be published in UK this may.
Nowadays he combines literature and journalism, and on a monthly basis publishes articles in EL PAÍS SEMANAL, and in the magazines CUERPOMENTE and MENTESANA. Beyond this, he also works for the radio and offers literary Sherpa services and art therapies.
*****************************************************
Hijo de una modista y de un administrativo ilustrado, nació en Barcelona el 27 de agosto de 1968. Tras pasar ocho años en una escuela de curas de la Ribera —al lado del Palau de la Música—, cursó bachillerato entre la desaparecida academia ALMI y el IES MONTSERRAT.
Pese a su mal expediente consiguió ingresar en la facultad de Periodismo de la UAB, carrera que abandonó al cabo de cuatro meses. Aquel mismo año entró a trabajar de camarero en LES PUCES DEL BARRI GÒTIC, una taberna de la calle Montsió donde aprendió a tocar el piano.
Nuevamente en la Autónoma, el año siguiente inició la carrera de Filología Inglesa, que combinaría con empleos precarios de profesor de idiomas. Tras cinco años de desidia, se estancó en tercer curso de carrera y volvió a abandonar los estudios.
Atacado desde los 17 años por la fiebre del viajero, decidió dejarlo todo para vagar por el mundo. Un cúmulo de casualidades le llevaron a vivir en Croacia y Eslovenia durante los conflictos bélicos, peripecia que relataría muchos años después en su libro CAFÈ BALCÀNIC.
De regreso a Barcelona, se reenganchó a la vida académica como estudiante de Filología Alemana en la Central. Completada la carrera, hizo un postgrado para editores. Su ingreso en el mundo editorial había empezado ya un año antes, como traductor de alemán e inglés de libros de espiritualidad y terapias alternativas.
Inmediatamente después fue contratado como editor por un sello de autoayuda. Allí dirigió diversa
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
August 22, 2018
Можете ли да дадете отговор на въпроса : Какво ще вземете със себе си, ако възникне пожар?
Замислете се.
Авторът бавно минава през тъмните дебри в душите на 4-ма отчаяни хора , за да ги доведе до мястото , което ще бъде огряно от "лъч надежда".
Много кратичка история, но с огромна поука.
Тук открих определението за себе си: "даваща изтривалка".
Разбира се и много други неща.
Замислете се.
Авторът бавно минава през тъмните дебри в душите на 4-ма отчаяни хора , за да ги доведе до мястото , което ще бъде огряно от "лъч надежда".
Много кратичка история, но с огромна поука.
Тук открих определението за себе си: "даваща изтривалка".
Разбира се и много други неща.
September 29, 2022
Това, което очаквам от дадена книга е героите да ме докоснат, да се заинтересувам за техните съдби измежду страниците, да им съчувствам, да съпреживявам с тях, да ме дразнят дори с действията си. Уви, тук ми бяха тотално безразлични. На самата история е отделено твърде кратко време и нямаше никаква възможност да се разгърнат характерите на персонажите. Въпреки че имаше интересни сентенции и размишления, уви, това не беше достатъчно.
August 4, 2024
No sabía que este autor escribía sobre autoayuda y espiritualidad. Son temas que no me interesan ni me gustan. Me parecen pegajosos, muy, muy aburridos. Así que desafortunadamente no puedo darle una puntuación alta a este libro. Los personajes tan tristes, tan poco llenos de vida me recuerdan a una vela a la que le queda sólo un culín de cera. El tío "viejo" del que "se enamora" la joven 20 años menor que él al dejarla su novio. El "viejo", condescendiente, que le dice mira nena, no te enamores de mí ahora. Ella que se lo mira con ojos de perrito abandonado... Buf, es que estas actitudes de paternalista por parte de él y de chiquilla en busca de salvador por parte de ella me revuelven el estómago. Lo siento, este libro no fue para mí.
July 21, 2021
Не лоша, но нищо специално. Към края надеждата ми беше да свърши по-бързо. Твърде кратка е за да могат да се разгърнат образите на героите и историята някак е разказана много набързо и не ме грабна изобщо.
April 30, 2019
Леко и приятно четиво, което казва, че винаги има надежда.
February 1, 2021
Lectura de un día pero con unas buenas lecciones.
September 24, 2021
3,5/5
Книжката е приятна и разтоварваща. Пълна е с цитати, които те карат да се замислиш. Чете се бързо.
Книжката е приятна и разтоварваща. Пълна е с цитати, които те карат да се замислиш. Чете се бързо.
February 18, 2017
#UnRayoDeEsperanza de #FrancescMiralles es un libro cortito que se lee es dos sentadas y que te hace reflexionar. Personas solitarias que se encuentran para darse cuenta que al final, lo importante es lo importante #sofamantaylibros #feelgood #books #plataformaeditorial
December 28, 2016
Bueno para un viaje pero no mucho más. Hay algunas poemas buenas también.
May 14, 2018
Всеки има свой бряг на щастието, но за да стигне до него понякога преминава през доста бури...Много важна част от житейския път е силата на любовта и приятелството, независимо от това дали е ново. Романът го доказва. Краят е щастлив, за разлика от началото и дава усещането за още по-слънчево и изпълнено с красиви мигове продължение. Вдъхва надежда!
Displaying 1 - 10 of 10 reviews