What do you think?
Rate this book
Шедьоври на разказа с неочакван край #2
Шедьоври на разказа с неочакван край - Т. II
Литературното приключение продължава! Очаквайте нещо ново – но в същия дух. Очаквайте среща с познати и по-малко познати творци, класици и съвременни автори, добрите стари майстори и някои нови имена. Не се опитвайте да отгатнете финала. Доверете се на фабулата. Не се лишавайте от удоволствието.Очаквайте неочакваното. Очаквайте обрата. Затегнете коланите. Спускането започва сега!
- GenresShort Stories
272 pages, Paperback
Published January 1, 2017
17 people are currently reading
148 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
September 2, 2019
Добре, много добре! Почти всички разкази бяха непредвидими. Някои направо си ме шокираха. Чудесно четиво за любители на разкази.
November 23, 2020
Втора порция шедьоври на разказа с неочакван край: https://knigolandia.info/book-review/...
След като първи и трети том на “Шедьоври на разказа с неочакван край” ме впечатлиха силно, бе време да се върна на втория, който някак бях пропуснал, 2017 г. си беше напечена и незнайно как бях изпуснал сборника. А в този има чудесни разкази, които си пасват със студеното предкарантинно време навън.
Издателство "Пергамент Прес"
https://knigolandia.info/book-review/...
След като първи и трети том на “Шедьоври на разказа с неочакван край” ме впечатлиха силно, бе време да се върна на втория, който някак бях пропуснал, 2017 г. си беше напечена и незнайно как бях изпуснал сборника. А в този има чудесни разкази, които си пасват със студеното предкарантинно време навън.
Издателство "Пергамент Прес"
https://knigolandia.info/book-review/...
December 29, 2017
Смятам, че трябва да се съглася, че селекцията на разказите е с една идея по-слаба. Или пък малко по... странна. В смисъл, че тук се говореше доста повече за смъртта в една много по-неприятна, реалистична някак светлина. Потискаща като че ли е думата, която търся.
В момента не мога да посоча точните разкази, но имаше малко повече от онзи тип истории, за които се чудех наистина ли им е тук мястото. Но като цяло се чувствам отново доволна.
В момента не мога да посоча точните разкази, но имаше малко повече от онзи тип истории, за които се чудех наистина ли им е тук мястото. Но като цяло се чувствам отново доволна.
May 28, 2019
Не особено силна, но приятна компилация от разкази. Просто неочакваното в повечето случаи е съвсем очаквано и предвидимо. Изключвам “Виелица” на Пушкин, който е един от най-интересните му разкази.
January 29, 2018
Бях забравила колко е хубаво човек да чете разкази. И в двете части са събрани отлични произведения. Кратки, но така наситени със съдържание, емоции, действие и събития ! Всяка дума е като самостоятелна глава на роман.
July 11, 2019
По-слаба от първата , доста от разказите бяха с предвидим или не особено убедителен финал.
February 22, 2018
Силни разкази и завладяващи емоции! Невероятна палитра от добре подбрани автори и епохи. Разказите имаха не само обрат, а и послания, които продължават да занимават ума дълго след прочитане. Достойно продължение на първата част, очаквам с нетърпение следващата.
December 4, 2017
Определено по-слаба селекция от първия том, но все пак не е лоша, отново най-добрите са в края.
January 31, 2018
Страхотна подборка на разказите. Някои направо ме караха да настръхна...
December 9, 2021
От всички разкази, най-много ми допаднаха тези на О. Хенри :)
February 1, 2018
Същото и в блога, само че по-украсено: http://knigoqdec.blogspot.bg/2018/02/...
По-слаб подбор на разказите, сравнение с тези от том 1. Тези в началото на сборника не са лоши, но и не са нищо особено. И тук, както и в първи том, най-силните творби са в края. И добре, че е така, за да затвори човек последната страница с хубаво чувство.
Кратък коментар на разказите:
"Черната котка" от Едгар Алан По - хорър мотиви и очакван край, но пък иначе приятно за четене. Напомня ти да уважаваш котките. :D
"Виелица" от Александър Пушкин - сега... за мен този разказ може да се обясни единствено чрез стереотипа за пияния руснак. Неочакван, но и малко невъзможен край.
"Фаталист" от Михаил Лермонтов - доста стойностни размисли имаше, но е толкова отнесено, че по едно време загубих връзката кой какво се опитва да докаже и какво в крайна сметка се доказа. Тук проблема може и да е в мен, тъй като не бях много съсредоточена.
"Тайната" от Ги дьо Мопасан - подразни ме този разказ, края ми се видя доста глупав.
"Мълчанието на лейди Ан" от Саки - при този автор не е трудно да познаеш края, но пък поне разказва увлекателно. В случая чаках главния герой най-после да се сети какъв е проблема с доста нетърпение.
"Лора" от Саки - идеята за живот след смъртта, представена хумористично.
"Хрътките на съдбата", пак от Саки - за пръв пък авторът да успее да ме увлече така и да нямам търпение да дочета разказа. А накрая какво? Почувствах се супер излъгана и преметната и то в лошия смисъл. Можеше да се вложи повече старание в края.
"Целувката", "Почтена жена" от Кейт Шопен - изключително дразнещи. В първия има опит за хумор, който мен не ме достигна, а във втория... твърде настървено съм настроена към него. Разочарована съм по отношение на всяка една част от тези два разказа.
"Нощ във Венеция" от Един Уортън - неочакван край, но не и впечатляващ край. Това е един от най-дългите разкази и е доста разлокумен.
"Римска треска" от Едит Уортън - пак разлокумен, но пък краят ме зарадва. Някои хора, колкото и да опитват, не могат да бъдат истински приятели с определен човек. Това е разказ за приятелството само на думи. А когато вече си дама на години и няма много какво да криеш, не криеш и фалшивото приятелство. Интересно е какви неща могат да се кажат в такива моменти на откровение.
"Последният лист, "Кактусът", "Реабилитация", "Сърца и ръце" от О. Хенри - когато стигнах до неговите разкази си казах "слава богу, ето нещо, което ама наистина си заслужава в този сборник от-до!". И наистина - тези разкази крият красиви послания, те са забавни и иронични, понякога въздават справедливост и са... шедьоври.
"Присмехулникът“ от Амброуз Биърс - фантастичното се преплита с реалността, но някак не съм доволна от резултата.
"Една лятна нощ" от Амброуз Биърс - такава черна ирония е, че просто няма как да не те усмихне.
"Сделка с щрауси" от Хърбърт Уелс - много забавна идея и в същото време чудесно разказана. Не е нещо особено, но е много любопитно.
"Завещанието" от Вирджиния Улф - не ми се щеше историята да тръгва в посоката, в която тръгна. Това ощети разказа в моите очи, но пък ми беше доста интересна цялата загадка. Когато починалата ти съпруга ти завещае дневниците си, какви ли неща може да откриеш вътре?
"Повереното богатство" от Рабиндранат Тагор - божичко! Признавам си, че се потресох и дори и сега като се сетя ме побиват тръпки. А като имам предвид, че такива неща са се случвали наистина... не ми се мисли. Това е още едно бижу на сборника - просто няма как да знаете какво ще се случи. Какви ли неща не се мътят в хорските умове...
"Човекът с двата пищова" от Стюарт Едуард Уайт - ех, този Див Запад! Ех, този уестърн, моя детска любов, запазила се и досега... Няма как да не се радвам на този разказ! Очакван край, а и общо взето всичко се върти около "крадат ми добитъка", но си има чар тук и това си е!
"Лотарията" от Шърли Джаксън - може да те накара да седиш и да премигваш срещу книгата, докато се чудиш дали си разбрал правилно. Краят идва доста изведнъж и е необясним, но пък определено стряска.
"Среща с любовта" от Суламит Иш-Кишор - моя безспорен фаворит на сборника! Всичко му е прекрасно, по-добро е дори от "Последният лист" на О. Хенри. Толкова е трогващо и ми се иска такива срещи да са се случвали наистина някъде.
"Човекът, който не попита защо" от С. С. Форестър - това е от онези разкази тип "какво би се случило, ако знаехме съдбата си". Не бях впечатлена, но пък разказът не беше лош.
"Безмилостен" от Уилям де Мил - жестоко и справедливо, право в десетката и още какво ли не... отново доста черно, усмихна ме.
"Бдение" от Норман Спинрад - прекрасно и много докосващо. Един от най-силните разкази тук. Научна фантаскита, в която се намесва доста генетика. Биологът в мен, същият, който ми подхвърля тихичко в час по български "Вътрешната красота на Йовковите герои има фенотипна проява!", е просто очарован от идеята за доминантен белег за безсмъртност.
"Обаждане от отвъдното" от Уилям Нолън - много хубава идея, опит за игра със съзнанието и очакванията, но завършека беше слабо изразен и това провали нещата.
"И избягах само аз, за да разкажа" от Роджър Зелазни - ако сте чели "Красиви и прокълнати" от Фицджералд, тогава знаете какво е доброто да се окаже по-лошо от злото. Е, тук просто рониш тихично сълзи вътрешно.
"Копче, копче" от Ричард Матисън - ужасно жестоко. Когато нямаш склонност към лакомия не можеш да усетиш в пълнота какво му е примамващото на предложението, което отправят към героите, но дори и така съм доста впечатлена. Освен това има нещо адски вярно в този край, което оставя всичките ти възражения с вързани ръце и запушени усти да гледат лошо в ъгъла.
По-слаб подбор на разказите, сравнение с тези от том 1. Тези в началото на сборника не са лоши, но и не са нищо особено. И тук, както и в първи том, най-силните творби са в края. И добре, че е така, за да затвори човек последната страница с хубаво чувство.
Кратък коментар на разказите:
"Черната котка" от Едгар Алан По - хорър мотиви и очакван край, но пък иначе приятно за четене. Напомня ти да уважаваш котките. :D
"Виелица" от Александър Пушкин - сега... за мен този разказ може да се обясни единствено чрез стереотипа за пияния руснак. Неочакван, но и малко невъзможен край.
"Фаталист" от Михаил Лермонтов - доста стойностни размисли имаше, но е толкова отнесено, че по едно време загубих връзката кой какво се опитва да докаже и какво в крайна сметка се доказа. Тук проблема може и да е в мен, тъй като не бях много съсредоточена.
"Тайната" от Ги дьо Мопасан - подразни ме този разказ, края ми се видя доста глупав.
"Мълчанието на лейди Ан" от Саки - при този автор не е трудно да познаеш края, но пък поне разказва увлекателно. В случая чаках главния герой най-после да се сети какъв е проблема с доста нетърпение.
"Лора" от Саки - идеята за живот след смъртта, представена хумористично.
"Хрътките на съдбата", пак от Саки - за пръв пък авторът да успее да ме увлече така и да нямам търпение да дочета разказа. А накрая какво? Почувствах се супер излъгана и преметната и то в лошия смисъл. Можеше да се вложи повече старание в края.
"Целувката", "Почтена жена" от Кейт Шопен - изключително дразнещи. В първия има опит за хумор, който мен не ме достигна, а във втория... твърде настървено съм настроена към него. Разочарована съм по отношение на всяка една част от тези два разказа.
"Нощ във Венеция" от Един Уортън - неочакван край, но не и впечатляващ край. Това е един от най-дългите разкази и е доста разлокумен.
"Римска треска" от Едит Уортън - пак разлокумен, но пък краят ме зарадва. Някои хора, колкото и да опитват, не могат да бъдат истински приятели с определен човек. Това е разказ за приятелството само на думи. А когато вече си дама на години и няма много какво да криеш, не криеш и фалшивото приятелство. Интересно е какви неща могат да се кажат в такива моменти на откровение.
"Последният лист, "Кактусът", "Реабилитация", "Сърца и ръце" от О. Хенри - когато стигнах до неговите разкази си казах "слава богу, ето нещо, което ама наистина си заслужава в този сборник от-до!". И наистина - тези разкази крият красиви послания, те са забавни и иронични, понякога въздават справедливост и са... шедьоври.
"Присмехулникът“ от Амброуз Биърс - фантастичното се преплита с реалността, но някак не съм доволна от резултата.
"Една лятна нощ" от Амброуз Биърс - такава черна ирония е, че просто няма как да не те усмихне.
"Сделка с щрауси" от Хърбърт Уелс - много забавна идея и в същото време чудесно разказана. Не е нещо особено, но е много любопитно.
"Завещанието" от Вирджиния Улф - не ми се щеше историята да тръгва в посоката, в която тръгна. Това ощети разказа в моите очи, но пък ми беше доста интересна цялата загадка. Когато починалата ти съпруга ти завещае дневниците си, какви ли неща може да откриеш вътре?
"Повереното богатство" от Рабиндранат Тагор - божичко! Признавам си, че се потресох и дори и сега като се сетя ме побиват тръпки. А като имам предвид, че такива неща са се случвали наистина... не ми се мисли. Това е още едно бижу на сборника - просто няма как да знаете какво ще се случи. Какви ли неща не се мътят в хорските умове...
"Човекът с двата пищова" от Стюарт Едуард Уайт - ех, този Див Запад! Ех, този уестърн, моя детска любов, запазила се и досега... Няма как да не се радвам на този разказ! Очакван край, а и общо взето всичко се върти около "крадат ми добитъка", но си има чар тук и това си е!
"Лотарията" от Шърли Джаксън - може да те накара да седиш и да премигваш срещу книгата, докато се чудиш дали си разбрал правилно. Краят идва доста изведнъж и е необясним, но пък определено стряска.
"Среща с любовта" от Суламит Иш-Кишор - моя безспорен фаворит на сборника! Всичко му е прекрасно, по-добро е дори от "Последният лист" на О. Хенри. Толкова е трогващо и ми се иска такива срещи да са се случвали наистина някъде.
"Човекът, който не попита защо" от С. С. Форестър - това е от онези разкази тип "какво би се случило, ако знаехме съдбата си". Не бях впечатлена, но пък разказът не беше лош.
"Безмилостен" от Уилям де Мил - жестоко и справедливо, право в десетката и още какво ли не... отново доста черно, усмихна ме.
"Бдение" от Норман Спинрад - прекрасно и много докосващо. Един от най-силните разкази тук. Научна фантаскита, в която се намесва доста генетика. Биологът в мен, същият, който ми подхвърля тихичко в час по български "Вътрешната красота на Йовковите герои има фенотипна проява!", е просто очарован от идеята за доминантен белег за безсмъртност.
"Обаждане от отвъдното" от Уилям Нолън - много хубава идея, опит за игра със съзнанието и очакванията, но завършека беше слабо изразен и това провали нещата.
"И избягах само аз, за да разкажа" от Роджър Зелазни - ако сте чели "Красиви и прокълнати" от Фицджералд, тогава знаете какво е доброто да се окаже по-лошо от злото. Е, тук просто рониш тихично сълзи вътрешно.
"Копче, копче" от Ричард Матисън - ужасно жестоко. Когато нямаш склонност към лакомия не можеш да усетиш в пълнота какво му е примамващото на предложението, което отправят към героите, но дори и така съм доста впечатлена. Освен това има нещо адски вярно в този край, което оставя всичките ти възражения с вързани ръце и запушени усти да гледат лошо в ъгъла.
December 29, 2024
В „Шедьоври на разказа с неочакван край“ – том 2 са събрани 29 разказа – интересна колекция, продължение на първата книга (https://www.goodreads.com/review/show...). Този път обаче разказите бяха по-слаби от предишните, които прочетох с любопитство – сега краят на повечето не беше чак толкова неочакван, а на други... ами да, просто не го разбрах.
Харесаха ми „Виелица“ на Пушкин, „Лора“ на Мънроу-Саки, „Кактусът“ на О. Хенри, „Завещанието“ на Вирджиния Улф. Потресе ме „Лотарията“ на Шърли Джаксън, а и „Повереното богатство“ на Рабиндранат Тагор. Ох, да, и много от другите си заслужават да бъдат прочетени, така че, ако имате възможност и желание, направете го.
Имам и том 3 – оставям го за догодина.
Харесаха ми „Виелица“ на Пушкин, „Лора“ на Мънроу-Саки, „Кактусът“ на О. Хенри, „Завещанието“ на Вирджиния Улф. Потресе ме „Лотарията“ на Шърли Джаксън, а и „Повереното богатство“ на Рабиндранат Тагор. Ох, да, и много от другите си заслужават да бъдат прочетени, така че, ако имате възможност и желание, направете го.
Имам и том 3 – оставям го за догодина.
January 25, 2020
Определено не е от книгите, които ще препрочета - нито първата, нито втората част на антологията. Селекцията на разказите е не просто странна, а и мако абсурдна - то не бяха удошени домашни любимци, жена убита с камъни и смърт зад всеки ъгъл. Е, имаше и доста сполучливи като "Виелица" на Пушкин или последните в книгата, поместени неслучайно там, а именно за да не останеш с горчивината, която иначе усещаш след края на повечето от разказите.
April 14, 2022
3,25☆
Беше ми особено приятно четенето на шестима от авторите, публикувани в този сборник. Ще си търся още творби от тях. Някои от разказите, които ме впечатлиха са "Обаждане от отвъдното" (Уилям Нолън), "Човекът, който не попита защо" (С. С. Форестър), "Последният лист", "Кактусът" (О. Хенри) и др.
Чувала съм много добри отзиви за Том I, така че ще го подхвана и него в пододящ за това момент.
Беше ми особено приятно четенето на шестима от авторите, публикувани в този сборник. Ще си търся още творби от тях. Някои от разказите, които ме впечатлиха са "Обаждане от отвъдното" (Уилям Нолън), "Човекът, който не попита защо" (С. С. Форестър), "Последният лист", "Кактусът" (О. Хенри) и др.
Чувала съм много добри отзиви за Том I, така че ще го подхвана и него в пододящ за това момент.
March 11, 2018
Нелоши разкази, но почти във всеки срещаш Смъртта. А тази среща за мен е неприятна. И по-скоро имах усещането, че чета селекция на разкази за смърт, а не разкази с неочакван край, защото краят им беше очакван.
2020
April 7, 2020Да, далеч от нивото на първата, за съжаление. Кратките и ударни разкази в края на компилацията пооправиха остатъчния вкус. "Виелица" е сред хубавите разкази, но финалът поне за мен беше предвидим. :) "Среща с любовта" и "Сделка с щрауси" ме изненадаха най-много откъм завършек.
February 20, 2019
След година най-после я приключих... Първата част на антологията беше по-добра за мен..
May 29, 2021
Разказите са старахотно написани сами по себе си, но събрани в един том идват малко в повече.
April 2, 2022
Чудесна колекция от разкази, някои вълнуващи и докосващи, други не чак толкова, дори малко предвидими. Досег до различни светове.
January 3, 2023
Прекрасен подбор...
January 29, 2025
По-непредвидими разкази от първия том, но с една идея по-шокиращи (говори се по-често за смърт).
Displaying 1 - 21 of 21 reviews