Едно кило риалити

by Димитър Калбуров

"Едно кило риалити" е третата книга на Димитър Калбуров. Авторът представя много житейски мъдрости за взаимоотношенията между мъж и жена, като текстовете са поливалентни и могат да са полезни и на двата пола. Мъжете ще научат какво никога не трябва да казват на една жена, а жените - как най-ефективно да вбесяват мъжете.

Книгата включва наръчници за слава, за музикални хитове, за абитуриенти, за необвързани, за първи срещи, много практични съвети как да разкарате гаджето, как да отворите чалготека, как да бъдете перфектният шеф, както и подробни, но абсолютно безсмислени анализи на всичко.

Не са пропуснати и научно-фантастичните материали, които представят предстоящата Олимпиада в град Перник през 2038 г. и българското домакинство на Евровизия през 2021 г.

Читателите ще научат също подробности за приключенията на един класически Гошо на олинклузив почивка в чужбина, за последвалото отваряне на собствения му хотел в Равда - "Гошо Палас 72", за приключенията на благородник на Къмпинг Градина, както и за Дядо Коледа, който се мести да живее в столичния квартал Люлин.

Genres: Bulgarian Literature, Humor

284 pages, Paperback

First published November 20, 2017

Reviews

[Georgi · Rating 2 out of 5]

„Мамка му“ ми беше забавна и главно заради нея реших да пробвам „Едно кило риалити“. И тук имаше готини лафове, но този път философстването ми дойде малко в повече. Ако сте над 16 години, подгответе се да прескочите около 1/3 от съдържанието, защото е много вероятно за вас това да са баналности.

[Meri · Rating 2 out of 5]

2 звезди, защото хартия е отишла все пак за това, а и честно казано покрай повърхностните коментари за "мандръсаньйе" и ироничните забележки за всички аспекти в живота намирах неща, които ми бяха непретенциозно, но откровено забавни. Бих казала, че дори имаше наченки на философия, но нека не се самозаблуждаваме, а? :)

[Mina Nedelcheva · Rating 2 out of 5]

Давам 2 звезди, защото някои от лафовете не ги бях чувала и ми дадоха повод да се усмихна. Но като цяло по-голямата част от книгата не можа да ме ангажира по никакъв начин, а беше и откровено неприятна на моменти. На няколко пъти се отказвах да я чета, но я довърших все пак, само заради добрия имидж на издателството, предполагам. Заблуждавах се, че до края ще изскочи нещо ценно.

В гимназията имах един съученик, който пишеше много смешно. Изразяваше се добре, беше ерудиран и успяваше да сглобява много забавни лафове, игри на думи и цели истории. Всички много се смеехме, когато четеше есетата си. Виждаше се, че има талант и би могъл да стане писател, ако пожелае. Стилът на Калбуров много ми напомня на този съученик.

Тогава бях на 15-16 години. И наистина беше много смешно. Обаче, ако сега, в трийсетте си, прочета някое от онези есета, едва ли ще ми е толкова забавно. Може и да се усмихна (повече от носталгия, отколкото поради хумора), но вече няма да мога да се свържа с онази реалност и няма да я разпозная като своя. Онези есета са много на място, когато си на 16. Но не са, когато си на 30. Вярвам, че ако съученикът ми продължава да се занимава с писане, стилът му, а и темите, отдавна са се променили и са станали по-зрели.

Бърза справка ми показва, че Димитър Калбуров е с 3 години по-голям от мен. Следователно трябва да приема, че той или целенасочено пише за аудиторията на 15-25 годишните, или че последните 15 години от живота си ги живее все едно е на 20. С други думи, стилът, темите и философията в книгата му са много незрели и повърхностни.

[Lyublina · Rating 3 out of 5]

Дала съм пари за нея, заинатих се да я изчета, въпреки че на моменти се чудех "Защоо?". Книга съставена от забавни (понякога) истории и разсъждения под формата на фейсбук статуси. Очаквах повече, получих съдържание, което получавам при 15 мин скролване в социална мрежа. Държа да отбележа, че имам и другите книги на Калбуров. "Мамка му" беше приятна за четене, стихосбирката 50:50, а "158 удара в минута" предстои да я чета. Така че не съм хейтър, просто наистина очаквах повече от човека. А и сантиментално отношение имам към него заради датата на раждане и името му :)

[Ирена Корбетова · Rating 4 out of 5]

През цялото време имах усмивка на лицето си докато четях, а понякога се смях и с глас. Има и много простотии разбира се, но е веселяшка.. Очаквам когато Димитър Калбуров стане баща (ако вече не е станал) да напише подобни шеги свързани с отглеждането на малко дете, ще му се получи супер!

[Veneta Tuhchieva · Rating 3 out of 5]

Бе... Добре е книгата...
Тъжното е, че ..."чрез майтапа, да си кажем истината" дето тресе България. Дано повечко младеж да я прочете, пък да се позамисли за ценностната си система...

[Magdalena · Rating 3 out of 5]

Мисля, че книгата има много хубави послания, но за подрастващи, което прави стила на писане не-съвсем подходящ. Все пак, на мен ми беше сравнително приятна.