„Феи? Аз ги наричам „малките хора“. Защото освен за феички и фейчовци с пеперудени крилца това е история за джуджета, гномчета и тролове. А тук-таме може да се промъкне и някой таласъм… Съвсем сериозно! Цялата тази банда, накуп, се нарича „малките хора“. (То троловете не са от най-нисичките, ама… нейсе!) Не сте и чували за това ли? Обзалагам се, че и други работи не сте чували. Работи, които аз знам със сигурност. Търсили ли сте феи из парка с цветята? А в лехите с боб на село? Дааа, пращат ви за зелен хайвер… Абсолютно! Малките хора живеят навсякъде около нас, но не са нито в градините, нито в гората… Малките хора са във вашата стая. Ооо, да, да, да… Онези изящните пеперудени статуетчици. „Но те са направени от моделин“ – ще кажете. Точно така, феите са направени от моделин. Не вярвате? Казвате, че те не могат да летят? Напротив… Летят! Летят, когато вие спите. Защото феите са лунни създания. Но за да оживеят, не им стига само една луна. Неее… В своя моделинов свят те имат седемдесет и седем малки луни. Тези малки луни се къпят в седемдесет и седем миниатюрни водоскока. И всичко се събужда за живот, когато нашата луна освети малките луни и миниатюрните водоскоци. Моделиновите тревички се люшват, водата пее, а феите се протягат и прозяват в моделиновите си къщички. Феите живеят само през нощта. Но тъй като светлината от нашата луна се отразява в седемдесет и седемте малки луни, светът на феите е изпълнен с чудни светлини и романтични сенки. И може да ви се струва мързеланско да се почива през деня, но и вие спите по цели нощи, нали? И никой не ви натяква, че си губите времето. Освен това моделиновите феички са дребни… А когато някой е толкова дребен, той живее по-бързо и някак си много наситено. В една-едничка наша нощ феите могат да преживеят година. Дааа, да си дребничък, си има и своите предимства. А къде се намира този свят със седемдесет и седем малки луни и пеещи водоскоци? Ами… на улица „Грънчарска“ № 77. Не се шегувам!“
2012: Plaketa “Mali Princ”, Bosnia and Herzegovina
2011: Konstantin Konstantinov National Award for Contribution to Children's Book Publishing, Bulgaria
2011: 65th place in the Little Big Read, a Top 100 by the Bulgarian National Television (under the licence of BBC's Big Read) showcasing children's and YA books.
2010: Petya Karakoleva National Award for Children's Literature, Bulgaria
Since 2010, Vesela has been a regular partner of electronic and print literary magazines and sites, publishing theoretical articles on children’s literature.
Since 2000, she has been actively meeting with children from Bulgaria, Greece, Sweden and Serbia and fostering their love for the literature of the fantastic. The meetings always include a text performance: Vesela uses her professional knowledge in acting and presents her books with the artistic devices of the puppet theater.
Vesela is chubby (until further notice), has dark brown eyes, loves laughing and singing, and believes the sun shines for everyone.
Bibliography:
1. 2016: Мина и магията за предсказания [Mina and the Magic of Prophecy], MBG Books, Sofia, Bulgaria. 2. 2015: Мина, магиите и бялата стъкленица [Mina, the Мagic and the White Vial], MBG Books, Sofia, Bulgaria. 3. 2013: Искааам! Истории на пораснали деца [I waaant! Stories by Grown-up Children], Sava Dobroplodni Regional library, Sliven (an anthology compiled by Rositsa Petrova-Vasileva). Illustrated by Ralitsa Manuilova, Petar Stanimirov and Radostina Neykova. 4. 2012: Майска нощ с Феята-кандилка [A Night in May with the Columbine Fairy”] Az Buki and the State Agency for Bulgarians Abroad, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova. 5. 2012: Приказки за театър [Theater Fairy Tales], National community center “Louis Braille 1928”, the city of Sofia, Bulgaria. 6. 2010: Коледни приказчици [Christmas Tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova. 7. 2010: Приказчици, приказчици [Fairy tales, Fairy tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova. 8. 2009: Приказки за театър [Theater Fairy Tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova. 9. 2009: Миличко мое тефтерче! [My Dearest Notebook!], Zhanet 45, Plovdiv, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova. 10. 2006: Приказчици [Fairy tales], Petko Venedikov, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Radostina Neykova. 11. 2006: Мина и магията за предсказания [Mina and the Magic of Prophecy], Simolini, Sofia, Bulgaria. 12. 2005: Мина, магиите и бялата стъкленица [Mina, the Мagic and the White Vial], Simolini, Sofia, Bulgaria. 13. 2000: Приказки за мъничета [Tales for whelps], Fyut, Sofia, Bulgaria. Illustrated by Yana Karpacheva.
Чудесата нямат край, бих казал след затварянето на последната страница. Ако не сте чели книга на Весела Фламбурари, веднага да наваксате този пропуск! И не се обръщам само към децата. Световете в книгите ѝ са наистина вълшебни и нищо не ги ограничава. „Майстори на феи“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е детска книга, но ако човек се замисли, разбира, че е предназначена за всички читатели, без ограничение във възрастта. Мога да си представя широко отворените в почуда очи на хлапе, на което му четат книжката преди сън. Тази магия е истинска и може да възбуди въображението на всеки, който знае за какво става дума. Както винаги съм казвал, ако забравиш детските илюзии, сякаш се отказваш от най-прекрасните години от живота си. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не е лесно човек да прочете хубава история и после да си мълчи като пукал, вместо да хукне възторжено да разкаже на света свежи впечатления от новото си книжно откритие. А и защо ли би си мълчал? Е, защото за някои ревюта си струва да издебнеш подходящия момент, а какъв по-подходящ от рождения ден на автора! Ако отворите поста на „Книжни Криле” отпреди точно една година, ще видите, че сме разказвали за „Мина и тайната на магиите”, книга трета от трилогията „Приказки от Горната земя” на Весела Фламбурари. Днес отново имаме възможността да пожелаем на Весела да й е честит рождения ден с ревюто ни на новата й книга – „Майстори на феи”. А тя, разбира се, е издадена от едно съвсем младо, но вече добре познато издателство. Дори и да живеете на Долната земя, вече би трябвало да сте чули за „Горната земя” – Ателие за българска детска литература. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Ще започна малко по-отдалеч, с добре познатия в прозата и киното мотив за „играта на играчките“. Въпреки първокласната комерсиална реализация той не произлиза от поредицата на Pixar. Подобни приказни елементи срещаме и в историите на Андерсен („Храбрият оловен войник“), и в безброй народни и авторски творби, които резонират с неизменния човешки стремеж да персонифицираме неодушевеното, да му вдъхнем живот и характер, да обогатим и освежим реалността с въздействието на собствените си фантазии.
„Когато децата заспят“ и „След полунощ“ на класика Константин Константинов отразяват подобни търсения в българската литературна традиция още от средата на XX век. И макар да звучат архаично от гледна точка на днешните деца, помня, че на границата между социализма и демокрацията, когато бях на 6-7 годинки, тези приказки ми се струваха увлекателни, вдъхновяващи и дори на подсъзнателно ниво провокираха въображението. В „Майстори на феи“ моето критично и саркастично възрастно аз откри много подобно усещане. Книгата успява по интересен начин да противопостави всепоглъщащия масов консумеризъм на отмиращото занаятчийство от влагащия сърце и душа във всяко ръчно изработено изделие майстор. Очертанията на дома и работилницата рамкират цяла микро фентъзи вселена на феи, тролове, гноми и таласъми, фраули, джуджета и дракони, водни деца и киликандзери.
За пореден път добре познати същества и тропи са обогатени и видоизменени с неповторимия, шеговит и толкова човешки почерк на Весела Фламбурари, която винаги вмъква нещо уникално, многопластово и абстрактно. Забавни диалози и уж набързо щрихирани, но толкова пълнокръвни и пълноценни фантасмагорични персонажи се впускат в шантава мисия, която изцяло ще промени мирогледа на един погълнат от кухи амбиции и потиснат от собствената си несъстоятелност, но иначе деен, предприемчив и дълбоко в себе си добър човек.
Най-голямото достойнство на книгата е собственият ѝ статут на любопитно откритие – издание, което съчетава съвремие с магично безвремие, хумор и лекота с неусетно пропита в страниците меланхолия. Заслуга има специфичното оформление и ненатрапчивите, но самобитни и изключително художествени илюстрации на Нели Друмева. Самата книга е израз на проект, създаден с любов, старание и дъх на ягоди, кротко очакващ някой търсещ читател да му се наслади.
През последните няколко седмици започнахме да ви информираме за дейността на издателство “Горната земя”, поставили си за цел да разкрият пред съвременните деца уменията на най-добрите български автори. Основен двигател на проекта е Весела Фламбурари, самата тя също талантлив писател, но поради култура и възпитание не съм забелязал да бие тъпан за уменията си, както е модно у нас. Затова й нейната книга “Майстори на феи” ме изненада. Очаквах нещо миличко в стила на Сънчо, а получих великолепна приказка, която става както за малки, така и за големи, а в нея има малко от Толкин, малко от Туве Янсон и много от Андерсен, като всичко това е забъркано по такъв начин, че накрая да се получи Весела Фламбурари.
Много хубава история, чудно оформление! Обичам прости и кратки изречение и симпатични герои. Обичам фейове и феи, всякакви чудати създания. Но най-много обичам книги писани с любов и пълни със смисъл. Искам да прочета още истории от Горната Земя.
Помня онези специални детски времена, в които фантазията ми не знаеше ограничения и в��ждаше светове във всяка особена пикселизирана шарка на фототапета (да, да, беше модерно пък), във всяка странна шевица на килима или не особено добре направен шев на дреха, като атропоморфизирах почти всяко скупчване на сенки и цветове в добри феи, зли магьосници и смели принцове и принцеси, търсещи истинския си път и съдба. На ум съм написала вероятно поредица, съперничаща си по обем с Енциклопедия Британика, и чак когато попаднах на Килимените хора на Пратчет, разбрах че в това си приключенстване по гъливерски не съм сама, и сме повече тези, дето виждаме паралелни светове, надничащи зад стръкчето мушкато на терасата. Или в лехите с ягоди на една специална градина…
Насред квартал, изпълнен с фабрики и творчество по калъп, е оцеляла една специална малка работилничка за кукли, в която не просто се произвеждат красиви фигурки, а се създава живо изкуство. От едната страна се възправя недоволния манифактурист, с огорчено сърце и изпълнена със завист душа, от другата го чака мистериозна личност – творител на завоалирани чудеса, до чието ниво на перфекционизъм и магия е почти невъзможно да се стигне. Но с една капчица вълшебство се променят правилата, и по силата на миниатюризацията, нашият уж лошковец се възправя срещу грешката си, и попада в света на една градска градина, населена от странни, страшни, ужасни, но и много, много красиви същества. И започва вихреното приключение в търсене на начин да се победи калъпа, за да се възроди индивидуалната прелест на малките очарователни недостатъци и уникални особености, които правят личност от всяко нещо, одарено по естествен или чародейски начин с душа.
С великолепни илюстрации и топли думи, сюжетът настъпва и престъпва страниците пред очите ви, говорейки на позаспалите деца във всеки от нас, шептейки и кикотейки се докато кара саксията да се превърне в могъщ, ако и доста саможив магьосник; капката, процедила се от чешмата да се прероди в малко пакостлив воден дух, а позавехващите ягоди да подскочат като яростни войни, защитаващи царството си от нашествие. Прекрасна история за дъждовни следобеди, когато дали сами, дали гушнали някой наследник или пухкав домашен любимец, ви се прииска да помечтаете за онова, което не е там, но е видимо за специалното детско супер зрение, наречено диво, естествено въображение. Времето между тези красиви корици ще е най-носталгично топлото, което може да ви донесе една книга. Позволете си това пътешествие във времето и ми кажете после дали усмивката случайно не е цъфтяла по лицето ви поне един ден след това просто ей така. Така обичайно става с добрите магии – действат.
В текст и рисунки ни очаква историята на горкия г-н Бешков, който без да иска не стига, че се смалява, но и пуска на свобода ужасно същество, заплашващо всички красиви феи и техния свят с унищожение и калъпчста еднаквост. Ако и преди сте чели книги на Весела Фламбурари (а сте ли? Надявам се! Трябва!), то знаете, че при нея всичко е пропито от въображение, то извира от страниците и те понася, и никога не знам накъде, и просто се оставям на пътуването. В случая то ни отвежда в един прекрасен микросвят, осветен от десетки луни и пропит с ухание на ягоди (ама те са опасни... да си знаете 🍓 Миришеш - ягода, пък то - фраули). Един пишман майстор на феи си намира майстора... и се научава на майсторлък. Тук намерих новото си любимо същество, което не е летящ дъмбо дакел, а е киликандзер. Всъщност, заобичах всички гномчета, таласъмчета, тролове, феи, и най-вече един фейчо в книгата. Хей, Елза-медальонът може би беше малко устат, но не се скарах с него така, както с други героини. Но тази книжка ми стана любима най-вече защото сред всички тези чудатости бяха скрити безброй бляскави мънички истини. Защо калъпът е най-страшния враг от всички, колко е важно по своя воля да дадеш нещо, защо всеки трябва да мине през огън, за да се кали, дали майсторите също ги е страх и колко е ценно да пожелаеш да се учиш. Както повечето (уж) детски истории, и "Майстори на феи" крие мъдрост на много нива и за всички читатели. За мен кулминацията бе финалната "музика на сферите", която в моето съзнание обединява всяка космогония и философия.
Толкова много исках да я харесам, но беше безумно хаотична и разпиляна. Диалозите нямаха особена последователност и на моменти даже не се разбираше кой точно говори.