Тя продължи живота си. Той също. Но за сърцата, които се обичат, съдбата винаги ще пази още една прегръдка, още една целувка, още една възможност Да поправят грешките си, да попълнят пропуснатите мигове, Защото... Погребаните живи чувства никога не умират...
Минават години преди Анина отново да срещне любовта в лицето на чаровния художник Франческо. Италианецът е готов на всичко, за да накара любимата си да се чувства щастлива далеч, сред красивите пейзажи на Тоскана, но дали намеренията му не крият заден план? Обратно у дома Джейсън покорява класациите заедно с „Тъндърсторм“ и е на път да се ожени за красивата актриса Сандра. Но за онези, чиито чувства са още живи, съдбата е отредила една последна среща... Дали тя ще ги събере, или ще ги раздели завинаги?
Колко пъти можем да се завръщаме там, където е останало сърцето ни? Открием ли веднъж любовта на живота си, оставаме ли завинаги с нея? И има ли „завинаги“, ако не сме готови да се борим за нашето „сега“?
Винаги съм казвала, че обичам да чета съвременни бг автори и купувам всичко, което излезе на пазара.На Стефана Белковска попаднах съвсем случайно от едно ревю на моя позната.Първата й книга "Чаках точно теб" беше купена веднага и мога да кажа прочетена на един дъх. С голямо нетърпение чаках продължението на историята и то е вече факт, което завърших преди малко.Не искам да издавам какво се случва в книгата, защото тепърва ще се чете,но това е от книгите, които хем искаш да завършиш за да видиш края, хем не искаш да се разделяш с нея.Така се чувствах аз на последните 100 страници.За съжаление и тук трявба да имате кърпички под ръка, така че си ги пригответе.Сега остава да чакам третата книга,която разбрах,че ще е за другите герои от историята. А на теб Стефана мога само да ти пожелая успех и да ти върна отговор на посланието ти - за онова, което остава завинаги.Оставаш Завинаги в сърцето ми. Благодаря ти!
Потапяш се толкова лесно в историята, толкова увлекателно и живописно са описани местата и събитията, че сякаш си там и можеш да почустваш същите чувства на героите! Наистина вдъхновяваща книга, прочувствена и дълбока,чете се на един дъх!
Май месец ни изненада с вече топли дни и все повече ни кара да се обръщаме към мисли за плажа, а защо не – и към самия плаж. За четящия човек една от най-добрите компании е хубава и лека книга с разтоварващ сюжет. Ами да – лека, защото едно лято така си развалих плажа с „Ловецът на хвърчила“, на която ревах като магаре (почти) на четири пъти. И една приятелка ми каза: „Аз казах ли ти да не си го причиняваш, прибери си се у вас, па си реви колкото искаш...“.
„Завинаги ти“ от Стефана Белковска е точно от онези книги, които са идеалният избор за лятно четиво. Лека, увлекателна, романтична, без да е куха – и особено привлекателна за почитателите на поредицата за Анина и Тъндър Сторм. Вече познаваме Анина – тя не е поредната влюбена героиня, а жена с минало, с характер... и с нужда от малко more dolce във vita-та.
Книгата ни пренася в Италия. Само че не онази Италия, в която въртим виличката в чиния с паста, отпиваме аперол под чинар и ни галят топли вълни. Не. Това е Италията, в която цари не романтика, а домашно насилие. Тежка тема – и важна. И тук искам да вметна, че темата е показана, но не и разработена в дълбочина. Като човек, който има досег с организация, работеща с жертви на домашно насилие, ми се искаше авторката да се спре повече на тази страна от историята. Защото всеки ред, в който някой се разпознава, може да бъде искра за промяна. А в случая темата мина малко като вятър покрай ухо – усетихме я, но не я последвахме. Но разбирам – Стефана е искала да остане вярна на романтичния дух на поредицата, а не да прави социален роман с тежък ангажимент.
И така – Анина се мести в Италия. Само че бързо разбира, че мечтата за спокойствие в малко селце се изпарява, когато реалността удари с гръм и трясък. Една приятелка навремето ми каза: „Всеки си мечтае за къща в Италия и малко селце... обаче накрая просто се побъркваш на нямане какво да правиш.“ Анина, която е свикнала с космополитния Лондон, бавно, но сигурно, започва да се губи. И стига толкова за Италия...
Очаквано – има и любов. Те се срещат, ОТНОВО. Пламват чувства, ОТНОВО. И най-вероятно ще има и онова "и заживели щастливо", което винаги ни кара да повдигаме леко вежда и да си мислим: "Хмм, ама така ли става в живота?" Но тук идва и доброто – книгата, макар и да не дава отговори, поставя въпросите. Например: как разбираме кога нещо е просто препятствие, което можем да прескочим, ако се засилим малко, и кога е стена – от онези, дето не мърдат, независимо колко сълзи, чувства или глави хвърляме по тях?
Отговор в книгата няма да намерите – но си струва да я прочетете, защото може да ви подтикне да си кажете: „Да бе, верно. Има смисъл понякога човек да се поблъска в тая стена.“ И ако загубата на кръв по време на битката не надвиши 10% от общия ни обем (поздрав за онези, които ще разберат), може би си заслужава да станем, да си понаместим короната и да продължим напред.
Анина – за теб, съкровище – можеше да е по-зле. Но ти не мина тия 10%, и браво за това.
Стефи – браво и на теб, че отново ни допусна така гостоприемно в света на Анина. Лятото тепърва започва, но ти вече ни подари един добър старт за плажната чанта. А ние – ще чакаме следващата ти книга. Надяваме се пак да има слънце, любов и... може би малко повече дълбочина там, където боли.
Красива любовна история, поднесена по човешки и откровен начин, с подобаваща доза премеждия, изпитания и осъзнатост, че в края на всяка мечта стои любовта.
"Завинаги ти" е продължението на "Чаках точно теб", а в центъра на историята е съдбата на Анина. Любимата група "Тъндърсторм" остава на заден план поне в началото. В първата половина на книгата се пренасяме в слънчева Тоскана и преживяваме една голяма, луда, италиански авантюра. Анина отново се влюбва в талантлив мъж и се превръща в негова муза. Франческо е страстен и отдаден на жената до себе си. Но хубавите ябълки, понякога са гнили отвътре. Италианеца носи много несбъднати очаквания в себе си и в крайна сметка романтичната връзка се превръща в ад за Анина. Младата жена губи всичко ценно, за да намери най-важното - себе си. "Завинаги ти" не е банална любовна история. Това е книга за нас самите, за това което носим в себе си, за наследството от родителите ни /не материалното, а онова другото/ и раните, показващи какво сме преживели. Както обичам да казвам "Не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре". Така и в живота, не трябва да търсим опора и любов в другите, за да сме щастливи. Нужно е само да обичаме и отстояваме себе си. Защото животът е като огледало и каквото покажем това ще ни отвърне.Разбира се, като в романтична книга, въпреки всичко Джейсън и Анина намират път към себе си, преодоляват болките от миналото и настъпва рая за тях. В живота обаче често не е така. Плъзгаме се по правата и ни е трудно да се откъснем докато накрая тотално не загубим себе си. "Завинаги ти" ми хареса изключително много, защото авторкта набляга на много важни и сериозни теми. А го прави по един лек и ненатрапчив начин. Книгата наистина се чете на един дъх.
Разгръщаш първата страница и сякаш вече не си тук. „Завинаги ти“ не те въвлича в история – тя те понася през нея.
Анина и Джейсън не са герои от приказка. Те са белязани, наранени, носещи сенки от миналото си. И точно затова ги усетих толкова истински – защото в тяхната любов няма преструвка. Има болка, вина, страх… но и сила. Дълбока, човешка, тиха сила – да обичаш въпреки всичко.
Не знам как го прави Стефана Белковска, но тя не просто пише романи. Тя пише животи. Всеки диалог звучи като прошепнато изречение, което остава в теб. Всяка сцена – като спомен, който сякаш сам си преживял.
Има нещо сурово и красиво в този роман. Не е лесен – но точно затова е толкова истински.
„Завинаги ти“ не е приказка за принцове и принцеси. Това е история за онези от нас, които са минали през бурята… и все още вярват в изгрева.
Ако си готов/а за нещо дълбоко – не само любов, а и прошка, израстване, избор – тази книга е точно за теб.
*„Завинаги ти“* е продължение на дебютния роман *„Чаках точно теб“* и бележи зрелостта и утвърждаването на Стефана Белковска като водещ глас в съвременната българска романтична литература. Макар да се води любовен роман, произведението излиза отвъд жанровите си рамки, кат�� разгръща теми като самоличност, прошка, себенадрастване и втори шансове в живота.
Белковска използва изчистен, емоционален стил, който действа интимно и близко до читателя. Езикът ѝ е достъпен, но не е повърхностен — в него има дълбочина, ранима честност и усещане за лична изповед. Авторката създава герои, които не са идеализирани, а човешки – със слабости, страхове и копнежи, които лесно намират отражение в собствения вътрешен свят на читателя.
Въпреки че сюжетът е линеен и класически – любовен триъгълник, вътрешни и външни конфликти, избор между миналото и бъдещето – Белковска успява да го поднесе с деликатност и нюанс. Това, което отличава книгата, е не какво се случва, а как се преживява. Тя не разчита на драматизъм, а на психологическа автентичност.
Романът е особено силен в портрета на женската емоционалност и пътя към личностно израстване. Главната героиня Анина не е просто обект на любов, тя е субект на вътрешна трансформация. Читателят проследява не само романтичните ѝ колебания, но и духовното ѝ пробуждане, което се случва именно чрез любовта, но не се изчерпва с нея.
Сцените в Тоскана придават особена атмосфера – романтична, но и символична. Пейзажът служи не просто като фон, а като огледало на душевното състояние на героите. И ако Лондон е място на контрол и страх, Тоскана е територия на отпускане, на истина, на свобода – и в любовта, и в живота.
**„Завинаги ти“** е роман за сърцето, написан със сърце. Стефана Белковска не просто разказва история – тя изговаря болки, съмнения и копнежи, които мнозина носят мълчаливо. Точно тази споделеност е силата на книгата – усещането, че някой е сложил в думи онова, което ти самият не си можел да изразиш.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Невероятна история! Палитрата от емоции е толкова пъстра, че за винаги ще остане в сърцето ми. Любов, страст, предателства, семейни взаимоотношения, трагедии... всичко от това съчетано в един шедьовър! Авторката умело играе с думите и достига до душата ти.
Може би поредицата трябва да се казва "Тъндърсторм". Тази книга също е част от историите за членовете на групата. Тъжна истина за това, че когато мечтата ти да станеш богат и известен стане факт, се превръщаш в продукт и на теб вече гледат като на златна кокошка, която трябва да бъде цедена до дупка, независимо какво ти причинява това. Тогава нямаш личен живот (или имаш такъв, какъвто ти разрешат, ако е добре за маркетинга), нямаш право на решения, почивка, право да се разболееш и др. Взимаш каквото е нужно, за да си там, където се очаква да бъдеш. Насърчава се зависимостта ти, защото има договори... Какво ще стане с договора, ако не си жив? Темата за домашното насилие, обсебването и какво те причиняват на психиката е много добре застъпена. Отново страхотни описания на природа и обстановка.
Една уникална история за борбата между сърцето и умът. Това е втората книга на тази авторка, която слушам и за пореден път ме остави без дъх. Уникална книга. 💖