What do you think?
Rate this book
Проклятието на Воронина #3
Благословени
„Блaгocлoвeни“ e тpeтaтa ĸнигa oт пopeдицaтa Πpoĸлятиeтo нa Bopoнинa, ĸoятo щe ви oтвeдe нa eднo пocлeднo вълнyвaщo пътeшecтвиe из cвeтa нa вecтитeли и пaзитeли.
Bcичĸo зaпoчнa c eднo пpopoчecтвo, ĸoeтo щe пpoмeни cъдбaтa нa вcичĸи.
Битĸaтa c ĸpъвoжaднитe в пoдзeмиятa нa бaзилиĸaтa в Coфия пpиĸлючвa c ĸpъвoпpoлития и зaгyби, ĸoитo мoгaт дa ce oĸaжaт peшaвaщи зa вoйнaтa c блaгocлoвeнитe. Kceния e плeнниĸ нa Двopeцa, a Дopин ce пpeдaвa в pъцeтe нa вpaгa c нaдeждaтa дa ѝ пoмoгнe дa избeгнe фaтaлнaтa cи yчacт. Зoя, Bopoнин и Caвчeнĸo нaмиpaт Игop Aлeшĸин cpeд pyинитe нa бaзилиĸaтa и eдинcтвeнoтo, ĸoeтo им ocтaвa, e дa ce нaдявaт, чe щe oцeлee.
B Двopeцa Kceния ce oзoвaвa лицe в лицe c eдин oт пpeдcтaвитeлитe нa нaй-мoгъщитe блaгocлoвeни фaмилии – Mapĸyc Mopeл. Boйнaтa e вeчe в paзгapa cи, a нaдeждaтa зa oцeлявaнe гacнe c вceĸи дeн. Ho нищo нe e тaĸoвa, ĸaĸвoтo изглeждa.
Taйнитe пpoдължaвaт дa ce зaплитaт и бъдeщeтo нa вecтитeлитe и пaзитeлитe зaвиcи oт избopa, ĸoйтo Kceния щe нaпpaви. Иcтинaтa, ĸъм ĸoятo Kpaмapeнĸo e oчepтaлa пътя c цeнaтa нa живoтa cи, и oтплaтaтa c ĸpъв ca eдинcтвeният изxoд oт вoйнaтa c блaгocлoвeнитe, в ĸoятo нe вcичĸи щe oцeлeят.
Bcичĸo зaпoчнa c eднo пpopoчecтвo, ĸoeтo щe пpoмeни cъдбaтa нa вcичĸи.
Битĸaтa c ĸpъвoжaднитe в пoдзeмиятa нa бaзилиĸaтa в Coфия пpиĸлючвa c ĸpъвoпpoлития и зaгyби, ĸoитo мoгaт дa ce oĸaжaт peшaвaщи зa вoйнaтa c блaгocлoвeнитe. Kceния e плeнниĸ нa Двopeцa, a Дopин ce пpeдaвa в pъцeтe нa вpaгa c нaдeждaтa дa ѝ пoмoгнe дa избeгнe фaтaлнaтa cи yчacт. Зoя, Bopoнин и Caвчeнĸo нaмиpaт Игop Aлeшĸин cpeд pyинитe нa бaзилиĸaтa и eдинcтвeнoтo, ĸoeтo им ocтaвa, e дa ce нaдявaт, чe щe oцeлee.
B Двopeцa Kceния ce oзoвaвa лицe в лицe c eдин oт пpeдcтaвитeлитe нa нaй-мoгъщитe блaгocлoвeни фaмилии – Mapĸyc Mopeл. Boйнaтa e вeчe в paзгapa cи, a нaдeждaтa зa oцeлявaнe гacнe c вceĸи дeн. Ho нищo нe e тaĸoвa, ĸaĸвoтo изглeждa.
Taйнитe пpoдължaвaт дa ce зaплитaт и бъдeщeтo нa вecтитeлитe и пaзитeлитe зaвиcи oт избopa, ĸoйтo Kceния щe нaпpaви. Иcтинaтa, ĸъм ĸoятo Kpaмapeнĸo e oчepтaлa пътя c цeнaтa нa живoтa cи, и oтплaтaтa c ĸpъв ca eдинcтвeният изxoд oт вoйнaтa c блaгocлoвeнитe, в ĸoятo нe вcичĸи щe oцeлeят.
480 pages, Paperback
Published November 1, 2017
9 people are currently reading
290 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 86 reviews
December 3, 2017
Прекрасен финал на една невероятна поредица!
December 14, 2017
С много мъка се разделям с този свят и тези герои. Епилогът е едно от най-красивите неща, които съм чел! В момента не мога да кажа нищо друго!
December 7, 2017
Здравейте, приятели!
Някак неусетно стигнахме и до този момент. Финалът, краят и времето, в което ще си кажем довиждане с най-интересната родна поредица „Проклятието на Воронина“ от Цветелина Владимирова.
https://bloodyrosered.wordpress.com/2...
Някак неусетно стигнахме и до този момент. Финалът, краят и времето, в което ще си кажем довиждане с най-интересната родна поредица „Проклятието на Воронина“ от Цветелина Владимирова.
https://bloodyrosered.wordpress.com/2...
July 25, 2018
Искам да изкажа благодарността си към Цвети Владимирова, задето успя да създаде на мен и всички останали това незабравимо преживяване и да докаже, че и ние, българите, можем да пишем хубави книги.
А сега ме оставете с болката ми. Мерси😭
А сега ме оставете с болката ми. Мерси😭
January 5, 2018
Съсипана съм по редица причини...
- заради факта, че е края на поредицата, а аз не искам да свършва
- заради всичко, което се случи в кингата
- заради края..
Книгата е един невероятен край на една невероятна поредица, която е чисто доказателствен, че българските автори също са изключително талантливи, че и българските автори могат да пишат прекрасни книги.
- заради факта, че е края на поредицата, а аз не искам да свършва
- заради всичко, което се случи в кингата
- заради края..
Книгата е един невероятен край на една невероятна поредица, която е чисто доказателствен, че българските автори също са изключително талантливи, че и българските автори могат да пишат прекрасни книги.
December 17, 2017
Пълно ревю -> https://bookishipster.wordpress.com/2...
Дори не мога да опиша колко много заобичах "Благословени" и колко ще ми липсват тези герои. Финалната книга от трилогията "Проклятието на Воронина" бе всичко, което исках от края на историята - много пропити с напрежение сцени, изпълнени с битки, опасни планове и променящи всичко разкрития, значителен брой хумористични моменти, на които се смях искрено и силно, и достатъчно любов, че да стопли сърцата ни, любов, която е в центъра на всичко и без която нищо не би било възможно. "Благословени" е чисто съкровище, съкровище, което ме остави безмълвна, което ме разчувства силно и не ми позволи да спра да чета. Благодаря на Цвети Владимирова, че е създала тази невероятна трилогия и тези истински, любими за мен герои, защото "Проклятието на Воронина" е приключение, което не бих могла да забравя и което ще си припомням често. Обичам тази книга!!! Много, много ще ми липсва...
Дори не мога да опиша колко много заобичах "Благословени" и колко ще ми липсват тези герои. Финалната книга от трилогията "Проклятието на Воронина" бе всичко, което исках от края на историята - много пропити с напрежение сцени, изпълнени с битки, опасни планове и променящи всичко разкрития, значителен брой хумористични моменти, на които се смях искрено и силно, и достатъчно любов, че да стопли сърцата ни, любов, която е в центъра на всичко и без която нищо не би било възможно. "Благословени" е чисто съкровище, съкровище, което ме остави безмълвна, което ме разчувства силно и не ми позволи да спра да чета. Благодаря на Цвети Владимирова, че е създала тази невероятна трилогия и тези истински, любими за мен герои, защото "Проклятието на Воронина" е приключение, което не бих могла да забравя и което ще си припомням често. Обичам тази книга!!! Много, много ще ми липсва...
February 8, 2018
След половин килограм салфетки, неколкократно забърсване на очилата и дълъг задушаващ рев, най-накрая приключих приключението си в света на вестителите, пазителите и благословените.
Не мога да си събера мислите, започнах да заеквам и не мога да си кажа приказката, ама напук на всичкото ще кажа едно голямо браво на Цвети! Браво за гениалността! Ама защо бе, защо така с тоя финал?
Не мога да си събера мислите, започнах да заеквам и не мога да си кажа приказката, ама напук на всичкото ще кажа едно голямо браво на Цвети! Браво за гениалността! Ама защо бе, защо така с тоя финал?
January 23, 2019
Когато издателство, което принципно се концентрира върху преводна художествена литература, реши да излезе от установения си имидж и да даде шанс на книга от български автор, това определено значи нещо. А когато застане зад цяла трилогия? Какъв потенциал трябва да са видели от „Orange Books” в младата писателка Цветелина Владимирова, за да заложат на нейното творчество, вместо на вече доказали се западни поредици? Продължаваме с ревюто на втора и трета книга от „Проклятието на Воронина”! Тайни общества, митични създания и... забранена любов. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
April 28, 2022
Какъв завършек на трилогията само! Браво Цвети! Беше истинско удоволствие да се потопя в света на Воронина!
January 6, 2018
Нямам думи.
Невероятна книга.Светът и героите ще ми липсват много.
Невероятна книга.Светът и героите ще ми липсват много.
December 18, 2017
Благословени" беше едно вълнуващо приключение до последния ред.
Тръпнех в очакване да срещна отново Ксения, Игор, Дорин, Зоя, Юри и да проследя какво се случва след погрома в Базиликата.
Следват нови обрати, появяват се нови лица, разбулват се още мистерии.
Поредицата " Проклятието на Воронина", така се загнезди в сърцето ми, че финалът ми донесе, както удовлетворение, че съм достигнала до края на историята, така и тъга, че всичко свършва.
Цвети е сътворила една прекрасна, контрастна и пълна с чувства и емоции атмосфера. Влюбих се в героите и вървях с тях през предизвикателствата. А Цвети, тя е изключително даровит писател и ѝ благодаря за прекрасните мигове, които ми подари с тази невероятна книга, както и с предходните две. Бръкна ми сериозно в сърцето и остави трайна следа.
=====
" Истината е като зареден пистолет- гърми шумно и оставя пълна бъркотия след себе си."
" Краят е началото на промяната."
" Понякога врагът е вътре в нас- онова, което ни спира да бъдем щастливи."
Тръпнех в очакване да срещна отново Ксения, Игор, Дорин, Зоя, Юри и да проследя какво се случва след погрома в Базиликата.
Следват нови обрати, появяват се нови лица, разбулват се още мистерии.
Поредицата " Проклятието на Воронина", така се загнезди в сърцето ми, че финалът ми донесе, както удовлетворение, че съм достигнала до края на историята, така и тъга, че всичко свършва.
Цвети е сътворила една прекрасна, контрастна и пълна с чувства и емоции атмосфера. Влюбих се в героите и вървях с тях през предизвикателствата. А Цвети, тя е изключително даровит писател и ѝ благодаря за прекрасните мигове, които ми подари с тази невероятна книга, както и с предходните две. Бръкна ми сериозно в сърцето и остави трайна следа.
=====
" Истината е като зареден пистолет- гърми шумно и оставя пълна бъркотия след себе си."
" Краят е началото на промяната."
" Понякога врагът е вътре в нас- онова, което ни спира да бъдем щастливи."
January 16, 2018
Ох, не мога! Как.... какво се случи?!? Уау! Просто уау! Тази книга ще ме вкара в книжен махмурлук, а е само първата седмица на годината!
Невероятна! Просто невероятна! Неповторим край на една страхотна поредица! Не мога да повярвам, че свърши и, че свърши така! Не знам дали има хора, които са прочели втората книга и не са започнали моментално третата, но ако има - ТРЯБВА ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ! Въпреки, че не знам... не ми се иска и вие да седите и да се чудите на последната страница, защо, защо за Бога съществуват такива книги!
Да започнем отначало. Ксения е пленена от Двореца, Игор е на прага на смъртта, битката едва сега започва. И в този момент се появява един "индивид" - Маркус Морел. Ооо, Маркус! Обожавам го! Още от момента, в който се появи ми легна на сърцето. Не знам, може и да има друг герой в други книги, който да ми напомня на него, но не мога да се сетя. Как говори, как се държи, историята му, мотивите му... Ох, пак се сещам за края! Ако трябва да съм честна очаквах нещо такова откакто разбархме каква е Ксения но това не го прави по малко растърсващ и любим!
Не искам, хората, които не са чели книгата да остават с грешни представи - тук не става въпрос зя любовен триъгълник, но няма как да направя някои сравнения между Игор и Маркус. Игор винаги ще е е първият ми избор за Ксения, те двамата са един за друг от самото начало и тяхната любов е вечна за мен. И заради това и аз винаги ще обичам Игор. Маркус пробужда нещо друго в Ксения, разтърсва я по един различен начин и заради това разтърсва и мен. Няма място за сравнение и двамата са невероятни. Точно заради това краят много ми хареса, въпреки, че ми разби сърцето.
Екшън в книгата - колкото щеш! Разбираме повече за Ксения и за благородните, всички въпроси са отговорени (поне моите). През цялото време тръпнеш в напрежение какаво се случва. В интерес на истината чета книгата от 6 дни, но това е условно понятие, защото бях на работа и бях болна, дефакто я прочетох за два дни (трябваше да сварша разни домашни работи иначе и за един ден бих я изяла). Просто не можеш да я оставиш!
Зоя и Дорин - ох леле! Толкова съм се смяла с тези двамата. Обичам ги до припадък! Моментите с тях са като глътка свеж въздух сред понякога тегавата ситуация в която попада историята. Също, Владимир ми стана много любим герой в тази книга. Преди не, че не ми харесваше, просто ми беше по-назад. Обожавам връзката между Зоя и Ксения, в тази книга, много повече от другите. Също като връзката и с Игор, приятелството и със Зоя окрепва все повече с всички неща през, които минават и това е изключително. Изключително е и колко близки чувстваш героите в книгата и разбираш техните мотиви. Това е невероятно качество на автора да те доближи до света, който е създаден. Но наистина не знам, героите ли да хваля, историята ли да хваля, стила на писане ли... Надхвърлени са всичките ми очаквания, че и повече.
Историята е построена по невероятен начин - има смях, има плач, има любв и загуба, битки и политика. Има начало и има край. Всяко хубво нещо трябва да има край, за да можеш да изпиташ това сладостно чувство, че има покой, има завършек. Всеки път като затвориш последната страница на книга, да въздъхнеш и да си кажеш "и този живот беше пълноценен", защото всяка книга е нов живот, нова история. Това искам аз от една книга, като я свърша и да се почивствам завършена, удовлетворена и да си кажа "това беше невероятно". И така се почевствах и като завърших Благословени. Ах, този край! Не знаех да плача ли, да се усмихвам ли, накрая правех и двете и продължавах да препрочитам последните страници и не знам...
Определено ще ме вкара в някакъв махмурлук тази книга/поредица. Осещам, че ще има да се препрочита безброй пъти в бъдеще. Отново едно огромно БЛАГОДАРЯ на Цвети и на Orange Books! Вярвайте в съдбата си!
Невероятна! Просто невероятна! Неповторим край на една страхотна поредица! Не мога да повярвам, че свърши и, че свърши така! Не знам дали има хора, които са прочели втората книга и не са започнали моментално третата, но ако има - ТРЯБВА ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ! Въпреки, че не знам... не ми се иска и вие да седите и да се чудите на последната страница, защо, защо за Бога съществуват такива книги!
Да започнем отначало. Ксения е пленена от Двореца, Игор е на прага на смъртта, битката едва сега започва. И в този момент се появява един "индивид" - Маркус Морел. Ооо, Маркус! Обожавам го! Още от момента, в който се появи ми легна на сърцето. Не знам, може и да има друг герой в други книги, който да ми напомня на него, но не мога да се сетя. Как говори, как се държи, историята му, мотивите му... Ох, пак се сещам за края! Ако трябва да съм честна очаквах нещо такова откакто разбархме каква е Ксения но това не го прави по малко растърсващ и любим!
Не искам, хората, които не са чели книгата да остават с грешни представи - тук не става въпрос зя любовен триъгълник, но няма как да направя някои сравнения между Игор и Маркус. Игор винаги ще е е първият ми избор за Ксения, те двамата са един за друг от самото начало и тяхната любов е вечна за мен. И заради това и аз винаги ще обичам Игор. Маркус пробужда нещо друго в Ксения, разтърсва я по един различен начин и заради това разтърсва и мен. Няма място за сравнение и двамата са невероятни. Точно заради това краят много ми хареса, въпреки, че ми разби сърцето.
Екшън в книгата - колкото щеш! Разбираме повече за Ксения и за благородните, всички въпроси са отговорени (поне моите). През цялото време тръпнеш в напрежение какаво се случва. В интерес на истината чета книгата от 6 дни, но това е условно понятие, защото бях на работа и бях болна, дефакто я прочетох за два дни (трябваше да сварша разни домашни работи иначе и за един ден бих я изяла). Просто не можеш да я оставиш!
Зоя и Дорин - ох леле! Толкова съм се смяла с тези двамата. Обичам ги до припадък! Моментите с тях са като глътка свеж въздух сред понякога тегавата ситуация в която попада историята. Също, Владимир ми стана много любим герой в тази книга. Преди не, че не ми харесваше, просто ми беше по-назад. Обожавам връзката между Зоя и Ксения, в тази книга, много повече от другите. Също като връзката и с Игор, приятелството и със Зоя окрепва все повече с всички неща през, които минават и това е изключително. Изключително е и колко близки чувстваш героите в книгата и разбираш техните мотиви. Това е невероятно качество на автора да те доближи до света, който е създаден. Но наистина не знам, героите ли да хваля, историята ли да хваля, стила на писане ли... Надхвърлени са всичките ми очаквания, че и повече.
Историята е построена по невероятен начин - има смях, има плач, има любв и загуба, битки и политика. Има начало и има край. Всяко хубво нещо трябва да има край, за да можеш да изпиташ това сладостно чувство, че има покой, има завършек. Всеки път като затвориш последната страница на книга, да въздъхнеш и да си кажеш "и този живот беше пълноценен", защото всяка книга е нов живот, нова история. Това искам аз от една книга, като я свърша и да се почивствам завършена, удовлетворена и да си кажа "това беше невероятно". И така се почевствах и като завърших Благословени. Ах, този край! Не знаех да плача ли, да се усмихвам ли, накрая правех и двете и продължавах да препрочитам последните страници и не знам...
Определено ще ме вкара в някакъв махмурлук тази книга/поредица. Осещам, че ще има да се препрочита безброй пъти в бъдеще. Отново едно огромно БЛАГОДАРЯ на Цвети и на Orange Books! Вярвайте в съдбата си!
February 8, 2018
Цвети ме докара до там, че да се затворя в заседателната на работа и да си довърша последните глави от "Благословени". И сега съжалявам - съжалявам, защото не успях да дам воля на емоциите, напиращи отвътре при всеки следващ прочетен ред, съжалявам за избора за край на Цвети (съжалявам и че май няма да ми харесаш ревюто в блога, но пък аз съм ти сърдита за това, което направи на финала. Пък!), съжалявам и че цялото приключение, наречено "Проклятието на Воронина" приключи. Кога успях да прочета и трите книги? Как успяха да се случат толкова неща и толкова емоции да преминат през някакви си 1500 страници? Браво за таланта на Цвети (не, не съм ти простила!) и определено ще прочета и бъдещите й заглавия. А сега отивам да си събера парченцата от разбитото сърце и да си поплача мислено в едно тъмно ъгълче на ума.
December 25, 2017
Истината е че не знам от къде да започна, нооо... добре ще опитам.
Третата и за огромно съжаление последна книга от поредицата "Проклятието на Воронина" си набавих, след като си поръчах лимитираната кутия BOPS, които "Четат ли двама" сътвориха за всички фенове на поредицата. Бях много щастлива че отново ще мога да се срещна със моите много скъпи приятели Ксения, Игор, Зоя, Дорин и Юри, но и изпитах трудност да я започна когато вече беше във ръцете ми, защото знаех че след това повече няма да ги срещна.
Може би, около седмица книгата седеше на рафта и ме чакаше, но просто не исках да започна да я чета, докато любопитството ми не се обади, а също и прекрасната авторка ми даде тласък да я започна. Както споменах във поста си, когато ви показах какво има във вече споменатата лимитирана кутия, Цвети Владимирова поддържа връзка със феновете си, и това да мога да си пиша със нея, за мен е нещо наистина много специално!
И така без повече да се отплесвам...
Историята започва със един прекрасен и много прочувствен пролог.
Тук имаме много глави от името на Зоя, след това е Ксения, Игор, Дорин.
Във тази книга ще проследим развръзката на цялата история и разбира се отново ще се срещнем със любимите ни герой.
Ще нахвърля няколко момента от самата книга, защото не искам да отнемам от удоволствието на тези, които все още не са я прочели.
✩ Историята започва със разказ на Зо, и това какво е станало във базиликата след тази така "кървава" нощ ако мога да се изразя. Зо, Воронин и другите са шокирани от това което намират там, и разбира се когато намират Игор във много лошо физическо състояние. Също така от Ксения и Дорин няма и следа, след това се стига до логичното, че са ги отвели във двореца.
✩ Във тази книга ще проследим доста бойни сцени, които Цвети Владимирова е описала изключително подробно и които лично за мен бяха много въздействащи. Аз си мислих че във "Пазители" Ксения израства и става невероятен боец, но истината е че тук тя, става още по-добра както във бойните сцени, така и във силите които намира във себе си. Изключително бързо успява да ги овладее, разбира се не без помощта на Маркус.
✩ Маркус - е нов герой за нас, той е един от Благословените. Като се има предвид от кои е, във началото признавам си хич не го харесах, но във последствие след лична и много болезнена трагедия, Маркус намразва така наречените "Благословени" и иска да им отмъсти, а какво по-добре от това че преди 20-години Крамаренко му се е доверила като му разкрива истината за тълкуването на Пророчеството и му е доставила този шанс във лицето на Ксения.
✩ Следващото много любимо нещо са взаимоотношенията между Зоя и Дорин. Те са ми любимата двойка след Ксения и Игор, разбира се. Беше ми много интересно и забавно, да проследя как се развиват нещата между тях и развръзката в края на историята страшно много ме зарадва.
✩ Както във предишните две книги и във тази елемента за приятелството отново е силно засегнато. Ксения през цялото време докато е заловена мисли за Зоя, Юри и Дорин и как може да разбере нещо повече за момчетата и да ги спаси.
✩ И последното което искам да споделя е връзката която доизграждат Ксения и Игор, за мен тя става много, много, много по-силна от преди, всяка трудност и всяко препятствие което или който излиза пред тях, те устояват и остават заедно, макар че края на книгата, ме разби емоционално.
Това бяха нещата които исках да споделя със вас, ДА не е много подробно, ДА не е във синхонизиран ред, но ако започна да пиша по-подробно рискувам да ви разкрия неща, които е по-добре да прочетете сами, защото тогава удовоствието ще бъде по-голямо.
Мъчно ми е защото всичко свърши и както вече споменах във началото, аз наистина чувствам тези хора като мой близки книжни приятели, които бих искала да срещна отново, но уви...
И все пак се радвам че прочетох развръзката на историята и тази поредица и авторката й, се настаниха във сърцето ми завинаги!!!
Благодаря ти, Цвети Владимирова за прекрасните емоции които ни подари, нямам търпение, вече за нещо ново от теб!!!
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Третата и за огромно съжаление последна книга от поредицата "Проклятието на Воронина" си набавих, след като си поръчах лимитираната кутия BOPS, които "Четат ли двама" сътвориха за всички фенове на поредицата. Бях много щастлива че отново ще мога да се срещна със моите много скъпи приятели Ксения, Игор, Зоя, Дорин и Юри, но и изпитах трудност да я започна когато вече беше във ръцете ми, защото знаех че след това повече няма да ги срещна.
Може би, около седмица книгата седеше на рафта и ме чакаше, но просто не исках да започна да я чета, докато любопитството ми не се обади, а също и прекрасната авторка ми даде тласък да я започна. Както споменах във поста си, когато ви показах какво има във вече споменатата лимитирана кутия, Цвети Владимирова поддържа връзка със феновете си, и това да мога да си пиша със нея, за мен е нещо наистина много специално!
И така без повече да се отплесвам...
Историята започва със един прекрасен и много прочувствен пролог.
Тук имаме много глави от името на Зоя, след това е Ксения, Игор, Дорин.
Във тази книга ще проследим развръзката на цялата история и разбира се отново ще се срещнем със любимите ни герой.
Ще нахвърля няколко момента от самата книга, защото не искам да отнемам от удоволствието на тези, които все още не са я прочели.
✩ Историята започва със разказ на Зо, и това какво е станало във базиликата след тази така "кървава" нощ ако мога да се изразя. Зо, Воронин и другите са шокирани от това което намират там, и разбира се когато намират Игор във много лошо физическо състояние. Също така от Ксения и Дорин няма и следа, след това се стига до логичното, че са ги отвели във двореца.
✩ Във тази книга ще проследим доста бойни сцени, които Цвети Владимирова е описала изключително подробно и които лично за мен бяха много въздействащи. Аз си мислих че във "Пазители" Ксения израства и става невероятен боец, но истината е че тук тя, става още по-добра както във бойните сцени, така и във силите които намира във себе си. Изключително бързо успява да ги овладее, разбира се не без помощта на Маркус.
✩ Маркус - е нов герой за нас, той е един от Благословените. Като се има предвид от кои е, във началото признавам си хич не го харесах, но във последствие след лична и много болезнена трагедия, Маркус намразва така наречените "Благословени" и иска да им отмъсти, а какво по-добре от това че преди 20-години Крамаренко му се е доверила като му разкрива истината за тълкуването на Пророчеството и му е доставила този шанс във лицето на Ксения.
✩ Следващото много любимо нещо са взаимоотношенията между Зоя и Дорин. Те са ми любимата двойка след Ксения и Игор, разбира се. Беше ми много интересно и забавно, да проследя как се развиват нещата между тях и развръзката в края на историята страшно много ме зарадва.
✩ Както във предишните две книги и във тази елемента за приятелството отново е силно засегнато. Ксения през цялото време докато е заловена мисли за Зоя, Юри и Дорин и как може да разбере нещо повече за момчетата и да ги спаси.
✩ И последното което искам да споделя е връзката която доизграждат Ксения и Игор, за мен тя става много, много, много по-силна от преди, всяка трудност и всяко препятствие което или който излиза пред тях, те устояват и остават заедно, макар че края на книгата, ме разби емоционално.
Това бяха нещата които исках да споделя със вас, ДА не е много подробно, ДА не е във синхонизиран ред, но ако започна да пиша по-подробно рискувам да ви разкрия неща, които е по-добре да прочетете сами, защото тогава удовоствието ще бъде по-голямо.
Мъчно ми е защото всичко свърши и както вече споменах във началото, аз наистина чувствам тези хора като мой близки книжни приятели, които бих искала да срещна отново, но уви...
И все пак се радвам че прочетох развръзката на историята и тази поредица и авторката й, се настаниха във сърцето ми завинаги!!!
Благодаря ти, Цвети Владимирова за прекрасните емоции които ни подари, нямам търпение, вече за нещо ново от теб!!!
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
January 11, 2018
Не знам от къде да започна! До към страница 400 си мислех как може би този път ще дам 4*, защото имаше много повтаряне действието на моменти ми беше бавно, нещо ми липсваше и си мислех как “Пазители” е по-добра на пук на всички мнения които чух, нооооооо настъпи преломният момент в който аз просто не можех да оставя книгата дори, за да пия вода!!!!! Книгата е МЕГА яка... екшънът е на световно ниво! А ЕПИЛОГА... ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ!!! За първи път в животами се случва да рева на книга! Просто СТРАХОТЕН завършек на поредицата! БЛАГОДАРЯ на Цвети, че написа “Проклятието на Воронина” и също така БЛАГОДАРЯ на “Четът ли двама”, че ме накараха да прочета поредицата с добрите си отзови за нея. Пожелавам на авторката много вдъхновение, за да ни зарадва с нещо ново в скоро време...
August 2, 2018
Няма да лъжа, в началото започна много добре. Но както винаги се стигна до баналните любовни простотии, които никога не ми се сторят уместни. Имаше една глава от гледната точка за Зоя където толкова беше зле положението, че си мислех изобщо да не завършвам книгата.
Завърших я все пак и определено не мисля, че бих се захванал с каквото и да било от авторката за в бъдеще.
Просто тази кринджи романтика уби една трилогия с жесток потенциал.
Завърших я все пак и определено не мисля, че бих се захванал с каквото и да било от авторката за в бъдеще.
Просто тази кринджи романтика уби една трилогия с жесток потенциал.
June 24, 2021
АГХКХОКХКХКХКХК
Това отгоре що-годе изобразява емоциите ми през последния час от книгата.
Обективно обаче ми се ще да кажа, че "Благословени" е достоен край на фантастична поредица, каквато никога не съм предполагала, че ще прочета от български автор (колкото и повърхностно и глупаво да звучи това; не се правете, че и вие не сте си го мислили). Освен че проследява вълнуваща история, трите части на "Проклятието на Воронина" са свидетелство за израстването на авторката по отношение на писането. Между първата и третата книга има разлика - не е от тук до небето, но се вижда много ясно как стилът ѝ се изглажда, изказът - обогатява, а умението за изграждане на характери - задобрява.
(Между другото, понеже споменах името на трилогията - когато започнах да я чета, си мислех, че "Воронин" е някакъв вид същество... Представете си изненадата, когато разбрах, че е име :))
Естествено, има плюсове и минуси. Първите са повече, много, много повече. И един от тях е цялостния дух на историята, който сякаш те заплита и те хвърля обратно към 2013-2014 година, в ерата на "Академия за вампири", "Реликвите на смъртните", "Училище за вампири", даже "Вълците от Мърси Фолс". Изпитвам силна носталгия към тези години и всичко от настоящето, което е способно да ми върне и частичка от тогавашните емоции, ме печели на момента.
Има още много, много неща за коментиране: героите, действията им, обстановката, избраните градове, социалната система, дори злодеите, които тайно започваш на харесваш поради незнайни причини... Всичко това обобщавам с: прекрасно!
Това отгоре що-годе изобразява емоциите ми през последния час от книгата.
Обективно обаче ми се ще да кажа, че "Благословени" е достоен край на фантастична поредица, каквато никога не съм предполагала, че ще прочета от български автор (колкото и повърхностно и глупаво да звучи това; не се правете, че и вие не сте си го мислили). Освен че проследява вълнуваща история, трите части на "Проклятието на Воронина" са свидетелство за израстването на авторката по отношение на писането. Между първата и третата книга има разлика - не е от тук до небето, но се вижда много ясно как стилът ѝ се изглажда, изказът - обогатява, а умението за изграждане на характери - задобрява.
(Между другото, понеже споменах името на трилогията - когато започнах да я чета, си мислех, че "Воронин" е някакъв вид същество... Представете си изненадата, когато разбрах, че е име :))
Естествено, има плюсове и минуси. Първите са повече, много, много повече. И един от тях е цялостния дух на историята, който сякаш те заплита и те хвърля обратно към 2013-2014 година, в ерата на "Академия за вампири", "Реликвите на смъртните", "Училище за вампири", даже "Вълците от Мърси Фолс". Изпитвам силна носталгия към тези години и всичко от настоящето, което е способно да ми върне и частичка от тогавашните емоции, ме печели на момента.
Има още много, много неща за коментиране: героите, действията им, обстановката, избраните градове, социалната система, дори злодеите, които тайно започваш на харесваш поради незнайни причини... Всичко това обобщавам с: прекрасно!
September 24, 2023
Невероятен завършек на трилогията! Като цяло мога да кажа и за трите книги, че са страхотни - много добре изграден свят и пълнокръвни герои 😍
Третата част обаче ми стана любима - толкова динамика, мистерия, любов и предателства.. препоръчвам на всички почитатели на фентъзи жанра 😊
Третата част обаче ми стана любима - толкова динамика, мистерия, любов и предателства.. препоръчвам на всички почитатели на фентъзи жанра 😊
January 3, 2018
"Благословени" беше последната книга за годината, която прочетох, и си дадох малко време да осмисля всичко. След прочита на книгата се чувствах окрилена, буквално. Да, тя ме унищожи емоционално, бях разбита на малки парчета, но чувството беше неземно. Не се бях чувствала по този начин от доста дълго време. Последният път, в който книга ме накара да плача беше преди около две години, също с един разбиващ епилог, както беше и тук. Ще помня тази трилогия не само като една от най-добрите, които съм чела, но и като трилогията, която разби табуто, че съвременните български автори не могат да пишат. Господи, в каква грешка са всички, които реално мислят по този начин! Искам да се обърна към Цвети Владимирова и да й кажа, че тя е същинско съкровище. Благодаря ти, че подари на българската аудитория тази невероятна история, изпълнена с толкова много емоция, обрати, екшън, любов, интересни герои и толкова много завладяващи моменти, че ми се искаше никога да не напускам този свят! Ще препоръчвам тези книги на всеки един, който иска нещо вълнуващо в живота си. Брилянтно!
December 19, 2017
Уникален завършек!Доволнасъм.3 книга буквално ме отвя,остави ме с отворено уста.Отново мн смърт,много любов,много изненади ии ооо какви обрати само.
December 8, 2017
Краят на една поредица за мен винаги е бил труден, но тук авторката направо е надминала себе си. Края ме изненадат в гръб, въобще не го очаквах и въпреки че ме разплака, виждам причината поради която съдбата й отреди този край или може би нова начало :)
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 27, 2017
Нямам думи да опиша този епилог. Повече от разстърстващ! Цялата тази тъга, която изпитва Ксения..В същото време е толкова мило това с децата,а и длъжността, заемана от любимката ми - Зоя. 2017-та беше изпълнена с уникални приключения около трите книги. Поредицата свърши, а беше толкова невероятна..Нямам търпение да дойде следващата книга и пътуването да започне отново.
Read
June 12, 2018Отдавна не бях чела young adult с вампири. Мислех си, че ще ми се наложи да разтегна четенето им малко във времето, за да не се преситя, но Цвети Владимирова умее да събужда глада на читателя. Така че кратко време след "Вестители" и "Пазители" изядох буквално за една нощ и "Благословени". Бях прочела 40-50 страници, когато на втората вечер седнах и докато не свърши не спрях. Това също е нещо, което напоследък ми се случва рядко, при това целенасочено рядко.
Феновете на поредицата ще останат приятно изненадани от хубавия туист в третата книга. Ксения се предаде на Тайния кръг и мухлясва затворена в една килия, докато разни рандъми я посещават и се опитват да измъкнат информация от нея.
О, вероятно тук е добре да ви кажа, че по-надолу ще срещнете спойлъри. Имайте го предвид.
През това време Игор е изпаднат в някакво вегетативно безсъзнание и нищо, и никой не може да го пробуди от този сън. Според сведенията, които получава Ксения, Дорин също мухлясва някъде в килия. И в нейното въображение му се случват много ужасни и болезнени неща. А всъщност Дорин, нали си е психопат (в добрия смисъл на думата), не му се случва нищо такова. Все му се разминава. И за щастие. Много се радвам, че Цвети не е решила да го жертва в името на сюжета, защото ако беше пречупила духа на Дорин, трябваше да смени жанра. Дорин и Зоя продължават да са любимата ми двойка - той е вятърничав чаровник-грубиянин. Наистина странна комбинация, но на него му се получава. Самоуверен и крайно самодоволен тип, който не пропуска да ти го навре в очите, без това да те дразни. Зоя е психопат по свой собствен начин. Истерична кукувица със заразително чувство за хумор и огромно сърце изпълнено с уязвимост и страхове. Там, по тази сюжетна линия ви очаква много драма и смях. На мен ми бяха любимите пасажи.
Но да се върнем на Ксения, която както вече споменахме гние в една от килиите и получва от време на време нежелани посещения от Маркус и още една тайнствена особа.
Маркус е един от благословените. Потаен, властен и наистина интригуващ. Ако сте харесали Игор, почакайте да видите Маркус. Той е студенокръвно копеле. Или поне на пръв поглед. На втори също, макар че вероятно ще усетите нюансите в неизказаната история, които в крайна сметка ще ви поставят на негова страна, въпреки действията му. Харесва ми това, че с образа на Маркус, Цвети Владимирова бяга от идеализирането на образа, каквото силно се усещаше в Игор. Маркус има какво да разкаже, но няма да получите толкова лесно истината от него. Ксения също удря на камък. А колебанията в нейното отношение към него играят по-скоро в отрицателния полюс.
Харесва ми колко дълбоко в мислите и мотивите на своите герои успява да се гмурне Цвети Владимирова. Харесва ми и анализа на ситуацията, който протича в главите им. И противно на обичайния резултат от този похват, тези разсъждения не додяват на читателя.
Краят на трилогията ми напомня на една друга поредица. (Казах ли, че написаното тук по всяка вероятност ще съдържа спойлъри? Ако не съм, имайте го предвид като продължите да четете). Въвеждането на Маркус в историята предвещава интересен туист към края на книгата, защото толкова силен образ логически няма как да бъде обвързан по някакъв начин с друг, освен с Ксения. Но тогава на дневен ред излиза въпросът какво правим с Игор, който е толкова чудесен, че просто ще бъде нередно да го прецакаме. В крайна сметка всички читатели са удовлетворени и получават своя желан завършек.
Харесвам стилът на Цвети Владимирова и начина, по който разгръща въображението си. Ще се радвам да видим още от нея.
http://readersense.blogspot.com/2018/...
Феновете на поредицата ще останат приятно изненадани от хубавия туист в третата книга. Ксения се предаде на Тайния кръг и мухлясва затворена в една килия, докато разни рандъми я посещават и се опитват да измъкнат информация от нея.
О, вероятно тук е добре да ви кажа, че по-надолу ще срещнете спойлъри. Имайте го предвид.
През това време Игор е изпаднат в някакво вегетативно безсъзнание и нищо, и никой не може да го пробуди от този сън. Според сведенията, които получава Ксения, Дорин също мухлясва някъде в килия. И в нейното въображение му се случват много ужасни и болезнени неща. А всъщност Дорин, нали си е психопат (в добрия смисъл на думата), не му се случва нищо такова. Все му се разминава. И за щастие. Много се радвам, че Цвети не е решила да го жертва в името на сюжета, защото ако беше пречупила духа на Дорин, трябваше да смени жанра. Дорин и Зоя продължават да са любимата ми двойка - той е вятърничав чаровник-грубиянин. Наистина странна комбинация, но на него му се получава. Самоуверен и крайно самодоволен тип, който не пропуска да ти го навре в очите, без това да те дразни. Зоя е психопат по свой собствен начин. Истерична кукувица със заразително чувство за хумор и огромно сърце изпълнено с уязвимост и страхове. Там, по тази сюжетна линия ви очаква много драма и смях. На мен ми бяха любимите пасажи.
Но да се върнем на Ксения, която както вече споменахме гние в една от килиите и получва от време на време нежелани посещения от Маркус и още една тайнствена особа.
Маркус е един от благословените. Потаен, властен и наистина интригуващ. Ако сте харесали Игор, почакайте да видите Маркус. Той е студенокръвно копеле. Или поне на пръв поглед. На втори също, макар че вероятно ще усетите нюансите в неизказаната история, които в крайна сметка ще ви поставят на негова страна, въпреки действията му. Харесва ми това, че с образа на Маркус, Цвети Владимирова бяга от идеализирането на образа, каквото силно се усещаше в Игор. Маркус има какво да разкаже, но няма да получите толкова лесно истината от него. Ксения също удря на камък. А колебанията в нейното отношение към него играят по-скоро в отрицателния полюс.
Харесва ми колко дълбоко в мислите и мотивите на своите герои успява да се гмурне Цвети Владимирова. Харесва ми и анализа на ситуацията, който протича в главите им. И противно на обичайния резултат от този похват, тези разсъждения не додяват на читателя.
Краят на трилогията ми напомня на една друга поредица. (Казах ли, че написаното тук по всяка вероятност ще съдържа спойлъри? Ако не съм, имайте го предвид като продължите да четете). Въвеждането на Маркус в историята предвещава интересен туист към края на книгата, защото толкова силен образ логически няма как да бъде обвързан по някакъв начин с друг, освен с Ксения. Но тогава на дневен ред излиза въпросът какво правим с Игор, който е толкова чудесен, че просто ще бъде нередно да го прецакаме. В крайна сметка всички читатели са удовлетворени и получават своя желан завършек.
Харесвам стилът на Цвети Владимирова и начина, по който разгръща въображението си. Ще се радвам да видим още от нея.
http://readersense.blogspot.com/2018/...
February 4, 2018
Просто прекрасна! Не исках да спра да чета, но не исках и да свършва. Финалът.... много добър. Тази книга много ме трогна. Адмирации за авторката и пожелания за още прекрасни истории. Тази книга наистина открадна съня ми! 😍
July 23, 2019
Феноменален край на тази поредица, разбира се с много смях и сълзи :)) благодаря на авторката, затова, че е написала тази книга, на издателството, че са я издали и на нас, читателите, които умеем да оценяваме таланта в авторите!
April 17, 2025
Епилога 😭😭😭 ...
Не очаквах това...направо ме разтърси !!
Препоръчвам цялата поредица!!!!
Не очаквах това...направо ме разтърси !!
Препоръчвам цялата поредица!!!!
March 17, 2018
Дойде и финалът на още една трилогия и малко късно, но споделям краткото си ревю и за тази последна книга от поредицата "Проклятието на Воронина".
Сега, ако кажа, че е най-добрата от цялата трилогоия ще се повтаря с много хора, стигнали до този извод преди мен, но е ИСТИНА!
Книгата наистина ми хареса(започнах да харесвам Ксения и Игор, а не вярвах, че това ще се случи изобщо!!!), дори накрая породи някакви чувства в мен, щом погледът ми се запремрежва и после дойде КРАЯТ иии ей, там дойде проблемът при мен, който свали тази една звезда.
Хайде сега по добрия стар начин с булетчета да си кажа плюсчетата и минусите в тази книга :)
Плюсове:
• Развитието в стила на авторката е от земята до небето, че и отвъд. Каква промяна само! и то се усеща още с първата глава от книгата. Много по-задълбочено, хубаво описано и добро представянe на характерите на героите чрез действията.
• Редуването на гледните точки между Ксения и Зоя е много добра идея. Не, защото Зоя ми е любимата героиня от трилогията! Просто при Ксения всичко е стегнато, сериозно, kd живот и смърт, напрягащо до безобразие понякога, докато главите на Зоя са по-забързани, по-леки и свежи, приятни за четене, но пък си имат достатъчно адреналин на моменти.
• Замисълът на цялата история е наистина интересен, хареса ми как всеки герой беше включен по някакъв начин в нещо за общото благо, а не стоеше като дърво.
• В тази част има от всичко по много – действие, приятелство, любов, смях, нещата, които могат да направят всяка история по-доближена по някакъв начин до читателя.
Минуси:
• Като казах, че Ксения започва да ми харесва, нямах предвид, че всичко останало, което съм казала за нея преди това е изчезнало. Тъкмо си мислех колко добре се развива героинята и ПЛЯС тропът „специалната снежинка“ отново се появи на хоризонта и всичко развали.
• Маркус – ШОК! На толкова хора им омекват колената от него, а аз го слагам при отрицателните неща. Еми, да. Защо изобщо беше хвърлен в историята?!? Нито се показа нещо повече от него, освен някакви очевидни на пръв поглед характеристики. И проблема не ми е от това, а от онова, което се случи на края и той участва в него. Не ми бяха достатъчни сцените с него, за да го опозная, в моето съзнание е все още недовършен.
• И горното довежда до последното главно нещо - КРАЯТ. Точно епилогът ме разчувства, боравенето с думите, в първите 2 страници от него, на авторката е удивително.
Само как може такъв край?!? (естествено, никой не ми е длъжен да прави финалите на историите си по мое желание) За мен е хвърляне просто ей така, защото се споменава на няколко пъти „нещото“ в книгата. Общо взето това с предначертаването на съдбата винаги ме е дразнило и не само в книгите, а и в реалния живот. Аз, лично в такова нещо не вярвам. Но историята главно се държеше на предсказания, съдби, видения, така че донякъде разбирам защо трябваше всичко да се изпълни до последната дума.
И все пак ЗАЩОО?!?! Още не мога да го преживея ....
Като цяло историята с всяка следваща книга става все по-добра, проследява се развитието на авторката, което както споменах и в ревюто за "Пазители", а и тук е чудесно. Едно голямо БРАВО! от мен. Доказателство, че българите могат да правят стойностни неща.
"Проклятието на Воронина" е увлекателна с палитрата си от герои, действието, което понякога те държи на ръба, интерпретирани по нов начин идеи от фентъзи жанра.
Ако сте почитатели на фентъзи жанра, трябва да дадете шанс на трилогията! :)
Със сигурност ще прочета и следващите книги на авторката, когато бъдат издадени, защото очаквам да надскочат досегашното ниво още повече!
Сега, ако кажа, че е най-добрата от цялата трилогоия ще се повтаря с много хора, стигнали до този извод преди мен, но е ИСТИНА!
Книгата наистина ми хареса(започнах да харесвам Ксения и Игор, а не вярвах, че това ще се случи изобщо!!!), дори накрая породи някакви чувства в мен, щом погледът ми се запремрежва и после дойде КРАЯТ иии ей, там дойде проблемът при мен, който свали тази една звезда.
Хайде сега по добрия стар начин с булетчета да си кажа плюсчетата и минусите в тази книга :)
Плюсове:
• Развитието в стила на авторката е от земята до небето, че и отвъд. Каква промяна само! и то се усеща още с първата глава от книгата. Много по-задълбочено, хубаво описано и добро представянe на характерите на героите чрез действията.
• Редуването на гледните точки между Ксения и Зоя е много добра идея. Не, защото Зоя ми е любимата героиня от трилогията! Просто при Ксения всичко е стегнато, сериозно, kd живот и смърт, напрягащо до безобразие понякога, докато главите на Зоя са по-забързани, по-леки и свежи, приятни за четене, но пък си имат достатъчно адреналин на моменти.
• Замисълът на цялата история е наистина интересен, хареса ми как всеки герой беше включен по някакъв начин в нещо за общото благо, а не стоеше като дърво.
• В тази част има от всичко по много – действие, приятелство, любов, смях, нещата, които могат да направят всяка история по-доближена по някакъв начин до читателя.
Минуси:
• Като казах, че Ксения започва да ми харесва, нямах предвид, че всичко останало, което съм казала за нея преди това е изчезнало. Тъкмо си мислех колко добре се развива героинята и ПЛЯС тропът „специалната снежинка“ отново се появи на хоризонта и всичко развали.
• Маркус – ШОК! На толкова хора им омекват колената от него, а аз го слагам при отрицателните неща. Еми, да. Защо изобщо беше хвърлен в историята?!? Нито се показа нещо повече от него, освен някакви очевидни на пръв поглед характеристики. И проблема не ми е от това, а от онова, което се случи на края и той участва в него. Не ми бяха достатъчни сцените с него, за да го опозная, в моето съзнание е все още недовършен.
• И горното довежда до последното главно нещо - КРАЯТ. Точно епилогът ме разчувства, боравенето с думите, в първите 2 страници от него, на авторката е удивително.
Само как може такъв край?!? (естествено, никой не ми е длъжен да прави финалите на историите си по мое желание) За мен е хвърляне просто ей така, защото се споменава на няколко пъти „нещото“ в книгата. Общо взето това с предначертаването на съдбата винаги ме е дразнило и не само в книгите, а и в реалния живот. Аз, лично в такова нещо не вярвам. Но историята главно се държеше на предсказания, съдби, видения, така че донякъде разбирам защо трябваше всичко да се изпълни до последната дума.
И все пак ЗАЩОО?!?! Още не мога да го преживея ....
Като цяло историята с всяка следваща книга става все по-добра, проследява се развитието на авторката, което както споменах и в ревюто за "Пазители", а и тук е чудесно. Едно голямо БРАВО! от мен. Доказателство, че българите могат да правят стойностни неща.
"Проклятието на Воронина" е увлекателна с палитрата си от герои, действието, което понякога те държи на ръба, интерпретирани по нов начин идеи от фентъзи жанра.
Ако сте почитатели на фентъзи жанра, трябва да дадете шанс на трилогията! :)
Със сигурност ще прочета и следващите книги на авторката, когато бъдат издадени, защото очаквам да надскочат досегашното ниво още повече!
April 10, 2018
Това не го очаквах. Отивам да си доплача 😭💓
February 4, 2024
Много увлекателна история. Прочетох трилогията с голямо удоволствие.
January 30, 2023
Цялата трилогия е страхотна. Препоръчвам с две ръце!❤️❄️🫶
Displaying 1 - 30 of 86 reviews