Децата на диктаторите

by Jean-Christophe Brisard, Claude Quétel, Жан-Кристоф Бризар

Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те слагат своя отпечатък върху съдбите на цели народи. Но какви са били в дома си, как са отглеждали децата си – това е тема, която рядко се повдига. Вижте истинските, често звучащи като измислени, истории за децата на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар Асад, Александър Лукашенко и други.

Тези деца са били привилегировани очевидци на изключителни исторически събития. Споделяли са личните мигове на хората, опитали и до голяма степен успели да оформят цял един век по свой вкус. Кой по-добре от техните наследници би могъл да опише какви са били те отвъд маската на властници, с която сме свикнали да ги виждаме? Каква е съдбата на всяко едно от тези деца, след като губят своите привилегии? Защо твърде често те се оказват неспособни да продължат напред? Дали те не са също жертви на своите родители и тяхната мегаломания?

Не забравяйте – голяма част от тези деца са живи, те са наши съвременници. Защото миналото е още тук – и как гледаме на него, до голяма степен определя настоящето и бъдещето.

Genres: Nonfiction, History, Biography

276 pages, Paperback

First published October 9, 2014

Reviews

[Baris Ozyurt · Rating 3 out of 5]

“Pinochet’ler devlet ve ordu onların hizmetindeymiş gibi hisseder, hatta Marco Antonio ve Jacquline ‘babamın ordusu’ derler. Aile devletin parasıyla kendi öz varlığı arasında ayrım yapmaz. Kendi özel harcamaları için generalin kurduğu bir kurum olan ‘Askeri Ev’in işleyişine ayrılmış fonu hiç çekinmeden kullanır. Siyasi muhalefetin olmayışı, sansür baskısı ve adaletin boyun eğmişliği Pinochet’lerin hiçbir ceza almaksızın devleti soymalarını sağlar. Ne giderleri kontrol edilir ne de varlıkları. 1980’de yeni anayasayı onaylayan halk oylamasından sonra aile rejimin sonsuza kadar devam edeceğini düşünmeye başlar. Pinochet’ler havuzlu, spor salonlu, saunalı, sinema salonlu, bünyesinde bir klinik ve iki yüz araçlık otopark barındıran, pembe mermerden son derece lüks bir başkanlık sarayı hediye ederler kendilerine. Bunun devlete maliyeti 20 milyon dolardır.”(s.183)

[Leylak Dalı · Rating 4 out of 5]

Çok başarılı, ufuk açıcı ve asap bozucu bir tarihi belge olmuş. Aslında çok da şaşırmadan okudum, çoğu şeyi tahmin edebiliyordum ama bu kadarını da beklememiş olduğumu belirteyim. Mussolini'nin, Stalin'in, Franco'nun, Kaddafi'nin, Saddam'ın, Çavuşesku'nun, Mao'nun, Bokasa'nın, Pinochet'nin, Mobutu ve daha kitapta yer alan pek çoğu gibi 20. yüzyıla damgasını vurmuş liderlerin başında bulundukları ülkeleri nasıl demir yumruk altında yönettiklerini ve çocuklarını nasıl nasiplendirdiklerini ya da ihmal ettiklerini okumak istiyorsanız buyrun. Her bir diktatörü farklı bir kişi kaleme almış. Okunası bir kitap...

[Bern · Rating 4 out of 5]

Benim için oldukça aydınlatıcı bir okuma deneyimi oldu, kitap sayesinde 20. Yüzyıl tarihine damgalarını feci anlamda vuran diktatörlerin yaptıklarını hem yeniden anımsadım, hem de bu adamların özel yaşamlarında nasıl eş-baba kimliklerini taşıdıklarını öğrenmek ilginç oldu. Tarih ve biyografi okumaktan hoşlananlara rahatlıkla öneririm. Kitapla ilgili bir değerlendirmeye de http://serbestiyet.com/yazarlar/ayse-... adresinden erişilebilir.

[cansung · Rating 3 out of 5]

Biyografi severler için kolay okunabilir bir kitap, türün hayranı değilseniz ama konu ilginizi çekerse geçen yüzyıla damgasını vurmuş 17 diktatörün çocuklarının hikayesini anlatan kitabı arada açıp kısım kısım okumak belki daha keyifli olabilir.

[Dumitru Moraru · Rating 4 out of 5]

Stalin, Mussolini, Franco, Mao, Ceaușescu, Castro, Kim Ir-sen, Șahul Iranului, Hafez al-Assad, Mubarak - știm că toți au fost dictatori tirani. Au dat ei vreodată dovadă de un pic de umanitate, simpatie? Răspunsul ar putea să vă șocheze - DA. Pe copertă vedeți cum Iosif Stalin o ține în brațe pe fiica sa, Svetlana. O simpatiza foarte mult, fiind copilul lui favorit. Cum vă imaginați niște dictatori să fie blânzi și să-și iubească copilul preferat? Cartea ne oferă mărturiile surprinzătoare ale copiilor de dictatori. Unii au luat calea tatălui, alții s-au împotrivit regimului părintelui când au crescut. E o carte bună pentru cei curioși de istorie/biografie. Cu toate acestea, eu sunt sigur că este mult mai mult de spus decât cele menționate în carte.

[Деница Райкова]

Жан-Кристоф Бризар, Клод Кетел - "Децата на диктаторите", изд. "Сиела" 2017, прев. Гергана Стойчева

Това беше книгата, с която изпратих 2017-а и посрещнах 2018-а година.
Поисках да я прочета още от момента, в която разбрах, че предстои да излезе. Беше сред панаирните ми покупки и моментът да я разгърна настъпи в предпоследния ден на 2017 г.
Странно, но подобни книги са от тези, за чието четене човек почти винаги смята, че трябва ако не точно да се оправдае, то поне да посочи някакво основание за желанието си да ги прочете. Аз нямам навика да се оправдавам за читателските си избори, но ще кажа, че към тази книга ме подтикна не желанието да попадна на нещо скандално и "жълто", а най-вече интересът и любопитството. Интерес - защото голяма част от диктаторите в книгата, ми бяха познати само като имена, без да знам абсолютно нищо за тях, и любопитство, защото исках да видя кои от представите, които имах за все пак познатите, ще бъдат променени по някакъв начин, и защото каквото и да знаех за тях, то се състоеше само от сухи, "учебникарски" факти.
И още нещо. Когато един човек бъде отделен по някакъв начин от "масата" - било като се превърне в национален герой,било като извърши нещо чудовищно или се издигне като управник, той съзнателно или несъзнателно бива лишаван от истинския си образ. За хората той престава да бъде "просто човек", бива поставен на пиедестал, сдобива се с мрачна слава или ореол, и тези, над които се е издигнал, сякаш забравят, че освен властник /или изобщо изтъкната личност/ той е и съпруг, баща, има своите тревоги и любови, своите съмнения и несигурности.
Ето затова, макар и почти на границата с "жълтеещото: /за щастие, далеч от истински "жълтото"/ , "Децата на диктаторите" е книга, която се радвам, че прочетох. Тя представя всякакъв "модел" бащи - през грижовни и любящи, през безразлични, до жестоки. От изключителна близост /Мао и Ли На/ до толкова голямо огорчение и разочарование, че да се отречеш от името на баща си /Светлана Алилуева./ Както и различни модели на поведение при самите деца - от явна злоупотреба с името и положението, през дребни и не чак толкова дребни опити за бунт, до приемане на бащиното име като бреме /Зоя Чаушеску/.
Отдавна не е тайна, че има страни, в които, без да аа монархии, властта е наследствена. Ново за мен беше това, което научих за Хаити, и ми трябваше време да "преглътна" тази история.
Като че ли най-много ми "загорча" последната история, тази за Лукашенко. Признавам, че едва я дочетох, остави ми усещането за нещо отвратително и нечисто.
Книгата беше интересна за мен и се радвам, че я прочетох. Успя да задържи вниманието ми до края и смятам, че беше добро начало на читателската ми година.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Децата на диктаторите – жертвите, които имаха всичко: http://knigolandia.info/book-review/d...

Диктаторите са винаги интересна тема, безбройни са книгите, посветени на тях. Но “Децата на диктаторите” на Жан-Кристоф Бризар и Клод Кетел е различна – тя дава вътрешен поглед към непозната част от живота на тираните – какви са били те като родители. Проследявайки съдбите на децата на личностите, до голяма степен формирали XX век по свой вкус, те всъщност изследват как са се справили техните родители в роля, която е присъща и подразбираща се – тази на бащата, в разрез с мантията на безпогрешни властници, с която обичат да се намятат. Обичайният образ, натрапван и от пропагандата им, на тези личности е, че са бащи на цели нации – но едновременно с това те са и (не)обикновени бащи на своите наследници – и са любопитни паралелите между публичната и личната сфера на техните животи.

CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/d...

[Pelin Hess · Rating 4 out of 5]

Haiti 57'de, Küba 59'da dikta rejimine giriyor
53'te CIA ve İngiliz gizli servisi şah'i iran'da tahta oturtuyor, 57'de siyasi polis teskilatı savak CIA ve Mossad destekli

79'da iran'da isyan çıkıyor, 79'da mekke'de çatışma oluyor, (80'de şah öldüğünde kahire'deki cenaze töreninde şah'ın eşinin yanında Nixon var), Saddam 79'daki darbeyle yönetime geliyor, (tesadüf Türkiye'de de 80 darbesi var)

Kaddafi 69'da yumuşak darbeyle başa geliyor, Esad 70'te darbeyle geliyor.

Herkesler birbirinden mi etkilenmiş ne..

Ailelerin ve cocukların hayatları çarpıcı.

[Knigoqdec · Rating 4 out of 5]

Първата половина от книгата е по-интересна. Иначе като цяло е написана на достъпен, даже доста разказвателен език, което на мен ми харесва. Не претендира за сериозна историческа литература и е достъпно четиво дори за неспециалисти.
ПП: Не мога да си обясня какво правят семейство Пахлави тук, но всеки според разбиранията си, все пак.

[Selin Cantürk · Rating 3 out of 5]

yaaaaani.

farklı yazarlar tarafından yazılmaları. kitabın bir iyileşip bir kötüleşmesi. politik taraflılılık. bazı yerlerde aşırı yüzeysellik.

bilemedim pek ya. okunur tabi de. daha iyisi kesin yapılırdı.

[Berna · Rating 5 out of 5]

Kitap 500 sayfa daha olsaydı keşke:( yakında devamı gelir maalesef çünkü diktatörler mantar gibi çoğaldılar. Daha kimler eklenir kimler:( üstelik çok uzağında değiliz

[Dessislava · Rating 1 out of 5]

Boring and stylistically close to the language of the Sun newspaper, at times just simply unreadable. Complete waste of time.

[Marinela · Rating 3 out of 5]

Не е лесно да си дете на диктатор - да, може да имаш достъп до най-доброто образование, но едновременно с това се превръщаш в аутсайдер за собствения си народ. И най-важното - винаги ще си в сянката на родителя.
Имаше интересни истории в този сборник (особено за Сталин, Мусолини, династията Ким и Мао), но повечето някак ми изглеждаха, че са писани без особено задълбочаване в тематиката, което ги прави безинтересни и малко тип клюкарска статия.
Интересен замисъл, но ми се искаше да се вникне повече в някои от историите.

[Kübra Mert Mahan · Rating 2 out of 5]

Çeviri hatalarıyla dolu. Bütün okuma keyfimi aldı götürdü. İnsanların bütün doğum yılları yanlış yazılmış, matematik hesabı yapmaktan kitaba konsantre olamadım!

[M · Rating 4 out of 5]

Interesting and easy read.

[Pelin Hess · Rating 4 out of 5]

Haiti 57'de, Küba 59'da dikta rejimine giriyor
53'te CIA ve İngiliz gizli servisi şah'i iran'da tahta oturtuyor, 57'de siyasi polis teskilatı savak CIA ve Mossad destekli

79'da iran'da isyan çıkıyor, 79'da mekke'de çatışma oluyor, (80'de şah öldüğünde kahire'deki cenaze töreninde şah'ın eşinin yanında Nixon var), Saddam 79'daki darbeyle yönetime geliyor, (tesadüf Türkiye'de de 80 darbesi var)

Kaddafi 69'da yumuşak darbeyle başa geliyor, Esad 70'te darbeyle geliyor.

Herkesler birbirinden mi etkilenmiş ne..

Ailelerin ve cocukların hayatları çarpıcı.

[Nevena Mihtieva · Rating 4 out of 5]

Някои разкази са изключително увлекателни, интересни и съдържат любопитни, малко известни факти. На места ми липсваше още малко информация, но това е хубавото - кара те да се разровиш в историята.
За съжаление имаше и два-три, които дали заради автора, дали заради превода прочетох насила и изключително трудно, тъй като бяха натрупани с имена, взаимоотношения и тотално трудни за проследяване.
Книгата би била по-богата ако имаше документални снимки на главните личности, определено ми липсваше изображение и често търсех в интернет снимки.

[Стефан Петков · Rating 3 out of 5]

Не е лоша като идея, ама е кофти като изпълнение. Поне за такива като мен, които желаят по-задълбочено и детайлно представяне на образите. За базисно запознаване е идеална инак. Който иска да се запознае доста по-подробно с образа на Светлана Алилуева, на него препоръчвам чудесната ѝ биография от канадската авторка Роузмари Съливан. За останалите деца на диктатори - все още на български не е излизала биография за всекиго от тях поотделно.

[Marc Therrien · Rating 5 out of 5]

Je ne pouvais pas m'arrêter de lire. Il y a une certaine fascination, peut-être un peu macabre, à découvrir qui étaient et sont les enfants et petits-enfants d'hommes qui ont terrorisé leur peuple. Victimes ou profiteurs, maltraités ou choyés, aimés ou détestés, rejetés ou héritiers, leurs destins divers nous rappellent que derrière ces hommes que l'histoire juge, il y a aussi des parents, bons ou mauvais.

[Emre Ozsar · Rating 2 out of 5]

Müthiş bir konu, kısa bölümlerden ibaret sürükleyici bir solukta okunacak bir kitap beklentisi yaratıyor. Ancak çeviri kalitesinden mi, kullanılan dilin kendisinden mi bilinmez; sürükleyici değil, dağınık hatta yer yer özensiz hazırlanmış. Yine de bu alanda bir örnek olmadığı düşünüldüğünde tavsiye ederim ancak özen seviyesine şöyle örnek vereyim beşinci basım 2025 yılı beşar esad devrileli yıllar oldu en azından bir not halinde buna dair bir ekleme yapılabilirdi.

[Nadia · Rating 3 out of 5]

С две думи - разочарова ме. Най-вероятно съм имала прекалено високи очаквания, не знам.

Замисъл на книгата е чудесен, но изпълнението, според мен, куца. Повечето от историите са написани така, сякаш са очаквали читателите да са третокласници. В допълнение, редакторите/коректорите са си оставили ръцете.

[Iñaki Tofiño · Rating 5 out of 5]

Historiens spécialisés en pays divers racontent l'histoire des fils de différents dictateurs. De la même manière qu'il n'y a pas un modèle de dictateur, il n'y a pas un modèle de fils de dictateur: les uns ont été gâtés et cultivent la mémoire de leurs pères, les autres ont renié leurs familles et leurs origines, quelques uns ont suivi les pas de leurs géniteurs et devenu dictateurs eux mêmes...

[Ibrahim Memiş · Rating 3 out of 5]

Nedense akmadı bir türlü. Aslında konu çok ilgimi çeken bir konu idi ama çeviriden sanırım, akıcı değildi. Cümleleri anlamaya çalışmaktan konuyu kaçırdım. Zaten normalde bu kalınlıkta bir kitabı 10 günde bitirirken bu bir-kaç ay sürdü

[Hasan Yilmaz · Rating 2 out of 5]

çerezlik bir kitap eğer uday hüseyin'e, lukaşenko'nun ufaklığına ya da ne bileyim çavuşesku'nun kokoş kızına çok ilgi duyuyorsanız ilginç bir okuma olabilir onun dışında okuma listenize bir iki kitap katmak dışında çok da büyük bir etki yaratmayacaktır.

[Stiliyana Angelieva · Rating 4 out of 5]

Имената на големите диктатори ми бяха познати, но сега вече научих и нещо за децата им.
Добра книга.

[Ewa Ka · Rating 2 out of 5]

tendencyjna, chaotyczna, kiepsko przetłumaczona. Wiecej można dowiedzieć się z Wikipedii.

[Christina Stoyanova · Rating 4 out of 5]

Доста интересна гледна точка върху живота на редица големи политически фигури. Много неща научих.

[Burak Karaman · Rating 4 out of 5]

“Hayvani ve acımasız bir zorbadan kurtulmak için vebaya karşı tatbik edilen usul elzemdir: Kaçmak, olabildiğince uzağa ve olabildiğince çabuk.”

[Sebastian Janek · Rating 4 out of 5]

Książka składa się z 17 rozdziałów. Każdy z nich przedstawia inną dynastię. Począwszy od europejskich wywodzących się z krajów komunistycznych, po azjatyckie i afrykańskie. Zarówno z początków XX wieku jak i te, które jeszcze w XXI wieku mają się (lub miały) dobrze. Możemy zatem poznać historie znanych z kart historii władców jak Stalin, Mussolini, Mao Zedong, Franco, Kim. Dynastie epoko komunistycznej: Ceaușescu, Castro, Pinochetów. Bliskowschodnie: Husajnowie, Al-Asadów, Kadafich, Mubaraków. Afro-amerykańskich: Bokassów, Mobutu, Duvalierów. A całość uświetnia portret ostatniego dyktatora Europy - Aleksandra Łukaszenki i jego syna Koli.

Opowieści autorów różnią się od siebie diametralnie. Czasem są to zrekonstruowane ze znanych wydarzeń biografie na temat konkretnej osoby. Podanie w bardzo ogólnej formie. Inne z kolej to rozszerzone artykuły obejmujące czasem i dalszą część rodziny dyktatora. Niektóre z nich przypominają bardziej wywiad, bazujący na wspomnieniach żyjących jeszcze dzieci. Wiele z nich, które po upadku reżimu przetrwały, zajęły się własnych życiem. Część z nich opuściła rodzinne gniazda jeszcze przed upadkiem rodziców, aby rozpocząć życie z dala od fleszy i prasy lub aparatów bezpieczeństwa. Większość jednak trwała u boku rodzicieli i kontynuowała ich dzieło. W przypadku tych reżimów, które niedawno upadły - zakończyło się to krwawą rozprawą.

Wydanie "Dzieci dyktatorów" w formie reportaży to ciekawe posunięcie. Publikacja przybliża potężnych ludzi, których wspólnym mianownikiem jest zdobycie ponadprzeciętnej władzy dającej im możliwość decydowania o losie kraju i mieszkających w nim ludzi. Mandat ten często został nadany w wyniku demokratycznych wyborów i również w ten sam sposób odebrany. Gdy jednak dyktatorzy nazbyt gorliwie wykorzystywali swoje uprawnienia lud powstał i strącił ich z tronu. Zaledwie garstka z nich jeszcze panuje. Nie ulega wątpliwości, że cały czas powstają nowe reżimy, o których wiemy jeszcze niewiele. Jednak zadaniem tej publikacji było zebranie i przybliżenie czytelnikowi najbardziej kuriozalnych przypadków dyktatur światowych od początku XX wieku. Ku przestrodze, mam nadzieję.

[Bchara · Rating 3 out of 5]

La question me traversait l'esprit des fois: comment les enfants de leaders considérés comme vilains menaient leurs vies, comment ils réagissaient avec le statut de leurs parents? Donc c'est avec plaisir que j'ai lu cette anthologie. Ce qui est apparent, c'est que ces enfants sont affectés négativement: que ce soit à cause de la sévérité de leurs pères, comme certains des fils de Mao ou Staline, ou à cause d'une haine populaire héritée de leurs parents, comme la fille de Caucescu ( en remarquant que certains y ont perdu la vie); ou, et c'est la majorité du cas, les enfants qui voient que tout leur est permis, abusent et vu l'absence de leurs parents, occupés ailleurs, deviennent les pires individus, corrompus, sadiques, inhumains. Pour certains, j'ai pu éprouver de la sympathie, tels les enfants suicidés du Shah; d'autres s0nt difficilement aimables.
Le livre est de lecture facile, chaque chapitre est introduit par une petite notice biographique sur le dictateur en question. Des photos expressives de la plupart des dictateurs mentionnés avec leurs enfants sont annexées.
Quelques remarques cependant: l'inclusion de Moubarak comme dictateur - au même titre que Hafez El Assad ou Mobutu - n'est pas trop correcte à mon avis. Encore, certains chapitres sont rédigés dans un style journalistique indigestible et lourd (comme le chapitre sur Mobutu où l'on est supposé être déjà familier avec les politiques internes du Zaire; ou le chapitre sur Kadhafi, où le style, qui se veut sarcastique, est plutôt chargé).