Смисълът

by Ludmila Filipova, Людмила Филипова

Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква е нейната еволюция и каква ще бъде съдбата ѝ? Остава ли нещо от нас след смъртта? Кои са най-интересните светове в Слънчевата система и има ли живот в тях? Какво е природата и накъде ни води? Има ли Господ и какво представлява той? Съществуват ли извънземни и ако да, къде са те? Как се е зародил животът и каква е посоката на еволюцията? Какъв е смисълът на нашия живот? Има ли Вселената съзнание и на какво е способно то? Какъв е Смисълът зад всичко това?

Genres: Science Fiction

424 pages, Paperback

First published December 1, 2017

About the author

English profile for Людмила Филипова

Reviews

[Антоанета · Rating 2 out of 5]

След като много харесах Войната на буквите, ми се искаше да прочета/слушам още нещо от Людмила Филипова. Спрях се на Смисълът!
Страхотна корица, грабваща анотация и ... пълен буламач!
Тотално разочарование!
Ако някой поиска да му разкажа книгата няма да мога. Просто за мен в тази книга няма сюжет. Има един куп научни теории относно физика, астрономия, ембриология, генетика, компютърни и други познания. Всички тези знайни и незнайни къде научни и обосновани и вече доказани, къде в сферата на вероятностите, къде пълни измишльотини са наблъскани в едни 400 страници и следват една след друга все едно читателят чете научен труд, а не художествен роман.
Похвално е, че авторката е положила целия този труд да извади от най-различни източници цялата тази информация, много често и цитираща с точност велики имена на учени като Хокинг, Мичио Каку, Айнщайн и др., но като цяло се е получил един грандиозен миш-маш, който е непонятен за хора без познания в астрономията и квантовата физика, а от друга страна сигурно бледнее, за да се нарече научен труд. Тогава не знам как може да се определи този текст, но за мен със сигурност не е и художествен роман.
Героите (там, където се включваха и все пак нещо правеха) бяха схематични, плоски и останаха непознати за читателя. Те бяха просто средство, чрез което авторката да прокара хипотезите си.
Общо взето смисълът на тази книга е, че няма смисъл и човек може просто да я прескочи. 2* само заради първоначалния добър старт и труда да се събере цялата тази информация като за учебник.

[Mildio · Rating 1 out of 5]

Поредният безумен низ от думи на Людмила Филипова, с който се сблъсквам. Изсмукани от пръстите измишльотини, хаотично размятане на читателя между историята на героите и опитите на авторката да ни "избистри" ситуацията, в която са попаднали, чрез безумни научни разяснения и теории.
А препратките под линия към другите нейни книги и времевата й капсула са меко казано дразнещи.
Людмила Филипова ме е грабвала с една-две нейни творби ("Стъклени съдби" и "Червено злато") и поради това всеки път се подлъгвам да пробвам и следващата й книга. Но разочарованията май започнаха да взимат превес.
Страшно съм разочарована и този път!

[Невена Pascaleva · Rating 4 out of 5]

Основното нещо, с което се сблъсках в тази книга беше: астрофизика, генетика, ембриология, кибернетика, информатика, софтуерно инженерство, геология, география, история, антропология…леле, авторката доста сериозна подготовка трябва да е имала. Изразявам огромното си възхищение към положените усилия, не са били малко. Това, което лично на мен ми беше обаче малко, беше РОМАНЪТ. В началото фактологията ми беше определено интересна, четях задълбочено бележките под линия, които са на всяка страница и понякога са два пъти по-дълги и от самата страница. Четях даже и извадките от научни статии, особено любопитни ми бяха тези, изрязани от бъдещите вестници или от книгите на бъдещи учени – много идейно хрумване. Бъдещото общество е изградено с такива детайли, че по едно време направо се чудех дали някой не ме е вкарал в матрицата, тук ли съм, там ли съм, кой свят всъщност е е действителен…дотук добре, ама аз все пак си търсех РОМАНА. Сюжетната линия – раждането и израстването на главната героиня Айда и последвалата й любовна история с младия летец Еттан представляваха около 20 процента от книгата и тези 20 процента пак основно бяха диалози, в които се разсъждаваше НАУЧНО върху настоящия свят. Любовната история всъщност се побра в около четири-пет страници, ако не се лъжа. Щеше ми се да е малко повече, защото все пак бяха сладки двамата герои и даже им се вързах, сред целия тоя научен щурм, ама къде ти…в крайна сметка, накрая като прочетох книгата, обърнах я пак и видях че под заглавието на корицата пише – ЕНЦИКЛОПЕДИЯ на бъдещето. Ами всъщност, реално беше повече енциклопедия отколкото роман, да. Поне за мен.

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

За мен това не беше научно-фантастичен роман, понеже всички герои и техните приключения бяха описани схематично и набързо. Вероятно, авторката е искала да наблегне на научната част. За тази цел е събрала специализиран материал от областта на футурологията, космологията, генетиката, роботиката и квантовата физика. С помощта на тези науки тя очертава едно шокиращо и мрачно бъдеще на човечеството. Все още не мога да се отърся от апокалипсиса, описан в книгата.
Човечеството е в най-мрачния си период през 2285 г. след преживени катаклизми и обръщането на полюсите на планетата. Човешката дейност или бездейност е довела до унищожаване на биоразнообразието. Хората са болни, едва оцеляващи и натикани в гета. Определени са за унищожение като дефектни хора от "аристокрацията", наречена левианти. Вече не се раждат деца, те се произвеждат генетично съвършени. Съвършенството премахва чувствата, емоциите, любовта като вредни и непрактични усещания. Левиантите контролират кои хора да живеят, кои да умрат. Но... природата винаги намира начин. В едно гето неочаквано се ражда дете с тройна ДНК спирала. Това ще промени цялото бъдеще на планетата, а момичето се оказва единствената надежда на човечеството.
Авторката отрича съществуването на Бог, но цялата книга е точно това - битката между доброто и злото, между мрака и светлината. Тук се сблъскваме с нещо, което внушава на хората да действат против себе си. Те си мислят, че правят света по-добър, но всъщност действията им водят до самоунищожение. Не осъзнават, че са умело манипулирани. Напълно съм съгласна с позицията на авторката, че трябва да оставаме сами със себе си, да погледнем към хоризонта, за да разширим гледната си точка; да не се вторачваме само в едно нещо, да не се ограничаваме, а да търсим смисъла и познанието; да си помагаме и да се обичаме.
В книгата ще намерите и много бележки под линия и сложна терминология. Ако не сте запознати, поне донякъде, с научните постижения, генетиката и физиката, ще бъде трудно да разберете текста. Аз също имах затруднения, но това не ми попречи да чета с интерес. Накрая вече не можех да поема повече информация. Добре, че скоро четох Жозе Родригеш душ Сантуш, защото там също беше засегната темата за квантовата физика. Всъщност, тази енциклопедия прилича на книгите на португалския автор от поредицата за Томаш Нороня.

[Атанас Илиев · Rating 2 out of 5]

... за дисертация - може би перфектна, но не за хора, имащи базови на базовите знания по астрономия, астрофизика и всяка наука, свързана с физика и космос.

Такаааааааа... познавам Людмила Филипова от „Войната на буквите“, където тя поднесе една известна ми версия за произхода на българицата, разпространението, силата и значението й в световен мащаб. Беше страхотно изживяване, за което й благодаря!

Нямаше как да оставя това да е последна книжна среща с нея и „Смисълът“ беше логичният избор. Клише или не, това е любимата ми дума евър - красива, съдържателна, мотивираща. Да се върнем на книжката – ако разбрах и 30-40% от съдържанието й, ще съм много доволен от себе си. Книгата пръска от астрономия, астрофизика и всяка наука, свързана с физика и космос... и в частност люта терминология от същите, поднесени на моменти с много голяма претенция. Да, основната идея е ясна, но достигането до нея беше известна мъка за любител на хуманитарните науки.

Респект към Людмила Филипова за огромните познания, теории и хипотези заложени в книгата, но основната сюжетна линия за мен беше пълен провал. Толкова схематични и бледи герои скоро не бях срещал в книга. Нещо като много набързо изписано и недомислено стои цялата работа около Айда. 400 страници едва ли са достатъчни за физика, авторови USA вопли, пък отгоре на всичко и грабваща история – е, нема!

Интересно ми стана и подзаглавието – „Енциклопедия на бъдещето“... „енциклопедия“, сериозно? По-скоро автореклама на миналото (предходни книги на авторката). Лошо няма. Лошо няма и в това, авторката на цени труда си, поставяйки с издателството подобна корична цена??! Приятно четене, но преди това, ударете един бакалавър по горе изброените дисциплини :D

п.с. Корицата на книгата, сама по себе си, е повече от страхотна! Поздравления за нейния автор!

[Jane J. Savova · Rating 5 out of 5]

Идеята на книгата е жестока! Кара те да се замислиш дори на моменти. Единственото ми разочарование бе в няколко момента (кратки), в които се вижда, че текста все едно не е минал финална редакция, но това може да се неглижира на фона на генералната идея.
Препоръчвам я!

[Bo · Rating 3 out of 5]

Много интересна за хора, които се интересуват и имат понятия от физика. На моменти ми беше твърде теоретична, което не беше много моето. Предполагам, че това е по-скоро особеност на моя вкус, и затова не бих го определила като критика към авторката. Това беше първата книга от Людмила Филипова, която прочетох. Липсваше ми сюжетна линия тук. И малко не бих определила това като художествен роман. И все пак мисля да продължа с останалите книги от авторката. Защото сериозността и усърдието, което е положила за събирането на тези научни факти, са похвални. Затова ще опитам с още една книга. И се надявам там да сюжетът да е по-сериозно застъпен.

[Pati · Rating 4 out of 5]

"Хората имаха склонност да губят ориентация, посока, когато ги извадят от зоната им на комфорт, от потока, който до момента ги е носил, от средата, с която са свикнали, от значенията и устоите, на които са се уповавали. Получава се момент, в който се случва нещо като изключване от пъпната връв с общото и човек остава сам със себе си. И в този момент сякаш изплува от течението, подава глава над водата и поема дъх. И проглежда."

[Gergana Karabelyova · Rating 4 out of 5]

Книгата е хубава, разсъжденията също, но ми дойде в повече цялото черногледство и апокалиптичната нотка, която е в абсолютно всяко изречение. Дългите обяснения и "статии" разводняваха историята и ставаше доста досадно на моменти.

[Stella · Rating 3 out of 5]

2.5

[Annie Dancheva · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга, оригинална главна героиня! Сюжетът представя гледна точка, която често ни убягва. Единственото, което ми дойде вповече, бяха твърде дългите на моменти бележки под линия.

[Dani Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Отчайващо скучна. Краят беше ясен още в началото. Безкрайно много описания на фантасмагории.

[Бисерка · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга

[Sonya Racheva · Rating 4 out of 5]

Книга, която ме накара да потърся смисъла, да вникна в посланията, да летя на крилете на въображението между минало и бъдеще, да се замисля да сме сами на нашата синя планета Земята?

[Анна Палазова · Rating 4 out of 5]

Книгата е изключителна! Кара те да се замислиш за ужасно много неща, касаещи Вселената. Адмирации за тежкия научен труд, вложен в тези страници!