What do you think?
Rate this book
Индор: Магия от боговете #2
Индор и Сянката на Страданието
В свят, където магията е неволно творение на боговете, се случва Немислимото. Магьосниците изчезват безследно, а изкуството им потъва в забрава. Две хилядолетия по-късно кандидат-магьосникът Индор и неговото Братство на Почти Пълната Луна връщат магията обратно в света, а заточеният Черен магьосник Войд се възползва от възможността да избяга от затвора на Пустотата.
Година след победата над Него обещаващият талант Джак съчетава магьосническото обучение при Индор с приготовленията за сватбата със своята любима Кейт, а заклетият ловец Тристан вече е Възвишен Лидер на Братството. Героите не подозират, че нова заплаха е изплувала от дербитe на мрака. Зловеща Сянка сее смърт и страдание и създава мистериозни монолити по цялата планета. Натоварен със спирането ѝ е Пеуниг - богът на особено грубото насилие. Той взема за помощници Индор, Джак и Тристан. Четиримата се отправят на пътешествие по следите на врага си Седемте Небеса на Щастието, ,Ледената пустош Ръъша и изпепеляващите жеги на Тера Ситис Инкогнита.
"Индор и Сянката на Страданието" е книга втора от поредицата "Индор: Магия ог боговете"
Година след победата над Него обещаващият талант Джак съчетава магьосническото обучение при Индор с приготовленията за сватбата със своята любима Кейт, а заклетият ловец Тристан вече е Възвишен Лидер на Братството. Героите не подозират, че нова заплаха е изплувала от дербитe на мрака. Зловеща Сянка сее смърт и страдание и създава мистериозни монолити по цялата планета. Натоварен със спирането ѝ е Пеуниг - богът на особено грубото насилие. Той взема за помощници Индор, Джак и Тристан. Четиримата се отправят на пътешествие по следите на врага си Седемте Небеса на Щастието, ,Ледената пустош Ръъша и изпепеляващите жеги на Тера Ситис Инкогнита.
"Индор и Сянката на Страданието" е книга втора от поредицата "Индор: Магия ог боговете"
- GenresFantasy
437 pages, Paperback
First published December 1, 2017
2 people are currently reading
49 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 8, 2018
"Индор и Сянката на Страданието", където страданието е мое, защото, бог да ми е на помощ, не мога да се накарам да довърша тази книга.
Живеем в пост-Пратчетов свят, а паралелите между прозата на Добрев и тази на Пратчет де факто сами се чертаят. И двете имат много общо неща на повърхността, интересни илюстрации, хумористичен свят, бележки под линия и т.н. Не съм най-големият фен на Пратчет, едвам успявам да довърша всяка негова книга (тук може би е още нещо общо), затова не може да се приеме тази критика като Пратчет фенбой-изъм. Но фактите са си факти и трябва да се уточни как точно се разминават Пратчетовата и Добревата проза и как това е лошо нещо.
Част първа: илюстрации и персонажи
Доста голяма част от поредицата на Индор (поне за мен) са илюстрациите, илюстраторът си върши работата, хубави са му картините, признавам. Проблемът обаче, поне за мен, е че тези илюстрации просто са там, а самите герой, за които са направени, не са толкова интересни. Мога да критикувам главните мъжки персонажи доста, Индор и Джак са невероятно скучновати, божествата са безинтересни, а Гопник не мога да го разбера. Във втората част леко се изоставят старите братя, което е срамота, защото те бяха по-интересни от пернишкия бог, колкото и да е low key забавно, че халосва хора с винкел. Женските персонажи никакви ги няма, илюстрациите тук, мисля, издават доста за това колко са бедни, Кейт и Памела са просто хубаво лице с цици (грозно лице, обаче пак с цици, ако говорим за Пам Дора версията на Памела), което, сравнено с трите героини, които помня от Пратчет, е недостатъчно (Дребнодупе е джудбе с брада, Ангуа е куче, а Сибил е thicc). Жените също може да са персонажи като Гопник и брат Арсеник, отнема от света, ако са обикновени красавици.
Част втора: сюжет и интерес
Сюжетът на тази книга ми се губи, главно защото беше учудващо безинтересен. Войд уж се завърна в миналата книга, но отнема повече от 200 страници, за да видим някакъв ефект от това, а самият свят много няма как да се промени, все пак това си е комедия, няма да има мрачни моменти (само дето на Партчет прозата успява да смеси двете понякога). Усещам обаче как тази част е много по-раздута от миналата, цялото обяснение наново на персонажите в началото не ми се хареса, надали някой купува първо Сянката на Страданието, а преповтарянето на информация (почти) винаги е лоша практика, не че не може да стане, просто трябваше да се подходи различно, а тук просто се изсипва информацията, която първата книга вече предоставя. Характерите на Индор и Джак се изгубват в една мъгла, от която не успяха, поне за мен, да излязат, доколкото прочетох, не усетих целта им в продължение на стотина страници, а след това загубих интереса на търся тази цел. Пратчетовите сюжети също са раздути, но те ми вървяха малко по-гладко, защото през повечето време се свеждаха към една крайна точка, колкото и много подсюжета да се създаваха, историята за Тристан, Арсеник и Спринкълс в тази част ми дойде малко като нежелана добавка, несвързана с главната сюжетна линия.
Част трета: хумор и дълбочина
Пратчетовите смешки не са просто смешки. Неговите бележки под линия не са просто бележки под линия, неговите абсурдни описания не са просто абсурдни описания. Това го казвам като човек, който така и не е успял, може би, напълно да оцени този вид проза. Лесно обаче мога да забележа, че Б.Н. Добрев не успява да пресъздаде този ефект, хумористичните описания са тегави, дълги и не са забавни, бележките под линия не допринасят за дълбочината на света, а приложенията са мъка (тях прочетох от чиста скука). Светът на Пратчет е изкривена алегория, светът на Добрев е просто фентъзи комедия, доста широко измислена фентъзи история, признавам, но не широчината е важна, може цяло приложение с шеговити книги да имаш (каквито има в приложението на Сянката на Страданието), но ако нямат значение, ами, нямат значение. Тук, за пример, ще оставя главата, описваща надяждането на брат Спринкълс, титулувана "Борбата е безмилостно жестока". Забелязвам връзката с Вапцаров, но връзка всъщност няма, няма смешка, няма интерпретация на нашия свят, има просто доста скучновата комедия свързана с ядене, каквато се сипе от страниците на "Индор и Сянката на Страданието". Умните смешки са най-смешни, в Индор до сега е имало много малко такива.
Епилог: този път печатът не ми е правил проблем и няма да мрънкам за него
Осъзнавам, че всичко това е преобладаващо мой си проблем, аз не харесвам Пратчет толкова много, няма как и да харесам Добрев, но като нефен мога да посоча разликите и проблемите в стиловете на двамата. Добрев във никакъв случай не имитира Пратчет, но не се учи и от успехите му. Бих казал, че е интересно колко широко развива света си, но както казах преди, не широчината поражда интерес. Поне илюстрациите на мъжките персонажи са интересни.
П.С.
Мога да помрънкам малко как неудачно се смесват български и английски смислови имена, Пеуниг и Къркачус доста си контрастират с Тауърз и Кюкъмбърбач, а Морнингууд и Брехчестуд не звучат приятно заедно, но пък и все още не съм формулирал есето, което се поражда в ума ми всеки път, в който се замисля колко по-добре работят такива имена в английския, поради самата природа на езика, в контраст с природата на нашия. Затова просто ще спомена, че не е най-удачното нещо да се смесват двата лингвистични свята, но пък и не е грях за наказване с удари с камшик.
Живеем в пост-Пратчетов свят, а паралелите между прозата на Добрев и тази на Пратчет де факто сами се чертаят. И двете имат много общо неща на повърхността, интересни илюстрации, хумористичен свят, бележки под линия и т.н. Не съм най-големият фен на Пратчет, едвам успявам да довърша всяка негова книга (тук може би е още нещо общо), затова не може да се приеме тази критика като Пратчет фенбой-изъм. Но фактите са си факти и трябва да се уточни как точно се разминават Пратчетовата и Добревата проза и как това е лошо нещо.
Част първа: илюстрации и персонажи
Доста голяма част от поредицата на Индор (поне за мен) са илюстрациите, илюстраторът си върши работата, хубави са му картините, признавам. Проблемът обаче, поне за мен, е че тези илюстрации просто са там, а самите герой, за които са направени, не са толкова интересни. Мога да критикувам главните мъжки персонажи доста, Индор и Джак са невероятно скучновати, божествата са безинтересни, а Гопник не мога да го разбера. Във втората част леко се изоставят старите братя, което е срамота, защото те бяха по-интересни от пернишкия бог, колкото и да е low key забавно, че халосва хора с винкел. Женските персонажи никакви ги няма, илюстрациите тук, мисля, издават доста за това колко са бедни, Кейт и Памела са просто хубаво лице с цици (грозно лице, обаче пак с цици, ако говорим за Пам Дора версията на Памела), което, сравнено с трите героини, които помня от Пратчет, е недостатъчно (Дребнодупе е джудбе с брада, Ангуа е куче, а Сибил е thicc). Жените също може да са персонажи като Гопник и брат Арсеник, отнема от света, ако са обикновени красавици.
Част втора: сюжет и интерес
Сюжетът на тази книга ми се губи, главно защото беше учудващо безинтересен. Войд уж се завърна в миналата книга, но отнема повече от 200 страници, за да видим някакъв ефект от това, а самият свят много няма как да се промени, все пак това си е комедия, няма да има мрачни моменти (само дето на Партчет прозата успява да смеси двете понякога). Усещам обаче как тази част е много по-раздута от миналата, цялото обяснение наново на персонажите в началото не ми се хареса, надали някой купува първо Сянката на Страданието, а преповтарянето на информация (почти) винаги е лоша практика, не че не може да стане, просто трябваше да се подходи различно, а тук просто се изсипва информацията, която първата книга вече предоставя. Характерите на Индор и Джак се изгубват в една мъгла, от която не успяха, поне за мен, да излязат, доколкото прочетох, не усетих целта им в продължение на стотина страници, а след това загубих интереса на търся тази цел. Пратчетовите сюжети също са раздути, но те ми вървяха малко по-гладко, защото през повечето време се свеждаха към една крайна точка, колкото и много подсюжета да се създаваха, историята за Тристан, Арсеник и Спринкълс в тази част ми дойде малко като нежелана добавка, несвързана с главната сюжетна линия.
Част трета: хумор и дълбочина
Пратчетовите смешки не са просто смешки. Неговите бележки под линия не са просто бележки под линия, неговите абсурдни описания не са просто абсурдни описания. Това го казвам като човек, който така и не е успял, може би, напълно да оцени този вид проза. Лесно обаче мога да забележа, че Б.Н. Добрев не успява да пресъздаде този ефект, хумористичните описания са тегави, дълги и не са забавни, бележките под линия не допринасят за дълбочината на света, а приложенията са мъка (тях прочетох от чиста скука). Светът на Пратчет е изкривена алегория, светът на Добрев е просто фентъзи комедия, доста широко измислена фентъзи история, признавам, но не широчината е важна, може цяло приложение с шеговити книги да имаш (каквито има в приложението на Сянката на Страданието), но ако нямат значение, ами, нямат значение. Тук, за пример, ще оставя главата, описваща надяждането на брат Спринкълс, титулувана "Борбата е безмилостно жестока". Забелязвам връзката с Вапцаров, но връзка всъщност няма, няма смешка, няма интерпретация на нашия свят, има просто доста скучновата комедия свързана с ядене, каквато се сипе от страниците на "Индор и Сянката на Страданието". Умните смешки са най-смешни, в Индор до сега е имало много малко такива.
Епилог: този път печатът не ми е правил проблем и няма да мрънкам за него
Осъзнавам, че всичко това е преобладаващо мой си проблем, аз не харесвам Пратчет толкова много, няма как и да харесам Добрев, но като нефен мога да посоча разликите и проблемите в стиловете на двамата. Добрев във никакъв случай не имитира Пратчет, но не се учи и от успехите му. Бих казал, че е интересно колко широко развива света си, но както казах преди, не широчината поражда интерес. Поне илюстрациите на мъжките персонажи са интересни.
П.С.
Мога да помрънкам малко как неудачно се смесват български и английски смислови имена, Пеуниг и Къркачус доста си контрастират с Тауърз и Кюкъмбърбач, а Морнингууд и Брехчестуд не звучат приятно заедно, но пък и все още не съм формулирал есето, което се поражда в ума ми всеки път, в който се замисля колко по-добре работят такива имена в английския, поради самата природа на езика, в контраст с природата на нашия. Затова просто ще спомена, че не е най-удачното нещо да се смесват двата лингвистични свята, но пък и не е грях за наказване с удари с камшик.
December 29, 2017
Б. Н. Добрев се завръща с втората книга от трилогията за Индор! Ако първата част ви е харесала, то определено не трябва да пропускате и продължението. Новата книга не само показва, че първата не е била просто щастлива случайност, но и надскача нивото на предшественика си в много отношения. Какво ви очаква в „Индор и Сянката на Страданието” ли? Шеметно фентъзи, шашав хумор, щури приключения и… отново страхотните илюстрации на художника Добромир Томов! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 3, 2018
Двойно ревю на първи и втори том клик, клик
П.П. Чак след като прочетох другите ревюта тук осъзнах значението на Пеуниг :D Благодаря! :D Така че в допълнение искам само да кажа, че от време на време прочитайте имената на глас и много неща ще приемат друг смисъл.
П.П. Чак след като прочетох другите ревюта тук осъзнах значението на Пеуниг :D Благодаря! :D Така че в допълнение искам само да кажа, че от време на време прочитайте имената на глас и много неща ще приемат друг смисъл.
December 21, 2020
Втората част от трилогията продължава историята на Индор и сие, като запазва нивото на първата.
Стилово, има развитие - диалозите не са толкова прекалено много. Само на определени (не много на брой) места се чувстват излишни.
Хуморът отново е много, и добър. Специален поздрав за "Петдесет нюанса пиво"!
Нещо, което би могло да добави към това е, ако речта на Пеуниг е по-пернишка (което важи и за първата книга). Прекалено късно е да се направи голяма промяна, но едно странно "л" би било забавно. Бележка - като перничанин, недолюбвам преекспонирането на съвсем митологизирания ни проблем с произношението на тая буква. Не е вярно!
Негативите са по-малко от положителните черти, но е важно да се споменат:
1. Като цяло, действието е прекалено мудно - би могло да се поизреже доста от разтакаването и ИЗЛИШНАТА като част от произведението сюжетна линия.
2. Въпросната линия е участието на Братството в надяждането с наденици. По никакъв начин не е част от сюжета, и така е съвсем излишно да е в романа. Би трябвало това да е един бонус разказ (приложение) в книгата.
В заключение - втората част е по-качествено написана от първата, но си има и трески за дялане. Този път се колебаех дали да не ударя петицата, но макар и за малко, остава с 4 звезди.
Нямам търпение да прочета третата (и последна?) част, но моля автора да отдели повечко време - чух, че е планирана за издаване в средата на 2018-а, а това е прекалено скоро. И от писателска, и от издателска перспектива. Разбира се, това е само моето скромно мнение.
И заключението на заключението е, че поредицата ми е точно на трето място сред тези с хумористично фентъзи от български автор!
П.П. Първите две са отрочетата на М.С. Стоун и Илко Германов :)
Стилово, има развитие - диалозите не са толкова прекалено много. Само на определени (не много на брой) места се чувстват излишни.
Хуморът отново е много, и добър. Специален поздрав за "Петдесет нюанса пиво"!
Нещо, което би могло да добави към това е, ако речта на Пеуниг е по-пернишка (което важи и за първата книга). Прекалено късно е да се направи голяма промяна, но едно странно "л" би било забавно. Бележка - като перничанин, недолюбвам преекспонирането на съвсем митологизирания ни проблем с произношението на тая буква. Не е вярно!
Негативите са по-малко от положителните черти, но е важно да се споменат:
1. Като цяло, действието е прекалено мудно - би могло да се поизреже доста от разтакаването и ИЗЛИШНАТА като част от произведението сюжетна линия.
2. Въпросната линия е участието на Братството в надяждането с наденици. По никакъв начин не е част от сюжета, и така е съвсем излишно да е в романа. Би трябвало това да е един бонус разказ (приложение) в книгата.
В заключение - втората част е по-качествено написана от първата, но си има и трески за дялане. Този път се колебаех дали да не ударя петицата, но макар и за малко, остава с 4 звезди.
Нямам търпение да прочета третата (и последна?) част, но моля автора да отдели повечко време - чух, че е планирана за издаване в средата на 2018-а, а това е прекалено скоро. И от писателска, и от издателска перспектива. Разбира се, това е само моето скромно мнение.
И заключението на заключението е, че поредицата ми е точно на трето място сред тези с хумористично фентъзи от български автор!
П.П. Първите две са отрочетата на М.С. Стоун и Илко Германов :)
February 17, 2018
Добри ��деи, но лоша реализация, Съжалявам, има много потенциал, но доста ме поизмъчи докато я завърша. То не бяха безсмислени, бавно тътрещи се диалози от петостепенни герои, то не беше чудо. Злодеят/тя хич не беше добре измислен, бях много разочарована да разбера кой/коя всъщност е. Твърде много отклонения. Можеше да има повече действие,а не толкова говорене от страна на героите.
December 21, 2022
Тази книга определено страда от "синдрома на средната книга".
Докато първата се усещаше като ранен Пратчет като хумор и атсмофера, тази просто се усещаше като бледа имитация на това. Шегите бяха доста дебелашки и плоски на моменти, а рефенренциите към други фентизи произведения по-скоро ме изкарваха от историята, отколко да я допълват.
Основният наратив с преследването на злото беше доста скучен, а сайдплота с надяждането с наденици беше напълно излишен. Горката Кейт можеше изобщо да не бъде включена в книгата и това нямаше да промени нищо.
Много ми се искаше да видя повече женски персонажи в книгата и много се зрадвах, когато авторът представи Памела, защото тя изглеждаше доста интересна. За съжаление, беше използвана само като уръдие на нашия злодей. За момента тя е единствената причина да имам някакъв бегъл интерес към третата част от поредицата.
Ако някой е чел третата книга, нека да драсне един коментар да каже дали си заслужава. Втората определно ме остави разочарована, защото се надявах да е поне толкова забавна, колкото първата, а не беше.
Докато първата се усещаше като ранен Пратчет като хумор и атсмофера, тази просто се усещаше като бледа имитация на това. Шегите бяха доста дебелашки и плоски на моменти, а рефенренциите към други фентизи произведения по-скоро ме изкарваха от историята, отколко да я допълват.
Основният наратив с преследването на злото беше доста скучен, а сайдплота с надяждането с наденици беше напълно излишен. Горката Кейт можеше изобщо да не бъде включена в книгата и това нямаше да промени нищо.
Много ми се искаше да видя повече женски персонажи в книгата и много се зрадвах, когато авторът представи Памела, защото тя изглеждаше доста интересна. За съжаление, беше използвана само като уръдие на нашия злодей. За момента тя е единствената причина да имам някакъв бегъл интерес към третата част от поредицата.
Ако някой е чел третата книга, нека да драсне един коментар да каже дали си заслужава. Втората определно ме остави разочарована, защото се надявах да е поне толкова забавна, колкото първата, а не беше.
August 21, 2024
Малко по-слаба от първата книга, но все още достатъчно интересна и забавна. Запазен е хумористичният стил на автора, но някои от героите са позагубили чара си и са се превърнали в клишета. Чакам с нетърпение следващата книга от поредицата.
March 26, 2018
Определено ми хареса повече от първата, очаквам следващата част!
Displaying 1 - 8 of 8 reviews